Доц. Александров: Съдебният лекар определя само медико-биологичния признак на дадено увреждане, но степента на телесната повреда е право на юристите
Доц. Александър Александров е шеф на Клиниката по правосъдна медицина и деонтология в УМБАЛ " Александровска " и Ръководител на Катедра " Съдебна медицина и деонтология " към МФ на МУ – София.
Той е роден във Видин. Завършва междинното си обучение във военно-музикално учебно заведение ССВМУ „ Маестро Георги Атанасов ” - София, след което работи няколко месеца като боен оркестрант по систематизиране във военно отделение в Сливница.
През 1991 година отпътува за гр. Крайова - Румъния, където учи румънски език - медицински профил. Обучението приключва с полагането на сполучливи изпити по румънски език, анатомия, химия и физика, годни за медицинският университет в Крайова, и стартира да следва медицина в медицинския факултет на същия университет.
След завръщането си в България работи в МБАЛ-Видин, а през 2002 година след сполучливо положен изпит става специализант по правосъдна медицина с база УМБАЛ „ Александровска ” ЕАД. През 2003 година доктор Александров е назначен за ординатор, а през май 2005 година след сполучливо положен конкурсен изпит става помощник в Катедрата по правосъдна медицина и още същия месец придобива и компетентност „ правосъдна медицина ”. През 2010 година пред профилиран теоретичен съвет (СНС) по морфология на висшата атестационна комисия (ВАК) сполучливо пази дисертация на тематика: „ Съдебномедицинско изследване при умряли с данни за приложимост на наркотични субстанции ” с началник проф. доктор Станислав Христов и му е присъдена просветителната и научна степен „ лекар ”. След извоюван конкурс през 2013 година е определен за доцент в Катедрата по правосъдна медицина при МФ-МУ-София. За интервала 2006 – 2013 година е бил отговорник на хистологичната лаборатория при КСМД, а от 2013 година до 2018 година е бил назначен за отговорник на серологичната лаборатория при същата Клиника.
От 2015 година до сегашния миг е Председател на държавната комисия за придобиване на компетентност по „ правосъдна медицина и деонтология “ в Р. България, както и за интервала 2015-2019 година е бил Национален съветник по „ правосъдна медицина “ към Министерство на здравеопазването.
От 2016 година до сегашния миг е Ръководител на Катедрата по правосъдна медицина и деонтология при МФ-МУ-София, а след извоюван конкурс от началото на 2022 година е и Началник на Клиниката по правосъдна медицина и деонтология при УМБАЛ „ Александровска “ ЕАД.
Той има над 80 научни изявления в български и непознати списания с общ IF над 30, повече от 100 цитирания (67 от които от непознати създатели в задгранични списания) с общ цитационен IF над 135, присъединяване допълнително от 55 конгреса, конференции и симпозиума в България и чужбина. Има издадена една монография. Бил е началник на специализации, теоретичен съветник и началник на дисертации, взел участие е като член и началник на планове. Изготвял е рецензии и мнения за състезания за „ основен помощник “ и „ доцент “ за потребностите на разнообразни медицински факултети от страната.
С доцент Александров разговаряхме за шокиращия случай в Стара Загора, при който 18-годишната Дебора Михайлова беше нарязана с макетен нож, бе строшен носът ѝ и остригана – косата ѝ, само че на втора инстанция съдът пусна несъмнено открития й принудител, който в този миг е в пробация за побой, на независимост без никаква глоба. В резултат на публичното неодобрение беше поискана оставката на зам.-окръжния прокурор, а шефът на УМБАЛ-Стара Загора проф. Йовчо Йовчев приключи трудовия контракт на правосъдния доктор, издал епикризата с пострадванията на Дебора със умозаключение „ лека телесна щета “. (Интервюто е взето преди отстраняването на лекаря.)
Доц. Александров, какво е належащо да има един доктор по правосъдна медицина като знания?
Това е една мултидисциплинарна, широкоспектърна компетентност и неслучайно правосъдна медицина се учи през последната година от образованието на студентите по медицина. За да можеш да схванеш правосъдната медицина, би трябвало да имаш главните понятия от останалите медицински специалности, т. е. да имаш към този момент необятна здравна просвета. Трябва да познаваш морфологията, анатомията, патоанатомията, физиологията, ортопедия и травматология, хирургия и други специалности, с цел да можеш да обясняваш процесите, които се случват и които са довели до обещано заболяване, смъртен излаз, както и самите травматични увреждания.
Като правосъдни медици по-близо до криминалистите или по-близо до лекарите сте?
Ние сме лекари по специалност, само че нашата компетентност обслужва напълно ползите на следствието, разработвайки медико-биологични въпроси, касаещи обещано следствие. Т.е. ние с нашите специфични познания оказваме помощ на проверяващите органи и на юристите при другите следствия, респ. за установяване на телесните повреди, както е в съответния случай. Степента на телесната щета (дали е лека, междинна или тежка) обаче се дефинира от юристите, до момента в който ние дефинираме единствено медико-биологичния квалифициращ симптом и медицинския аспект на контузията. Една контузия сама по себе си може да бъде лека телесна щета, само че в това време, при завършването на оздравителния развой, изключително в най-експресивната част на човешкото тяло – лицето, да промени съществени анатомични характерности. Такава е примерно рана на устната, която да ангажира цялата й дебелина. Тя може да бъде 1 или 2 см, само че при заздравяването на същата да се получи изкривяване на устната и този морфологичен белег от тази рана ще промени лицето този човек за цялостен живот. Това значи, че може да се наложи да смени персоналните си документи, тъй като към този момент му е изменена визията. Тази дребна рана сама по себе си е лека телесна щета, само че след приключването на оздравителния развой се трансформира в междинна, тъй като води до оскверняване или обезобразяване. Въпреки това сходно увреждане единствено по себе си от здравна позиция си остава лека телесна щета, само че преценката за степента на оскверняване или обезобразяването е юридическа интерпретация, а не здравна. Ние даваме медицинския аспект на контузията, а преценката на цялостния проблем е юридически, макар че в този момент се пробват да хвърлят виновността на лекаря. Ако считат, че на лекаря му е погрешно заключението, би трябвало да му издигнат обвиняване за погрешно обещано умозаключение и да потвърдят дали то е обещано поради неведение, непросветеност или по други аргументи. Представете си, че поради публичния напън шефът на болничното заведение в Стара Загора реши да уволни дисциплинарно този човек, тъй като поради него се е стигнало до митинги. Реално обаче това не се е случило поради него, той е една дребна частица от цялата работа. Не е редно да се постъпва по този начин по отношение на един доктор, в случай че това стане. Има си текстове от закона, по които може да бъде разследван, в случай че считат, че е дал експертиза с погрешно наличие. Юристите не могат обаче да се оправдават с него, защото разполагат с спомагателни членове, по които обвиненият да бъде в ареста или пандиза, а след привършване на оздравителния развой, когато се направи спомагателна експертиза и се потвърди, че има обезобразяване и повредата от лека да се трансформира в междинна, респективно да се усили присъдата на обвинения. Това обаче е работата на прокуратурата и съда, а не на правосъдния доктор, това са юридически въпроси. Ние можем да кажем какво е породено като контузия и по какъв начин е породена същата.
Освен това съдът има право да одобри или да не одобри обещано умозаключение, само че даже и да го одобри, не е длъжен да се съобрази с него, а може да направи своя интерпретация на проблема, което очевидно не е направено в съответния случай. Лекарят може да отговори на въпроси дали е осъществено по непосилен метод действието или дали е проявена свирепост, единствено в случай че такива са му заложени категорично, само че както споделих, аз нямам никаква съответна информация по проблема, с изключение на изнесеното в медиите и обществените мрежи, а дали това е точната и справедлива истина няма по какъв начин да знам и да разясня. Когато има неясноти във връзка с заключението на експертизата, съдът привиква съответното експерт, задава му уточняващи въпроси и въз основата на отговора им може към този момент да вземе своето без значение решение.
Кои са движимостите лица, които могат да дадат мнение за експертизата?
Първоначалната съдебно-медицинска експертиза по даден проблем нормално се назначава на правосъден доктор. Ако обаче естеството на експертизата е изключително, примерно при така наречен „ лекарски каузи “, може да се назначи тройна, петорна комисийна експертиза на повече лекари от разнообразни специалности.
Ако първичната експертиза не е задоволителна или зародят други въпроси, може да се назначи спомагателна или разширена такава, както и сложни експертизи в случаите, когато се касае за отговор по интердисциплинарни въпроси, касаещи разнообразни свери на науката – например медико-автотехнически експертизи и т. н.
Съгласно Наредбата за движимостите лица правосъдните лекари, в това число и тези, които са специализанти по правосъдна медицина, могат да бъдат назначавани като движимости лица. Докато от другите медицински специалности има условие за минимум 5 години стаж по съответната им компетентност и тогава към този момент може да бъде включен като експерт в границите на една експертиза. Всеки съд си има лист с движимости лица. Може обаче да бъде извикан човек, който е високо профилиран в обещано направление, само че в никакъв случай да не имал предпочитание да бъде експерт, заради което същият да не попада в съответния лист на движимостите лица. Въпреки това проверяващият орган или съдът може да го назначи, тъй като е решил, че няма различен по-добър от него в дадената област и по съответния проблем.
Какво е нужно за работата, която изисква съдебномедицинска експертиза?
Както споделих, за правенето на една съдебномедицинска експертиза са нужни специфични познания в дадена здравна сфера, само че поради увеличаващата се битова и друга престъпност, размерът на работата по назначаваните всекидневно съдебномедицински експертизи неведнъж надвишава физическите благоприятни условия на наличните правосъдни лекари, настоящи сега в България. Ние сме към 60 индивида, в това число с пенсионерите. Само че пенсионерите могат да ни оказват помощ и да правят експертна активност най-често по по този начин наречените експертизи по писмени данни, т.е. по документи. При останалите профилирани съдебномедицински проучвания, каквито са осъществяването на аутопсия, осъществяването на прегледи на живи лица, потърпевши при разнообразни произшествия, битови и престъпни и така нататък, както и профилирани други проучвания на материални доказателства, в действителност пенсионерите не могат да ни оказват помощ. Защото това изисква профилирана инсталация и обвързваните с нея консумативи, заради което в един частен съдебномедицински кабинет сходни проучвания не могат да бъдат провеждани.
Решен ли е казусът със заплащането на експертизите?
Най-голямата част от експертизи биват назначавани в досъдебна фаза от структурите на Министерство на вътрешните работи, следствието или прокуратурата, т.е. цялото досъдебно следствие. Тъй като Министерство на вътрешните работи, макар че се води, че е може би най-богатото министерство, техният бюджет за експертна активност в никакъв случай не стига. Предлагали сме им, те имат доста положителни счетоводители, да върнат обратно да кажем 5 години, да видят какъв брой действително би трябвало да заплащат средноаритметично на специалистите и експертизите, и респ. да си създадат осреднен планиран бюджет за идната счетоводна година за сходна активност. Именно заради непълен бюджет на тези структури на специалистите не им се заплаща направеното в цялостен размер.
Това ли е повода да има толкоз малко правосъдни лекари в страната?
Една от аргументите е, че тази компетентност е извънредно тежка от физическа и психическа най-много позиция и на всичкото от горната страна и доста виновна. Всеки един различен доктор или експерт при пропуск или неточност ще получи единствено административно наказване. Докато при нас за всеки един публикуван документ, посредством нашият автограф положен изпод ние носим непосредствено наказателна отговорност по член 291 от Наказателен кодекс – до 5 години отнемане от независимост. Аз нямам нищо срещу, както и моите сътрудници, да носим тази отговорност. Виждате какво става и със случая сега в Стара Загора – упрекват правосъдния доктор, че той бил дал лека телесна щета. Тук би трябвало да е ясно, че правосъдният доктор дефинира медико-биологичния темперамент на дадената контузия. Има си строго избрани условия. Например в случай че е налице някакво мекотъканно увреждане като незадълбочено охлузване, кръвонасядане, които заздравяват без оставане на белег, тези контузии предизвикват болежка и/или страдалчество според член 130 алинея 2 от Наказателен кодекс. Ако контузията нарушава целостта на кожата, т.е. налице е рана, която заздравява с формиране на ръбец (белег), или имаме нарушение на избрана функционалност на дадена част от тялото, оздравителният развой на които е в границите на до един месец, то тези положения се класифицират според член 130 алинея 1 – разстройство на здравето отвън случаите на междинни и тежки телесни повреди. Това е най-тежката степен от лека телесна щета.
Когато става въпрос за голям брой рани, както е в тази ситуация, изискващи 400 шева, това не става ли автоматизирано междинна телесна щета, защото към този момент се касае за обезобразяване?
Какъв е естетичният аспект на обещано увреждане може да се реши единствено след привършване на оздравителния развой. Тогава се прави спомагателна съдебно-медицинска експертиза с обзор на лицето, с цел да може да се установи дали това увреждане провокира оскверняване или обезобразяване, които положения към този момент могат да се разискват и да бъдат междинна телесна щета. Искам да подчертая, че по никакъв метод не съм осведомен с този случай, също така, което излиза в медиите, а аз не обичам да приказвам наизуст.
От практиката си обаче може да извършите обосновано съмнение по отношение на противоречивата експертиза.
Трябва да знаете, че порезните рани, т.е. раните, породени от остри предмети, кървят доста по-обилно, в сравнение с разкъсно-контузните рани, т.е. тези, породени от твърди тъпи предмети, да вземем за пример от бухалка. Ако става въпрос за доста огромни рани, обхващащи забележителна част от повърхността на тялото, това води неизбежно до огромна или солидна кръвозагуба. Тя пък може да докара до шоково положение – хиповолемичен потрес, което също е краткотрайно рисково за живота положение и може да е междинна телесна щета. Самият потрес може да е резултат и от болковия синдром. Понеже кожата е най-големият орган в човешкото тяло, той е извънредно добре васкуларизиран и раздразнен. В предишното даже е имало инквизиции с осъществяването на голям брой дребни сечения на кожата и оставят индивида, до момента в който почине от кръвозагуба, като преди този момент изтезаваният усеща в цялостно съзнание болковия синдром от тези хиляди нарязвания на кожата и има опцията на осъзнава и прочувствено да преработва ужаса на обстановката, в която е изпаднал. Така че това също е рисково за живота положение, т.е. може според от крайния резултат на сходни дейности да се интерпретира като междинна телесна щета с вероятно настъпил след това смъртен излаз.
При интерпретацията на сходни на съответния проблем положения може да се разискват от юридическа позиция съставите на член 131 и член 131а – дали тази телесна щета е получена в изискванията на домашно принуждение, дали действието е осъществено по непосилен за жертвата метод, дали по нечовечен метод – и тези квалификации биха могли да се отнесат към този случай.
Прави ли са съдиите и прокурорът да настояват, че няма наложена мярка за неотклонение на подсъдимия, тъй като правосъдният доктор е определил контузиите като „ лека телесна щета “?
Вижте… аз не съм дипломиран да давам юридическа оценка във връзка с това кой е прав и кой – крив. Но персоналното ми мнение е, че без значение от избрания от правосъдния доктор медико-биологичен симптом на съответна телесна щета, проверяващите са тези, които разполагат с всички доказателства по случая и тяхно право и обвързване е да обсъдят съответния проблем, за който да се повдигне надлежно обвиняване и респ. да се дефинира надлежно решение и присъда.
Работата на правосъдните медици е посредством своите специфични медицински познания да подкрепят следствието, посредством отговори по въпроси, касаещи медицината, а не да бъдат съдници.
Тогава те за какво упорстват, че лекарят е споделил по този начин и щом той го е споделил, те го одобряват абсолютно и отсъждат на тази база, че всичко е наред?
Защото в съответния случай лекарят евентуално е написал, че се касае за разстройство на здравето и че не е имала краткотрайно заплаха за живота. Важно е обаче да се каже, че ние не знаем, съответният правосъден доктор в кой миг е прегледал момичето – откакто е зашито към този момент или преди да бъде зашито. Това е извънредно значимо, тъй като при едни зашити рани можеш единствено да констатираш дължината на раната, нейната локализация и с какъв брой шева е зашита. А до каква степен доближава, това правосъдният доктор няма по какъв начин да го каже при зашита и обработена рана. Ако раната е толкоз дълбока, че да визира среднокалибрени кръвоносни съдове, които не могат сами да спрат своето кръвотечение, в случай че не са зашити, в случай че бъдат наранени нерви и сухожилия, забележителна мускулна маса и така нататък, които водят до функционално нарушение, и без здравна обработка или лекуване на тези увреждания и няма по какъв начин да се възвърне изцяло функционалността. При сходни случаи непосредствено контузията се класифицира като междинна телесна щета, касаеща трайно нарушаване на придвижванията или усложнение в придвижванията на еди-кой си крак или на снагата и така нататък
Редно ли е било правосъдният доктор да бъде свикан да даде показания по експертизата, щом има разминаване в тълкуванието й на първа и втора инстанция?
Това може да реши само съдът, само че кардинално при неясноти в заключението на експертизата е редно да бъде разпитано вещото лице и това може да се прави на всяка една от инстанциите. Когато е свикан от съда, специалистът отива, дава своето умозаключение и дава отговор на зародилите спомагателни въпроси. Ако му е мъчно да отговори непосредствено на момента по даден въпрос, той може да изиска да се запознае с останалата налична документи и в границите на една спомагателна експертиза да отговори на всички в допълнение зародили въпроси.
Излизайки от съответния случай в Стара Загора, на какви въпроси кардинално би трябвало да дават отговор медицинските експертизи? Например при една аутопсия.
Тъй като ние обслужваме както територията на София-град, по този начин и на София-област, вършим сред към 1000 и 1600 аутопсии на година през другите интервали. Съдебномедицинска аутопсия се прави само според разпореждане на проверяващите. В постановлението са записани въпросите, на които желаят да им бъде отговорено. Те са типичен и се отнасят до това каква е повода за гибелта, дали е болестна или индивидът не е бил пребит, погубен или токсичен.
(Всяко разпореждане за аутопсия съдържа главните въпроси каква е повода за гибелта, какви травматични увреждания се откриват и какъв е механизмът на тяхното приемане, открито ли е съществуване на алкохол, упойващи и наркотични субстанции – б.а.)
Това ли са въпросите в постановленията и когато се касае за освидетелстване на живи хора?
Тогава въпросите постоянно са от вида на: какви травматични увреждания се установяват по главата, шията, тялото и крайниците, а при подозрения за полови закононарушения и в региона на полово-аналната област, както и вероятно да се вземат материали за ДНК-изследване. Когато е жив, индивидът, който е потърпевш при разнообразни битови и престъпни произшествия, може да пристигна и самичък по избор да се прегледа, само че тогава обаче документът не се назовава съдебномедицинска експертиза, а съдебномедицинско уверение.
Как убеждавате младежите да специализират правосъдна медицина?
Когато имаме извършения или лекции по правосъдна медицина, им представям положителните страни на нашата компетентност, несъмнено, за да ги привлека. При нас постоянно има екшън. Опитваме се въз основата на открити от нас промени или травматични промени да върнем нагледно казано „ лентата обратно “, с цел да познаем какво тъкмо, по кое време, по какъв начин и по какъв механизъм се е случило, изключително при убийства. Поне за мен това е доста забавно. Нашите пациенти, когато се касае за умряли, не могат да ти опишат. Ти нагледно казано „ разговаряш “ с натрупа и искаш той да ти отговори на всички въпроси. Затова се прави аутопсията и тя е един умствен развой. Задаваш си въпроси и си отговаряш въз основата на находките. Докато не си изясниш и последният въпрос, който самичък може да си зададеш, не спираш аутопсия.
Как се справяте, когато е изработен опит за прикриване на закононарушение, да вземем за пример посредством пожар?
Зависи от степента на изгаряне. Ако тялото е станало напълно овъглено „ на прахуляк “, може да се окаже, че даже и ДНК не може да се вземе от него. Това обаче е доста мъчно да се реализира, защото с цел да се кремира едно тяло изцяло, са нужни часове поддържане на висока температура и на огромен огън, който не може да остане неусетен в условия отвън крематориум. В множеството случаи убийците заливат натрупа с бензин, палят клечката и бягат. Само че този бензин гори ненапълно, макар че и подкожната лой поддържа горенето, и в дълбоките структури – в ставите, хрущяли, в меките тъкани остава кръв и по-свежи тъкани, от които умерено може да се извлече ДНК. Установявали сме при изгорял мъртвец, съществуване да вземем за пример на железна остеосинтеза на ръката, което беше морфологичен белег за идентификация на натрупа. Същото е и със зъбите, въпреки в България постоянно да липсва разказан прецизен зъбен статус.
Споменахте лекарските каузи. Какво е лекарска неточност и мъчно ли се открива?
Много хора, в това число за жалост и някои лица от проверяващите органи, не вършат разлика сред лекарска неточност и неведение на специалността или немарливо осъществяване на специалност с висок публичен риск. Лекарската неточност е здравно разбиране и значи добросъвестно подвеждане на лекаря при неговата професионална работа, дължащо се на несъвършенството на здравната просвета, методите на диагностика, краткотрайно признати стандарти на лекуване на обещано заболяване или неговото ексцентрично протичане или на обективно сложните условия на работа в които се е осъществила активността на лекаря. Хората обаче безусловно мислят, че когато лекарят е постъпил недобросъвестно, подценил е или е надценил обстановката, не се е погрижил задоволително или не е обърнал задоволително внимание на пациента и се е стигнало до някакъв неподходящ излаз, това е „ лекарска неточност “. За сходни дейности или бездействия, както и за неведение на специалността си има обособени текстове в закона и няма нищо общо с понятието „ лекарска неточност “.
Затова аз постоянно споделям на нашите студенти, че преди всичко би трябвало да извърнат внимание на пациента и не на последно – и на неговите близки. Близките не знаят, не схващат от медицина, не знаят какъв брой отговорности и незабавни задания сега има лекарят, само че са обезпокоени за положението на близкия си. В такива моменти, макар психическото и физическо натоварване (което околните не могат да отчетат), лекарят би трябвало да им каже няколко успокоителни думи, или пък, в случай че положението на пациента е доста сериозно, да ги уведоми, че нещата са доста съществени, само че ще се направи всичко допустимо за неговото избавяне.
Той е роден във Видин. Завършва междинното си обучение във военно-музикално учебно заведение ССВМУ „ Маестро Георги Атанасов ” - София, след което работи няколко месеца като боен оркестрант по систематизиране във военно отделение в Сливница.
През 1991 година отпътува за гр. Крайова - Румъния, където учи румънски език - медицински профил. Обучението приключва с полагането на сполучливи изпити по румънски език, анатомия, химия и физика, годни за медицинският университет в Крайова, и стартира да следва медицина в медицинския факултет на същия университет.
След завръщането си в България работи в МБАЛ-Видин, а през 2002 година след сполучливо положен изпит става специализант по правосъдна медицина с база УМБАЛ „ Александровска ” ЕАД. През 2003 година доктор Александров е назначен за ординатор, а през май 2005 година след сполучливо положен конкурсен изпит става помощник в Катедрата по правосъдна медицина и още същия месец придобива и компетентност „ правосъдна медицина ”. През 2010 година пред профилиран теоретичен съвет (СНС) по морфология на висшата атестационна комисия (ВАК) сполучливо пази дисертация на тематика: „ Съдебномедицинско изследване при умряли с данни за приложимост на наркотични субстанции ” с началник проф. доктор Станислав Христов и му е присъдена просветителната и научна степен „ лекар ”. След извоюван конкурс през 2013 година е определен за доцент в Катедрата по правосъдна медицина при МФ-МУ-София. За интервала 2006 – 2013 година е бил отговорник на хистологичната лаборатория при КСМД, а от 2013 година до 2018 година е бил назначен за отговорник на серологичната лаборатория при същата Клиника.
От 2015 година до сегашния миг е Председател на държавната комисия за придобиване на компетентност по „ правосъдна медицина и деонтология “ в Р. България, както и за интервала 2015-2019 година е бил Национален съветник по „ правосъдна медицина “ към Министерство на здравеопазването.
От 2016 година до сегашния миг е Ръководител на Катедрата по правосъдна медицина и деонтология при МФ-МУ-София, а след извоюван конкурс от началото на 2022 година е и Началник на Клиниката по правосъдна медицина и деонтология при УМБАЛ „ Александровска “ ЕАД.
Той има над 80 научни изявления в български и непознати списания с общ IF над 30, повече от 100 цитирания (67 от които от непознати създатели в задгранични списания) с общ цитационен IF над 135, присъединяване допълнително от 55 конгреса, конференции и симпозиума в България и чужбина. Има издадена една монография. Бил е началник на специализации, теоретичен съветник и началник на дисертации, взел участие е като член и началник на планове. Изготвял е рецензии и мнения за състезания за „ основен помощник “ и „ доцент “ за потребностите на разнообразни медицински факултети от страната.
С доцент Александров разговаряхме за шокиращия случай в Стара Загора, при който 18-годишната Дебора Михайлова беше нарязана с макетен нож, бе строшен носът ѝ и остригана – косата ѝ, само че на втора инстанция съдът пусна несъмнено открития й принудител, който в този миг е в пробация за побой, на независимост без никаква глоба. В резултат на публичното неодобрение беше поискана оставката на зам.-окръжния прокурор, а шефът на УМБАЛ-Стара Загора проф. Йовчо Йовчев приключи трудовия контракт на правосъдния доктор, издал епикризата с пострадванията на Дебора със умозаключение „ лека телесна щета “. (Интервюто е взето преди отстраняването на лекаря.)
Доц. Александров, какво е належащо да има един доктор по правосъдна медицина като знания?
Това е една мултидисциплинарна, широкоспектърна компетентност и неслучайно правосъдна медицина се учи през последната година от образованието на студентите по медицина. За да можеш да схванеш правосъдната медицина, би трябвало да имаш главните понятия от останалите медицински специалности, т. е. да имаш към този момент необятна здравна просвета. Трябва да познаваш морфологията, анатомията, патоанатомията, физиологията, ортопедия и травматология, хирургия и други специалности, с цел да можеш да обясняваш процесите, които се случват и които са довели до обещано заболяване, смъртен излаз, както и самите травматични увреждания.
Като правосъдни медици по-близо до криминалистите или по-близо до лекарите сте?
Ние сме лекари по специалност, само че нашата компетентност обслужва напълно ползите на следствието, разработвайки медико-биологични въпроси, касаещи обещано следствие. Т.е. ние с нашите специфични познания оказваме помощ на проверяващите органи и на юристите при другите следствия, респ. за установяване на телесните повреди, както е в съответния случай. Степента на телесната щета (дали е лека, междинна или тежка) обаче се дефинира от юристите, до момента в който ние дефинираме единствено медико-биологичния квалифициращ симптом и медицинския аспект на контузията. Една контузия сама по себе си може да бъде лека телесна щета, само че в това време, при завършването на оздравителния развой, изключително в най-експресивната част на човешкото тяло – лицето, да промени съществени анатомични характерности. Такава е примерно рана на устната, която да ангажира цялата й дебелина. Тя може да бъде 1 или 2 см, само че при заздравяването на същата да се получи изкривяване на устната и този морфологичен белег от тази рана ще промени лицето този човек за цялостен живот. Това значи, че може да се наложи да смени персоналните си документи, тъй като към този момент му е изменена визията. Тази дребна рана сама по себе си е лека телесна щета, само че след приключването на оздравителния развой се трансформира в междинна, тъй като води до оскверняване или обезобразяване. Въпреки това сходно увреждане единствено по себе си от здравна позиция си остава лека телесна щета, само че преценката за степента на оскверняване или обезобразяването е юридическа интерпретация, а не здравна. Ние даваме медицинския аспект на контузията, а преценката на цялостния проблем е юридически, макар че в този момент се пробват да хвърлят виновността на лекаря. Ако считат, че на лекаря му е погрешно заключението, би трябвало да му издигнат обвиняване за погрешно обещано умозаключение и да потвърдят дали то е обещано поради неведение, непросветеност или по други аргументи. Представете си, че поради публичния напън шефът на болничното заведение в Стара Загора реши да уволни дисциплинарно този човек, тъй като поради него се е стигнало до митинги. Реално обаче това не се е случило поради него, той е една дребна частица от цялата работа. Не е редно да се постъпва по този начин по отношение на един доктор, в случай че това стане. Има си текстове от закона, по които може да бъде разследван, в случай че считат, че е дал експертиза с погрешно наличие. Юристите не могат обаче да се оправдават с него, защото разполагат с спомагателни членове, по които обвиненият да бъде в ареста или пандиза, а след привършване на оздравителния развой, когато се направи спомагателна експертиза и се потвърди, че има обезобразяване и повредата от лека да се трансформира в междинна, респективно да се усили присъдата на обвинения. Това обаче е работата на прокуратурата и съда, а не на правосъдния доктор, това са юридически въпроси. Ние можем да кажем какво е породено като контузия и по какъв начин е породена същата.
Освен това съдът има право да одобри или да не одобри обещано умозаключение, само че даже и да го одобри, не е длъжен да се съобрази с него, а може да направи своя интерпретация на проблема, което очевидно не е направено в съответния случай. Лекарят може да отговори на въпроси дали е осъществено по непосилен метод действието или дали е проявена свирепост, единствено в случай че такива са му заложени категорично, само че както споделих, аз нямам никаква съответна информация по проблема, с изключение на изнесеното в медиите и обществените мрежи, а дали това е точната и справедлива истина няма по какъв начин да знам и да разясня. Когато има неясноти във връзка с заключението на експертизата, съдът привиква съответното експерт, задава му уточняващи въпроси и въз основата на отговора им може към този момент да вземе своето без значение решение.
Кои са движимостите лица, които могат да дадат мнение за експертизата?
Първоначалната съдебно-медицинска експертиза по даден проблем нормално се назначава на правосъден доктор. Ако обаче естеството на експертизата е изключително, примерно при така наречен „ лекарски каузи “, може да се назначи тройна, петорна комисийна експертиза на повече лекари от разнообразни специалности.
Ако първичната експертиза не е задоволителна или зародят други въпроси, може да се назначи спомагателна или разширена такава, както и сложни експертизи в случаите, когато се касае за отговор по интердисциплинарни въпроси, касаещи разнообразни свери на науката – например медико-автотехнически експертизи и т. н.
Съгласно Наредбата за движимостите лица правосъдните лекари, в това число и тези, които са специализанти по правосъдна медицина, могат да бъдат назначавани като движимости лица. Докато от другите медицински специалности има условие за минимум 5 години стаж по съответната им компетентност и тогава към този момент може да бъде включен като експерт в границите на една експертиза. Всеки съд си има лист с движимости лица. Може обаче да бъде извикан човек, който е високо профилиран в обещано направление, само че в никакъв случай да не имал предпочитание да бъде експерт, заради което същият да не попада в съответния лист на движимостите лица. Въпреки това проверяващият орган или съдът може да го назначи, тъй като е решил, че няма различен по-добър от него в дадената област и по съответния проблем.
Какво е нужно за работата, която изисква съдебномедицинска експертиза?
Както споделих, за правенето на една съдебномедицинска експертиза са нужни специфични познания в дадена здравна сфера, само че поради увеличаващата се битова и друга престъпност, размерът на работата по назначаваните всекидневно съдебномедицински експертизи неведнъж надвишава физическите благоприятни условия на наличните правосъдни лекари, настоящи сега в България. Ние сме към 60 индивида, в това число с пенсионерите. Само че пенсионерите могат да ни оказват помощ и да правят експертна активност най-често по по този начин наречените експертизи по писмени данни, т.е. по документи. При останалите профилирани съдебномедицински проучвания, каквито са осъществяването на аутопсия, осъществяването на прегледи на живи лица, потърпевши при разнообразни произшествия, битови и престъпни и така нататък, както и профилирани други проучвания на материални доказателства, в действителност пенсионерите не могат да ни оказват помощ. Защото това изисква профилирана инсталация и обвързваните с нея консумативи, заради което в един частен съдебномедицински кабинет сходни проучвания не могат да бъдат провеждани.
Решен ли е казусът със заплащането на експертизите?
Най-голямата част от експертизи биват назначавани в досъдебна фаза от структурите на Министерство на вътрешните работи, следствието или прокуратурата, т.е. цялото досъдебно следствие. Тъй като Министерство на вътрешните работи, макар че се води, че е може би най-богатото министерство, техният бюджет за експертна активност в никакъв случай не стига. Предлагали сме им, те имат доста положителни счетоводители, да върнат обратно да кажем 5 години, да видят какъв брой действително би трябвало да заплащат средноаритметично на специалистите и експертизите, и респ. да си създадат осреднен планиран бюджет за идната счетоводна година за сходна активност. Именно заради непълен бюджет на тези структури на специалистите не им се заплаща направеното в цялостен размер.
Това ли е повода да има толкоз малко правосъдни лекари в страната?
Една от аргументите е, че тази компетентност е извънредно тежка от физическа и психическа най-много позиция и на всичкото от горната страна и доста виновна. Всеки един различен доктор или експерт при пропуск или неточност ще получи единствено административно наказване. Докато при нас за всеки един публикуван документ, посредством нашият автограф положен изпод ние носим непосредствено наказателна отговорност по член 291 от Наказателен кодекс – до 5 години отнемане от независимост. Аз нямам нищо срещу, както и моите сътрудници, да носим тази отговорност. Виждате какво става и със случая сега в Стара Загора – упрекват правосъдния доктор, че той бил дал лека телесна щета. Тук би трябвало да е ясно, че правосъдният доктор дефинира медико-биологичния темперамент на дадената контузия. Има си строго избрани условия. Например в случай че е налице някакво мекотъканно увреждане като незадълбочено охлузване, кръвонасядане, които заздравяват без оставане на белег, тези контузии предизвикват болежка и/или страдалчество според член 130 алинея 2 от Наказателен кодекс. Ако контузията нарушава целостта на кожата, т.е. налице е рана, която заздравява с формиране на ръбец (белег), или имаме нарушение на избрана функционалност на дадена част от тялото, оздравителният развой на които е в границите на до един месец, то тези положения се класифицират според член 130 алинея 1 – разстройство на здравето отвън случаите на междинни и тежки телесни повреди. Това е най-тежката степен от лека телесна щета.
Когато става въпрос за голям брой рани, както е в тази ситуация, изискващи 400 шева, това не става ли автоматизирано междинна телесна щета, защото към този момент се касае за обезобразяване?
Какъв е естетичният аспект на обещано увреждане може да се реши единствено след привършване на оздравителния развой. Тогава се прави спомагателна съдебно-медицинска експертиза с обзор на лицето, с цел да може да се установи дали това увреждане провокира оскверняване или обезобразяване, които положения към този момент могат да се разискват и да бъдат междинна телесна щета. Искам да подчертая, че по никакъв метод не съм осведомен с този случай, също така, което излиза в медиите, а аз не обичам да приказвам наизуст.
От практиката си обаче може да извършите обосновано съмнение по отношение на противоречивата експертиза.
Трябва да знаете, че порезните рани, т.е. раните, породени от остри предмети, кървят доста по-обилно, в сравнение с разкъсно-контузните рани, т.е. тези, породени от твърди тъпи предмети, да вземем за пример от бухалка. Ако става въпрос за доста огромни рани, обхващащи забележителна част от повърхността на тялото, това води неизбежно до огромна или солидна кръвозагуба. Тя пък може да докара до шоково положение – хиповолемичен потрес, което също е краткотрайно рисково за живота положение и може да е междинна телесна щета. Самият потрес може да е резултат и от болковия синдром. Понеже кожата е най-големият орган в човешкото тяло, той е извънредно добре васкуларизиран и раздразнен. В предишното даже е имало инквизиции с осъществяването на голям брой дребни сечения на кожата и оставят индивида, до момента в който почине от кръвозагуба, като преди този момент изтезаваният усеща в цялостно съзнание болковия синдром от тези хиляди нарязвания на кожата и има опцията на осъзнава и прочувствено да преработва ужаса на обстановката, в която е изпаднал. Така че това също е рисково за живота положение, т.е. може според от крайния резултат на сходни дейности да се интерпретира като междинна телесна щета с вероятно настъпил след това смъртен излаз.
При интерпретацията на сходни на съответния проблем положения може да се разискват от юридическа позиция съставите на член 131 и член 131а – дали тази телесна щета е получена в изискванията на домашно принуждение, дали действието е осъществено по непосилен за жертвата метод, дали по нечовечен метод – и тези квалификации биха могли да се отнесат към този случай.
Прави ли са съдиите и прокурорът да настояват, че няма наложена мярка за неотклонение на подсъдимия, тъй като правосъдният доктор е определил контузиите като „ лека телесна щета “?
Вижте… аз не съм дипломиран да давам юридическа оценка във връзка с това кой е прав и кой – крив. Но персоналното ми мнение е, че без значение от избрания от правосъдния доктор медико-биологичен симптом на съответна телесна щета, проверяващите са тези, които разполагат с всички доказателства по случая и тяхно право и обвързване е да обсъдят съответния проблем, за който да се повдигне надлежно обвиняване и респ. да се дефинира надлежно решение и присъда.
Работата на правосъдните медици е посредством своите специфични медицински познания да подкрепят следствието, посредством отговори по въпроси, касаещи медицината, а не да бъдат съдници.
Тогава те за какво упорстват, че лекарят е споделил по този начин и щом той го е споделил, те го одобряват абсолютно и отсъждат на тази база, че всичко е наред?
Защото в съответния случай лекарят евентуално е написал, че се касае за разстройство на здравето и че не е имала краткотрайно заплаха за живота. Важно е обаче да се каже, че ние не знаем, съответният правосъден доктор в кой миг е прегледал момичето – откакто е зашито към този момент или преди да бъде зашито. Това е извънредно значимо, тъй като при едни зашити рани можеш единствено да констатираш дължината на раната, нейната локализация и с какъв брой шева е зашита. А до каква степен доближава, това правосъдният доктор няма по какъв начин да го каже при зашита и обработена рана. Ако раната е толкоз дълбока, че да визира среднокалибрени кръвоносни съдове, които не могат сами да спрат своето кръвотечение, в случай че не са зашити, в случай че бъдат наранени нерви и сухожилия, забележителна мускулна маса и така нататък, които водят до функционално нарушение, и без здравна обработка или лекуване на тези увреждания и няма по какъв начин да се възвърне изцяло функционалността. При сходни случаи непосредствено контузията се класифицира като междинна телесна щета, касаеща трайно нарушаване на придвижванията или усложнение в придвижванията на еди-кой си крак или на снагата и така нататък
Редно ли е било правосъдният доктор да бъде свикан да даде показания по експертизата, щом има разминаване в тълкуванието й на първа и втора инстанция?
Това може да реши само съдът, само че кардинално при неясноти в заключението на експертизата е редно да бъде разпитано вещото лице и това може да се прави на всяка една от инстанциите. Когато е свикан от съда, специалистът отива, дава своето умозаключение и дава отговор на зародилите спомагателни въпроси. Ако му е мъчно да отговори непосредствено на момента по даден въпрос, той може да изиска да се запознае с останалата налична документи и в границите на една спомагателна експертиза да отговори на всички в допълнение зародили въпроси.
Излизайки от съответния случай в Стара Загора, на какви въпроси кардинално би трябвало да дават отговор медицинските експертизи? Например при една аутопсия.
Тъй като ние обслужваме както територията на София-град, по този начин и на София-област, вършим сред към 1000 и 1600 аутопсии на година през другите интервали. Съдебномедицинска аутопсия се прави само според разпореждане на проверяващите. В постановлението са записани въпросите, на които желаят да им бъде отговорено. Те са типичен и се отнасят до това каква е повода за гибелта, дали е болестна или индивидът не е бил пребит, погубен или токсичен.
(Всяко разпореждане за аутопсия съдържа главните въпроси каква е повода за гибелта, какви травматични увреждания се откриват и какъв е механизмът на тяхното приемане, открито ли е съществуване на алкохол, упойващи и наркотични субстанции – б.а.)
Това ли са въпросите в постановленията и когато се касае за освидетелстване на живи хора?
Тогава въпросите постоянно са от вида на: какви травматични увреждания се установяват по главата, шията, тялото и крайниците, а при подозрения за полови закононарушения и в региона на полово-аналната област, както и вероятно да се вземат материали за ДНК-изследване. Когато е жив, индивидът, който е потърпевш при разнообразни битови и престъпни произшествия, може да пристигна и самичък по избор да се прегледа, само че тогава обаче документът не се назовава съдебномедицинска експертиза, а съдебномедицинско уверение.
Как убеждавате младежите да специализират правосъдна медицина?
Когато имаме извършения или лекции по правосъдна медицина, им представям положителните страни на нашата компетентност, несъмнено, за да ги привлека. При нас постоянно има екшън. Опитваме се въз основата на открити от нас промени или травматични промени да върнем нагледно казано „ лентата обратно “, с цел да познаем какво тъкмо, по кое време, по какъв начин и по какъв механизъм се е случило, изключително при убийства. Поне за мен това е доста забавно. Нашите пациенти, когато се касае за умряли, не могат да ти опишат. Ти нагледно казано „ разговаряш “ с натрупа и искаш той да ти отговори на всички въпроси. Затова се прави аутопсията и тя е един умствен развой. Задаваш си въпроси и си отговаряш въз основата на находките. Докато не си изясниш и последният въпрос, който самичък може да си зададеш, не спираш аутопсия.
Как се справяте, когато е изработен опит за прикриване на закононарушение, да вземем за пример посредством пожар?
Зависи от степента на изгаряне. Ако тялото е станало напълно овъглено „ на прахуляк “, може да се окаже, че даже и ДНК не може да се вземе от него. Това обаче е доста мъчно да се реализира, защото с цел да се кремира едно тяло изцяло, са нужни часове поддържане на висока температура и на огромен огън, който не може да остане неусетен в условия отвън крематориум. В множеството случаи убийците заливат натрупа с бензин, палят клечката и бягат. Само че този бензин гори ненапълно, макар че и подкожната лой поддържа горенето, и в дълбоките структури – в ставите, хрущяли, в меките тъкани остава кръв и по-свежи тъкани, от които умерено може да се извлече ДНК. Установявали сме при изгорял мъртвец, съществуване да вземем за пример на железна остеосинтеза на ръката, което беше морфологичен белег за идентификация на натрупа. Същото е и със зъбите, въпреки в България постоянно да липсва разказан прецизен зъбен статус.
Споменахте лекарските каузи. Какво е лекарска неточност и мъчно ли се открива?
Много хора, в това число за жалост и някои лица от проверяващите органи, не вършат разлика сред лекарска неточност и неведение на специалността или немарливо осъществяване на специалност с висок публичен риск. Лекарската неточност е здравно разбиране и значи добросъвестно подвеждане на лекаря при неговата професионална работа, дължащо се на несъвършенството на здравната просвета, методите на диагностика, краткотрайно признати стандарти на лекуване на обещано заболяване или неговото ексцентрично протичане или на обективно сложните условия на работа в които се е осъществила активността на лекаря. Хората обаче безусловно мислят, че когато лекарят е постъпил недобросъвестно, подценил е или е надценил обстановката, не се е погрижил задоволително или не е обърнал задоволително внимание на пациента и се е стигнало до някакъв неподходящ излаз, това е „ лекарска неточност “. За сходни дейности или бездействия, както и за неведение на специалността си има обособени текстове в закона и няма нищо общо с понятието „ лекарска неточност “.
Затова аз постоянно споделям на нашите студенти, че преди всичко би трябвало да извърнат внимание на пациента и не на последно – и на неговите близки. Близките не знаят, не схващат от медицина, не знаят какъв брой отговорности и незабавни задания сега има лекарят, само че са обезпокоени за положението на близкия си. В такива моменти, макар психическото и физическо натоварване (което околните не могат да отчетат), лекарят би трябвало да им каже няколко успокоителни думи, или пък, в случай че положението на пациента е доста сериозно, да ги уведоми, че нещата са доста съществени, само че ще се направи всичко допустимо за неговото избавяне.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ