Двамата папи: защо не трябва да пропускате този филм?
Досега неоспорим филм №1 на 2019-а за мен беше последният на, само че и за моя огромна изненада той към този момент е преместен от на Фернандо Мейрелеш (не си падам доста по прехваления Cidade de Deus, само че доста одобрявам The Constant Gardiner и Blindness) по сюжет на Антъни Маккартън! С оценка 7.7 в IMDb и 4 номинации за – надали някой може да го надмине като мой безспорен любимец, с изключение може би (ще видим) на и Marriage Story.
Фокусът на кино лентата е една среща сред тогавашния папа Бенедикт XVI, някогашния немски кардинал Ратцингер (), който е вцепенен и едностранчив над 80-годишен изкривен реакционер с бяла коса, дълбоки бръчки, пронизващи дребни кръгли очи с увиснали клепачи, волева брадичка и немощна фигура, и бъдещия папа Франциск – аржентинския кардинал Хорхе Берголио (Джонатан Прайс, най-сетне роля по мярка/Хуан Минухин като млад), витален и деятелен либерал и модернизатор с високо чело и съчувствен и топъл взор.
Берголио желае да напусне поста на архиепископ и да вземе дребна епархия, за което моли позволение, а Бенедикт вижда това като спокоен протест и очевидна рецензия на неговата политика. Двамата спорят, сблъскват се, германецът е язвителен и настъпателен, а аржентинецът – мек и отстъпчив, леко комплициран и сюрпризиран. Минават години, Бенедикт взема решение да направи нещо нечувано от седем века, да напусне понтификата преживе. И иска да е сигурен, че ще го наследи тъкмо... Берголио. Защото Светата черква се нуждае само от него.
Всеки фен може да избере на кого да симпатизира – на германеца, който подхожда към всичко с съмнение и рестрикции и не знае албумите на Бийтълс, или на всемирски образования аржентинец, който си тананика и гледа мачовете на обичания " Сан Лоренсо ". Но когато Ратцингер се съжалява, че не е опитал от подарения му от Бога живот, преди да се обрече на църквата, а Берголио се терзае, че не е бил на равнището на поста си по време на аржентинската военна тирания и не е защитил другарите си, от очите ми издайнически се пророни сълза. Няма добър и неприятен – и двамата са честни, почтени, всеотдайни и съзнателни хора на Бога, само че по друг метод.
" Да се промениш е нещо друго от това да направиш компромис " ; " би трябвало да взривяваме стените, не да ги издигаме " ; " когато си самичък, не си уединен, тъй като Бог е с теб " ; а " Христос не е слязъл от кръста ". Мястото на църквата е при бедните, оскърбените и унижените, не при властта, даже да звучи приповдигнато и левичарски, а прегрешенията би трябвало да се санкционират и прогласяват, не да се скриват с подправени доводи. Защото " истината е значима, само че е мъчно да се понесе без обич " !
Фокусът на кино лентата е една среща сред тогавашния папа Бенедикт XVI, някогашния немски кардинал Ратцингер (), който е вцепенен и едностранчив над 80-годишен изкривен реакционер с бяла коса, дълбоки бръчки, пронизващи дребни кръгли очи с увиснали клепачи, волева брадичка и немощна фигура, и бъдещия папа Франциск – аржентинския кардинал Хорхе Берголио (Джонатан Прайс, най-сетне роля по мярка/Хуан Минухин като млад), витален и деятелен либерал и модернизатор с високо чело и съчувствен и топъл взор.
Берголио желае да напусне поста на архиепископ и да вземе дребна епархия, за което моли позволение, а Бенедикт вижда това като спокоен протест и очевидна рецензия на неговата политика. Двамата спорят, сблъскват се, германецът е язвителен и настъпателен, а аржентинецът – мек и отстъпчив, леко комплициран и сюрпризиран. Минават години, Бенедикт взема решение да направи нещо нечувано от седем века, да напусне понтификата преживе. И иска да е сигурен, че ще го наследи тъкмо... Берголио. Защото Светата черква се нуждае само от него.
Всеки фен може да избере на кого да симпатизира – на германеца, който подхожда към всичко с съмнение и рестрикции и не знае албумите на Бийтълс, или на всемирски образования аржентинец, който си тананика и гледа мачовете на обичания " Сан Лоренсо ". Но когато Ратцингер се съжалява, че не е опитал от подарения му от Бога живот, преди да се обрече на църквата, а Берголио се терзае, че не е бил на равнището на поста си по време на аржентинската военна тирания и не е защитил другарите си, от очите ми издайнически се пророни сълза. Няма добър и неприятен – и двамата са честни, почтени, всеотдайни и съзнателни хора на Бога, само че по друг метод.
" Да се промениш е нещо друго от това да направиш компромис " ; " би трябвало да взривяваме стените, не да ги издигаме " ; " когато си самичък, не си уединен, тъй като Бог е с теб " ; а " Христос не е слязъл от кръста ". Мястото на църквата е при бедните, оскърбените и унижените, не при властта, даже да звучи приповдигнато и левичарски, а прегрешенията би трябвало да се санкционират и прогласяват, не да се скриват с подправени доводи. Защото " истината е значима, само че е мъчно да се понесе без обич " !
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ