Чупене на крака и наказание със смърт – колко свирепи са били Крумовите закони?
Дори и да не сте били измежду отличниците по история в учебно заведение, сигурно можете да кажете най-малко две неща за великия хан Крум. Едното е успеха на българския държател над император Никифор край Върбишкия проход и вдигнатата наздравица с чаша от черепа на съкрушения, а второто - първите писани закони.
Днес „ Крумови закони “ се употребява като нарицателно за неотстъпчивост и суровост на открити правила и правила. Познат още с прозвището Страшни, славата на българския хан се разнася из цяла Византия, а по-късно и Западна Европа. За времето на неговото ръководство на Запад се написа, че в българската страна няма измама, клюки и обири. Типично за междинните епохи правораздаването се случвало посредством строги и безмилостни санкции, които плануват инквизиционни дейности против клеветничеството, лъжата и пиянството.
Разбира се, че и преди Крум е имало открити (макар и неписани) публични правила, от които се е управлявал народът. На Крум обаче се приписват съответни промени, които въпреки и със своята жестокост, целят концентрация и подсилване на страната в разнообразни аспекти, както и сливане на народите от новите завладени земи.
С твърдата си ръка ханът вкарва правила за наказване на тези действия, които заплашват открития ред в страната и неговата власт. В тези ранни години необятно публикуван метод за разрешаване на проблемите била саморазправата. Правораздаването се прилагало от старейшини, които решавали разногласията посредством инквизиционни способи като принуждение, физически тормоз и даже ликвидиране.
Смъртно наказване против лъжата
Сведенията за първите писани закони получаваме от остарял византийски документ от X век, наименуван лексикон „ Свидас “. За страдание византийската енциклопедия е първият и единствен източник, от който черпим познания за Крумовото законодателство. Именно заради това само антично сведение, измежду учените се основават подозрения дали законите са предадени тъкмо, както е рекъл Крум. Още повече, че сборникът съдържа истории от античността с по-скоро баснословен или митичен темперамент. Въпреки неналичието на детайлна информация обаче, законодателната активност на Крум и нейната успеваемост са безспорни.
Появата на първите писмени закони се свързва с началото на неговото ръководство и успеха на великия хан над Аварския хаганат и присъединение на териториите му към Българската страна. Тогава Крум събира пленените аварски воини и им споделя аргументите, довели до разпадането на страната им. За да изкорени покварата измежду хората, Крум заповядва в няколко реда по какъв начин да се санкционират клюка и лъжата, кражбите, скъперничеството и пиянството.
За клюка или лъжовен донос твърдата ръка на Крум планува най-тежкото наказване – гибел. Звучи пресилено, само че не и невероятно, въпреки и като превантивна мярка. „ Ако някой упрекна, наклевети някого, да не му се има вяра до момента в който вързан не се разпита и в случай че се окаже клюкар и измамник, да се убива ”. Разбира се тук се позволява доказване на виновността, а не просто преждевременно наказание и осъществяване на наказването. Не по-малко маловажно е обаче, че до доказване на виновността се стигало с различен принудителен способ – признание след „ вързан разпит “, а може би изтръгването му посредством мъчение.
Приликата с католическата инквизиция е явна. Появила се през XII в. и работила няколко века „ организацията за мъчения “ преследвала набедените за еретици и ги принуждавала да си признаят в пъклен страдания. В последна сметка присъдата била една - екзекуция. Самите жертви постоянно били набеждавани и ставали жертва точно на клюка.
Конфискуване на парцела, в случай че окажеш помощ на апаш
Конфискуване на цялото имущество била друга сурова мярка освен против „ нарушителите “, а и против тези, които им помагали. Така да вземем за пример Крум не разрешава да се набира храна на крадците или да им се оказва различен тип помощ или скривалище. „ Който се осмели да направи това, незабавно да му се конфискува парцела, а на крадеца да се пречупят пищялките ”. За разлика от клеветата, която коства човешки живот, крадците се наказвали със строшаване на краката, което също не било за предпочитане. Взетите парцели за съучастничество по всяка възможност отивали в хазната на хана или се раздавала на просяците.
Неслучайно се счита, че взетото от имащите се раздавало на хората, защото Страшни предвиждал наказване за тези, които не оказват помощ на бедняците. Бедността, както и епохи след Крум, поражда престъпност и нищо чудно до това просветление да е стигнал и владетелят през IX век. Крумовата заповед била „ на всеки бедняк да не се дава просто нищожно, а в задоволително количество, с цел да не се нуждае повторно, на този, който не постъпва по този начин, незабавно да се конфискува парцела ”. Наказанието не касае просещия, а единствено тези, които не пожелаят да му оказват помощ. Т.е. искаш или не искаш, би трябвало да споделиш своето с другите и то толкоз, че на другия ден да не са небогати още веднъж.
Изкоренил ли е Крум „ всички лози ”?
Най-сериозни подозрения в достоверността си поражда частта, в която Крум заповядва „ да се изкоренят всички лози ”. Това звучи като един общ закон-наказание, ориентиран към всички, с цел да се пребори с пиянството.
Според историците има задоволително сведения, съгласно които това не се е случило и даже в противен случай – вино се е леело в обилие. А и за какво Крум ще пие вино от главата на Никифор, в случай че преди този момент го е забранил? Все отново се счита, че казаното било ориентирано още веднъж към аварите, които с изключение на всичко останали пороци, пиели вино в несъразмерни количества.
Още от създателя:
Днес „ Крумови закони “ се употребява като нарицателно за неотстъпчивост и суровост на открити правила и правила. Познат още с прозвището Страшни, славата на българския хан се разнася из цяла Византия, а по-късно и Западна Европа. За времето на неговото ръководство на Запад се написа, че в българската страна няма измама, клюки и обири. Типично за междинните епохи правораздаването се случвало посредством строги и безмилостни санкции, които плануват инквизиционни дейности против клеветничеството, лъжата и пиянството.
Разбира се, че и преди Крум е имало открити (макар и неписани) публични правила, от които се е управлявал народът. На Крум обаче се приписват съответни промени, които въпреки и със своята жестокост, целят концентрация и подсилване на страната в разнообразни аспекти, както и сливане на народите от новите завладени земи.
С твърдата си ръка ханът вкарва правила за наказване на тези действия, които заплашват открития ред в страната и неговата власт. В тези ранни години необятно публикуван метод за разрешаване на проблемите била саморазправата. Правораздаването се прилагало от старейшини, които решавали разногласията посредством инквизиционни способи като принуждение, физически тормоз и даже ликвидиране.
Смъртно наказване против лъжата
Сведенията за първите писани закони получаваме от остарял византийски документ от X век, наименуван лексикон „ Свидас “. За страдание византийската енциклопедия е първият и единствен източник, от който черпим познания за Крумовото законодателство. Именно заради това само антично сведение, измежду учените се основават подозрения дали законите са предадени тъкмо, както е рекъл Крум. Още повече, че сборникът съдържа истории от античността с по-скоро баснословен или митичен темперамент. Въпреки неналичието на детайлна информация обаче, законодателната активност на Крум и нейната успеваемост са безспорни.
Появата на първите писмени закони се свързва с началото на неговото ръководство и успеха на великия хан над Аварския хаганат и присъединение на териториите му към Българската страна. Тогава Крум събира пленените аварски воини и им споделя аргументите, довели до разпадането на страната им. За да изкорени покварата измежду хората, Крум заповядва в няколко реда по какъв начин да се санкционират клюка и лъжата, кражбите, скъперничеството и пиянството.
За клюка или лъжовен донос твърдата ръка на Крум планува най-тежкото наказване – гибел. Звучи пресилено, само че не и невероятно, въпреки и като превантивна мярка. „ Ако някой упрекна, наклевети някого, да не му се има вяра до момента в който вързан не се разпита и в случай че се окаже клюкар и измамник, да се убива ”. Разбира се тук се позволява доказване на виновността, а не просто преждевременно наказание и осъществяване на наказването. Не по-малко маловажно е обаче, че до доказване на виновността се стигало с различен принудителен способ – признание след „ вързан разпит “, а може би изтръгването му посредством мъчение.
Приликата с католическата инквизиция е явна. Появила се през XII в. и работила няколко века „ организацията за мъчения “ преследвала набедените за еретици и ги принуждавала да си признаят в пъклен страдания. В последна сметка присъдата била една - екзекуция. Самите жертви постоянно били набеждавани и ставали жертва точно на клюка.
Конфискуване на парцела, в случай че окажеш помощ на апаш
Конфискуване на цялото имущество била друга сурова мярка освен против „ нарушителите “, а и против тези, които им помагали. Така да вземем за пример Крум не разрешава да се набира храна на крадците или да им се оказва различен тип помощ или скривалище. „ Който се осмели да направи това, незабавно да му се конфискува парцела, а на крадеца да се пречупят пищялките ”. За разлика от клеветата, която коства човешки живот, крадците се наказвали със строшаване на краката, което също не било за предпочитане. Взетите парцели за съучастничество по всяка възможност отивали в хазната на хана или се раздавала на просяците.
Неслучайно се счита, че взетото от имащите се раздавало на хората, защото Страшни предвиждал наказване за тези, които не оказват помощ на бедняците. Бедността, както и епохи след Крум, поражда престъпност и нищо чудно до това просветление да е стигнал и владетелят през IX век. Крумовата заповед била „ на всеки бедняк да не се дава просто нищожно, а в задоволително количество, с цел да не се нуждае повторно, на този, който не постъпва по този начин, незабавно да се конфискува парцела ”. Наказанието не касае просещия, а единствено тези, които не пожелаят да му оказват помощ. Т.е. искаш или не искаш, би трябвало да споделиш своето с другите и то толкоз, че на другия ден да не са небогати още веднъж.
Изкоренил ли е Крум „ всички лози ”?
Най-сериозни подозрения в достоверността си поражда частта, в която Крум заповядва „ да се изкоренят всички лози ”. Това звучи като един общ закон-наказание, ориентиран към всички, с цел да се пребори с пиянството.
Според историците има задоволително сведения, съгласно които това не се е случило и даже в противен случай – вино се е леело в обилие. А и за какво Крум ще пие вино от главата на Никифор, в случай че преди този момент го е забранил? Все отново се счита, че казаното било ориентирано още веднъж към аварите, които с изключение на всичко останали пороци, пиели вино в несъразмерни количества.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ