Началото след края
Дори да сложим настрани всичко друго, реализирано по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, ще можем най-малко да си признаем, че думите „ България “, „ българско “, „ български “ към този момент са по-известни и разпознаваеми. А за тези хора, живеещи отвън границите на страната ни, които ги разпознаваха и преди, към този момент се намира и нещо по-положително в тези думи (не единствено синоними на престъпност, корупция и общо взето страшни приказки за деца и възрастни).
Малка крачка, само че в вярната посока. За какво става дума ли? Вземете един приблизително статистически гражданин на страна на запад от Бранденбургската врата и го питайте дали е чувал за Сърбия, Гърция, Румъния... България. За последната ще ви се наложи да обяснявате къде се намира по-често и повече в сравнение с за другите. Няма да акцентираме на аргументите – културни, исторически, географски, тъй като това ще прерасне в напълно друга тематика. Те си имат и по-известни писатели, и по-известни исторически събития (че даже и отрицателни – като войните в Югославия например), и по-известни спортисти. Ние обитаваме периферията на района, що се отнася до поп-културно въздействие и известност. Само че в този момент можем да кажем, че стъпка първа е направена. Глава I на книгата е написана. Започваме Глава II. В нея би трябвало да опишем идващите ни крачки, които ще създадем през (както се споделя:) остатъка от живота ни. Приемете, че през днешния ден е първият ден от остатъка от живота ни. Така че това лежи на плещите на всички нас – всичко, което ни се написа като действия, няма да се преписва на представителите на една анонимна страна от приказките („ България ли? Какво е това? “), а на съответна и действителна страна („ България ли! Да, знам я – вие председателствахте Европейски Съюз през 2018 година “). Така че – да внимаваме с Глава II, тъй като към този момент сме на картата.
А в този момент – точки 2 и 3 от резултатите на нашето Европредседателство, а точно Западните Балкани и Сигурността.
Дали е наша заслуга или просто му пристигна времето – историята ще съди, само че е реалност, че точно в този момент Европа погледна към тях и даже се стигна до историческото: Македония и Албания да получат дати за започването на договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Нали никой не се съмнява, че това си е историческо събитие? На кой му харесва, на кой – не, е напълно друга тематика.
А по отношение на сигурността… в миналото, толкоз от дълго време, че съвсем наподобява в един минал живот, когато хората чуеха „ Сигурност “ от устата на политиците, някак автоматизирано първо мислеха за вътрешната сигурност – ограниченията против кражбите, убийствата, битовата престъпност, дилърите и така нататък Сега обаче този чисто нов свят, в който живеем, ни прекатурна визиите по този начин, че първо се сещаме за... битката с тероризма.
През март месец ръководителят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и публичен ред Цветан Цветанов заключи, че в разискването за многогодишното програмиране на Европол за интервала 2019 година – 2021 година съществено e залегнала тематиката за задграничните бойци, включили се към „ Ислямска страна “. Оказа се, че 5000 от тях са от страни от Европейски Съюз, а 800 – от Западните Балкани. Данните бяха показани на съвещание на взаимната група за парламентарен надзор над активността на Европол в София, в границите на българското Европредседателство. Освен това се означи и голямо понижаване на влизащите в Европейски Съюз имигранти. България, като външна граница на Съюза, получи заслуженото си самопризнание за това.
Сега – няма и 4 месеца по-късно, Цветанов се срещна във Вашингтон с ръководителя на Комисията по вътрешна сигурност в Конгреса на Съединени американски щати Майкъл Маккол. Разбира се, не е по никакъв начин учудващо, че Маккол е много заинтригуван от тематиката за Западните Балкани. Това е територия, населявана от значително мюсюлмани и може да бъде извънредно значима за Европа и света както в позитивна, по този начин и в негативна посока, зависи по какъв начин ще се отиграят идващите ходове.
Част II на материала може да прочетете на следващия ден в novini.bg
Малка крачка, само че в вярната посока. За какво става дума ли? Вземете един приблизително статистически гражданин на страна на запад от Бранденбургската врата и го питайте дали е чувал за Сърбия, Гърция, Румъния... България. За последната ще ви се наложи да обяснявате къде се намира по-често и повече в сравнение с за другите. Няма да акцентираме на аргументите – културни, исторически, географски, тъй като това ще прерасне в напълно друга тематика. Те си имат и по-известни писатели, и по-известни исторически събития (че даже и отрицателни – като войните в Югославия например), и по-известни спортисти. Ние обитаваме периферията на района, що се отнася до поп-културно въздействие и известност. Само че в този момент можем да кажем, че стъпка първа е направена. Глава I на книгата е написана. Започваме Глава II. В нея би трябвало да опишем идващите ни крачки, които ще създадем през (както се споделя:) остатъка от живота ни. Приемете, че през днешния ден е първият ден от остатъка от живота ни. Така че това лежи на плещите на всички нас – всичко, което ни се написа като действия, няма да се преписва на представителите на една анонимна страна от приказките („ България ли? Какво е това? “), а на съответна и действителна страна („ България ли! Да, знам я – вие председателствахте Европейски Съюз през 2018 година “). Така че – да внимаваме с Глава II, тъй като към този момент сме на картата.
А в този момент – точки 2 и 3 от резултатите на нашето Европредседателство, а точно Западните Балкани и Сигурността.
Дали е наша заслуга или просто му пристигна времето – историята ще съди, само че е реалност, че точно в този момент Европа погледна към тях и даже се стигна до историческото: Македония и Албания да получат дати за започването на договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Нали никой не се съмнява, че това си е историческо събитие? На кой му харесва, на кой – не, е напълно друга тематика.
А по отношение на сигурността… в миналото, толкоз от дълго време, че съвсем наподобява в един минал живот, когато хората чуеха „ Сигурност “ от устата на политиците, някак автоматизирано първо мислеха за вътрешната сигурност – ограниченията против кражбите, убийствата, битовата престъпност, дилърите и така нататък Сега обаче този чисто нов свят, в който живеем, ни прекатурна визиите по този начин, че първо се сещаме за... битката с тероризма.
През март месец ръководителят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и публичен ред Цветан Цветанов заключи, че в разискването за многогодишното програмиране на Европол за интервала 2019 година – 2021 година съществено e залегнала тематиката за задграничните бойци, включили се към „ Ислямска страна “. Оказа се, че 5000 от тях са от страни от Европейски Съюз, а 800 – от Западните Балкани. Данните бяха показани на съвещание на взаимната група за парламентарен надзор над активността на Европол в София, в границите на българското Европредседателство. Освен това се означи и голямо понижаване на влизащите в Европейски Съюз имигранти. България, като външна граница на Съюза, получи заслуженото си самопризнание за това.
Сега – няма и 4 месеца по-късно, Цветанов се срещна във Вашингтон с ръководителя на Комисията по вътрешна сигурност в Конгреса на Съединени американски щати Майкъл Маккол. Разбира се, не е по никакъв начин учудващо, че Маккол е много заинтригуван от тематиката за Западните Балкани. Това е територия, населявана от значително мюсюлмани и може да бъде извънредно значима за Европа и света както в позитивна, по този начин и в негативна посока, зависи по какъв начин ще се отиграят идващите ходове.
Част II на материала може да прочетете на следващия ден в novini.bg
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ