17 ноември и четвърт век тишина ВИДЕО
Дончо ДОНЕВ
Днес се навършват 25 години от един от най-великите мачове в историята на футбола ни. По значителност успеха над Франция на 17 ноември 1993 година се равнява на тази над Германия на международните финали в Съединени американски щати, която ни обезпечи бронзовите медали и лудата българска наслада.
Всъщност триумфът на 10 юли 1994 година, който изкара един народ на площадите и го накара да не помни за мизерията на прехода, продажните политици, корумпираните ченгета и магистрати, нямаше да го има, в случай че не бе подвигът на Парк де Пренс на Христо Стоичков и компания.
Милиони българи пред телевизионните екрани слушаха пораженческите финални думи на коментатора по какъв начин пропущаме следващия огромен конгрес и по какъв начин би трябвало да се вземат фрапантни ограничения за издигане на футбола у нас. Точно тогава звездата на петлите Давид Жинола бърка съдбовно, а Любослав Пенев с свръхестествен пас намира Емил Костадинов, който през закъснелия шпагат на Базил Боли прострелва Бернар Лама и открива хоризонта на лудата българска наслада.
Тази наслада има своя разцвет седем месеца по-късно с успеха над Германия. Милиони излязоха на площадите по градове, села и паланки, забравяйки за униженията, на които ги подлага продажната политическа класа. Тогава и единствено тогава българският народ бе единен от наслада. Радост, по-голяма от приемането ни в НАТО и Европейския съюз, и от премахването на Шенгенските визи.
Радостта, въпреки и в по-малка степен, продължи и на неповторимата победа над Германия в европейска подготовка през юни 1995 година На финалите в Англия приказката на звездния отбор свърши. Тя претърпя и своята мъка на Мондиала във Франция през 1998 година При завръщането си от Париж тогавашният народен селекционер Христо Бонев през сълзи сподели: " Сега наричате представянето ни във Франция неуспех. Аз пък ви споделям, че самото класиране бе мъжество. Ще видите, че и след 20 години националният ни тим няма да види международни финали ". За страдание Зума се оказа прав.
Момчетата от златното американско лято получиха справедливо самопризнание. Христо Стоичков, капитанът Борислав Михайлов, Красимир Балъков, Йордан Лечков и останалите бяха съвсем обожествени. Пред имената им се слагаше " героят от Съединени американски щати 94 ".
25 години след епопеята на Парк де Пренс футболът ни е на дъното. И по подигравка на ориста в негови гробокопачи се трансфораха тези, които ни донесоха най-голямата наслада. Четвъртите в света яхнаха обичаната игра и съвсем я приватизираха за персонална приложимост. Борислав Михайлов ръководи БФС по корейски модел, обслужвайки единствено мощните на деня и политико-икономически планове. Тези, които се пробват да стачкуват, безусловно биват смачквани.
Националният ни тим не е видял огромно състезание през ръководството на Михайлов. Младежите към този момент ядат пердах даже от джуджето Люксембург, а юношеските обединения са боксови круши. Най-големият от златните - Христо Стоичков, се усети в точния момент и се изнесе чак в Съединени американски щати.
Това, което назоваваме задкулисие, яхна златните момчета, изтика ги напред и в този момент се храни с облагите от уредени мачове и черно тото. Със сигурност един ден ще ги сдъвче и изплюе на бунището.
Дано идните генерации запазят единствено хубавото, което Ицо, Емо, Лечков, Боби, Бала и останалите ни подариха.
В последна сметка след 17 ноември 1993 година Франция си взе поука. Петлите завоюваха две международни трофеи, една европейски и един път станаха сребърни медалисти. Те направиха от футбола бизнес и в този момент във всяко едно състезание по света играят добре платени французи.
Ние го ударихме на празненства и лежане на остарели лаври. Вместо да използваме инерцията и да надградим, по нашите ширини го ударихме на най-лесното печалбарство - от черно тото. И единствената светлина във футболния ни тунел е от идващия отсреща трен.
На този ден обаче не трябва да се прекалява с черните краски. Нека си спомним с хубаво за момчетата, които ни донесоха невероятната наслада и ни накараха да се възприятията горди, че сме българи.
И да си пожелаем да се случи знамение, което да възроди българския футбол, да се роди новият Стоичков и стадионите да се изпълнят. Това може да стане единствено с знамение. Такова, каквото стана на 17 ноември 1993 година.
Днес се навършват 25 години от един от най-великите мачове в историята на футбола ни. По значителност успеха над Франция на 17 ноември 1993 година се равнява на тази над Германия на международните финали в Съединени американски щати, която ни обезпечи бронзовите медали и лудата българска наслада.
Всъщност триумфът на 10 юли 1994 година, който изкара един народ на площадите и го накара да не помни за мизерията на прехода, продажните политици, корумпираните ченгета и магистрати, нямаше да го има, в случай че не бе подвигът на Парк де Пренс на Христо Стоичков и компания.
Милиони българи пред телевизионните екрани слушаха пораженческите финални думи на коментатора по какъв начин пропущаме следващия огромен конгрес и по какъв начин би трябвало да се вземат фрапантни ограничения за издигане на футбола у нас. Точно тогава звездата на петлите Давид Жинола бърка съдбовно, а Любослав Пенев с свръхестествен пас намира Емил Костадинов, който през закъснелия шпагат на Базил Боли прострелва Бернар Лама и открива хоризонта на лудата българска наслада.
Тази наслада има своя разцвет седем месеца по-късно с успеха над Германия. Милиони излязоха на площадите по градове, села и паланки, забравяйки за униженията, на които ги подлага продажната политическа класа. Тогава и единствено тогава българският народ бе единен от наслада. Радост, по-голяма от приемането ни в НАТО и Европейския съюз, и от премахването на Шенгенските визи.
Радостта, въпреки и в по-малка степен, продължи и на неповторимата победа над Германия в европейска подготовка през юни 1995 година На финалите в Англия приказката на звездния отбор свърши. Тя претърпя и своята мъка на Мондиала във Франция през 1998 година При завръщането си от Париж тогавашният народен селекционер Христо Бонев през сълзи сподели: " Сега наричате представянето ни във Франция неуспех. Аз пък ви споделям, че самото класиране бе мъжество. Ще видите, че и след 20 години националният ни тим няма да види международни финали ". За страдание Зума се оказа прав.
Момчетата от златното американско лято получиха справедливо самопризнание. Христо Стоичков, капитанът Борислав Михайлов, Красимир Балъков, Йордан Лечков и останалите бяха съвсем обожествени. Пред имената им се слагаше " героят от Съединени американски щати 94 ".
25 години след епопеята на Парк де Пренс футболът ни е на дъното. И по подигравка на ориста в негови гробокопачи се трансфораха тези, които ни донесоха най-голямата наслада. Четвъртите в света яхнаха обичаната игра и съвсем я приватизираха за персонална приложимост. Борислав Михайлов ръководи БФС по корейски модел, обслужвайки единствено мощните на деня и политико-икономически планове. Тези, които се пробват да стачкуват, безусловно биват смачквани.
Националният ни тим не е видял огромно състезание през ръководството на Михайлов. Младежите към този момент ядат пердах даже от джуджето Люксембург, а юношеските обединения са боксови круши. Най-големият от златните - Христо Стоичков, се усети в точния момент и се изнесе чак в Съединени американски щати.
Това, което назоваваме задкулисие, яхна златните момчета, изтика ги напред и в този момент се храни с облагите от уредени мачове и черно тото. Със сигурност един ден ще ги сдъвче и изплюе на бунището.
Дано идните генерации запазят единствено хубавото, което Ицо, Емо, Лечков, Боби, Бала и останалите ни подариха.
В последна сметка след 17 ноември 1993 година Франция си взе поука. Петлите завоюваха две международни трофеи, една европейски и един път станаха сребърни медалисти. Те направиха от футбола бизнес и в този момент във всяко едно състезание по света играят добре платени французи.
Ние го ударихме на празненства и лежане на остарели лаври. Вместо да използваме инерцията и да надградим, по нашите ширини го ударихме на най-лесното печалбарство - от черно тото. И единствената светлина във футболния ни тунел е от идващия отсреща трен.
На този ден обаче не трябва да се прекалява с черните краски. Нека си спомним с хубаво за момчетата, които ни донесоха невероятната наслада и ни накараха да се възприятията горди, че сме българи.
И да си пожелаем да се случи знамение, което да възроди българския футбол, да се роди новият Стоичков и стадионите да се изпълнят. Това може да стане единствено с знамение. Такова, каквото стана на 17 ноември 1993 година.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ