Испания въвежда допълнителни данъци върху банките и енергийните компании
Долната камара на испанския парламент одобри предлагането на държавното управление на премиера Педро Санчес за спомагателни налози за банките и енергийните компании. Остава проектозаконът да бъде признат и от Сената. Испания желае да събере общо 3 милиарда евро от огромните банки през идващите две години посредством налог 4.8% върху приходите им от лихви и комисиони. От фирмите за комунални услуги Мадрид се стреми да получи 4 милиарда евро за същия интервал с 1.2% налог върху продажбите им.
Предложението провокира неодобрение в държавни институции и частни компании, само че това досега не е оказало въздействие. Групите за комунални услуги ще се възползват от изменение в текста, което беше добавено през последните седмици, което планува, че данъкът няма да се ползва за приходите от контролирани действия. Те включват употребата на електроенергийните и газоразпределителните мрежи.
Целта на спомагателното облагане с налози е да се подкрепи оправянето с високите разноски за сила и инфлация, които са засегнали освен Испания, а цяла Европа и Съединени американски щати. Кабинетът на Санчес е на мнението, че по този метод ще може най-ефективно да се окаже помощ на най-неплатежоспособните семейства в страната.
Реклама
Педро Санчес счита, че налозите са метод за огромния бизнес да " подаде ръка ", до момента в който доста испански фамилии страдат от внезапното повишаване на разноските за живот. Тереза Рибера, министър на енергетиката и околната среда на Испания, сподели пред Financial Times, че налозите повдигат някои " много механически " въпроси за това по какъв начин да се дефинира кои доходи ще бъдат облагани.
Банките ще заплащат 4.8% върху приходите от лихви и комисиони, а енергийните компании - 1.2%.
Подобни терзания бяха изразени и от две от най-големите банки в страната - Santander и BBVA. Въпреки това остават подозрения по отношение на позицията на финансовите институции, тъй като това може да бъде просто опит за лобизъм, който да докара до понижаване на спомагателните налози.
Миналата седмица Международният валутен фонд (МВФ) се включи в дебата, като съобщи, че " ще бъде значимо да се следи въздействието на налозите върху кредитната интензивност и устойчивостта на банките, както и върху тласъците на енергийните компании да влагат ". МВФ акцентира обстоятелството, че и в двата бранша налозите на Испания се ползват към приходите, а не към облагите. Въпреки че приходите на банките от лихвени заплащания нарастват с покачването на лихвените проценти, фондът отбелязва, че разноските също могат да се покачат, в случай че икономическото закъснение докара до повече неизпълнения на заеми.
Реклама
Противник на концепцията е Европейската централна банка (ЕЦБ), като тя има терзания, че това може да има отрицателен резултат върху финансовата позиция на кредиторите и да наруши паричната им политика. Позицията на ЕЦБ не е задължаваща, като няма изгледи тя да промени желанията на ръководещите в Испания.
Испания надалеч не е сама във вземането на сходни решения, като такива към този момент бяха признати в Хърватия, Словения, Франция, Италия, Чехия и Австрия. Такива оферти са в развой на разискване в Германия и Финландия.
Случаят на Хърватия е по-любопитен, като Загреб ще полза изключително всички компании, а освен енергийните. Най-големият губещ от обстановката най-вероятно ще бъде френската държавна EDF, като упованията на специалисти са, че компанията ще загуби най-малко 5 милиарда евро.
Свързани публикации Соларната " АмонРа енерджи " търси 15.6 млн. лева от вложителите на 30 ноември 24 ноември 2022, 17:31 Реформата на съглашението, гарантиращо вложенията в енергетиката, е блокирана 23 ноември 2022, 09:17 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тодор Шишков
Предложението провокира неодобрение в държавни институции и частни компании, само че това досега не е оказало въздействие. Групите за комунални услуги ще се възползват от изменение в текста, което беше добавено през последните седмици, което планува, че данъкът няма да се ползва за приходите от контролирани действия. Те включват употребата на електроенергийните и газоразпределителните мрежи.
Целта на спомагателното облагане с налози е да се подкрепи оправянето с високите разноски за сила и инфлация, които са засегнали освен Испания, а цяла Европа и Съединени американски щати. Кабинетът на Санчес е на мнението, че по този метод ще може най-ефективно да се окаже помощ на най-неплатежоспособните семейства в страната.
Реклама
Педро Санчес счита, че налозите са метод за огромния бизнес да " подаде ръка ", до момента в който доста испански фамилии страдат от внезапното повишаване на разноските за живот. Тереза Рибера, министър на енергетиката и околната среда на Испания, сподели пред Financial Times, че налозите повдигат някои " много механически " въпроси за това по какъв начин да се дефинира кои доходи ще бъдат облагани.
Банките ще заплащат 4.8% върху приходите от лихви и комисиони, а енергийните компании - 1.2%.
Подобни терзания бяха изразени и от две от най-големите банки в страната - Santander и BBVA. Въпреки това остават подозрения по отношение на позицията на финансовите институции, тъй като това може да бъде просто опит за лобизъм, който да докара до понижаване на спомагателните налози.
Миналата седмица Международният валутен фонд (МВФ) се включи в дебата, като съобщи, че " ще бъде значимо да се следи въздействието на налозите върху кредитната интензивност и устойчивостта на банките, както и върху тласъците на енергийните компании да влагат ". МВФ акцентира обстоятелството, че и в двата бранша налозите на Испания се ползват към приходите, а не към облагите. Въпреки че приходите на банките от лихвени заплащания нарастват с покачването на лихвените проценти, фондът отбелязва, че разноските също могат да се покачат, в случай че икономическото закъснение докара до повече неизпълнения на заеми.
Реклама
Противник на концепцията е Европейската централна банка (ЕЦБ), като тя има терзания, че това може да има отрицателен резултат върху финансовата позиция на кредиторите и да наруши паричната им политика. Позицията на ЕЦБ не е задължаваща, като няма изгледи тя да промени желанията на ръководещите в Испания.
Испания надалеч не е сама във вземането на сходни решения, като такива към този момент бяха признати в Хърватия, Словения, Франция, Италия, Чехия и Австрия. Такива оферти са в развой на разискване в Германия и Финландия.
Случаят на Хърватия е по-любопитен, като Загреб ще полза изключително всички компании, а освен енергийните. Най-големият губещ от обстановката най-вероятно ще бъде френската държавна EDF, като упованията на специалисти са, че компанията ще загуби най-малко 5 милиарда евро.
Свързани публикации Соларната " АмонРа енерджи " търси 15.6 млн. лева от вложителите на 30 ноември 24 ноември 2022, 17:31 Реформата на съглашението, гарантиращо вложенията в енергетиката, е блокирана 23 ноември 2022, 09:17 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тодор Шишков
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ