Долмените са продълговати каменни структури, с една или две камери,

Долмените са продълговати каменни структури, с една или две камери, чиито стени са построени от естествени или необработени каменни блокове, покрити от горната страна с по-големи каменни плочи.

Самата дума " долмен " произлиза от бретонския акцент и значи " каменна маса ". Във вярванията на локалното население в Хлябово се счита, че долмените и до през днешния ден са населявани от змейове, заради което никой не смее да унищожава големите каменни структури.

Легендата споделя, че в миналото преди хиляди години змейовете живеели заедно с хората. Пазели стадата от диви зверове. Пренасяли тежки товари. Помагали на индивидите да строят домовете си и даже ги,,возели “ върху люспестите си гърбове от едно място на друго.

Хората им се отплащали, като отглеждали особено за тях огромни животни, с които летящите огнедишащи твари се хранели. Случвало се даже змейовете да пазят хорските колиби от стихия и град, да избавят изгубили се в планината.

Но един ден няколко млади мъже от днешното село Хлябово споделили пред всички, че не желаят към този момент да дават животните си на змейовете, тъй като малко им се отплащали хвъркатите животни. Моли ли ги другите да не постъпват по този начин, само че те били непреклонни.

Казали и на змейовете към този момент да не търсят животни от техните стада. Огнедишащите единствено махнали с криле и отлетели в тайните си домове. Но минали ден, различен и още хора решили да не им дават крави и овце за храна, Така мирът сред хора и змейове последователно бил пропуснат.

За да се хранят, крилатите твари почнали да си избират най-красивите мъже и дами. Нападали внезапно от небето и сграбчвали в големите си нокти жертвите си. Писъците над родопските села станали всекидневие.

Оредели младежите в планината. Все по-малко деца се раждали. По-възрастните почнали обезверено да се молят да се върне остарялото време, когато хората хранели змейовете с животните си. Но никой от овчарите не желал да ги послуша.

Няколко смели юноши решили, че могат да победят змейовете и се наговорили по какъв начин да ги убиват. Издебвали ги високо в планината, където пазели на смени час след час. Стреляли по змейовете с отровни стрели като се целели в очите им, тъй като не можели да пробият люспестата им ризница.

Водач на младите мъже бил безстрашният Катос. Неговата обичана първа станала храна на един дракон и той се заклел, че ще ги избие всички до крайник.  Опознал до съвършенство навиците на летящите дракони и ги причаквал на най-неочаквани за тях места.

Така съумял да ги избие един до един. Останал единствено един дракон – най-големият, най-силният и тъкмо той бил, който се нахранил с обичаната на Катос. Но змеят бил доста остроумен. Катос даже съумял един път да изстреля стрела по него, само че не улучил очите му.

Настъпил денят, в който смелият мъж и змеят се изправили един против различен на огромната поляна в днешната околност Евджик. Огромният звяр бълвал огън от голямата си уста по Катос. Но той все успявал да се измъкне.

Битката траяла през целия ден, до момента в който Катос съумял да рани змея и да го събори на земята. И тогава се случило знамение. Звярът се вкаменил. От него се образували големи камъни. Катос не можел да повярва на очите си.

Но от тоя ден змейовете изчезнали в Родопите. Само локалните хора описват, че нощем виждат от каменната маса долмени в местността Евджик да излиза огън. Наричат го огънят на змея. И не смеят да го скапват, с цел да не ги,,налази “ змейското проклинание още веднъж.

Източник: Уикенд