Доколко астрологията ни помага да се упътим по пътищата на

Доколко астрологията ни оказва помощ да се упътим по пътищата на ориста, фактически ли разполагаме със свободна воля при взимането на значими решения и какво значи правилото: „ Само който се подчинява на закона, е свободен ". Това е фрагмент от прелюбопитната книга на немския психолог Торвалд Детлефсен - „ Съдбата като късмет ".

Осъществяването на ориста
Астрологията не е средство да излъжеш ориста, а е предопределена да помогне за реализирането й. Още при античните гърци и римляните откриваме нашите планетни правила, пресъздадени като богове. Първичните правила са били персонифицирани и дефинициите им са били описва­ни като качества на боговете. Така че, античното съзвез­дие от богове е сходна на астрологията система за отра­зяване на действителността. Тук единствено ще споменем, че и Библията е строго построена на тези седем планетни прин­ципа, само че за това е належащо особено ревю.

Древните гърци са познавали една елементарна формула за безпроблемно другарство с боговете. Докато човек им прина­ся жертви, боговете не го закачат. Спре ли да им принася жертви, богът самичък си взима жертвата със мощ. Тази фор­мула и до момента е годна и е фактическият ключ към астро­логията. Пък и по-близо до действителността е да си пред­ставяме първичните правила като „ богове ", в сравнение с като мъртви небесни тела.

Понятието „ жертвам " значи да отворим място за даден примитивен принцип в личната ни сфера на прекарвания, да го интегрираме в съзнанието си. Различните правила по друго време предявяват правата си към индивида. Те изискват от него да се занимае с тях в тъкмо оп­ределен миг. Който с подготвеност одобри това условие и допусне в себе си божеството, с цел да го опознае, той принася жертва на това провидение и няма за какво да се стра­хува от него. Който обаче одобри „ почукването " му като мотив да заключи вратата си и да не го пусне вътре, кой­то не желае да го опознае, той може да е сигурен, че ще бъ­де принудително заставен да принесе жертвата, която е отказал.

Житейският път на човешкото битие би трябвало да води към съвършенство. И най-малкият усвоен урок пра­ви индивида по-съвършен. По-съвършен става той, когато до­бавя изчезналото, когато интегрира непознатото. Така индивидът закономерно бива сблъскван от ориста с тези прин­ципи, които още не е осъществил, които са му още непознати, които му липсват.

Точно тук се крие заплахата, която визира толкоз доста хора. Те се затварят в себе си, изтласкват в съзна­нието си или оказват опозиция, единствено и единствено да не прине­сат желаната от тях жертва. Така стартира битката меж­ду ориста и индивида. Само че успеха на ориста е осигу­рена авансово. Човекът губи и се оплаква от неприятната орис, която го унищожава. Но не вижда, че точно той е този, който не е приел поканата.

В това е смисълът на астрологията. Един съвет при ас­тролога би трябвало да запознае индивида с образователния проект, който му следва да извърши в настоящето си прераждане и да му ра­зясни обособените правила, с които ще би трябвало да се спра­ви. Астрологът не трябва да му предсказва бъдещето, с цел да не го лиши от личното му развиване. Но той може да го осведоми, по кое време „ кое провидение ще почука на вратата му " и по какъв начин би трябвало да постъпи с това провидение, с цел да го опознае и обикне. За страдание, прекомерно постоянно се не помни, че когато в действителност опознаем нещо, автоматизирано се научава­ме и да го обичаме. Омразата постоянно значи непознаване на обекта.

Истинската астрологична консултация не съдържа предизвестие да се заобикаля даден принцип (аспект), а единствено препоръки и окуражава­не човек да влезе в прикосновение точно с този принцип.

Нека онагледим казаното с един елементарен образец:
Бихме могли да изчислим, че през идващите месеци да­ден човек влиза в „ Сатурнова фаза ". Това значи, че му пред­стои да се оправи със Сатурнов аспект. В образеца си за по­реден път използваме Сатурновия принцип, първо, тъй като той се счита за изключително „ неприятен " и на всички места всява боязън, и, второ, тъй като към този момент се запознахме ненапълно с този принцип и знаем аналогичните му сходства на обособените ни­ва.

Има астролози, които биха предизвестили клиентите си да се пазят от загуби, ограничавания, произшествия, заболявания и така нататък Но клиентите им няма да имат никаква изгода от такова предизвестие. Те единствено ще се уплашат и ще се чувс­тват като жертви на една явно неприятна планета. А в реалност, идният Сатурнов аспект значи единствено, че е узряло времето човек да се запознае по-отблизо с правилото на Сатурн, да го интегрира в личния си жи­вот, да одобри в себе си „ бога Сатурн ", с цел да стане по-съ­вършен.

За да може този нужен развой да се извърши по-леко, ние първо бихме обяснили правилото, с цел да се разбере, че той има съображение да съществува като конструктивен камък на действителността и по този начин да премахнем съпротивата към него. После бихме дали на клиента си цяла поредност от съ­вети, по какъв начин интензивно да реализира този принцип в живота си. Съветите биха звучали почти по този начин:

В близко време ще би трябвало да предотвратите всички старания за агресия, да избягвате фирмите и забавите, както и всичко, което има нещо общо с разсейването, развлечение­то и прекаляването. Ако имате опция, отделете стая, в която да можете да се оттегляте самичък. Стаята би трябвало да е семпла, обзавеждането й да се свежда до най-необходимото. Оттегляйте се колкото ви е допустимо по-често в тази стая за медитация. Избягвайте изобилното ястие. Хранете се, напри­мер, макробиотично или, още по-добре, постете. Като напитка за предпочитане е чаят от хвощ. Слушайте класическа, сериозна музика. През този интервал внимавайте да има ред във всичко, което вършите. Опитайте се да структурирате по нов на­чин доста области от живота си. Опознайте благодатта на тишината и самотата и ги обикнете.

Ако клиентът последва множеството от тези препоръки, той неизбежно ще опознае и разбере правилото на Сатурн. Защото човек не може просто да извърши всичко това, без по едно и също време нещо да се случи в него.

Но тъй като прави всичко непринудено, той няма да провокира опозиция и по този начин ще се научи да обича смисъла на правилото на ограничаването, отказването и структурата (редукцията до най-необходимото). След този интервал той ще откри, че съприкосновението със усърдно избяг­ваните преди проблеми на гибелта, самотата, тишината, го е направило по-зрял, че му е било разрешено да опознае нови измерения на действителността. През интервала той интензивно е правил това, което е трябвало да прави – учейки се е интегрирал нов за себе си аспект от действи­телността. Изпълнил е своя образователен проект и е освободил казуса.

Ако въпросният клиент не последва рекомендациите, защо­то счита, че отводът, рестриктивните мерки и самотата „ не са за него ", че не са му по усета и продьлжи да си живее по остарелия метод, Сатурновият аспект доста скоро ще стане „ неприятен " за него. Той наложително ще вземе „ жертвата " си.

Така да вземем за пример някое пътно произшествие ще докара на­шия клиент до болничното заведение. В нея той ще би трябвало да се откаже от толкоз доста неща – от събирания, компании, изобилна храна, всевъзможни удоволствия, от всичко, от което го посъветвахме да се откаже непринудено! Обстановката в болничната му стая се свежда до най-необходимото – точ­но такава стая го посъветвахме да си подреди. На всеки няколко дни ще вижда по какъв начин карат умряли хора по коридо­рите и неизбежно ще го споходи мисълта, че самият той при злополуката е бил доста покрай гибелта. Ние съ­що го бяхме посъветвали да се замисли върху умирането и гибелта. Дълго ще стои самичък и ще има задоволително време за размисъл.

Както виждаме, крайният резултат е същият. Защото ве­че казахме, че образователната цел е авансово избрана. Из­борът, който ни е даден, е в това „ по какъв начин " да учим – добро­волно или по насила.

Пътят към свободата
Астрологията ни служи единствено като помощно средство, с цел да създадем по-разбираема Съдбата. Резултатите са годни и незави­симо от астрологията.

Накрая остава въпросът за предопределението и сво­бодната воля на индивида. Отговорът на този въпрос доста елементарно може да стигне до задънена улица, в случай че не се съобра­зим с изискванията на закона за полярността. Детерминираност и независимост са два полюса, които взаимно се обуславят и принадлежат един към различен и които не се взаимоизключват, както постоянно си мислим. Както и при всяка друга полярност, на нас ни е мъчно, в случай че въобще е допустимо, с на­шия разсъдък да схванем едновременността на двата полю­са. И въпреки всичко, свободата не може без детерминираност и противоположното. Двете взаимно се обуславят, сходно на свет­лината и тъмнината, вдишването и издишването. Затова пътят към свободата води през осъществяването на закономерността.

Парадоксалната истина гласи: Само който се подчинява на закона, е свободен.

Мнозинството хора обаче се пробват да реализират независимост посредством произвол. Но този път во­ди към несвобода. Страданието е единствено триенето, което се получава сред индивида и международния закон. Да изпълняваме закона значи да не усещаме повече триенето. Затова златните правила за реализиране на безспорна независимост са:

1. Опознай самия себе си (микрокосмоса)!
2. Опознай закономерностите на Вселената (макрокосмоса)!
3. Разбери, че закономерността е нещо положително (постигане на хармония)!
4. Подчини се непринудено и изцяло на приетата за добра причинност!

Който извърви до дъно и четирите стъпки, от единствено себе си ще пожъне quinta essentia, която тук се назовава Свобода. Който непринудено се подчини на закона, става едно с него, самичък става закон и към този момент няма нищо над него, което да му поп­речи. Кроули споделя: „ Всеки човек би трябвало да е като звезда и да следва орбитата си. " Звездата е свободна, до момента в който следва орбитата си, Несвободата стартира с излизането отвън орбита.