Докладът на британските следователи за убийството на Литвиненко е същинска

Докладът на английските следователи за убийството на Литвиненко е същинска бомба. И въпреки юридическите последствия от него да са лимитирани, той е равноценен на фактическа присъда против Путин, разяснява Инго Мантойфел.

Александър Литвиненко, бивш сътрудник на съветските секрети служби и по-сетнешен съперник на Путин, почина през 2006 година в Лондон от отравяне с радиоактивен полоний. Веднага след убийството му на дневен ред излезе съмнението, че това ще да е дело на съветските служби. Главната улика за това съмнение беше фактът, че сходна отрова е недостъпна за елементарните хора. Освен това малко преди гибелта си Литвиненко беше открил контакт с двама руснаци, обвинени по-късно като причинители: Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун. Двамата и до през днешния ден отхвърлят да са взели участие в покушението. Но управляващите в Лондон не получиха опция нито да ги разпитат, нито да ги подведат под отговорност, тъй като Русия отхвърли настояването да съобщи Луговой и Ковтун.

Най-важният въпрос

Така че същински значимият въпрос гласи: до каква степен в покушението е била забъркана съветската Федерална работа за сигурност (ФСБ) и най-много - дали директна роля са играли тогавашният началник на службата Николай Патрушев и президентът Владимир Путин. В рамките на дълга и доста подробна процедура английските управляващи се пробваха да намерят отговор таман на тези въпроси.

До през днешния ден към момента не е повдигнато обвиняване, тъй че съгласно английското право тъкмо 10 години след гибелта на Литвиненко следственият отчет на съдията Робърт Оуън беше разкрит и показан пред Върховния съд в Лондон. От юридическа позиция този отчет не дава обвързваща заключителна оценка, само че без значение от това изводите на съдията са сензационни. Според следствието, двамата обвинени Луговой и Ковтун са работили освен по предписание на ФСБ, само че и (тук съдията прави значимата спогодба „ вероятно ”) със единодушието на шефа на ФСБ Николай Патрушев и на съветския президент Владимир Путин.

Инго Мантойфел

Нека си дадем ясна сметка какво значи това. След многогодишно следствие и чуване на десетки очевидци, един извънредно влиятелен английски арбитър стига до извода, че съветският президент Путин „ вероятно е одобрил ” убийството на собствен политически съперник. Това умозаключение удостоверява опасенията на всички тези, които от доста време насам настояват, че управлението в Кремъл е способно и на закононарушения. Защото Александър Литвиненко не е единственият критик на кремълската политика, който беше погубен, откогато на власт пристигна Владимир Путин.

Последиците

Юридическите последствия от оповестения следствен отчет са лимитирани, тъй като обвинените не могат да бъдат разпитани. Докладът надали ще промени изключително и руско-британските връзки. Просто тъй като от убийството на Литвиненко насам връзките сред Обединеното кралство и Русия така или другояче са прекомерно хладни, тъй че няма накъде да се утежняват повече. Но в една по-широка политическа рамка отчетът на арбитър Оуън ще избухне като същинска бомба, доколкото в новото световно осведомително пространство изводите на следствието са равнозначни на фактическа присъда против Путин, произнесена от английски съд.