Доказва се с изследвания на кръвта и на долните дихателни

Доказва се с проучвания на кръвта и на долните дихателни пътища
 

" Самонадеяността не води до положително ". Това са думи на писателя романист Майкъл Рийвс, който като доста други свои сътрудници евентуално изхожда от богатия си опит и богатото си въображение. Същото, на което мнозина дължат измесления свят, където най-важни са те, а всички останали са просто детайли, длъжни да извършват избрани функционалности.
-->
Въображението е доста скъп подарък, с помощта на който не малко хора са съумели в живота. Лошо е обаче, когато то се трансформира в мотор на заболели упоритости, чието реализиране в никакъв случай не би могло да се случи в цялост. Ето за какво, съгласно това в чия глава е, въображението може да бъде колкото потребно, толкоз и рисково. За неговата позитивна страна можем да приказваме, когато е употребявано за основаването на богатства в интерес на индивидите. А за негативната - когато го третираме като инструмент, който гененрира хрумвания, свързани с интригите и вреденето като цяло.

За жал в не малко случаи въображението на много люде " работи " в тази посока. Вероятно тъй като може би е доста по-лесно да измислиш по какъв начин да навредиш и разединиш, в сравнение с да впрегнеш старания за противоположното. Тази методология на битие мъчно се схваща от тези, чието схващане не действа по този метод. И несъмнено в действителност е мъчно да се опиташ да си обясниш за какво насъскването на хората един против различен би довело до зашеметяващи резултати. Подвластните на сходно мислене постоянно са били пострадали от личната си глава, само че в никакъв случай до момента в който са упражнявали целеустремено отрицателните си дейности, не са го разбирали. Те си дават сметка за надвисналата над главата им заплаха едвам когато пионките в ръцете им стартират да осъзнават какво им се случва. Тогава настава и оня миг, в който си даваш сметка, че си на път да останеш единствено с тези към теб, които имат същия темперамент. За които си даваш сметка, че могат когато и да е да ти извърнат тил без да се замислят. А беглите и нескопосани опити да замажеш ситуацията с богоугодни приказки, не прави към този момент никаква работа.

В живота има хора, на които им е нужно да ги излъжеш единствено един път, с цел да ги загубиш. Други са склонни да понесат повечко измислици, с цел да се убедят в това, в което не са били сигурни. Така или другояче, крайният резултат е еднакъв - липса на доверие. Загубено един път, то в никакъв случай не се възвръща, каквото и да се споделя.
Горчивият привкус и чувството за машинация си остават вечно Източник: standartnews.com