Да работиш „от вкъщи“ в 78 страни по света
Докато за множеството хора хоум офис значи работа от дивана вкъщи, за Кейти Маклауд този режим съставлява нещо доста повече. Тя работи от хотелската си стая в Токио, посред пясъчни стихии в Сахара и взе участие в Zoom срещи, до момента в който е в Хималаите.
28-годишната Кейти е графичен дизайнер на свободна процедура и до момента е успявала да посети 78 страни, споделя BBC. „ Надявам се да посетя 100 страни, преди да навърша 30 “, споделя тя пред изданието.
Кейти е представител на възходящия брой цифрови номади, които заменят стационарния офис с поредност от пътешествия по света без да губят връзка с работата си.
От началото на 2018 година тя документира пътуванията си в и вижда по какъв начин известността на определения от нея метод на живот пораства.
View this post on Instagram A post shared by KATIE (DIGITAL NOMAD & VAN LIFE) (@katie.maree)
Проучване на MBO Partners в Съединени американски щати открива, че броят на американските служащи, които се трансформират цифрови номади, се е нараснал повече от два пъти от началото на пандемията и продължава да пораства. Дейв Касар, световен началник на интернационалния отдел на MBO Partners, има вяра, че сходна наклонност се случва и в Европа.Кейти е учила графичен дизайн в Единбург и след сполучлив стаж стартира работа в основана в Лондон рекламна организация.
Много скоро обаче стартира да усеща работата си като монотонна и скучна. „ Графикът на един характерен работен ден постоянно беше авансово избран, имах доста малко време да работя върху персоналните си цели и фантазии “, споделя тя.
„ Ако още в учебно заведение и в университета знаех, че сегашният метод на живот, който повеждам, съществува, щях да съм по-сигурна в изборите си и щях да осъществявам фантазията си по-рано “, прибавя Кейти. „ За благополучие избрах кариера, която е доста подобаваща за цифрово номадство. “
Въпреки че пандемията от Covid-19 направи интернационалните пътувания по-трудни, Кейти се приспособява, като пътува с ван из Обединеното кралство.
Веднага след рухването на локдауните, тя се завръща към пътешествията си по света, предпочитайки места, където има коуръкинг пространства и места за пребиваване, особено основани за работещи отдалечено експерти. По думите ѝ от ден на ден хотели дават улеснения за цифрови номади.
Кейти въпреки всичко признава, че непрекъснатото придвижване може да бъде мъчно и че постоянно се постанова да спи по летищата.
Дигиталното номадство не е непокътната територия единствено за младите
Според ново изследване на Flexibility Works съвсем една четвърт от чиновниците в офиси в Шотландия споделят, че работодателят им е дал цялостна независимост да работят, където желаят.
Катриона Крипс също е измежду хората, които също се ориентират към цифровия номадски живот след пандемията.
През последните 20 години тя работи като бизнес коуч в Стърлинг, мечтаейки си да живее в Испания. Наложеният поради пандемията отдалечен модел на работа й оказва помощ да осъзнае, че фантазията й е осъществима. През юни продава къщата си и стартира да пътува из Европа, работейки онлайн от хотели и кафенета.
„ Просто си зададох въпроса в случай че не го направя в този момент, по кое време ще го направя? “, споделя тя. „ Прехвърлих шейсетте, имам по-малко отговорности, към този момент нямам възрастни родители и всичките ми деца са пораснали. “.
Катриона се любува на цифровото номадство, като до момента е посетила седем разнообразни страни. Признава обаче, че непрекъснатото пътешестване може да бъде " много разрушително ".
„ Страхотно е да кажа, че съм посетила 15 града и седем страни, само че пътуването изяжда много от деня ви “, споделя тя. „ Това, което би трябвало да направя, е да се откривам за малко по-дълго, вместо да съм в придвижване на всеки два или три дни. “
68-годишният цифров бродяга Джей Дейвид Саймънс пък счита, че най-големият логистичен проблем за хората, живеещи по този метод, е неналичието на адрес.
„ Това е значимо от позиция на банкиране, налози, визи, контракти за наем и други услуги, изискващи непрекъснат адрес “, споделя той.
Дейвид е публицист и публицист от Глазгоу, който продава дома си през 2017 година и от този момент пътува по света.
Когато пандемията избухва, той има планувани пътувания до Мексико и Куба и се постанова да ги анулира. През последните няколко години пътува основно сред Шотландия и Испания, само че поради Брекзит в този момент може да прекара единствено 90 от всеки 180 дни в Европа.
В момента писателят възнамерява пътешестване до Испания през зимата, с цел да работи върху идващия си разказ, споделя BBC.
„ Винаги съм бил нещо бродяга “, споделя той. „ Още когато настъпи революцията в цифровите връзки, видях опция да пътувам и да работя от разстояние. Затова започнах да се назовавам цифров бродяга и даже написах къса история за това. “
Дейвид има вяра, че възходящите разноски за живот в Шотландия и Обединеното кралство може да вдъхновят още повече служащи да опитат цифровото номадство.
„ Въпросът е да имате работа, която можете да вършите отдалечено “, споделя той. „ Работа, за която ви се заплаща задоволително, с цел да финансирате метода си на живот, който на доста места в действителност е доста по-евтин, в сравнение с в Обединеното кралство “, прибавя той.
„ Разбира се, би трябвало да имате и авантюристичен дух и да сте подготвени за непрекъсната смяна без да имате потребност от котвата, която хората назовават дом. “
28-годишната Кейти е графичен дизайнер на свободна процедура и до момента е успявала да посети 78 страни, споделя BBC. „ Надявам се да посетя 100 страни, преди да навърша 30 “, споделя тя пред изданието.
Кейти е представител на възходящия брой цифрови номади, които заменят стационарния офис с поредност от пътешествия по света без да губят връзка с работата си.
От началото на 2018 година тя документира пътуванията си в и вижда по какъв начин известността на определения от нея метод на живот пораства.
View this post on Instagram A post shared by KATIE (DIGITAL NOMAD & VAN LIFE) (@katie.maree)
Проучване на MBO Partners в Съединени американски щати открива, че броят на американските служащи, които се трансформират цифрови номади, се е нараснал повече от два пъти от началото на пандемията и продължава да пораства. Дейв Касар, световен началник на интернационалния отдел на MBO Partners, има вяра, че сходна наклонност се случва и в Европа.Кейти е учила графичен дизайн в Единбург и след сполучлив стаж стартира работа в основана в Лондон рекламна организация.
Много скоро обаче стартира да усеща работата си като монотонна и скучна. „ Графикът на един характерен работен ден постоянно беше авансово избран, имах доста малко време да работя върху персоналните си цели и фантазии “, споделя тя.
„ Ако още в учебно заведение и в университета знаех, че сегашният метод на живот, който повеждам, съществува, щях да съм по-сигурна в изборите си и щях да осъществявам фантазията си по-рано “, прибавя Кейти. „ За благополучие избрах кариера, която е доста подобаваща за цифрово номадство. “
Въпреки че пандемията от Covid-19 направи интернационалните пътувания по-трудни, Кейти се приспособява, като пътува с ван из Обединеното кралство.
Веднага след рухването на локдауните, тя се завръща към пътешествията си по света, предпочитайки места, където има коуръкинг пространства и места за пребиваване, особено основани за работещи отдалечено експерти. По думите ѝ от ден на ден хотели дават улеснения за цифрови номади.
Кейти въпреки всичко признава, че непрекъснатото придвижване може да бъде мъчно и че постоянно се постанова да спи по летищата.
Дигиталното номадство не е непокътната територия единствено за младите
Според ново изследване на Flexibility Works съвсем една четвърт от чиновниците в офиси в Шотландия споделят, че работодателят им е дал цялостна независимост да работят, където желаят.
Катриона Крипс също е измежду хората, които също се ориентират към цифровия номадски живот след пандемията.
През последните 20 години тя работи като бизнес коуч в Стърлинг, мечтаейки си да живее в Испания. Наложеният поради пандемията отдалечен модел на работа й оказва помощ да осъзнае, че фантазията й е осъществима. През юни продава къщата си и стартира да пътува из Европа, работейки онлайн от хотели и кафенета.
„ Просто си зададох въпроса в случай че не го направя в този момент, по кое време ще го направя? “, споделя тя. „ Прехвърлих шейсетте, имам по-малко отговорности, към този момент нямам възрастни родители и всичките ми деца са пораснали. “.
Катриона се любува на цифровото номадство, като до момента е посетила седем разнообразни страни. Признава обаче, че непрекъснатото пътешестване може да бъде " много разрушително ".
„ Страхотно е да кажа, че съм посетила 15 града и седем страни, само че пътуването изяжда много от деня ви “, споделя тя. „ Това, което би трябвало да направя, е да се откривам за малко по-дълго, вместо да съм в придвижване на всеки два или три дни. “
68-годишният цифров бродяга Джей Дейвид Саймънс пък счита, че най-големият логистичен проблем за хората, живеещи по този метод, е неналичието на адрес.
„ Това е значимо от позиция на банкиране, налози, визи, контракти за наем и други услуги, изискващи непрекъснат адрес “, споделя той.
Дейвид е публицист и публицист от Глазгоу, който продава дома си през 2017 година и от този момент пътува по света.
Когато пандемията избухва, той има планувани пътувания до Мексико и Куба и се постанова да ги анулира. През последните няколко години пътува основно сред Шотландия и Испания, само че поради Брекзит в този момент може да прекара единствено 90 от всеки 180 дни в Европа.
В момента писателят възнамерява пътешестване до Испания през зимата, с цел да работи върху идващия си разказ, споделя BBC.
„ Винаги съм бил нещо бродяга “, споделя той. „ Още когато настъпи революцията в цифровите връзки, видях опция да пътувам и да работя от разстояние. Затова започнах да се назовавам цифров бродяга и даже написах къса история за това. “
Дейвид има вяра, че възходящите разноски за живот в Шотландия и Обединеното кралство може да вдъхновят още повече служащи да опитат цифровото номадство.
„ Въпросът е да имате работа, която можете да вършите отдалечено “, споделя той. „ Работа, за която ви се заплаща задоволително, с цел да финансирате метода си на живот, който на доста места в действителност е доста по-евтин, в сравнение с в Обединеното кралство “, прибавя той.
„ Разбира се, би трябвало да имате и авантюристичен дух и да сте подготвени за непрекъсната смяна без да имате потребност от котвата, която хората назовават дом. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ