Шпионски игри и танци с бананови поли: Невероятният живот на Жозефин Бейкър
Докато военните барабани кънтят в цяла Европа през 1939 година, ръководителят на френското военно разузнаване вербува необикновен разузнавач: най-известната жена във Франция - Жозефин Бейкър.
Шефът на тайните служби Жак Абтей прекарва първите дни на Втората международна война във рекрутиране на шпиони за събиране на информация за нацистка Германия. Обикновено той търсел хора, които могат да пътуват тайно, само че прави неочакван избор.
Няма нищо типично, когато става дума за родената в Америка танцьорка и певица Жозефин Бейкър.
Родена в беднотия в Сейнт Луис през 1906 година, Бейкър израства без татко в гъмжащи от плъхове колиби. Имала единствено обикновено обучение и се омъжва за пръв път на 13 години.
Макар за жена от нейната ера да било извънредно, Жозефин в никакъв случай не е зависела от мъж за финансова поддръжка. Затова и не се поколебава да си тръгне, когато връзката се утежнява. Тя се омъжва и развежда още три пъти: за американеца Уили Бейкър през 1921 година (чието фамилно име тя запазва), за французина Жан Лион през 1937 година (от който получава френско гражданство) и за ръководителя на френския оркестър Жо Буйон през 1947 година (който ѝ помага да отгледа 12-те си осиновени деца).
Джоузефин прави турне в Съединените щати с The Jones Family Band и The Dixie Steppers през 1919 година, изпълнявайки комични скечове. Когато групите се разделят, тя се пробва да стане хористка за The Dixie Steppers в продукцията на Сесил и Блейк - Shuffle Along. Обаче е отхвърлена, тъй като била „ прекомерно слаба и прекомерно тъмна “. Без да се обезсърчава, тя учи представлението в най-големи елементи, до момента в който работи като гардеробиерка. Така Жозефин се оказва най-подходящия заместител, когато една от танцьорките напуща. Когато излиза на сцената тя завъртяла очи и преднамерено се направила на непохватна. Публиката доста харесва комедийното ѝ допълнение и Жозефин става впечатляваща до края на шоуто.
Кариерата ѝ процъфтява в интегрираното парижко общество; когато La Revue Nègre затваря, Жозефин взе участие в La Folie du Jour в спектакъл Follies-Bergère. Нейното зашеметяващо показване с костюм от 16 банана, нанизани в пола, затвърждава статута ѝ на звезда и я трансфораха в сензация от ерата на джаза. Така Джоузефин стартира да съперничи на Глория Суонсън и Мери Пикфорд като най-фотографираната жена в света и до 1927 година и печели повече от всеки различен актьор в Европа.
Затова и звезда от ранга на Бейкър е в най-хубавия случай необикновен претендент за разузнавач, защото в никакъв случай не би могла да пътува скрито, само че тъкмо това я направило примамлива вероятност. Славата била нейното прикритие. Абти се надявал, Бейкър да може да употребява своя сексапил, хубост и звездна популярност, с цел да съблазни и да измъкне секрети от устните на лъжливи дипломати по време на празненства в посолствата.
След като Франция ѝ предложила свободата, която Америка единствено обещавала на хартия, Бейкър се съгласява да шпионира в интерес на новата ѝ страна. „ Франция ме направи това, което съм “, споделя тя на Абти. " Парижаните ми дадоха сърцата си и аз съм подготвен да им дам живота си. "
Виковете " Върни се в Африка! ", които чувала от фашисти, по време на осъществяванията ѝ из Европа, също подкрепили решението ѝ. „ Разбира се, че желаех да направя всичко допустимо, с цел да оказа помощ на Франция, моята страна осиновителка “, споделя тя пред списание Ebony десетилетия по-късно, „ само че от първостепенно значение, нещото, което ме тласкаше толкоз мощно, колкото и патриотизмът, беше жестоката ми ненавист към дискриминирането във всякаква форма. "
Бейкър стартира своята шпионска кариера, като посещава дипломатически празненства в италианското и в японското посолство и събира разследваща информация за възможното присъединение на силите им към Германия. Без да изпитва боязън да не бъде хваната, си записва бележки за това, което е чула по дланите на ръцете си. „ О, никой не би помислил, че съм разузнавач “, споделя Бейкър през смях, когато Абти я предизвестява за заплахата.
В седмиците, откакто немските сили нахлуват във Франция, Бейкър продължава с нощните си осъществявания в Париж. Пеела на бойци на фронта по радиото и утешавала бежанци в приютите за бездомни. Когато нашествениците доближават Париж при започване на юни 1940 година, Абти упорства тя да напусне, тъй че Бейкър товари движимостите си, в това число златно пиано и легло, в миналото благосъстоятелност на Мария-Антоанета, във фургони и отпътува за палат на 300 благи на югозапад. Докато нацистките войски стъпват надолу по Шанз-Елизе и окупират дома й в Париж, Бейкър скрива бежанци и членове на Френската опозиция в новите си квартири.
През ноември 1940 година Абти и Бейкър работят по задача за преместване на документи до военачалник Шарл дьо Гол и държавното управление на Свободната Франция, които били в заточение в Лондон. Под прикритието, че потегля на турне в Южна Америка, Бейкър скрива секрети фотоси под роклята си, както и ноти с информация за придвижването на немските войски във Франция, написана с невидимо мастило. С всички очи, приковани в звездата, до момента в който минават границата с Испания на път за неутрална Португалия, шефът на френската сигурност, който се представял за секретар на Бейкър, не привлякъл вниманието на немските бойци и това разрешило на Абти да пътува в сенките.
В Португалия и Испания Бейкър продължава да събира детайлности за придвижванията на войските на Тристранния пакт по време на вечеринки в посолствата. Отивайки до тоалетната, Бейър си прави подробни бележки, като ги прикрепя към сутиена си с безвредна игла. „ Бележките ми щяха да бъдат доста компрометиращи, в случай че някой ги откриеше, само че кой би се осмелил да претърси Джоузефин Бейкър под облеклата? “ тя написа по-късно. „ Когато ми желаеха документите, нормално имаха поради подписи. “
Изпратени в Мароко през януари 1941 година, с цел да основат център за връзка и предаване на известия в Казабланка, Абтей и Бейкър плават през Средиземно море. Изпълнителката взима със себе си 28 куфара и цяла менажерия от домашни маймуни, мишки и немски дог. Колкото по-забележително било пътуването на Бейкър, толкоз по-малко съмнения предизвиквало, сочат архивите.
В Северна Африка тя работи с мрежата на Френската опозиция и употребява връзките си, с цел да обезпечи паспорти за евреи, бягащи от нацистите в Източна Европа, до момента в който не е приета в болница с перитонит през юни 1941 година Претърпява голям брой интервенции по време на 18-месечния си престой в болничното заведение, която я оставя толкоз болна че Чикагски вестник по простъпка пуска нейния некролог, написан от Лангстън Хюз. Той написа, че Бейкър е толкоз жертва на Хитлер, колкото и бойците, които през днешния ден падат в Африка, биейки се с неговите армии. Арийците прогониха Жозефин от нейния обичан Париж. Бейкър бързо поправя новината, като споделя „ Има лека неточност, прекомерно съм заета, с цел да умра “.
Когато се възвръща, Бейкър продължава шпионската си работа. От балкона си тя следила по какъв начин американските войски идват в Мароко като част от интервенция „ Факел “ през ноември 1942 година След като най-сетне е уволнена, Бейкър обикаля съюзническите военни лагери от Алжир до Йерусалим. През деня тя се возела в джипове, минавайки през парещите пустини на Северна Африка. През нощта се прибирала и спяла на земята до автомобила си, с цел да избегне противопехотните мини.
След освобождението на Париж през октомври 1944 година се завръща в града, който обича, след четиригодишно неявяване. Облечена в синята си униформа на спомагателен въздушен лейтенант, изпъстрена със златни еполети, Бейкър се возела в задната част на автомобил, до момента в който тълпите по Шанз-Елизе ѝ хвърляли цветя. Вече не била просто блестяща звезда, Бейкър тя се трансформирала в национална героиня.
Тя облича униформата си още веднъж през 1961 година, с цел да получи две от най-високите военни оценки на Франция, Croix de Guerre и Ордена на почетния легион, на гала, на която са разкрити детайлности за нейната шпионска активност. Бейкър с насълзени очи споделя на сънародниците си: „ Горда съм, че съм французойка, тъй като това е единственото място в света, където съумях да осъществявам фантазията си. “
Шефът на тайните служби Жак Абтей прекарва първите дни на Втората международна война във рекрутиране на шпиони за събиране на информация за нацистка Германия. Обикновено той търсел хора, които могат да пътуват тайно, само че прави неочакван избор.
Няма нищо типично, когато става дума за родената в Америка танцьорка и певица Жозефин Бейкър.
Родена в беднотия в Сейнт Луис през 1906 година, Бейкър израства без татко в гъмжащи от плъхове колиби. Имала единствено обикновено обучение и се омъжва за пръв път на 13 години.
Макар за жена от нейната ера да било извънредно, Жозефин в никакъв случай не е зависела от мъж за финансова поддръжка. Затова и не се поколебава да си тръгне, когато връзката се утежнява. Тя се омъжва и развежда още три пъти: за американеца Уили Бейкър през 1921 година (чието фамилно име тя запазва), за французина Жан Лион през 1937 година (от който получава френско гражданство) и за ръководителя на френския оркестър Жо Буйон през 1947 година (който ѝ помага да отгледа 12-те си осиновени деца).
Джоузефин прави турне в Съединените щати с The Jones Family Band и The Dixie Steppers през 1919 година, изпълнявайки комични скечове. Когато групите се разделят, тя се пробва да стане хористка за The Dixie Steppers в продукцията на Сесил и Блейк - Shuffle Along. Обаче е отхвърлена, тъй като била „ прекомерно слаба и прекомерно тъмна “. Без да се обезсърчава, тя учи представлението в най-големи елементи, до момента в който работи като гардеробиерка. Така Жозефин се оказва най-подходящия заместител, когато една от танцьорките напуща. Когато излиза на сцената тя завъртяла очи и преднамерено се направила на непохватна. Публиката доста харесва комедийното ѝ допълнение и Жозефин става впечатляваща до края на шоуто.
Кариерата ѝ процъфтява в интегрираното парижко общество; когато La Revue Nègre затваря, Жозефин взе участие в La Folie du Jour в спектакъл Follies-Bergère. Нейното зашеметяващо показване с костюм от 16 банана, нанизани в пола, затвърждава статута ѝ на звезда и я трансфораха в сензация от ерата на джаза. Така Джоузефин стартира да съперничи на Глория Суонсън и Мери Пикфорд като най-фотографираната жена в света и до 1927 година и печели повече от всеки различен актьор в Европа.
Затова и звезда от ранга на Бейкър е в най-хубавия случай необикновен претендент за разузнавач, защото в никакъв случай не би могла да пътува скрито, само че тъкмо това я направило примамлива вероятност. Славата била нейното прикритие. Абти се надявал, Бейкър да може да употребява своя сексапил, хубост и звездна популярност, с цел да съблазни и да измъкне секрети от устните на лъжливи дипломати по време на празненства в посолствата.
След като Франция ѝ предложила свободата, която Америка единствено обещавала на хартия, Бейкър се съгласява да шпионира в интерес на новата ѝ страна. „ Франция ме направи това, което съм “, споделя тя на Абти. " Парижаните ми дадоха сърцата си и аз съм подготвен да им дам живота си. "
Виковете " Върни се в Африка! ", които чувала от фашисти, по време на осъществяванията ѝ из Европа, също подкрепили решението ѝ. „ Разбира се, че желаех да направя всичко допустимо, с цел да оказа помощ на Франция, моята страна осиновителка “, споделя тя пред списание Ebony десетилетия по-късно, „ само че от първостепенно значение, нещото, което ме тласкаше толкоз мощно, колкото и патриотизмът, беше жестоката ми ненавист към дискриминирането във всякаква форма. "
Бейкър стартира своята шпионска кариера, като посещава дипломатически празненства в италианското и в японското посолство и събира разследваща информация за възможното присъединение на силите им към Германия. Без да изпитва боязън да не бъде хваната, си записва бележки за това, което е чула по дланите на ръцете си. „ О, никой не би помислил, че съм разузнавач “, споделя Бейкър през смях, когато Абти я предизвестява за заплахата.
В седмиците, откакто немските сили нахлуват във Франция, Бейкър продължава с нощните си осъществявания в Париж. Пеела на бойци на фронта по радиото и утешавала бежанци в приютите за бездомни. Когато нашествениците доближават Париж при започване на юни 1940 година, Абти упорства тя да напусне, тъй че Бейкър товари движимостите си, в това число златно пиано и легло, в миналото благосъстоятелност на Мария-Антоанета, във фургони и отпътува за палат на 300 благи на югозапад. Докато нацистките войски стъпват надолу по Шанз-Елизе и окупират дома й в Париж, Бейкър скрива бежанци и членове на Френската опозиция в новите си квартири.
През ноември 1940 година Абти и Бейкър работят по задача за преместване на документи до военачалник Шарл дьо Гол и държавното управление на Свободната Франция, които били в заточение в Лондон. Под прикритието, че потегля на турне в Южна Америка, Бейкър скрива секрети фотоси под роклята си, както и ноти с информация за придвижването на немските войски във Франция, написана с невидимо мастило. С всички очи, приковани в звездата, до момента в който минават границата с Испания на път за неутрална Португалия, шефът на френската сигурност, който се представял за секретар на Бейкър, не привлякъл вниманието на немските бойци и това разрешило на Абти да пътува в сенките.
В Португалия и Испания Бейкър продължава да събира детайлности за придвижванията на войските на Тристранния пакт по време на вечеринки в посолствата. Отивайки до тоалетната, Бейър си прави подробни бележки, като ги прикрепя към сутиена си с безвредна игла. „ Бележките ми щяха да бъдат доста компрометиращи, в случай че някой ги откриеше, само че кой би се осмелил да претърси Джоузефин Бейкър под облеклата? “ тя написа по-късно. „ Когато ми желаеха документите, нормално имаха поради подписи. “
Изпратени в Мароко през януари 1941 година, с цел да основат център за връзка и предаване на известия в Казабланка, Абтей и Бейкър плават през Средиземно море. Изпълнителката взима със себе си 28 куфара и цяла менажерия от домашни маймуни, мишки и немски дог. Колкото по-забележително било пътуването на Бейкър, толкоз по-малко съмнения предизвиквало, сочат архивите.
В Северна Африка тя работи с мрежата на Френската опозиция и употребява връзките си, с цел да обезпечи паспорти за евреи, бягащи от нацистите в Източна Европа, до момента в който не е приета в болница с перитонит през юни 1941 година Претърпява голям брой интервенции по време на 18-месечния си престой в болничното заведение, която я оставя толкоз болна че Чикагски вестник по простъпка пуска нейния некролог, написан от Лангстън Хюз. Той написа, че Бейкър е толкоз жертва на Хитлер, колкото и бойците, които през днешния ден падат в Африка, биейки се с неговите армии. Арийците прогониха Жозефин от нейния обичан Париж. Бейкър бързо поправя новината, като споделя „ Има лека неточност, прекомерно съм заета, с цел да умра “.
Когато се възвръща, Бейкър продължава шпионската си работа. От балкона си тя следила по какъв начин американските войски идват в Мароко като част от интервенция „ Факел “ през ноември 1942 година След като най-сетне е уволнена, Бейкър обикаля съюзническите военни лагери от Алжир до Йерусалим. През деня тя се возела в джипове, минавайки през парещите пустини на Северна Африка. През нощта се прибирала и спяла на земята до автомобила си, с цел да избегне противопехотните мини.
След освобождението на Париж през октомври 1944 година се завръща в града, който обича, след четиригодишно неявяване. Облечена в синята си униформа на спомагателен въздушен лейтенант, изпъстрена със златни еполети, Бейкър се возела в задната част на автомобил, до момента в който тълпите по Шанз-Елизе ѝ хвърляли цветя. Вече не била просто блестяща звезда, Бейкър тя се трансформирала в национална героиня.
Тя облича униформата си още веднъж през 1961 година, с цел да получи две от най-високите военни оценки на Франция, Croix de Guerre и Ордена на почетния легион, на гала, на която са разкрити детайлности за нейната шпионска активност. Бейкър с насълзени очи споделя на сънародниците си: „ Горда съм, че съм французойка, тъй като това е единственото място в света, където съумях да осъществявам фантазията си. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ