„Стабилността е крехка“: Конфликтната зона на Балканите, в която мирът не е гарантиран
Докато вниманието на Европа е ориентирано към продължаващата война сред Русия и Украйна, мирът и стабилността надалеч не са обезпечени в друга конфликтна зона на континента, твърди водещ посланик от Европейски Съюз, представен от CNBC.
Отношенията сред Сърбия и Косово, които са мотив за терзание след бруталния спор сред двете страни през 90-те години, остават деликатни година след предварителното съглашение за нов път към нормализирането им.
Стабилността е нежна. Не можем да считаме мира и стабилността за даденост ”, сподели Мирослав Лайчак, специфичен представител на Европейски Съюз по разговора Белград-Прищина и Западните Балкани.
Диалогът Белград-Прищина е поредност от диалози, подкрепени от Европейски Съюз, които имат за цел да облекчат враждебните дейности сред двете прилежащи страни.
През февруари 2023 година Сърбия и Косово договориха път за нормализиране на връзките, което бе сериозна стъпка напред за отдавнашните съперници, чийто спор е концентриран главно върху териториални разногласия и етническо разделяне. Този прогрес след това бе засенчен от възобновяването на насилието в Северно Косово, включително и смъртоносната престрелка сред тежко въоръжени етнически сърби и полицията на Косово в село Банска.
Без път обратно
В Северно Косово има общини със сръбско болшинство, а от Белград упорстват, че това е южна провинция на Сърбия. В Косово като цяло 93% от популацията са етнически албанци, а Прищина разгласи самостоятелност през 2008 година
На фона на продължаващия с години спор, Европа е мощно разграничена по отношение на бъдещите стъпки, като няколко страни членки на Европейски Съюз - включително Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция, както и други съседи отвън Европейски Съюз - оспорват независимостта на Косово.
Лайчак обаче твърди, че съглашението за нормализиране на връзките е придвижило напред обстановката “както в никакъв случай до момента ” и отбелязва, че фокусът в този момент е върху използването му. Мерките за нормализация включват развиването на “нормални, положителни междусъседски връзки ” и въздържането от “заплахи за потребление на мощ ” при бъдещи разногласия.
Няма път обратно ”, споделя той.
И Европейски Съюз, и Съединени американски щати имат съществено присъединяване в нормализирането на връзките сред Сърбия и Косово, макар че се борят и с другите бързо разрастващи се интернационалните спорове Израел - “Хамас ” и Русия - Украйна.
Часовникът обаче тик-така. На фона на идните избори за Европейски парламент това лято и президентските избори по-късно през годината в Съединени американски щати, напредъкът в договарянията за нормализиране на връзките ще бъде от решаващо значение, преди въпросът да мине на назад във времето.
Това, което стартира преди Европейски Съюз и Съединени американски щати да влязат в изборна конюнктура, ще продължи и през целия избирателен развой. Съмнявам се обаче, че в случай че нещо не е почнало преди изборите, ще стартира по-късно ”, съобщи Лайчак.
По-вероятно е съпротивата респективно да пристигна от водачите на Сърбия и Косово - Александър Вучич и Албин Курти - които би трябвало да успокояват своите националистически бази. Залогът е висок и за двете страни. Предвид стремежите на Сърбия и Косово за влизане в Европейски Съюз, Лайчак споделя, че това би могло да даде на Съюза коз за стимулиране на мира сред двете страни.
В момента Сърбия е в разгара на договаряния за присъединение към Европейски Съюз, откакто получи статут на претендент през 2012 година, до момента в който Косово има статут на евентуален претендент, макар че и двете страни ще би трябвало да осъществят съществени промени, с цел да бъдат признати в Съюза.
Успехът на процеса по нормализация също по този начин ще зависи от това какъв брой непосредствено и тясно обвързван е с европейския път на Косово и Сърбия. Това е най-силният лост за въздействие, с който разполагаме ”, заключи Лайчак.
Отношенията сред Сърбия и Косово, които са мотив за терзание след бруталния спор сред двете страни през 90-те години, остават деликатни година след предварителното съглашение за нов път към нормализирането им.
Стабилността е нежна. Не можем да считаме мира и стабилността за даденост ”, сподели Мирослав Лайчак, специфичен представител на Европейски Съюз по разговора Белград-Прищина и Западните Балкани.
Диалогът Белград-Прищина е поредност от диалози, подкрепени от Европейски Съюз, които имат за цел да облекчат враждебните дейности сред двете прилежащи страни.
През февруари 2023 година Сърбия и Косово договориха път за нормализиране на връзките, което бе сериозна стъпка напред за отдавнашните съперници, чийто спор е концентриран главно върху териториални разногласия и етническо разделяне. Този прогрес след това бе засенчен от възобновяването на насилието в Северно Косово, включително и смъртоносната престрелка сред тежко въоръжени етнически сърби и полицията на Косово в село Банска.
Без път обратно
В Северно Косово има общини със сръбско болшинство, а от Белград упорстват, че това е южна провинция на Сърбия. В Косово като цяло 93% от популацията са етнически албанци, а Прищина разгласи самостоятелност през 2008 година
На фона на продължаващия с години спор, Европа е мощно разграничена по отношение на бъдещите стъпки, като няколко страни членки на Европейски Съюз - включително Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция, както и други съседи отвън Европейски Съюз - оспорват независимостта на Косово.
Лайчак обаче твърди, че съглашението за нормализиране на връзките е придвижило напред обстановката “както в никакъв случай до момента ” и отбелязва, че фокусът в този момент е върху използването му. Мерките за нормализация включват развиването на “нормални, положителни междусъседски връзки ” и въздържането от “заплахи за потребление на мощ ” при бъдещи разногласия.
Няма път обратно ”, споделя той.
И Европейски Съюз, и Съединени американски щати имат съществено присъединяване в нормализирането на връзките сред Сърбия и Косово, макар че се борят и с другите бързо разрастващи се интернационалните спорове Израел - “Хамас ” и Русия - Украйна.
Часовникът обаче тик-така. На фона на идните избори за Европейски парламент това лято и президентските избори по-късно през годината в Съединени американски щати, напредъкът в договарянията за нормализиране на връзките ще бъде от решаващо значение, преди въпросът да мине на назад във времето.
Това, което стартира преди Европейски Съюз и Съединени американски щати да влязат в изборна конюнктура, ще продължи и през целия избирателен развой. Съмнявам се обаче, че в случай че нещо не е почнало преди изборите, ще стартира по-късно ”, съобщи Лайчак.
По-вероятно е съпротивата респективно да пристигна от водачите на Сърбия и Косово - Александър Вучич и Албин Курти - които би трябвало да успокояват своите националистически бази. Залогът е висок и за двете страни. Предвид стремежите на Сърбия и Косово за влизане в Европейски Съюз, Лайчак споделя, че това би могло да даде на Съюза коз за стимулиране на мира сред двете страни.
В момента Сърбия е в разгара на договаряния за присъединение към Европейски Съюз, откакто получи статут на претендент през 2012 година, до момента в който Косово има статут на евентуален претендент, макар че и двете страни ще би трябвало да осъществят съществени промени, с цел да бъдат признати в Съюза.
Успехът на процеса по нормализация също по този начин ще зависи от това какъв брой непосредствено и тясно обвързван е с европейския път на Косово и Сърбия. Това е най-силният лост за въздействие, с който разполагаме ”, заключи Лайчак.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ