Докато в обществото няма никакви съмнения относно ролята на АЕЦ

Докато в обществото няма никакви подозрения по отношение на ролята на АЕЦ „ КОЗЛОДУЙ “ за стабилността на енергийната ни система, построяването на нови нуклеарни мощности изобщо не се радва на консенсус, а и тъне в неясноти. Времето си минава, само че очевидно нито неналичието на обикновена стратегическа визия и на решения, нито заровените милиарди в нуклеарната област действително тревожат политиците. А следващите политически безпорядък и неустойчивост, които ни удариха челно и май няма да свършат скоро,, единствено ускоряват институционалното безвремие и в това направление. Всъщност, на фона на интензивността на неправителствения бранш, огромните отсъстващи по отношение на бъдещето на нуклеарната енергетика в България не престават да са Народното събрание и държавното управление, позавили се за следващ път в необяснимо безмълвие по тематиката. И това е при съществуването на отчетлива смяна във вижданията както в европейския, по този начин и националния подтекст. Още по тематиката ВЕИ 11:47 ч. ВЕИ 8 юни 2022 6 юни 2022 ЗА ФАКТИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИ ПЛАН Дискусиите за ролята на нуклеарната енергетика в европейски (а и в световен) мащаб не са от през вчерашния ден. Към днешна дата обаче те получиха особена новост по три линии - по отношение на прехода към зелена стопанска система, във връзка повишение цените на електрическата енергия и в подтекста на енергийната сигурност, включително и от позиция на войната сред Русия и Украйна. Тези условия би трябвало да бъдат разграничени доста ясно. Освен другите им времеви, стопански и политически измерения, повода за това е и фактът, че в последна сметка нуклеарната енергетика има особена роля за някои страни и никаква роля за други – дори в някои случаи е обект и на конституционна възбрана. А в Европейски Съюз определянето на енергийния микс е регламентирано суверенно право на всяка страна-членка. Независимо от горното е значимо да се подчертае, че и на европейско равнище се вижда отчетлива смяна на отношението към нуклеарната енергетика в подтекста на европейската енергийна сигурност и зеления преход. Достатъчно е да напомним например ясната позиция на Европейска комисия в Плана REPOWER EU от средата на май тази година( – категорично например стр.3, 10, както и в други документи) и други ; само че - както беше към този момент посочено – по-важна е националната позиция. За обстоятелствата в европейски проект Неколкократно съм изразявал мнението си, че в България политиците изцяло омазаха въпроса за бъдещето на нуклеарната енергетика. Мълчанието на институциите по тематиката, което също не е от през вчерашния ден, от дълго време е деструктивно. Ядрената сигурност, където се ползват и международни, и европейски правила, в никакъв случай не е била проблем за страната ни, само че неналичието на национална визия по отношение на построяването на нови мощности е голям проблем. Серията от политически неточности от предишното в това направление е гарнирана с реактори, стареещи под найлони на площадката на АЕЦ Белене. Екстра са и многомилиардни заровени средства, платени от данъкоплатците. За страдание не са единствено те - други милиарди са свързани и с доста въпросителни към големите разноски за саниране, към вложенията в едни газови тръби, които още не знаят към кой тъкмо поток принадлежат и други Отчетност липсва, прокуратурата – май също я няма в тези посоки. Лошото е, че няма и визия за бъдещето – и тя към този момент не е за прокуратурата, а за институциите. Явно никой не регистрира времевата рамка за създаване на нуклеарни мощности – а планирането в това отношение е за десетилетия напред и следва да бъде категорично разграничено от мандатния блян за политическо оцеляване. Безспорно, политическите лутаници и земетресения единствено подхранват неналичието на решения. Депутатите от няколко формата на Народното събрание са омотани в серия от стъпки във връзка нуклеарната тематика. Такива са няколко от дълго време несъответстващи решения на Парламента, които обаче официално си стоят. Прашасват и едни необразовани и безполезни отчети на безпросветни специфични комисии, сякаш ровили за „ всички обстоятелства и условия “, където преписването по формулата “cut-copy-paste” беше станало традиция. Преди шест месеца приканих документално ръководителя на Парламента да предприеме съответни дейности и в тази връзка - само че и той избра мълчанието и бездействието, като се опита да ги размени с обикновени административни хитринки, които, апропо, несъмнено не са му силата. И изпълнителната власт не остава по-назад. Някъде из Официалния вестник на Европейски Съюз от 2019 година си стои в паяжини покана във връзка построяването на АЕЦ Белене. А преди две години тогавашният министър председател се разхождаше по едни поляни, уведомявайки ни не на смешка къде тъкмо щели да бъдат конфигурирани някакви модулни нуклеарни реактори. Както споделих пред медии тогава - „ Всичката Мара втасала … “ – и по този начин и до през днешния ден. На този декор разкапващата се обществена и енергийна инфраструктура по места и неналичието на икономическа вероятност пред голяма част от територията на страната единствено укрепват демографската злополука. Властта обаче очевидно избира да установи безмълвно обстоятелствата в това отношение, вместо да работи. Всъщност, мълчанието на институциите има своето пояснение – то очевидно се базира на неналичието на визия и неналичието на потенциал. И тук не става дума единствено за плана АЕЦ Белене. От днешна позиция и като се има поради статута на плана за мен построяването на тази централа от дълго време наподобява безпричинно. Само че да напомня, че при съответни политически решения централата можеше да работи още към 2011-2012 година при друга пазарна реалност; и при актуалните цени несъмнено към този момент да се е изплатила. А в този момент планът наподобява като монумент на политическото незнание, който продължава настойчиво да се строи. Лошото е, че отвън този план и разискването на други варианти за развиване на нуклеарния ни капацитет за произвеждане на електрическа енергия затъна тъкмо като него. Възможни по-нататъшни дейности? Независимо какви решения ще вземат способените институции за идващите стъпки по отношение на развиването на нуклеарния бранш, те към този момент наподобяват доста закъсняли. Липсата на политически решения води до административна невъзможност – и тогава се ползва правилото „ като не знаем какво да вършим, не вършим нищо “. Реално, сериозен експертен капацитет във всички посоки, свързани с нуклеарната енергетика, има, само че очевидно той не е показан в институциите, отговарящи за енергийната политика. А и за жалост бързо се разпилява, вместо да бъде единен. При това състояние, откакто Министерският съвет и Парламентът бездействат, може би е време Президентът на България господин Радев в границите на своите пълномощия да институционализира тези въпроси и да насърчи вземането на решения – някакви решения! - каквито и да са те, които да заменят нищоправенето. Да припомня, че и подготовката им със съответните претекстове изобщо няма да е лесна и лишава доста време. Ясно е, че институционалното безучастие по отношение на нуклеарния бранш е повече от нездравословно. Става дума освен за енергийна, а и за национална сигурност, директно обвързвана и със зеления преход, съотносим към цялата стопанска система. И нуклеарната енергетика в границите на съществуващите и евентуални нови мощности ще продължава да има голяма роля в народен, че и в районен проект. Само че някой, който има пълномощията да взема решения, би трябвало да го регистрира – дейната позиция на неправителствения бранш не може да компенсира пасивността на институциите, подбудена от явната липса на концепция какво следва и какво да се прави. Славчо Нейков Експерт по енергийна политика