Санирахме без план, сега ще правим план без пари
Докато в белите страни вършат проекти и тактики, подплатени с съответни бюджети, у нас купища пари се харчат без ясна цел и посока. Нещо такова се получи през последните две години с прословутото саниране на панелките. Ей по този начин, като на смешка, министър председателят Бойко Борисов и министрите похарчиха два милиарда лв. за противоречивото възобновяване на шепа блокове. Сервирана като безвъзмезден обяд, Националната стратегия за възобновяване на многофамилни жилищни здания бе "изядена " незабелязано. И през днешния ден никой не може да каже какъв тъкмо резултат се реализира, камо ли по какъв начин той се вързва с уговорките ни пред Европейски Съюз за енергийна успеваемост и понижаване на енергийния интензитет на стопанската система.
Вместо да сложи сходни въпроси на масата, преди дни Министерството на енергетиката предложи за публично разискване план на обновен Национален проект за деяние по енергийна успеваемост. Според него в идващите три години първичното енергийно ползване в България би трябвало да бъде понижено от 18.46 млн. т нефтен еквивалент (каквото би било без използване на ограничения за енергийна ефективност) на 16.87 млн. т нефтен еквивалент. Изпълнението на задачите би трябвало да докара и до понижение на първичната енергийна активност на стопанската система на страната с 41% по отношение на тази през 2005-а. Мерките за реализиране на тези енергийни спестявания, споделят от ведомството на Теменужка Петкова, ще се финансират от разнообразни източници, измежду които оперативните стратегии, програмата "Енергийна успеваемост и възобновима сила ", Фонд "Енергийна успеваемост и възобновими източници ", както и от упоменатата Национална стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания.
Излиза, че до момента сме санирали без нужния проект, а отсега нататък ще имаме проект, само че пък парите ще са под въпрос. Защото по никакъв начин не е несъмнено, че Народното събрание ще утвърди харченето на още милиарди за възобновяване на остарели блокове. Има и нещо друго - у нас към момента няма единна база данни за сградния фонд както на публичния, по този начин и на частния бранш. Което попречва вярното обмисляне на разноските и насочването им към най-наложителните места. Това излиза наяве от дълготрайната стратегия за поощряване на вложения за възстановяване на енергийните характерности на постройките от публичния и частния народен жилищен и търговски фонд, която е наложителен съставен елемент към посочения към този момент Национален проект за деяние по енергийна успеваемост. В документа се показва също по този начин, че е допустимо да се откри информация за сградния фонд в страната, само че данните не са доказани от българските институции, защото са най-вече от планове на частни организации. За образец се дава отчет, оповестен през август 2012-а от Института по енергийните характерности на постройките в Европа (BPIE) в съдействие с Ecofys Germany GmbH и "ЕнЕфект ", със заглавие "Изграждане на здания с съвсем нулево ползване на сила в България (nZEB) ". Та там написа, че общата разгъната застроена повърхност у нас през 2010-а е към 262 млн. кв. м, от които 212 млн. кв. м в жилищния бранш и 50 млн. кв. м в нежилищния.
По данни на Национален статистически институт от преброяването към 1 февруари 2011-а пък жилищата в страната са 3 887 149. От тях 98.8% се намират в жилищни здания, 0.6% са в студентски общежития, а още толкоз са в нежилищни здания. Общата разгъната повърхност на всички жилища е близо 233.2 млн. кв. м, като малко над 50 млн. кв. м са панелните, а 147.3 млн. кв. м са тухлените. Останалото се разпределя сред стоманобетон, дърво, кирпич, камък и други. Любопитно е, че съгласно статистическия институт най-многобройни са постройките, издигнати сред 1946-а и 1960 година - цели 27 %. На идващото място (с 19%) са постройките от 61-ва до 70-а, а през идващото десетилетие са пуснати в употреба още 15% от зданията. Толкова (583 хиляди) са и настоящите здания от интервала 1919-1945-а. За сметка на това всички градежи след 1990-а образуват едвам 13 на 100 от сградния фонд.
Колкото и да са относителни или остарели, тези обстоятелства ясно демонстрират, че ориентираните към панелните блокове 2 мрлд. лева не са били изхарчени по най-правилния метод. Основният проблем при разхода на сила, наподобява, са старите тухлени здания отпреди 1960 година, които са и най-вече. Но с цел да се открият тези неща, е належащо първо да се направи някакъв разбор и да се изготви проект. Впрочем във въпросната Национална дълготрайна стратегия за поощряване на вложения в енергийна успеваемост е записано, че тъкмо тези здания имат четири пет пъти по-големи загуби на топлота от актуалните. Дори са направени шест6 евентуални сюжета за тяхното възобновяване. Определен е и най-удачният от тях - всяка година да се реновира 1% от общата повърхност на жилищата. Изчислено е, че това ще коства по 350 млн. лева годишно и използването на мярката ще докара до спестяването на 25.81 килотона нефтен еквивалент, 300 GWh електрическа енергия и 35 хиляди т CO2. Само че всички тези констатации са без значение към днешна дата, защото тактиката още не е призната, а парите, както казахме, са изхарчени за всеобщото и напразно саниране.
Още по-абсурдното в цялата тази история с енергийната успеваемост е, че самата страна не знае какъв брой и какви тъкмо сгради стопанисва. Казва се, че по "актуални " данни от 2016-а става дума за 9555 здания, за които в Агенцията за стабилно енергийно развиване има информация за главните механически параметри. В това количество е разпозната извадка от 8611 здания с обща РЗП от 16 524 753 кв. м, за които има задоволително надеждни данни, до момента в който за 710 здания с обща РЗП от 963 380 кв. м в базата данни няма и дума. В случая приказваме за учебни заведения, детски градини, лечебни заведения, обществени домове и други административни постройки. За тях също са направени примерни сюжети за възобновяване и е посочен най-оптималният - всяка година да се ремонтират по 5% от постройките. Това ще коства по 17.5 млн. лева на страната и още 40.5 млн. лева на общините.
Вместо да сложи сходни въпроси на масата, преди дни Министерството на енергетиката предложи за публично разискване план на обновен Национален проект за деяние по енергийна успеваемост. Според него в идващите три години първичното енергийно ползване в България би трябвало да бъде понижено от 18.46 млн. т нефтен еквивалент (каквото би било без използване на ограничения за енергийна ефективност) на 16.87 млн. т нефтен еквивалент. Изпълнението на задачите би трябвало да докара и до понижение на първичната енергийна активност на стопанската система на страната с 41% по отношение на тази през 2005-а. Мерките за реализиране на тези енергийни спестявания, споделят от ведомството на Теменужка Петкова, ще се финансират от разнообразни източници, измежду които оперативните стратегии, програмата "Енергийна успеваемост и възобновима сила ", Фонд "Енергийна успеваемост и възобновими източници ", както и от упоменатата Национална стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания.
Излиза, че до момента сме санирали без нужния проект, а отсега нататък ще имаме проект, само че пък парите ще са под въпрос. Защото по никакъв начин не е несъмнено, че Народното събрание ще утвърди харченето на още милиарди за възобновяване на остарели блокове. Има и нещо друго - у нас към момента няма единна база данни за сградния фонд както на публичния, по този начин и на частния бранш. Което попречва вярното обмисляне на разноските и насочването им към най-наложителните места. Това излиза наяве от дълготрайната стратегия за поощряване на вложения за възстановяване на енергийните характерности на постройките от публичния и частния народен жилищен и търговски фонд, която е наложителен съставен елемент към посочения към този момент Национален проект за деяние по енергийна успеваемост. В документа се показва също по този начин, че е допустимо да се откри информация за сградния фонд в страната, само че данните не са доказани от българските институции, защото са най-вече от планове на частни организации. За образец се дава отчет, оповестен през август 2012-а от Института по енергийните характерности на постройките в Европа (BPIE) в съдействие с Ecofys Germany GmbH и "ЕнЕфект ", със заглавие "Изграждане на здания с съвсем нулево ползване на сила в България (nZEB) ". Та там написа, че общата разгъната застроена повърхност у нас през 2010-а е към 262 млн. кв. м, от които 212 млн. кв. м в жилищния бранш и 50 млн. кв. м в нежилищния.
По данни на Национален статистически институт от преброяването към 1 февруари 2011-а пък жилищата в страната са 3 887 149. От тях 98.8% се намират в жилищни здания, 0.6% са в студентски общежития, а още толкоз са в нежилищни здания. Общата разгъната повърхност на всички жилища е близо 233.2 млн. кв. м, като малко над 50 млн. кв. м са панелните, а 147.3 млн. кв. м са тухлените. Останалото се разпределя сред стоманобетон, дърво, кирпич, камък и други. Любопитно е, че съгласно статистическия институт най-многобройни са постройките, издигнати сред 1946-а и 1960 година - цели 27 %. На идващото място (с 19%) са постройките от 61-ва до 70-а, а през идващото десетилетие са пуснати в употреба още 15% от зданията. Толкова (583 хиляди) са и настоящите здания от интервала 1919-1945-а. За сметка на това всички градежи след 1990-а образуват едвам 13 на 100 от сградния фонд.
Колкото и да са относителни или остарели, тези обстоятелства ясно демонстрират, че ориентираните към панелните блокове 2 мрлд. лева не са били изхарчени по най-правилния метод. Основният проблем при разхода на сила, наподобява, са старите тухлени здания отпреди 1960 година, които са и най-вече. Но с цел да се открият тези неща, е належащо първо да се направи някакъв разбор и да се изготви проект. Впрочем във въпросната Национална дълготрайна стратегия за поощряване на вложения в енергийна успеваемост е записано, че тъкмо тези здания имат четири пет пъти по-големи загуби на топлота от актуалните. Дори са направени шест6 евентуални сюжета за тяхното възобновяване. Определен е и най-удачният от тях - всяка година да се реновира 1% от общата повърхност на жилищата. Изчислено е, че това ще коства по 350 млн. лева годишно и използването на мярката ще докара до спестяването на 25.81 килотона нефтен еквивалент, 300 GWh електрическа енергия и 35 хиляди т CO2. Само че всички тези констатации са без значение към днешна дата, защото тактиката още не е призната, а парите, както казахме, са изхарчени за всеобщото и напразно саниране.
Още по-абсурдното в цялата тази история с енергийната успеваемост е, че самата страна не знае какъв брой и какви тъкмо сгради стопанисва. Казва се, че по "актуални " данни от 2016-а става дума за 9555 здания, за които в Агенцията за стабилно енергийно развиване има информация за главните механически параметри. В това количество е разпозната извадка от 8611 здания с обща РЗП от 16 524 753 кв. м, за които има задоволително надеждни данни, до момента в който за 710 здания с обща РЗП от 963 380 кв. м в базата данни няма и дума. В случая приказваме за учебни заведения, детски градини, лечебни заведения, обществени домове и други административни постройки. За тях също са направени примерни сюжети за възобновяване и е посочен най-оптималният - всяка година да се ремонтират по 5% от постройките. Това ще коства по 17.5 млн. лева на страната и още 40.5 млн. лева на общините.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ