Мисисипи официално премахва робството преди едва 25 години
Докато Тринадесетата корекция, която не разрешава робството на всички места в Съединените щати, беше въведена в закона на 6 декември 1865 година, когато беше утвърдена от нужните 27 от 36 страни (тоест 3/4), щатът Мисисипи едвам 130 години по-късно, на 16 март 1995 година, най-сетне стига до утвърждението й. Това прави Мисисипи последният щат, който я узаконява, като до тогава последният от първичните 36 щати е Кентъки – през 1976 година, а преди този момент Делауеър – през 1901 година И трите щата, дружно с Ню Джърси, в началото отхвърлиха изменението през 1865 година, въпреки че единствено 9 месеца откакто го отхвърля, Ню Джърси промени решението си и го ратифицира. На останалите им лишава малко повече време…
Тринадесетата корекция по-конкретно гласи:
Интересното е, че Тринадесетата корекция в началото показва тъкмо противоположното на това, което в последна сметка споделя. Няколко години преди законът за унищожаване на робството да бъде препоръчан като тринадесета корекция, през 1861 година се предлага Поправката на Корвин, която щеше да носи този следващ номер, в случай че 3/4 от щатите я бяха одобрили.. Освен това би направило нелегално и всяко въвеждане на анти-робските закони в Конституцията на Съединени американски щати. По-конкретно, там написа:
Тази корекция на Корвин съумява да премине през Парламента и Сената през март 1861 година и по-късно е подписана от президента Бюканън, а по-късно Охайо, Мериленд и Илинойс я ратифицират. След като стартира американската революция обаче, поправката на Корвин губи всякаква мощ, защото значително беше препоръчана, с цел да предотврати опцията точно за такава война. След началото на войната, Охайо анулира ратификацията й.
По принцип Поправката на Корвин е призната без краен период, тъй че през днешния ден тя към момента може да се ратифицира от щатите, в случай че решат. Последният опит за сходно деяние е от Тексас през 1963 година, като резолюция за утвърждението й беше изложена от републиканца Хенри Столенверк от Далас. Това деяние обаче не съумява да провокира приемането на поправката и резолюцията не е взета поради от законодателната власт.
Ако ви е любопитно, има някои изключения на тази „ насилствена работа “ в тринадесетата корекция с изключение на като „ форма на наказване “. Например Върховният съд постановява през 1918 година, че военната тегоба не съставлява „ насилствена работа “, даже и в случай че хората, които са привлечени, не желаят да се причислят към армията. Изглежда, че това опонира на общоприетата правна формулировка за „ насилствена работа “, която е: „ лице, насила принудително, със закани за принуждение или закани за законна насила в условия на иго – наложителна работа или труд против волята му. “
След приемането на Закона за призовката през 1917 година военните трибунали съдят разнообразни хора, които отхвърлят да носят оръжие, да носят униформи и други сходни. По-шокиращо беше формиран ръб, която да преценя по този начин наречените „ съзнателни съперници “. Единствените хора по това време, на които е било разрешено да бъдат „ съзнателни съперници “, са амиши, квакери и членове на Църквата на братята. Ако съветът реши, че не се правиш на някой от тези, те изправя пред съда. А присъдите по никакъв начин не бяха леки – 17 души бяха наказани на гибел, 142 бяха наказани на доживот, а 345 бяха наказани в наказателни лагери за разнообразни интервали от време.
Друго евентуално изключение от тринадесетата корекция, (въпреки че може да се поспори, защото държавното учебно заведение е някак непринудено след избран момент), беше постановено от Апелативния съд на Съединени американски щати в делото Имедиато против Училище Рей Нек. Училището Рей Нек задължаваше учениците си да имат положен 40 часа общественополезен труд, с цел да завършат гимназията, макар че това няма нищо общо с образователния развой. Даниел Имедиато и неговите родители настояват обаче, че това „ постанова насилствена работа на Даниел в нарушаване на тринадесетата поправка; нарушава правото на родителите на Даниел съгласно четиринадесетата корекция да насочва неговото образование и образование; нарушава персоналната независимост на Даниел; нарушава правото на Даниел на цялост на персоналния живот. “ Апелативният съд на Съединени американски щати постанови, че това не нарушава тринадесетата корекция, и отхвърли и останалите точки.
