Коронавирус: 10 съвета как да не се заразим с диктатура
Докато се опасяваме от ковид и напълно основателно се пазим от него, има заплаха да хванем тирания. Унгарците към този момент го направиха: там Народното събрание даде безсрочни пълномощия на Виктор Орбан да ръководи с декрети, без никакъв надзор от страна на законодателния орган. Технически това е тирания. Или най-малко трайно прекратяване на демокрацията в държава-членка на Европейски Съюз.
На фона на тази тревожна вест поражда следното запитване: за какво България не поддържа 13-те страни от Европейски Съюз, които излязоха с декларация, че изключителното състояние не трябва да се употребява непозволено за прекратяване на демокрацията? Да не би да се готвим и ние да я замразим като Орбан - или просто му съчувстваме в подхванатото начинание?
Надявам се, че проектите не са такива, само че въпреки всичко е редно да си напомним ограниченията, които би трябвало да предприемем, с цел да не пипнем и ние тирания. Те касаят и политиците, и медиите, и обществото като цяло. Разбира се, нужна е повишена персонална и обществена хигиена, както и строго обществено разграничаване от преносители (местни и хибридни) на антидемокрация. Но на първо място е належащо да покажем зрялост - т.е., дарба да ценим персоналната си независимост и националното самоуправление.
1. Ако ще се продължава изключителното състояние, да не е с повече от месец.
Народно събрание би трябвало да се произнесе по нуждата от такава мярка, както и да направи разбор на успеваемостта на подхванатото дотук.
2. Народно събрание да действа по време на изключителното състояние.
Парламентът не е ресторант, който може да бъде затворен по здравни и хигиенични аргументи. Държавата има запаси да подсигурява действието на висшия си орган, който е предназначен да законодателства, само че и да управлява изпълнителната власт. Псевдолегалистките извинения с конституцията, с цел да се затвори Народното събрание, са нелепи. Вярно е, че главният закон изисква Народно събрание да взима решения с болшинство от присъстващите, само че с цел да се участва на обещано гласоподаване, не е належащо то да се случва в тази или онази зала или всички да са в едно затворено помещение. Нищо не пречи да има персонално гласоподаване с писмени бюлетини от кабинетите на депутатите, а разискванията да се организират онлайн в подобаващи платформи.
3. Конституционен съд деликатно да следи съобразността на признатите ограничения.
Не бива да забравяме, че имаме Конституционен съд. Извънредното състояние не е изцяло прекратяване на гражданските и политическите права и на конституционните правила в страната. Каквито и ограничавания да се постановат, те не трябва да отиват оттатък нужното за реализиране на медицинските цели. Един спомагателен надзор от страна на Конституционен съд по тези въпроси по никакъв начин не е непотребен в сегашната обстановка.
4. Съдебната власт да не стопира да управлява дейностите на държавното управление и прокуратурата.
Извънредното състояние не е позволение за полицията и репресивните органи на властта да тормозят жителите. Съдилищата не трябва да стопират да действат, нито пък да са сервилни и беззъби към дейностите на държавните чиновници. И с положителни планове може да се стигне до безпричинно нарушение на правата на хората. Именно съдиите са призвани да глобяват сходни извращения.
5. Опасност от кавга с неуместните и с политическите съперници.
И преди изключителното състояние избрани органи (като прокуратурата и КПКОНПИ) си позволяваха да работят като инструмент за кавга с политически или медийно неуместни хора. Извънредното състояние и паниката към него не трябва да се трансформират в картбланш за продължаването и усилването на сходни дейности, както в тази ситуация с преследването на Прокопиеви. Те наподобява са подложени на нова порция тормоз поради дързостта си да имат несервилни към властта медии.
6. Полиция, прокуратура и съд да бранят свободата на словото с нараснало внимание.
Известният публицист Слави Ангелов беше пребит посред София. Това грозно и рисково закононарушение и до през днешния ден остава неразкрито и ненаказано. Извънредното състояние не трябва да служи като опрощение за безгрижно отношение към заплашването на медиите.
7. Никаква дерогация на Европейската спогодба за правата на индивида.
Съдът в Страсбург има принадлежности, с които да оцени дали ограничението на избрани права е било належащо за опазването на публичното здраве. Цялостна дерогация на Конвенцията е неоправдана.
8. Качествената публицистика да бъде подкрепена.
В изключителното състояние държавното управление и болшинството се усещат длъжни да вкарват нови и нови забрани и санкции за “невярна информация ”, разпространяване на суматоха и така нататък Това е неверен метод, който може елементарно да докара до корист. Макар че при нас (засега) бе избегнат унгарския вид с налагането на затвор за съзнателно погрешно отразяване на обстановката с ковид, въпросът " Костадин Костадинов " демонстрира, че и тук злоупотреби са вероятни. Колкото и да са неприемливи хибридните възгледи на водача на “Възраждане ”, не може просто по този начин да му се забрани да подлага на критика ограничения на властта, които смята за несъответстващи. Тук директна държавна цензура не трябва да се ползва, а би трябвало просто да се окуражават качествените медии, които не тиражират сходни изказвания или им опълчват безапелационни контрааргументи.
За страдание ръководещите не стопират да дават изявленията (и държавни пари за реклама) на парцаливи кафяви медии, в които изказвания като на упоменатия господин се срещат под път и над път. " Журналистите " от тези медии пък са нормално постоянно първите на брифингите и локумингите на държавното управление. Стана традиция (и пиар тактика на тези издания) те първи да задават тенденциозните си, арогантни и глупави въпроси, които съумяха към този момент неколкократно да вбесят Борисов и да втрещят Мутафчийски. Да гониш Костадинов с прокуратура, а да си отглеждаш екземпляри, които любовно наричаш " мисирки " и в чиито глави кръжат главно костадинови мисли, е някаква странна форма на шизофрения. В Полша качествената и авторитетна медия " Газета виборча " е нараснала съществено броя на абонаментите си по време на рецесията. Време е и ние като общество да се замислим каква публицистика желаеме.
9. Правителството да създаде проект за излизане от изключителната обстановка.
Колкото и да е мъчно, време е ръководещите да помислят и за излизането от рецесията. И китайският, и италианският опит демонстрират, че колкото и да е тежка епидемията, до два месеца тя доближава кулминационната точка си. Хората би трябвало да имат визия за времевия небосвод - какво и по кое време ги чака. Пределно ясно е, че карантината не може да продължи постоянно.
10. Демокрацията постоянно се е срутвала при тежка икономическа рецесия.
И най-после: от особена значимост е да се избегне пагубно икономическо сриване. Това е огромна, обособена тематика. България би трябвало оптимално добре да употребява както личния си запас, по този начин и да спомага за координирани ограничения на равнище Европейски Съюз и еврозона. Тъй като мащабът на рецесията е огромен, ще ни трябват и външни буфери, тласъци и гаранции. По всички тези въпроси е нужен деятелен политически спор - вътрешен и в границите на Европейски Съюз, който не трябва да се карантинира.
Накратко: Конституцията може и би трябвало да бъде интерпретирана по този начин, че да се резервира нейният дух - върховенството на Народното събрание и на правото. Този дух не трябва да се умъртвява при първия лъх на извънредност.
Автор: Даниел Смилов, Deutsche Welle
На фона на тази тревожна вест поражда следното запитване: за какво България не поддържа 13-те страни от Европейски Съюз, които излязоха с декларация, че изключителното състояние не трябва да се употребява непозволено за прекратяване на демокрацията? Да не би да се готвим и ние да я замразим като Орбан - или просто му съчувстваме в подхванатото начинание?
Надявам се, че проектите не са такива, само че въпреки всичко е редно да си напомним ограниченията, които би трябвало да предприемем, с цел да не пипнем и ние тирания. Те касаят и политиците, и медиите, и обществото като цяло. Разбира се, нужна е повишена персонална и обществена хигиена, както и строго обществено разграничаване от преносители (местни и хибридни) на антидемокрация. Но на първо място е належащо да покажем зрялост - т.е., дарба да ценим персоналната си независимост и националното самоуправление.
1. Ако ще се продължава изключителното състояние, да не е с повече от месец.
Народно събрание би трябвало да се произнесе по нуждата от такава мярка, както и да направи разбор на успеваемостта на подхванатото дотук.
2. Народно събрание да действа по време на изключителното състояние.
Парламентът не е ресторант, който може да бъде затворен по здравни и хигиенични аргументи. Държавата има запаси да подсигурява действието на висшия си орган, който е предназначен да законодателства, само че и да управлява изпълнителната власт. Псевдолегалистките извинения с конституцията, с цел да се затвори Народното събрание, са нелепи. Вярно е, че главният закон изисква Народно събрание да взима решения с болшинство от присъстващите, само че с цел да се участва на обещано гласоподаване, не е належащо то да се случва в тази или онази зала или всички да са в едно затворено помещение. Нищо не пречи да има персонално гласоподаване с писмени бюлетини от кабинетите на депутатите, а разискванията да се организират онлайн в подобаващи платформи.
3. Конституционен съд деликатно да следи съобразността на признатите ограничения.
Не бива да забравяме, че имаме Конституционен съд. Извънредното състояние не е изцяло прекратяване на гражданските и политическите права и на конституционните правила в страната. Каквито и ограничавания да се постановат, те не трябва да отиват оттатък нужното за реализиране на медицинските цели. Един спомагателен надзор от страна на Конституционен съд по тези въпроси по никакъв начин не е непотребен в сегашната обстановка.
4. Съдебната власт да не стопира да управлява дейностите на държавното управление и прокуратурата.
Извънредното състояние не е позволение за полицията и репресивните органи на властта да тормозят жителите. Съдилищата не трябва да стопират да действат, нито пък да са сервилни и беззъби към дейностите на държавните чиновници. И с положителни планове може да се стигне до безпричинно нарушение на правата на хората. Именно съдиите са призвани да глобяват сходни извращения.
5. Опасност от кавга с неуместните и с политическите съперници.
И преди изключителното състояние избрани органи (като прокуратурата и КПКОНПИ) си позволяваха да работят като инструмент за кавга с политически или медийно неуместни хора. Извънредното състояние и паниката към него не трябва да се трансформират в картбланш за продължаването и усилването на сходни дейности, както в тази ситуация с преследването на Прокопиеви. Те наподобява са подложени на нова порция тормоз поради дързостта си да имат несервилни към властта медии.
6. Полиция, прокуратура и съд да бранят свободата на словото с нараснало внимание.
Известният публицист Слави Ангелов беше пребит посред София. Това грозно и рисково закононарушение и до през днешния ден остава неразкрито и ненаказано. Извънредното състояние не трябва да служи като опрощение за безгрижно отношение към заплашването на медиите.
7. Никаква дерогация на Европейската спогодба за правата на индивида.
Съдът в Страсбург има принадлежности, с които да оцени дали ограничението на избрани права е било належащо за опазването на публичното здраве. Цялостна дерогация на Конвенцията е неоправдана.
8. Качествената публицистика да бъде подкрепена.
В изключителното състояние държавното управление и болшинството се усещат длъжни да вкарват нови и нови забрани и санкции за “невярна информация ”, разпространяване на суматоха и така нататък Това е неверен метод, който може елементарно да докара до корист. Макар че при нас (засега) бе избегнат унгарския вид с налагането на затвор за съзнателно погрешно отразяване на обстановката с ковид, въпросът " Костадин Костадинов " демонстрира, че и тук злоупотреби са вероятни. Колкото и да са неприемливи хибридните възгледи на водача на “Възраждане ”, не може просто по този начин да му се забрани да подлага на критика ограничения на властта, които смята за несъответстващи. Тук директна държавна цензура не трябва да се ползва, а би трябвало просто да се окуражават качествените медии, които не тиражират сходни изказвания или им опълчват безапелационни контрааргументи.
За страдание ръководещите не стопират да дават изявленията (и държавни пари за реклама) на парцаливи кафяви медии, в които изказвания като на упоменатия господин се срещат под път и над път. " Журналистите " от тези медии пък са нормално постоянно първите на брифингите и локумингите на държавното управление. Стана традиция (и пиар тактика на тези издания) те първи да задават тенденциозните си, арогантни и глупави въпроси, които съумяха към този момент неколкократно да вбесят Борисов и да втрещят Мутафчийски. Да гониш Костадинов с прокуратура, а да си отглеждаш екземпляри, които любовно наричаш " мисирки " и в чиито глави кръжат главно костадинови мисли, е някаква странна форма на шизофрения. В Полша качествената и авторитетна медия " Газета виборча " е нараснала съществено броя на абонаментите си по време на рецесията. Време е и ние като общество да се замислим каква публицистика желаеме.
9. Правителството да създаде проект за излизане от изключителната обстановка.
Колкото и да е мъчно, време е ръководещите да помислят и за излизането от рецесията. И китайският, и италианският опит демонстрират, че колкото и да е тежка епидемията, до два месеца тя доближава кулминационната точка си. Хората би трябвало да имат визия за времевия небосвод - какво и по кое време ги чака. Пределно ясно е, че карантината не може да продължи постоянно.
10. Демокрацията постоянно се е срутвала при тежка икономическа рецесия.
И най-после: от особена значимост е да се избегне пагубно икономическо сриване. Това е огромна, обособена тематика. България би трябвало оптимално добре да употребява както личния си запас, по този начин и да спомага за координирани ограничения на равнище Европейски Съюз и еврозона. Тъй като мащабът на рецесията е огромен, ще ни трябват и външни буфери, тласъци и гаранции. По всички тези въпроси е нужен деятелен политически спор - вътрешен и в границите на Европейски Съюз, който не трябва да се карантинира.
Накратко: Конституцията може и би трябвало да бъде интерпретирана по този начин, че да се резервира нейният дух - върховенството на Народното събрание и на правото. Този дух не трябва да се умъртвява при първия лъх на извънредност.
Автор: Даниел Смилов, Deutsche Welle
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ