Траур в "Града на ангелите": 15 години от трагедията в Беслан
Докато Русия посреща първия образователен ден на 1 септември като Деня на знанието, в кавказкия град Беслан (Северна Осетия) стартира следващият възпоменателен тридневен печал. Тук съвсем няма човек, който да не е изгубили свои близки или познати при терористичното нахлуване против Училище No.1 на същата дата през 2004 година
По време на тържеството във връзка първия образователен ден в Беслан чеченски терористи окупират учебната постройка. Близо 500 души попадат в плен - измежду тях има стотици деца, родителите им, учители. Терористите слагат условия: да бъдат освободени задържаните по обвинявания в тероризъм в Ингушетия, а съветската армия да се изнесе от Чечня.
Два дни по-късно съветските елементи за профилирани интервенции провеждат взлом на постройката. Умират 334 души, 186 от които - деца.
Всички заложници са затворени във физкултурния салон на учебното заведение, като терористите блокират достъпа до него с взривни устройства. Още в първите часове от офанзивата, една от двете дами в състава на похитителите се самоубива, като при детонацията умират двама заложници и един от бойците.
17 мъже, попаднали в плен, са накарани да запречат прозорците с чинове и маси, след което са разстреляни.
Преговорите с бойците стартират още в първия ден, само че не водят до никакъв резултат.
Сградата на Училище No.1 е отцепена неотложно, а край нея се събират освен военни елементи, само че и групи от локални цивилни мъже, въоръжени с пушки и автомати. 15 души, които съумяват да се укрият в котелното поделение на плененото учебно заведение, съумяват да се спасят.
Вечерта на 1 септември с посредничеството на лекаря Леонид Рошал терористите се съгласяват да одобряват 1500 бутилки вода и няколко кашона с самун. Липсата на питейна вода е извънредно остра. Един от заложниците си спомня, че терористите са подозирали, че водата може да е отровена, по тази причина са забранявали на пленниците да я употребяват.
На 2 септември някогашният президент на Ингушетия Руслан Аушев съумява да се споразумее с терористите, с цел да освободят 26 дами и невръстни деца. Блокадата обаче остава. Продължава и безразборната пукотевица от страна на бойците против прилежащите здания и обекти.
На 3 септември към 13 ч. екипи на Министерството на изключителните обстановки се договарят с терористите да ги позволен наоколо до постройката на учебното заведение, с цел да приберат телата на убитите заложници. Похитителите изхвърлят труповете през прозорците, само че избавителните екипи по този начин и не доближават до тях. В региона на физкултурния салон избухват две детонации, вследствие на които умират голям брой от блокираните вътре деца и възрастни.
В 13:30 ч. се чува нов мощен гърмеж. Сапьори съумяват да обхванат в учебното заведение и стартират да обезвреждат останалите устройства. Президентът на Северна Осетия Александър Дзасохов дава обещание, че няма да има взлом на постройката, само че офанзивата към този момент е почнала.
Служителите на Спецназ получават команда за деяние, откакто в спортната зала стартира да гори пожар.
Около 17 ч. по-голямата част от учебното заведение е прочистена от терористи, като останалите живи нападатели отстъпват към столовата и складовете. Започва гасенето на пожара и дейна евакуация на оживелите заложници. Местните хора се спускат към учебното заведение, с цел да оказват помощ за преместването на ранените. Липсват задоволително носилки, а окървавените и разсъблечени деца се носят на ръце. Пострадалите се извозват към лечебните заведения с персонални коли, тъй като колите за спешна помощ не доближават. В интервенцията се включват стотици доброволци, мнозина от които имат родственици и близки измежду потърпевшите.
В късните часове на 3 септември армията обстрелва позициите на останалите терористи с танк Т-72. Тридесет и един души, организирали окупацията в учебното заведение, са убити. Труповете им са кремирани, а прахта им е заровена в безименни гробища. Единственият оживял съизвършител е Нурпаша Кулаев - наказан на пожизнен затвор през 2006 година Командирът Шамил Басаев, който поема отговорност за терористичния акт, е погубен в Ингушетия на 10 юли 2006.
Първите предварителни данни приказват за над 100 убити. Броят им обаче стартира да пораства още на идващия ден.
Близо 600 души са признати в болница. Никой не брои какъв брой хора са съумели да се спасят невредими. Някои от фамилиите не могат да намерят своите близки нито измежду оживелите, нито измежду мъртвите. Над 100 души остават инвалиди в резултат на пострадванията си.
По думите на оживелите заложници - терористите са почнали да се отнасят все по-зле с тях, откакто са разбрали, че настояванията им няма да бъдат изпълнени, а президентът Владимир Путин не желае да се свърже с тях. Децата и възрастните нямат право да пият вода, не им се позволява да отидат до тоалетната.
През цялото време околните на похитените упорстват от управляващите да подхващат дейности. Путин идва в Беслан едвам на 4 септември - ден след щурма.
Докато погребенията на убитите при терористичния акт занапред стартират, във Владикавказ се провеждат митинги с искане на оставката на президента на Северна Осетия Александър Дзасохов. До ден-днешен пострадалите упорстват да се изяснят всички аргументи и условия, довели до кървавия излаз от обсадата. Настояват и да се издигнат обвинявания против всички длъжностни лица, които са отговаряли за сигурността на жителите.
Руските управляващи са подложени на остра рецензия поради използването на тежко въоръжение, танкове и огнемети " Шмел ", без които броят на почтените жертви евентуално можеше да е доста по-нисък. Според вътрешни полицейски документи, добити от " Новая газета ", Министерство на вътрешните работи е знаело за подготвяната блокада няколко часа преди офанзивата против учебното заведение. Службите за сигурност обаче са считали, че задачата на бунтовниците е Народното събрание на Северна Осетия във Владикавказ, и не са подхванали ограничения за отбрана на цивилното население.
Парламентарна анкетна комисия стига до извода, че и локалните, и федералните сили са позволили нарушавания по време на заложническата рецесия. През 2017 година Съдът в Страсбург постанова глоба на Русия в размер на 2,9 милиона евро по дело, заведено от близки на убитите.
Всички жертви от Беслан са заровени в така наречен " Град на ангелите ". На гробището има цели фамилни имоти, където почиват родители и техните деца.
В Беслан живеят доста фамилии, които не могат да се оправят с нещастието даже 15 години по-късно. Траурът в никакъв случай не се смъква. В " Града на ангелите " постоянно има хора, които подреждат, почистват или просто седят и гледат фотосите на починалите. Местните хора споделят, че тези, които са оживели от нещастието, към този момент не честват рождените си дни.
Училище No.1 e заградено с висока ограда. В двора му на мястото на пристройката на началното учебно заведение се строи православна черква. 1 септември се отбелязва в цяла Русия като " ден на взаимност в битката с тероризма ".
По време на тържеството във връзка първия образователен ден в Беслан чеченски терористи окупират учебната постройка. Близо 500 души попадат в плен - измежду тях има стотици деца, родителите им, учители. Терористите слагат условия: да бъдат освободени задържаните по обвинявания в тероризъм в Ингушетия, а съветската армия да се изнесе от Чечня.
Два дни по-късно съветските елементи за профилирани интервенции провеждат взлом на постройката. Умират 334 души, 186 от които - деца.
Всички заложници са затворени във физкултурния салон на учебното заведение, като терористите блокират достъпа до него с взривни устройства. Още в първите часове от офанзивата, една от двете дами в състава на похитителите се самоубива, като при детонацията умират двама заложници и един от бойците.
17 мъже, попаднали в плен, са накарани да запречат прозорците с чинове и маси, след което са разстреляни.
Преговорите с бойците стартират още в първия ден, само че не водят до никакъв резултат.
Сградата на Училище No.1 е отцепена неотложно, а край нея се събират освен военни елементи, само че и групи от локални цивилни мъже, въоръжени с пушки и автомати. 15 души, които съумяват да се укрият в котелното поделение на плененото учебно заведение, съумяват да се спасят.
Вечерта на 1 септември с посредничеството на лекаря Леонид Рошал терористите се съгласяват да одобряват 1500 бутилки вода и няколко кашона с самун. Липсата на питейна вода е извънредно остра. Един от заложниците си спомня, че терористите са подозирали, че водата може да е отровена, по тази причина са забранявали на пленниците да я употребяват.
На 2 септември някогашният президент на Ингушетия Руслан Аушев съумява да се споразумее с терористите, с цел да освободят 26 дами и невръстни деца. Блокадата обаче остава. Продължава и безразборната пукотевица от страна на бойците против прилежащите здания и обекти.
На 3 септември към 13 ч. екипи на Министерството на изключителните обстановки се договарят с терористите да ги позволен наоколо до постройката на учебното заведение, с цел да приберат телата на убитите заложници. Похитителите изхвърлят труповете през прозорците, само че избавителните екипи по този начин и не доближават до тях. В региона на физкултурния салон избухват две детонации, вследствие на които умират голям брой от блокираните вътре деца и възрастни.
В 13:30 ч. се чува нов мощен гърмеж. Сапьори съумяват да обхванат в учебното заведение и стартират да обезвреждат останалите устройства. Президентът на Северна Осетия Александър Дзасохов дава обещание, че няма да има взлом на постройката, само че офанзивата към този момент е почнала.
Служителите на Спецназ получават команда за деяние, откакто в спортната зала стартира да гори пожар.
Около 17 ч. по-голямата част от учебното заведение е прочистена от терористи, като останалите живи нападатели отстъпват към столовата и складовете. Започва гасенето на пожара и дейна евакуация на оживелите заложници. Местните хора се спускат към учебното заведение, с цел да оказват помощ за преместването на ранените. Липсват задоволително носилки, а окървавените и разсъблечени деца се носят на ръце. Пострадалите се извозват към лечебните заведения с персонални коли, тъй като колите за спешна помощ не доближават. В интервенцията се включват стотици доброволци, мнозина от които имат родственици и близки измежду потърпевшите.
В късните часове на 3 септември армията обстрелва позициите на останалите терористи с танк Т-72. Тридесет и един души, организирали окупацията в учебното заведение, са убити. Труповете им са кремирани, а прахта им е заровена в безименни гробища. Единственият оживял съизвършител е Нурпаша Кулаев - наказан на пожизнен затвор през 2006 година Командирът Шамил Басаев, който поема отговорност за терористичния акт, е погубен в Ингушетия на 10 юли 2006.
Първите предварителни данни приказват за над 100 убити. Броят им обаче стартира да пораства още на идващия ден.
Близо 600 души са признати в болница. Никой не брои какъв брой хора са съумели да се спасят невредими. Някои от фамилиите не могат да намерят своите близки нито измежду оживелите, нито измежду мъртвите. Над 100 души остават инвалиди в резултат на пострадванията си.
По думите на оживелите заложници - терористите са почнали да се отнасят все по-зле с тях, откакто са разбрали, че настояванията им няма да бъдат изпълнени, а президентът Владимир Путин не желае да се свърже с тях. Децата и възрастните нямат право да пият вода, не им се позволява да отидат до тоалетната.
През цялото време околните на похитените упорстват от управляващите да подхващат дейности. Путин идва в Беслан едвам на 4 септември - ден след щурма.
Докато погребенията на убитите при терористичния акт занапред стартират, във Владикавказ се провеждат митинги с искане на оставката на президента на Северна Осетия Александър Дзасохов. До ден-днешен пострадалите упорстват да се изяснят всички аргументи и условия, довели до кървавия излаз от обсадата. Настояват и да се издигнат обвинявания против всички длъжностни лица, които са отговаряли за сигурността на жителите.
Руските управляващи са подложени на остра рецензия поради използването на тежко въоръжение, танкове и огнемети " Шмел ", без които броят на почтените жертви евентуално можеше да е доста по-нисък. Според вътрешни полицейски документи, добити от " Новая газета ", Министерство на вътрешните работи е знаело за подготвяната блокада няколко часа преди офанзивата против учебното заведение. Службите за сигурност обаче са считали, че задачата на бунтовниците е Народното събрание на Северна Осетия във Владикавказ, и не са подхванали ограничения за отбрана на цивилното население.
Парламентарна анкетна комисия стига до извода, че и локалните, и федералните сили са позволили нарушавания по време на заложническата рецесия. През 2017 година Съдът в Страсбург постанова глоба на Русия в размер на 2,9 милиона евро по дело, заведено от близки на убитите.
Всички жертви от Беслан са заровени в така наречен " Град на ангелите ". На гробището има цели фамилни имоти, където почиват родители и техните деца.
В Беслан живеят доста фамилии, които не могат да се оправят с нещастието даже 15 години по-късно. Траурът в никакъв случай не се смъква. В " Града на ангелите " постоянно има хора, които подреждат, почистват или просто седят и гледат фотосите на починалите. Местните хора споделят, че тези, които са оживели от нещастието, към този момент не честват рождените си дни.
Училище No.1 e заградено с висока ограда. В двора му на мястото на пристройката на началното учебно заведение се строи православна черква. 1 септември се отбелязва в цяла Русия като " ден на взаимност в битката с тероризма ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ