Сбогом Планета 9. Здравей Планета 10
Докато последното изследване на обекти оттатък Нептун съвсем изключва съществуването на суперземята, наречена условно " Деветата планета ", те оставят опция за съществуването на по-малка планета, наречена Планета 10, написа астрофизикът Брайън Корбелейн (Brian Koberlein) във Forbes, оповестява НаукаOFFNews.
Това тяло с размерите на Земята или Марс може да съществува в покрайнините на Слънчевата система, съмнение, учредено на осемте градуса отклоняване от равнината на орбитата на далечни тела от Пояса на Кайпер, написа изданието Аstronomy.
Хипотетичният обект ще бъде към 60 AU от Слънцето - една астрономическа единица (AU) е равна на дистанцията от Земята до Слънцето, Плутон е на към 30 AU при най-близкия му метод.
Планета 10, предположена от Катрин Волк (Kathryn Volk) и Рену Малхотра (Renu Malhotra) от Университета на Аризона, е друга от тази, която бе планувана от Майк Браун и Константин Батигин от Калифорнийския софтуерен институт. Обектът на Браун и Батигин е доста по-далечен мразовит колос (на 200 AU от Слънцето), 10 пъти размера на Земята, до момента в който планетата на Волк и Малхотра е по-малка и доста по-близо.
Всъщност, едната не изключва съществуването на другата, защото планетите джуджета, повлияни от орбитата на Деветата планета са доста, доста надалеч.
Ако Планета 10 е разчистила своята орбита, с цел да дава отговор на дефиницията за планета (и в случай че фактически съществува) може да получим една от дълго време изгубена сестра на Земята и Марс, която се крие изненадващо близо.
Статията за Десетата планета, наречена " Любопитното отклоняване на междинната низина на Пояса на Кайпер " (The curiously warped mean plane of the Kuiper belt) е призната за издание в списание Astronomical Journal и е налична на сървъра за препринти arXiv.
Има осем известни планети в нашата Слънчева система. Отвъд орбитата на Нептун съществуват дребни ледени светове като Плутон и Ерида, само че никоя от тях не може да съперничи по мярка на планетите.
Но може ли да има планета, скрита в дълбините на нашата Слънчева система?
Да, само че тя е толкоз надалеч и толкоз студена, че ще е мъчно да се види. Когато се започват нови телескопи като телескопа James Webb, астрономите ще могат да следят такива планети. Ако има такива. Но има и различен метод да се " видят " тези планети - по гравитационното привличане, което упражняват върху други тела. Нептун е бил открит по този метод.
Да се следи гравитационното привличане на един доста далечен обект е доста по-трудно. Разстоянията са по-големи и гравитационните въздействия доста по-слаби. Въпреки това има стотици известни обекти оттатък Нептун (или транснептунови обекти) и дружно те ни дават статистически инструмент за търсене на други планети.
През последните години се показаха известни доказателства в поддръжка на съществуването на планета суперземя във външната Слънчева система. Това се удостоверява от обстоятелството, че орбитите на отдалечени транснептунови обекти (TNOs) наподобява са групирани дружно. Но най-новите изследвания на външните светове ясно демонстрира, че това групиране евентуално е заблуда, както и че разположението на TNOs не поддържа съществуването на планета - суперземя 9.
Въпреки това остава опцията за съществуването на по-малка планета, от време на време наричана Планета 10. Планетите от Слънчевата система имат орбити, които са почти на една и съща низина. Тъй като Слънчевата система като цяло е гравитационно изолирана, може да се чака орбитите на TNOs да имат сходна ориентировка. Орбитите може да варират малко, само че междинната ориентировка би трябвало да бъде покрай неизменимата низина на Лаплас.
Една от особеностите на нашата Слънчева система е, че тя е всъщност затворена система. Звездите околонас са толкоз отдалечени, че е огромна необичайност някой безприютен метеорит или различен обект оттатък Облака на Оорт да навлезе в нашата Слънчева система. Това значи, че съвсем всички скалисти материали към Слънцето са част от Слънчевата система в продължение на милиарди години. Това има няколко последици, едно от които е наклонността всички тела от Слънчевата система да лежат в една низина.
Но това най-ново изследване на повече от 600 обекта от Пояса на Кайпер откри, че ориентацията на орбитите на далечните TNOs са наклонени към 8 градуса по отношение на нея. За единична орбита това не е нещо извънредно, само че е необичайно доста орбити да имат тази ориентировка. Такова отклоняване може да настъпи вследствие на гравитационното привличане на по-голямо тяло. Въз основа на данните, тази планета ще бъде минимум с размера на Марс.
В настоящия си тип доказателства за Планета 10 са относително слаби. Има дребен късмет отклонението на орбитите на TNOs да е просто случайност. Но тази работа демонстрира, че се доближаваме до окончателния отговор за броя на планетите в нашата Слънчева система. Ако те са там, ще ги намерим в идващите няколко години, и в случай че не, ще потвърдим, че не съществуват.
Това тяло с размерите на Земята или Марс може да съществува в покрайнините на Слънчевата система, съмнение, учредено на осемте градуса отклоняване от равнината на орбитата на далечни тела от Пояса на Кайпер, написа изданието Аstronomy.
Хипотетичният обект ще бъде към 60 AU от Слънцето - една астрономическа единица (AU) е равна на дистанцията от Земята до Слънцето, Плутон е на към 30 AU при най-близкия му метод.
Планета 10, предположена от Катрин Волк (Kathryn Volk) и Рену Малхотра (Renu Malhotra) от Университета на Аризона, е друга от тази, която бе планувана от Майк Браун и Константин Батигин от Калифорнийския софтуерен институт. Обектът на Браун и Батигин е доста по-далечен мразовит колос (на 200 AU от Слънцето), 10 пъти размера на Земята, до момента в който планетата на Волк и Малхотра е по-малка и доста по-близо.
Всъщност, едната не изключва съществуването на другата, защото планетите джуджета, повлияни от орбитата на Деветата планета са доста, доста надалеч.
Ако Планета 10 е разчистила своята орбита, с цел да дава отговор на дефиницията за планета (и в случай че фактически съществува) може да получим една от дълго време изгубена сестра на Земята и Марс, която се крие изненадващо близо.
Статията за Десетата планета, наречена " Любопитното отклоняване на междинната низина на Пояса на Кайпер " (The curiously warped mean plane of the Kuiper belt) е призната за издание в списание Astronomical Journal и е налична на сървъра за препринти arXiv.
Има осем известни планети в нашата Слънчева система. Отвъд орбитата на Нептун съществуват дребни ледени светове като Плутон и Ерида, само че никоя от тях не може да съперничи по мярка на планетите.
Но може ли да има планета, скрита в дълбините на нашата Слънчева система?
Да, само че тя е толкоз надалеч и толкоз студена, че ще е мъчно да се види. Когато се започват нови телескопи като телескопа James Webb, астрономите ще могат да следят такива планети. Ако има такива. Но има и различен метод да се " видят " тези планети - по гравитационното привличане, което упражняват върху други тела. Нептун е бил открит по този метод.
Да се следи гравитационното привличане на един доста далечен обект е доста по-трудно. Разстоянията са по-големи и гравитационните въздействия доста по-слаби. Въпреки това има стотици известни обекти оттатък Нептун (или транснептунови обекти) и дружно те ни дават статистически инструмент за търсене на други планети.
През последните години се показаха известни доказателства в поддръжка на съществуването на планета суперземя във външната Слънчева система. Това се удостоверява от обстоятелството, че орбитите на отдалечени транснептунови обекти (TNOs) наподобява са групирани дружно. Но най-новите изследвания на външните светове ясно демонстрира, че това групиране евентуално е заблуда, както и че разположението на TNOs не поддържа съществуването на планета - суперземя 9.
Въпреки това остава опцията за съществуването на по-малка планета, от време на време наричана Планета 10. Планетите от Слънчевата система имат орбити, които са почти на една и съща низина. Тъй като Слънчевата система като цяло е гравитационно изолирана, може да се чака орбитите на TNOs да имат сходна ориентировка. Орбитите може да варират малко, само че междинната ориентировка би трябвало да бъде покрай неизменимата низина на Лаплас.
Една от особеностите на нашата Слънчева система е, че тя е всъщност затворена система. Звездите околонас са толкоз отдалечени, че е огромна необичайност някой безприютен метеорит или различен обект оттатък Облака на Оорт да навлезе в нашата Слънчева система. Това значи, че съвсем всички скалисти материали към Слънцето са част от Слънчевата система в продължение на милиарди години. Това има няколко последици, едно от които е наклонността всички тела от Слънчевата система да лежат в една низина.
Но това най-ново изследване на повече от 600 обекта от Пояса на Кайпер откри, че ориентацията на орбитите на далечните TNOs са наклонени към 8 градуса по отношение на нея. За единична орбита това не е нещо извънредно, само че е необичайно доста орбити да имат тази ориентировка. Такова отклоняване може да настъпи вследствие на гравитационното привличане на по-голямо тяло. Въз основа на данните, тази планета ще бъде минимум с размера на Марс.
В настоящия си тип доказателства за Планета 10 са относително слаби. Има дребен късмет отклонението на орбитите на TNOs да е просто случайност. Но тази работа демонстрира, че се доближаваме до окончателния отговор за броя на планетите в нашата Слънчева система. Ако те са там, ще ги намерим в идващите няколко години, и в случай че не, ще потвърдим, че не съществуват.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ