По-рано тази година 13-годишният Мохамед Залабани се качи на автобус на контролно-пропускателен пункт на израелската армия в бежанския лагер Шуафат и се хвърли върху израелски полицай с кухненски нож
От ISABEL DEBRE Associated Press, 31 август 2023 г., 6:11 ч.ЙЕРУСАЛИМ -- С оголените стени и разглобените мебели, апартаментът в източен Йерусалим е далеч от оживеното убежище, което беше в началото на февруари, когато членовете на семейство Залабани играеха карти на кобалтовия диван и пируваха със задушено пиле с богато ориз с подправки.
Онази февруарска вечеря — ден преди 13-годишният Мохамед Залабани да се качи на автобус на контролно-пропускателен пункт на израелската армия в бежанския лагер Шуафат и да се хвърли върху Израелски полицай с кухненски нож - беше последният път, когато палестинското семейство се събра в дома си, който скоро ще бъде взривен. Миналата седмица Върховният съд на Израел отхвърли жалбата на семейството и реши да разруши новия апартамент на третия етаж, в който са живели почти три години.
Екипи за разрушаване пристигнаха Четвъртък, за да информира семейството, че експлозията ще избухне до дни.
Случаят на семейството – който правозащитни групи описват като уникално проблематичен от правна гледна точка – привлече вниманието към противоречивата практика на Израел да разрушава семейните домове на палестински нападатели. Докато насилието нараства в Източен Йерусалим и окупирания Западен бряг, крайнодясното правителство на Израел все по-агресивно следва политиката. Правителството защитава практиката като възпиращ фактор срещу атаки.
„Това не е решение“, каза майката на Мохамед, Фида Залабани, с влажни очи, когато си спомни усилията, които влезе в декорирането на къща, която израелските сили за сигурност претърсиха и обковаха с дъски, пробивайки дупки в стените за експлозиви. „Всички мои деца, цяла общност ще стане свидетел на това и няма да го забрави.“
На 13 февруари, две седмици след като видя израелската полиция да застреля и уби негов приятел тийнейджър заради размахване на онова, което се оказа фалшив пистолет, Мохамед се опита да намушка Израелски полицай, преди да бъде съборен на пода. Частен охранител, защитаващ полицая, стреля към младия нападател, но случайно улучи и уби собствения си колега.
Мохамед остава в ареста за непълнолетни, чакайки съдебен процес по обвинения в убийство.
Кучета за защита на правата - като групата за правна помощ HaMoked, която подаде петицията от името на Zalabanis - описват подобни събаряния като колективно наказание, оставяйки бездомни родители, братя, сестри и съпрузи . Семейство Залабани, седемчленно семейство, временно е наело тесен сутеренен апартамент.
"Разрушаването на жилища умишлено наранява невинни хора с надеждата, че възпира други хора от извършване на нападения ”, каза Джесика Монтел, директор на HaMoked. „Това ги прави толкова очевидно незаконни и неморални.”
Осъждана от западните правителства и ООН, тактиката също пося разделение в израелския истаблишмънт, като някои генерали и съдебни служители изразиха загриженост, че вместо да ограничава атаките, тактиката може да има обратен ефект.
Неотдавнашното нарастване на боевете изостриха проверката на логиката на израелското възпиране, тъй като засилените разрушавания и смъртоносните военни нападения в палестински градове не успяха да спрат вълната от атаки.
„Когато Палестинците виждат, че унищожаваме къщи, тяхното ниво на страх, разочарование и омраза нараства“, каза Ами Аялон, бивш директор на израелската служба за сигурност Шин Бет. „Това са причините хората да се присъединяват към терористични организации.“
Практиката се основава на разпоредби, наложени от британския мандат през 1945 г., който разрешава на командирите да разрушават домовете на бунтовниците , Израел го използва, след като завладя Източен Йерусалим, Западния бряг и Газа във войната в Близкия изток през 1967 г. По време на първото и второто палестински въстания Израел разруши стотици домове, принадлежащи на екстремисти. Някои служители по сигурността приписват разрушаването - наред с други сурови тактики — с ограничаване на атаките.
Яаков Амидрор, бивш съветник по националната сигурност на израелския премиер Бенямин Нетаняху, описа случаи, в които палестински бащи предават синовете си, за да им попречат да носят атаки, които биха довели до разрушаването на домовете им от Израел. „Не е сребърен куршум да спрем тероризма“, каза той. „Това помага“.
Но през 2005 г. самата израелска армия препоръча спиране на подобни разрушавания, след като военен панел реши, че политиката няма ефект освен разпалването на враждебност. Уди Шани, вече пенсиониран генерал, който ръководеше армейския панел, каза, че не могат да намерят нито един случай на възпиране.
„Това предизвика отмъщение“, каза той. „Това беше просто начин за да изглеждаме агресивни в очите на обществото."
След почти десетилетие, през което армията почти не взривяваше домове, наказателната мярка беше възобновена през 2014 г. по време на поредица от атаки в Йерусалим. Възраждането предизвика нов дебат относно ефективността, легитимността и законността на политиката.
„Смятам разрушаването на домове за неморално“, Менахем Мазуз, бивш главен прокурор и пенсиониран Съдия от Върховния съд, каза наскоро пред израелския всекидневник Haaretz. „Историята няма да ни оцени добре.“
Сега правителството на Нетаняху — чиито поддръжници обвиняват предишното правителство в слабост пред лицето на зачестилите палестински атаки — обеща да ускори „Искаме да изпратим ясно послание за възпиране“, каза твърдолинейният министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, който в миналото е бил осъден за подстрекателство и подкрепа за терористична група.
През първата половина на 2023 г. израелските сили разрушиха дузина домове по наказателни причини, оставяйки близо 60 палестинци без дом, според израелската правозащитна група B'Tselem — най-високият брой от седем години.
„Това е мярка за сигурност“, казаха израелските военни. „Това не е инструмент за наказание.“
В безпрецедентен ход Бен-Гвир нареди незабавното запечатване на два дома, принадлежащи на семействата на нападателите, преди собствениците да могат да обжалват. През последното десетилетие военните уведомяваха предварително за намерението си да запечатат дом.
„Те обградиха къщата ни и ние грабнахме всичко, което можехме да носим, преди да разбера какво се случва“, каза Джамал ал-Кам, чичото на палестински стрелец, който уби седем души в Източен Йерусалим миналия февруари.
Решението от миналата седмица по случая Залабани бележи последната ескалация при правителството на Нетаняху, каза ХаМокед.
Израел никога досега не е унищожавал семейния дом на толкова млад нападател, каза той, а в миналото е прилагал политиката избирателно спрямо обвинените в продължаване на по-сериозни атаки. Израелските власти установиха, че полицаят е починал поради куршума, изстрелян от колегата му, а не от прободна рана. Допълнително усложнявайки случая, събарянето засяга и неволен наемодател, тъй като Залабани все още изплащат заема си за дома.
Резултатът от съдебните обжалвания зависи от състав на съдии от Върховния съд, които остават разделени относно тактиката, каза Монтел, и обикновено се произнасят въз основа на това дали определят, че семействата са знаели преди това за атаката. Гледайки отново кадри на сина си, изпълнен с младежко настроение, докато скача на футболно игрище, Фида Залабани отказва да повярва, че се е опитал да убие някого.
Последното решение идва като правосъдие са изправени пред засилен натиск от правителството на Нетаняху, което включва ултранационалистически лидери на еврейски заселници. Правителството продължава със спорни планове да отслаби Върховния съд, който определи като либерален и прекалено интервенционистки.
Върховният съд се готви да се изправи срещу правителството собствената си съдба, правосъдието все повече взема под внимание разочарованието на десните и привилегированите държавни интереси, когато става въпрос за палестинците, казват правни експерти.
„Защото всичко е така политически сега, съдът се опитва да избегне сблъсък с правителството“, каза Дейвид Крецмер, експерт по международно право в Еврейския университет в Йерусалим. „(Съдиите) са на огневата линия, атакувани от правителство на заселници.“
