Знаците на Борисов и Медведев
Доброжелатели е у нас, и в Русия, преждевременно омаловажиха срещата на двамата министър председатели в Туркменистан
Българският министър председател Бойко Борисов и съветският му сътрудник Дмитрий Медведев се срещнаха на 12 август в Туркменистан и разговаряха на четири очи по време на първия Каспийски стопански конгрес, в който и двамата участваха. Според формалната информация, излязла след срещата държавните ръководители са разговаряли за от дълго време парещи тематики в двустранните връзки – газопроводи през България, създаване на АЕЦ „ Белене “, сигурността в Черно море и други Следилите срещата от близко и отдалеко обаче в този момент си задават въпроса дали тази среща ще докара до нещо градивно в политико-икономически проект сред България и Русия, или двете страни остават на противоположни позиции по някои въпроси?
Знаците тук са много спорни. От една страна са съветските анализатори, които не могат да решат дали София и в каква степен е „ другар “ или „ зложелател “ на Москва. Макар и да звучи към този момент овехтяло в Русия към момента не могат да ни простят за това, че се отказахме дружно с тях да строим „ Южен поток “. „ Отказът на България от „ Южен поток “ беше най-груба неточност. Така Турция получи своя късмет, а Германия към този момент строи „ Северен поток 2 “. Това е добър урок за София “, написа в профила си в Туитър един съветски сенатор.
Но наподобява България не може да се учи от личните си неточности, считат още съветските наблюдаващи. Според тях дипломатичните усмивки, които Борисов е хвърлял на Медведев пред камерите по време на срещата им не са задоволителни, а трябват и съответни каузи. Така българският министър председател можел най-добре да отбрани ползите на страната си…
Разбира се, тези съветски умозаключители не са напълно прави, тъй като през последните няколко години (особено след кръцването на „ Южен поток “ през 2014 г.) Борисов по всякакъв начин се старае да върне доверието в връзките сред България и Русия. Прави го по време на всяка среща, на всеки конгрес, при опция за подписване на всяка договорка. И в случай че до момента не е постигнал най-големия удар в политическата си кариера то е от една страна поради обструкции, както у нас, по този начин и в границите на Европейски Съюз, чиито член е България.
Веднага се навъдиха и родни доброжелатели, които да запеят в един хор, очевидно оркестриран от Българска социалистическа партия и други неблагодарни политици и интересчии в страната ни, дето биха провалили България, единствено и единствено да не разрешат на премиера до реализира триумфи. Имало единствено красиво говорене за триумфи във външната ни политика… Но правилно ли е това?
Истината е, че напоследък Бойко Борисов организира наситени и същински вдъхновяващи диалози с водещи съветски политици, в това число с Дмитрий Медведев в Туркменистан по време на икономическия конгрес. И няма подозрение, че Борисов е откровен, когато приказва за плодотворни връзки с Русия. Той не може да бъде упрекнат, че не обича Русия. Даже в противен случай – демонстрира, че му е прелестно когато приказва в един глас със мощните на деня в Москва. А не му пречи и да приказва за проблемите на сигурността, изключително когато иде тирада за една от обичаните му тематики – Черно море.
Няма подозрение, че каквито и двустранни триумфи да бъдат реализирани, те ще са плод на дълги диалози и многократни срещи. Какво ще се приказва публично преди и след такива срещи няма никакво значение. Важното е на четири, шест или повече очи да се придвижват напред значими въпроси, като градежа на АЕЦ „ Белене “. В този смисъл срещата на Борисов с Медведев бе значима и в случай че успеем да вкараме в релси „ Белене “ ще доведем до съществени промени на енергийната карта на Южна Европа.
Но ето по какъв начин Борисов още веднъж ядоса руснаците!
„ Черно море би трябвало да остане море на мира, търговията, туризма, транспортните връзки с присъединяване на параходи и яхти, както и на газопроводите “, означи Борисов. Това като че ли отприщи една зле прикривана до момента гняв у кръгове в Москва, които са отписали България като надеждна страна, даже единствено поради участието й в Северноатлантическия пакт. Тези хора „ помнят като слонове “ и няма да не помнят в близко време, че единствено преди месец България организира учения – не свои, а на НАТО, точно в Черно море. Става дума за прословутото обучение „ Бриз 2019 “, което към този момент е обичайно и надали има мотив то да бъде възприемано като каквато и да е форма на опасност или някаква провокация. И самият Борисов отиде да гледа по какъв начин се упражняват множеството военни кораби, катери, бойци и техника. Дали тези кораби ловяха риба в „ мирните “ води на пристанище Варна, питат се съветските критици. Но те би трябвало да схванат, че не е належащо Русия да реагира яростно на сходни „ мирни “ учения.
Но не са единствено ученията. Наскоро в София бе обнародван отчетът за националната сигурност на страната, там бодящи очите са изводи като тези за „ противозаконното анексиране на Крим “ да вземем за пример. Освен това по време на и след последните избори за Европарламент София нееднократно обвиняваше Москва в хибридни офанзиви.
Тук е и наш ред да се питаме дали пък в Русия не преувеличават както съответни стъпки, говорене и прочие в България, а също дали със своите остри рецензии не прикриват яда си от това, че не могат да впрегнат страната ни, която постоянно са смятали за собствен непосредствен съдружник.
Трябва да е ясно обаче, даже в Москва (!), че България, при задачите си обич и почитание към Русия би трябвало да пази своите национални ползи, както и съхраняването на Европейския съюз, докарал ни най-хубавото икономическо развиване в актуалната история на страната ни. И в случай че сме се включили към сериозното говорене на Европейски Съюз по отношение на Русия, то е тъй като по този начин изискват освен уговорките ни към Брюксел, само че такива са и разпоредбите на демокрацията – да показваш и неприятните характерности на другата страна. А от обиди изгода няма!
И най-после даже в Москва, където самочувствието е милиони пъти по-голямо от това в София, несъмнено осъзнават, че България има водещо значение в региона на Черно море. Тя е един от входовете на европейския континент, а и разполага с големи благоприятни условия в инфраструктурно отношение.
Няма потребност непрекъснато да се разискват единствено АЕЦ „ Белене “ или тръбите за газ. Това като че ли най-добре знае министър председателят Борисов, които го сподели в Туркменистан, а точно че опциите са безкрайни що се отнася до търговията, железопътния превоз, автомобилните връзки, морския превоз и прочие Разбира се, знае го и Медведев, който за наслада и най-малко публично се отнася позитивно към всяка българска стъпка за доближаване. Остава това да забележи и най-силният човек в Кремъл…
Българският министър председател Бойко Борисов и съветският му сътрудник Дмитрий Медведев се срещнаха на 12 август в Туркменистан и разговаряха на четири очи по време на първия Каспийски стопански конгрес, в който и двамата участваха. Според формалната информация, излязла след срещата държавните ръководители са разговаряли за от дълго време парещи тематики в двустранните връзки – газопроводи през България, създаване на АЕЦ „ Белене “, сигурността в Черно море и други Следилите срещата от близко и отдалеко обаче в този момент си задават въпроса дали тази среща ще докара до нещо градивно в политико-икономически проект сред България и Русия, или двете страни остават на противоположни позиции по някои въпроси?
Знаците тук са много спорни. От една страна са съветските анализатори, които не могат да решат дали София и в каква степен е „ другар “ или „ зложелател “ на Москва. Макар и да звучи към този момент овехтяло в Русия към момента не могат да ни простят за това, че се отказахме дружно с тях да строим „ Южен поток “. „ Отказът на България от „ Южен поток “ беше най-груба неточност. Така Турция получи своя късмет, а Германия към този момент строи „ Северен поток 2 “. Това е добър урок за София “, написа в профила си в Туитър един съветски сенатор.
Но наподобява България не може да се учи от личните си неточности, считат още съветските наблюдаващи. Според тях дипломатичните усмивки, които Борисов е хвърлял на Медведев пред камерите по време на срещата им не са задоволителни, а трябват и съответни каузи. Така българският министър председател можел най-добре да отбрани ползите на страната си…
Разбира се, тези съветски умозаключители не са напълно прави, тъй като през последните няколко години (особено след кръцването на „ Южен поток “ през 2014 г.) Борисов по всякакъв начин се старае да върне доверието в връзките сред България и Русия. Прави го по време на всяка среща, на всеки конгрес, при опция за подписване на всяка договорка. И в случай че до момента не е постигнал най-големия удар в политическата си кариера то е от една страна поради обструкции, както у нас, по този начин и в границите на Европейски Съюз, чиито член е България.
Веднага се навъдиха и родни доброжелатели, които да запеят в един хор, очевидно оркестриран от Българска социалистическа партия и други неблагодарни политици и интересчии в страната ни, дето биха провалили България, единствено и единствено да не разрешат на премиера до реализира триумфи. Имало единствено красиво говорене за триумфи във външната ни политика… Но правилно ли е това?
Истината е, че напоследък Бойко Борисов организира наситени и същински вдъхновяващи диалози с водещи съветски политици, в това число с Дмитрий Медведев в Туркменистан по време на икономическия конгрес. И няма подозрение, че Борисов е откровен, когато приказва за плодотворни връзки с Русия. Той не може да бъде упрекнат, че не обича Русия. Даже в противен случай – демонстрира, че му е прелестно когато приказва в един глас със мощните на деня в Москва. А не му пречи и да приказва за проблемите на сигурността, изключително когато иде тирада за една от обичаните му тематики – Черно море.
Няма подозрение, че каквито и двустранни триумфи да бъдат реализирани, те ще са плод на дълги диалози и многократни срещи. Какво ще се приказва публично преди и след такива срещи няма никакво значение. Важното е на четири, шест или повече очи да се придвижват напред значими въпроси, като градежа на АЕЦ „ Белене “. В този смисъл срещата на Борисов с Медведев бе значима и в случай че успеем да вкараме в релси „ Белене “ ще доведем до съществени промени на енергийната карта на Южна Европа.
Но ето по какъв начин Борисов още веднъж ядоса руснаците!
„ Черно море би трябвало да остане море на мира, търговията, туризма, транспортните връзки с присъединяване на параходи и яхти, както и на газопроводите “, означи Борисов. Това като че ли отприщи една зле прикривана до момента гняв у кръгове в Москва, които са отписали България като надеждна страна, даже единствено поради участието й в Северноатлантическия пакт. Тези хора „ помнят като слонове “ и няма да не помнят в близко време, че единствено преди месец България организира учения – не свои, а на НАТО, точно в Черно море. Става дума за прословутото обучение „ Бриз 2019 “, което към този момент е обичайно и надали има мотив то да бъде възприемано като каквато и да е форма на опасност или някаква провокация. И самият Борисов отиде да гледа по какъв начин се упражняват множеството военни кораби, катери, бойци и техника. Дали тези кораби ловяха риба в „ мирните “ води на пристанище Варна, питат се съветските критици. Но те би трябвало да схванат, че не е належащо Русия да реагира яростно на сходни „ мирни “ учения.
Но не са единствено ученията. Наскоро в София бе обнародван отчетът за националната сигурност на страната, там бодящи очите са изводи като тези за „ противозаконното анексиране на Крим “ да вземем за пример. Освен това по време на и след последните избори за Европарламент София нееднократно обвиняваше Москва в хибридни офанзиви.
Тук е и наш ред да се питаме дали пък в Русия не преувеличават както съответни стъпки, говорене и прочие в България, а също дали със своите остри рецензии не прикриват яда си от това, че не могат да впрегнат страната ни, която постоянно са смятали за собствен непосредствен съдружник.
Трябва да е ясно обаче, даже в Москва (!), че България, при задачите си обич и почитание към Русия би трябвало да пази своите национални ползи, както и съхраняването на Европейския съюз, докарал ни най-хубавото икономическо развиване в актуалната история на страната ни. И в случай че сме се включили към сериозното говорене на Европейски Съюз по отношение на Русия, то е тъй като по този начин изискват освен уговорките ни към Брюксел, само че такива са и разпоредбите на демокрацията – да показваш и неприятните характерности на другата страна. А от обиди изгода няма!
И най-после даже в Москва, където самочувствието е милиони пъти по-голямо от това в София, несъмнено осъзнават, че България има водещо значение в региона на Черно море. Тя е един от входовете на европейския континент, а и разполага с големи благоприятни условия в инфраструктурно отношение.
Няма потребност непрекъснато да се разискват единствено АЕЦ „ Белене “ или тръбите за газ. Това като че ли най-добре знае министър председателят Борисов, които го сподели в Туркменистан, а точно че опциите са безкрайни що се отнася до търговията, железопътния превоз, автомобилните връзки, морския превоз и прочие Разбира се, знае го и Медведев, който за наслада и най-малко публично се отнася позитивно към всяка българска стъпка за доближаване. Остава това да забележи и най-силният човек в Кремъл…
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ