Това е моята България! Младо момиче се качи в софийско такси, а после направи нещо, което никой не очакваше
Добрината съществува и тя е измежду нас. С положително е цялостна тази история, която е разказана във Facebook от мъж, който не може да проумее още шанса си.
И очевидно думите му са докоснали и други хора, тъй като потребителите не стопират да я споделят между тях.
Ето какво написа Мартин Георгиев:
" На 20 септември 2018 година, сред 12:30 и 17:00 се случи, нещо необикновено и на пръв взор рядко срещано, днешно време с мен и моят татко. Бяхме с баща в ж.к Дървеница към обяд, и защото се наложи да оставя колата на майка ми, по фамилни аргументи, ние с него трябваше да си хванем такси, с цел да се приберем у дома. Хванахме такси (баничарка) към 12:30, в посока " Люлин ", мен трябваше да ме оставят в Мол Сердика, тъй като имах да свърша едни неща, а татко ми продължи самичък. След към 15 минути, майка разтревожено ми звънна по телефона, и ми показа тъжната вест, че татко ми си е не запомнил портфейла в таксито, (като в него са били документите, към 1000 лева, два билета самолетни и кредитни карти) и стартира да ме пита на коя компания е било таксито, с цел да звъннем и да оправим нещата, само че за жалост не бях обърнал внимание на това, и и споделих, че не съм сигурен.
В следствие последва позвъняване от татко ми, и той стартира да се тормози, и ми показа, че е запомнил името на водача, само че за жалост, таксито не е било на ОК. След което започнах да звъня на всички номера от другите компании, и за наш шанс попаднах на една жена, която ме свърза с друга, която е схванала за случая, казвайки ми, че портфейла е оставен от млада госпожица, която се е качила в таксито след нас, в 7 рпу.
Веднага се разбрахме с баща и се упътихме натам! Когато пристигнахме, служителят на реда който беше поел случая, беше в потрес и ни показа, че сме огромни късметлии, тъй като портфейла не беше пипан и отварян от момичето, знаейки, че при толкоз доста пари, малко биха постъпили по този метод!
Описахме всичко и в действителност всички банкноти и документи бяха в портфейла. Накрая преди да си тръгнем, поискахме телефонния номер на даденото момиче, с цел да и се отблагодарим със букет Рози и парична премия! Свързахме се и се разбрахме да се чакаме, на метростанция " Мусагеница "!
Когато отидохме с букета цветя, тя не повярва и в действителност доста се зарадва, а татко ми и целуна ръцете и и сподели “ти си моят Ангел, благодаря ти за това което направи! ” Поговорихме си малко, тя апропо беше на 20 години, и се споделя Радостина, доста положително и интелигентно момиче. Беше в действителност доста претрупан ден, само че със прелестен край! Дойде време да си тръгнем, и баща и постави в букета, паричната премия в символ за почитание и откровена признателност, да си купи нещо за спомен и да се почерпи за постъпката, само че тя не пожела да ги вземе несъмнено, само че успяхме да я убедим, че ги заслужава и, че това е най-малкия жест, за признателност, който можем да създадем за нея!
Тръгнахме си с баща, спокойни, признателни и разбрахме, че колкото и зле да е ситуацията в България, към момента носим българското в себе си, към момента има положителни хора, които оказват помощ, и най-много, че има вяра! Най-важното е да бъдем положителни хора, и да си оказваме помощ един на различен, тъй като когато правиш положително, положително ти се връща!
Забравих да ви споделя какво ми сподели най-после, тя!
“Постъпих по този начин както, моите родители са ме възпитали! ” " /Блиц
И очевидно думите му са докоснали и други хора, тъй като потребителите не стопират да я споделят между тях.
Ето какво написа Мартин Георгиев:
" На 20 септември 2018 година, сред 12:30 и 17:00 се случи, нещо необикновено и на пръв взор рядко срещано, днешно време с мен и моят татко. Бяхме с баща в ж.к Дървеница към обяд, и защото се наложи да оставя колата на майка ми, по фамилни аргументи, ние с него трябваше да си хванем такси, с цел да се приберем у дома. Хванахме такси (баничарка) към 12:30, в посока " Люлин ", мен трябваше да ме оставят в Мол Сердика, тъй като имах да свърша едни неща, а татко ми продължи самичък. След към 15 минути, майка разтревожено ми звънна по телефона, и ми показа тъжната вест, че татко ми си е не запомнил портфейла в таксито, (като в него са били документите, към 1000 лева, два билета самолетни и кредитни карти) и стартира да ме пита на коя компания е било таксито, с цел да звъннем и да оправим нещата, само че за жалост не бях обърнал внимание на това, и и споделих, че не съм сигурен.
В следствие последва позвъняване от татко ми, и той стартира да се тормози, и ми показа, че е запомнил името на водача, само че за жалост, таксито не е било на ОК. След което започнах да звъня на всички номера от другите компании, и за наш шанс попаднах на една жена, която ме свърза с друга, която е схванала за случая, казвайки ми, че портфейла е оставен от млада госпожица, която се е качила в таксито след нас, в 7 рпу.
Веднага се разбрахме с баща и се упътихме натам! Когато пристигнахме, служителят на реда който беше поел случая, беше в потрес и ни показа, че сме огромни късметлии, тъй като портфейла не беше пипан и отварян от момичето, знаейки, че при толкоз доста пари, малко биха постъпили по този метод!
Описахме всичко и в действителност всички банкноти и документи бяха в портфейла. Накрая преди да си тръгнем, поискахме телефонния номер на даденото момиче, с цел да и се отблагодарим със букет Рози и парична премия! Свързахме се и се разбрахме да се чакаме, на метростанция " Мусагеница "!
Когато отидохме с букета цветя, тя не повярва и в действителност доста се зарадва, а татко ми и целуна ръцете и и сподели “ти си моят Ангел, благодаря ти за това което направи! ” Поговорихме си малко, тя апропо беше на 20 години, и се споделя Радостина, доста положително и интелигентно момиче. Беше в действителност доста претрупан ден, само че със прелестен край! Дойде време да си тръгнем, и баща и постави в букета, паричната премия в символ за почитание и откровена признателност, да си купи нещо за спомен и да се почерпи за постъпката, само че тя не пожела да ги вземе несъмнено, само че успяхме да я убедим, че ги заслужава и, че това е най-малкия жест, за признателност, който можем да създадем за нея!
Тръгнахме си с баща, спокойни, признателни и разбрахме, че колкото и зле да е ситуацията в България, към момента носим българското в себе си, към момента има положителни хора, които оказват помощ, и най-много, че има вяра! Най-важното е да бъдем положителни хора, и да си оказваме помощ един на различен, тъй като когато правиш положително, положително ти се връща!
Забравих да ви споделя какво ми сподели най-после, тя!
“Постъпих по този начин както, моите родители са ме възпитали! ” " /Блиц
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ