Добри Войников за идеята, подканила го да напише своята смешна

Добри Войников за концепцията, подканила го да напише своята смешна позорищна игра в пет дейности „ Криворазбраната цивилизация “.

(Никола Анастасов и Георги Калоянчев в сцена от ”Криворазбраната цивилизация ” (1974), режисьор Хачо Бояджиев)

Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната бляскавост на работите прави му най-силни усещания. Следствието е взето вместо самата причина, отражението – вместо самата същина. Повърхните усещания оставят и повърхни знания: а от такива знания излизат криви разсъждения. От това – и криви убеждения, които показват смешни мозъци.

У младите нации съвсем сичко върви по-скоро по подражателство, в сравнение с по систематично изследувание. Много пътя най-хубавите, най-нравственита начала са взети наобратно, разбрани изкривено. От това вместо морал или благоприличие в тях се вгнездява безнравственост, разврат; вместо откровеност, братска обич и привязаност – гордост, пренебрежение и ненавист; вместо взаимност и единодушие – раздор и разединение; затова, вместо развиване – затъпление и подвеждане. А заблуждението стопира напредъка на душевното развиване и обучение.

Модата е зета вместо цивилизацията.

Действително, у тия новосвестявани нации облеченият с по модата панталони и герок, с часовник и кордон, на една ръка с преметнато пардесю, а в другата бастунче, с ръкавици и лъскави чепици, в случай че знае и две-три френцки или немски, минува за просветен човек – разбрал света. Тъй и една жена, нагиздена с по модата кокошат костум, перест палтон, с изпърчени по последнята мода коси – кок или букли, – с над вежди или точно на шапка, с прещипнати чепички, опънати ръкавички, копринена омбрелка и покачен с дълъг кордон злат часовник, е съща мадама или демоазела. А мъж и жена, хванати подмисца на разход са към този момент върха на цивилизацията.

Видиш ли по модата облекла, по модата къща, мебелировка – там ти е вкарана цяла цивилизацията. Ако при тия чуеш, че са приказва френцки или немцки, там ти е цветът на цивилизацията; в случай че ли има декориран но франга салон и с клавир, там ти е тронът на цивилизацията. Тъй имали европейците и така живеели, по тази причина и ний, с цел да бъдем като тях хора цивилизовани, така тряба да имаме и така да живейме. Ама европейците знаяли да вършат заводи и да вадят сякакви хубави, лъскави, красиви работи – нека ги вадят, а ний ще си ги купуваме скъпо-скъпо и с тях ще са красим. Сетне тий знаяли да вършат вапори и стоманени пътища – нека ги вършат, а ний ще им плащаме и ще са носим.

А в душевно отношение тази криворазбрана цивилизация има други красоти, други следствия: уважението към вероизповедните обряди доста пътя е заместено с насмешни подигравки; почестта към старите – с презрение; учтивостта към нежния пол – с безочливост; срамът – с необюздана храброст. Гражданска добродетел, великодушие, братска обич, съчувствие, обществена обвързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимо образования. Криворазбраната независимост на съвестта е изгонила из главата му сяко вероизповедно и морално наставление, а софистическите мъдрования, кривовтълпените убеждения и съзетото твърдоглавство по този начин са укоравили сърцето му, дето не може са откри ни най-малка нежна сензитивност. От това и в него ни най-малка линия от ония благородни усеща, които въздигат душата до същинското обучение. Да, мнимоцивилизованият е освен това от простотата: той сичко умее, сичко знае; той ти приказва за великодушие, за гражданска добродетел, за братска обич, за единодушие, за единение, само че без да ги сеща той самичък, без да ги има на сърцето си и без да ги прави. Сичко, що е вън от неговия личен интерес, приказва го единствено и единствено, с цел да предложи себе си, че умее да разсъждава, да дава отзиви, препоръки, че знае, че е академик, просветен.

Днес имаме живи образци пред очите си. Погледнете ония прилежащи нам народности, които, при сичката си политическа автономия и самостоятелна самоуправност, от 30-40 години насам, като са били множеството слепи подражатели на вънкашната политура на цивилизацията, отколкото сериозниизследователи на нейните съществени начала, не са създали никакъв триумф в промишлеността и изобщо в индустрията. Освен това в тях не може са сподели, че има положени здрави основи от един честен живот за една благонадеждна бъднина: деморализацията, разпръсната посредством мнимообразовани персони в масата на народа, като заразява сяко благородно възприятие, вдъхнато може от националното благочестиво поверие, затрива и сяко морално напътствие и наставление, което може да става било в учебните заведения, било в черквите.

Такъва една болест върлува у някои млади нации, които желаят да са мерят с ония от образована Европа.

При свестяването на нашата националност, от няколко време насам, тази истата болест не закъсня да посети и нашето младо потомство точно в ония места на отечеството ни, дето са появили някои подправени светила от европейското просвещение. Добре е злото отрано да са предвари. А това стои най-вече в ръката на нашите разбрани наставници и учители в националните ни учебни заведения – единствените ни общи заведения, дето нашите чеда могат са снабди с добра отхрана и с национално просвещение.

Но тия наши учители и наставници малко би съдействували, в случай че техните поуки и директиви не би са отражавали и в самия публичен живот на народа. Нравствените поуки в черквите, назидателните сказки в читалищата, неделните учебни заведения и националното вестникарство са извикани на помощ за запазвание националната маса от гореказаната болест – деморализацията.

Немалко, мисля, би послужили като припаза за това зло и даваните сегиз-тогиз някои положителни театрални представления с морална цел за поучавание и поправяние побърканите нрави. Действително театърът е оказал помощ значително за развиването на народите, по кое време той е бил освен едно просто развлечение и удоволствие на пристрастеностите (което, в противен случай, е развратявало народите, а едно общо учебно заведение, дето народът, под едно прелестно развлечение, може фактически да откри душевна храна.

Докато Атина и Рим слушаха героическите нещастия на техните изкусни поети, националното възприятие и гражданската добродетел правеха чест на еленина, както и на римлянина. Когато обаче бакхенските комедии зеха да са заместят с луксозни представления, които нямат за цел друго, с изключение на да ласкаят пристрастеностите и да запленяват сърцата, тяхната популярност зела да помрачава. Когато Корнейл и Расин даваха храна на францушкий спектакъл, народът във Франца усещаше сладостта на хубавото, положителното и моралното и добиваше повече и повече морална мощ за национално развитие; когато обаче поучителните комедии на Молиера зеха да са заместят със сладострастни представления и луксозни балети, моралът зе да губи своето благотворително въздействие сред народа и деморализацията полека-лека по-свободен вход на по-голям размер в националната маса.

При започетъка на националното развиване историческата драма и карактеристическата комедия би били в забележителна изгода. Историческата драма, като има за предмет да изложи на сцена героически, благодетелни, народополезни каузи на някои исторически персони, а най-паче от националната история, с изключение на що среща феновете с тия доблестни персони, служи още да вдъхнува благородно чувства, добродетелни понятия, човеколюбиви стремления и да покаже още някои недостатъци или заблуждения както: противоречие, раздори, интриги какви погубителни сетнини създават във щета на общото положително. А карактеристичната комедия, като показва онлайн облици от слаби и смешни характери, както: глупешки действия, несумесани наемания, съзети мозъци с хвърчащи хрумвания, фанатически предубеждения и проч., има за морална цел да поправи погрешките и минусите, вмъкнати в общежитието – на общо или на частно, – като по един радостен и комичен метод оставя да приказва единствено поучението, което под облика на скица втълпява най-хубави усещания.

Такъвато концепция е била единствена концепция, що ма е подканила да сформира някоя друга исторически драми и ги изложа на сцена пред сънародниците си в Браила, Букурещ и Галац. Същата концепция ма е подканила да напиша и актуалната комедия „ Криворазбраната цивилизация “.

…

Сполучил ли съм всичко това, или не, остава на благоразумното размишление на знающата наша честна аудитория. Лаская са единствено да имам вяра, че тая ми пиеса, в случай че не за друго, да послужи най-малко като за мотив в избирание театрални представления, които би послужили в изгода за предпазвание нежните клонки на новоразцъхваното наше национално дърво против заразителната буйност на злите ветрове, които завейват в едвам пролетното начало на националното ни процветвание.

 Д. П. Войников
Букурещ, 23 майя 1871.

Снимка: d-voynikov.com