Манол Глишев: DMS Радев?
Добре, Трети март си е Трети март. И тази година (надявам се, за финален път) той беше маркиран като най-важния, като националния празник измежду всичките ни публично празнувани дати. Церемониите бяха две – една в София и една на Шипка. И въпреки всички да чакахме невероятни прояви от страна на Радев и обкръжението му, протичащото се към паметника на опълченците беше непретенциозно, неподготвено и скучно.
Политическото значение на Трети март е ясно за всички лагери, крилца и перца в българското общество. През деветдесетте празникът изглеждаше като нещо съвременно, свободно, човешко, само че и напомнящо за Възраждането и Третото българско царство. Някъде от 2008-2009 година насам русофилите, соцносталгиците и антиевропейските кръгове у нас си присвоиха този ден, трансфораха го допълнително съветски в сравнение с български празник и това отврати естествените родолюбци. Днес Трети март е единствено мотив за разделяне, тъй че е станал изцяло несъответствуващ за общонационални празнувания. Мястото му би трябвало да бъде заето от някоя неосквернена дата, а самият Трети да заеме по-скромно място в календара. При това русофилите и соцносталгиците комфортно не помнят, че по този начин благият на сърцата им тошовизъм не толерираше празнуването на този ден.
В отбелязването на датата през вчерашния ден ясно си проличаха два изцяло разнообразни метода в отношението ни към историческата памет. В София при издигането на знамето и поклонението пред паметника на Незнайния боец министър-председателят Денков и гвардейската ни част акцентираха на военните обичаи от епохата на Третата българска страна (1878-1946). Бойните флагове, униформите и коментарът на Националната телевизия премислено ни върнаха към приемствеността от времето на княз Александър I Батенберг и Кобургската династия. Без да съм огромен фен на Трети март, мога да кажа, че беше прелестно да се гледа.
През това време на Шипка си личеше хаосът на новия вид посткомунистически, писклив „ национализъм ". Викове, футболни лозунги... и безумна примес от български, съветски и партийни знамена на „ Възраждане ". Някакъв комплициран човечец развяваше даже черно-златно-белия трибагреник на династията Романови, който в самата Русия през днешния ден се употребява най-вече от локалните намерено декларирали се неонацисти. Въпреки това, президентът Радев не съумя да прозвучи самонадеяно, триумфално и безапелационно. Той мънкаше. Повтаряше остарели неща, които сме чували. Чисто служебно загатна за някакъв нихилизъм, за някакво отстояване на Трети март и неудобно смеси тези тематики с изцяло лицемерно звучащото тъкмо от него фразеология „ Европейска България ".
DMS Радев?
Очаквахме повече. Очакваше се, че честването на Шипка ще бъде успех на президентската, т.е. путинистката агенда. Неофашистко крешендо, оповестяването на някакъв план като партия и/или Неправителствени организации, закани, гръмка тирада... нищо сходно. Дори и да допуснем, че Радев замисля някаква провокация към скорошната дата на плануваната оставка на кабинета „ Денков " и все по-несигурната (не)коалиционна ротация, то на самия Трети март не си пролича нищо. Добре премислено прикриване на замисъла или просто неумела постановка на зрелището?
Правеше усещане че до момента в който в София на площада пред паметника на Незнайния боец се рецитира Вазов, до момента в който хората на Радев на Шипка си служат с подправено патетичните стихове на... Матей Шопкин. Няма по какъв начин да не си спомня с каква подигравка се отнася Георги Марков към казионно аления Шопкин в своите „ Задочни репортажи ". Все отново, колкото и съвременни, та дори постмодерни и метамодерни читатели да сме станали, Вазов е за предпочитане. Матей Шопкин, апелирам ви се. По-скучно не можеше да бъде. Оставаше на Шипка да си пуснат и „ Бяла роза ". Впрочем, може и да са си пуснали.
Междувременно в студиото на Българска национална телевизия Димитър Стоянович и гостите му повтаряха старите, добре известни и известни тези на Николай Генчев: да, отлично, Трети март е историческа дата, Санстефанският контракт обрисува едни великодушни български граници, само че това преди всичко е текст на помирение, а не на същинския мир, който ще сътвори Третата българска страна. През 1877-78 съветските войски на Балканите и в Кавказ се борят не за свободата на брата-роб и християнин, а за ползите на империята и за приближаването ѝ до Проливите. Верни разбирания, без подозрение... единствено дето е тъжно, че дори и половин век след лекциите на проф. Генчев се постанова към момента да си приказваме същите неща. Сякаш студиото на Българска национална телевизия и трибуната на президента Радев повтаряха от една страна сухата историческа истина, а от друга – пропагандните клишета на днешния путинизъм... само че еднообразно немощно и изтощено.
Единственият по-интересен миг беше краткотрайното заглушаване на сигнала на живото предаване от Шипка. Само думите на ръководителя на Народното събрание Желязков ли бяха заглушени или и първите опити на Радев да каже нещо? По-късно, от записа стана ясно, че хулиганчетата, събрани с рейсове и докарани да крещят пресипнало „ оставка " отдолу под съветските флагове, са освирквали Желязков (нищо изненадващо тук – простащината по време на празници и то на свещени за нацията места е нещо, типично за лумпенпролетариата). Но самото краткотрайно заглушаване на сигнала беше любопитно. Поредната провокация от вида на хакването на уеб страниците на президентството, Народното събрание и ЦИК, като приключването на пет милиона български ЕГН-та ли беше това? Или просто елементарната българска демонстрация на несръчност пред доста хора? А може би креативна композиция от двете?
Между другото, чест прави на Росен Желязков, че загатна украинските, румънските и сръбските воини, починали за свободата на България през 1877-78. Самото това споменаване заслужава да се означи, тъй като си припомням по какъв начин един път пред Радев московският „ патриарх " или по-скоро полковник Кирил Гундяев се опитваше да изяснява по какъв начин не бивало да се приказва за никакви други жертви с изключение на за съветските. Е, в тази война на християнска страна са се сражавали също по този начин българи, финландци и поляци. Финландците даже имат марш, отдаден на далечните земи оттатък Дунава. Добре е да не забравяме тези обстоятелства.
Е, задоволително място отделих на преди малко отминалия Трети март. Този празник последователно отплува по реката на времето – насилствено, със опозиция, тъкмо като руския монумент. Но отплува и това е добре. Ако инцидентно сте русофил и четете този текст, то не обвинявайте нас, елементарните български родолюбци, които избираме България да е просперираща западна нация с демократично ръководство... вместо не изгубена постсъветска губерния, просмукана от водка и корупция, навлечена в спортен екип и с татуирани герои. Не ние съсипваме славата на Трети март. Обичайното русофилско невъздържание, пресоляването на манджата – ето там търсете аргументите този ден към този момент да буди единствено усмивки. Или напряко прозявки.
Манол Глишев
За Frognews
Политическото значение на Трети март е ясно за всички лагери, крилца и перца в българското общество. През деветдесетте празникът изглеждаше като нещо съвременно, свободно, човешко, само че и напомнящо за Възраждането и Третото българско царство. Някъде от 2008-2009 година насам русофилите, соцносталгиците и антиевропейските кръгове у нас си присвоиха този ден, трансфораха го допълнително съветски в сравнение с български празник и това отврати естествените родолюбци. Днес Трети март е единствено мотив за разделяне, тъй че е станал изцяло несъответствуващ за общонационални празнувания. Мястото му би трябвало да бъде заето от някоя неосквернена дата, а самият Трети да заеме по-скромно място в календара. При това русофилите и соцносталгиците комфортно не помнят, че по този начин благият на сърцата им тошовизъм не толерираше празнуването на този ден.
В отбелязването на датата през вчерашния ден ясно си проличаха два изцяло разнообразни метода в отношението ни към историческата памет. В София при издигането на знамето и поклонението пред паметника на Незнайния боец министър-председателят Денков и гвардейската ни част акцентираха на военните обичаи от епохата на Третата българска страна (1878-1946). Бойните флагове, униформите и коментарът на Националната телевизия премислено ни върнаха към приемствеността от времето на княз Александър I Батенберг и Кобургската династия. Без да съм огромен фен на Трети март, мога да кажа, че беше прелестно да се гледа.
През това време на Шипка си личеше хаосът на новия вид посткомунистически, писклив „ национализъм ". Викове, футболни лозунги... и безумна примес от български, съветски и партийни знамена на „ Възраждане ". Някакъв комплициран човечец развяваше даже черно-златно-белия трибагреник на династията Романови, който в самата Русия през днешния ден се употребява най-вече от локалните намерено декларирали се неонацисти. Въпреки това, президентът Радев не съумя да прозвучи самонадеяно, триумфално и безапелационно. Той мънкаше. Повтаряше остарели неща, които сме чували. Чисто служебно загатна за някакъв нихилизъм, за някакво отстояване на Трети март и неудобно смеси тези тематики с изцяло лицемерно звучащото тъкмо от него фразеология „ Европейска България ".
DMS Радев?
Очаквахме повече. Очакваше се, че честването на Шипка ще бъде успех на президентската, т.е. путинистката агенда. Неофашистко крешендо, оповестяването на някакъв план като партия и/или Неправителствени организации, закани, гръмка тирада... нищо сходно. Дори и да допуснем, че Радев замисля някаква провокация към скорошната дата на плануваната оставка на кабинета „ Денков " и все по-несигурната (не)коалиционна ротация, то на самия Трети март не си пролича нищо. Добре премислено прикриване на замисъла или просто неумела постановка на зрелището?
Правеше усещане че до момента в който в София на площада пред паметника на Незнайния боец се рецитира Вазов, до момента в който хората на Радев на Шипка си служат с подправено патетичните стихове на... Матей Шопкин. Няма по какъв начин да не си спомня с каква подигравка се отнася Георги Марков към казионно аления Шопкин в своите „ Задочни репортажи ". Все отново, колкото и съвременни, та дори постмодерни и метамодерни читатели да сме станали, Вазов е за предпочитане. Матей Шопкин, апелирам ви се. По-скучно не можеше да бъде. Оставаше на Шипка да си пуснат и „ Бяла роза ". Впрочем, може и да са си пуснали.
Междувременно в студиото на Българска национална телевизия Димитър Стоянович и гостите му повтаряха старите, добре известни и известни тези на Николай Генчев: да, отлично, Трети март е историческа дата, Санстефанският контракт обрисува едни великодушни български граници, само че това преди всичко е текст на помирение, а не на същинския мир, който ще сътвори Третата българска страна. През 1877-78 съветските войски на Балканите и в Кавказ се борят не за свободата на брата-роб и християнин, а за ползите на империята и за приближаването ѝ до Проливите. Верни разбирания, без подозрение... единствено дето е тъжно, че дори и половин век след лекциите на проф. Генчев се постанова към момента да си приказваме същите неща. Сякаш студиото на Българска национална телевизия и трибуната на президента Радев повтаряха от една страна сухата историческа истина, а от друга – пропагандните клишета на днешния путинизъм... само че еднообразно немощно и изтощено.
Единственият по-интересен миг беше краткотрайното заглушаване на сигнала на живото предаване от Шипка. Само думите на ръководителя на Народното събрание Желязков ли бяха заглушени или и първите опити на Радев да каже нещо? По-късно, от записа стана ясно, че хулиганчетата, събрани с рейсове и докарани да крещят пресипнало „ оставка " отдолу под съветските флагове, са освирквали Желязков (нищо изненадващо тук – простащината по време на празници и то на свещени за нацията места е нещо, типично за лумпенпролетариата). Но самото краткотрайно заглушаване на сигнала беше любопитно. Поредната провокация от вида на хакването на уеб страниците на президентството, Народното събрание и ЦИК, като приключването на пет милиона български ЕГН-та ли беше това? Или просто елементарната българска демонстрация на несръчност пред доста хора? А може би креативна композиция от двете?
Между другото, чест прави на Росен Желязков, че загатна украинските, румънските и сръбските воини, починали за свободата на България през 1877-78. Самото това споменаване заслужава да се означи, тъй като си припомням по какъв начин един път пред Радев московският „ патриарх " или по-скоро полковник Кирил Гундяев се опитваше да изяснява по какъв начин не бивало да се приказва за никакви други жертви с изключение на за съветските. Е, в тази война на християнска страна са се сражавали също по този начин българи, финландци и поляци. Финландците даже имат марш, отдаден на далечните земи оттатък Дунава. Добре е да не забравяме тези обстоятелства.
Е, задоволително място отделих на преди малко отминалия Трети март. Този празник последователно отплува по реката на времето – насилствено, със опозиция, тъкмо като руския монумент. Но отплува и това е добре. Ако инцидентно сте русофил и четете този текст, то не обвинявайте нас, елементарните български родолюбци, които избираме България да е просперираща западна нация с демократично ръководство... вместо не изгубена постсъветска губерния, просмукана от водка и корупция, навлечена в спортен екип и с татуирани герои. Не ние съсипваме славата на Трети март. Обичайното русофилско невъздържание, пресоляването на манджата – ето там търсете аргументите този ден към този момент да буди единствено усмивки. Или напряко прозявки.
Манол Глишев
За Frognews
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ