Ветеран от войната навърши 100 години, брат е на контраадмирал Дичо Узунов
" Добре пристигнали на моя празник! Не споделям 100-годишнината, тъй като към момента нямам доверие, че съм на 100 години! “ – по този начин ветеранът от Втората международна война Димитър Узунов от смолянското село Арда посрещна своите посетители през днешния ден.
Бай Димитър е роден на 30 октомври 1918 година в фамилията на Стефан и Тодора Узунови. Били четири деца - една сестра и трима братя. Той е междинният от братята. Най-малкият е контраадмирал Дичо Узунов - шеф на Висшето военноморско учебно заведение, служил в Генералния щаб на Българска народна армия, основен контрольор на флота и представител на Организация на обединените нации. Родителите им ги възпитали в дух на национализъм.
Въпреки вековната си възраст, дядо Димитър е с доста избистрен разум. Лицето му е ярко, чисто, без бръчки. До ресторанта, в който беше проведено тържеството за рождения му ден, от къщата му на баира пристигна на крайници, леко подпиращ се с бастун. Минимум три пъти на седмицата слиза до центъра на селото, да се среща и поддържа връзка с хората.
" В хубаво време не заставам в къщи. Излизам с комшиите на пейката. Много ме обичат и аз ги обичам ", споделя той. Казва, че с цел да живее дълго един човек, е значимо спокойствието, равновесието. " Тютюнопушенето е зложелател, алкохолът - също. За укрепването на организма доста оказва помощ придвижването. Аз доста обичам да вървя, доста работех ", прибавя дядо Димитър.
Детството му било мъчно, с доста тежка работа. Садили тютюн, носили вода да поливат по стръмните ниви, да копаят, да берат. Още като 8-годишен носел вода на овчарите в гората.
Баща му бил деятелен. Имали варница, пчели, овце. Сеели ръж, пшеница и съвсем не усетили мизерия в тези години на апетит и бедност.
Малкият му брат Дичо Узунов приключил право преди 9-ти септември и като тръгвал наесен от село бащата му давал две тенекии мед - това му била издръжката.
Столетникът помни две учителки от своето детство - Елена и сестра ѝ Вяра, пристигнали от Северна България.
Участвал в първата фаза на Втората международна война – в Пирот, Нишки бани, Ниш и град Прикуплие, покрай Белград. Бил пощальон в конен взвод. От войната се върнал в навечерието на новата 1945 година.
" Войната е ужасна, жестока. Видях доста гибел. 20-ти век беше век на войните и революциите ", споделя бай Димитър и изрежда - Първата международна война, Септемврийското въстание, атентата в църквата " Св. Неделя ", съпротивителното антифашистко придвижване, което подпомагал.
" 21-ви век, - добавя той – е кротичък към този момент. Надявам се, в случай че има революции, те да са в науката, техниката, достиженията ". Но е обезпокоен за бъдещето, тъй като младежите по думите му не са добре възпитани, липсват им полезности. " Всеки гледа да употребява другия, в случай че има опция. Всеки се бори за своето, за персоналното, за публичното малко мислят ", обобщава с горест бай Димитър.
Създал семейство след войната. Има две дъщери, двама внука и три правнучета. Попитан по какъв начин е избрал спътничката си в живота, дава отговор, че по положителното ѝ образование. Никога не си повишили звук с жена му. Споделя, че е бил най-щастлив, когато се събрал със своята обичана. Любовта по думите му е нещо прелестно и хубаво, смисъл на живота.
Много значимо за него са човешките връзки, обичта, разбирателството: „ Винаги, когато спорим с някой, аз се слагам на неговото място, с цел да схвана по какъв начин разсъждава той. Най-доволен съм, когато моето мнение се схожда с мнението на индивида насреща “.
Съжалява единствено за своята младост, както се пее в песента: „ Черней горо, черней сестро, двама да чернеем, ти за твойто листе, горо, аз - за мойта младост ".
Сега бай Димитър е вдовец. Голямата му щерка не се оженила. Завършила българска лингвистика и цялостен живот била учителка. Малката – Йордана, която му провежда тържеството, развива наедрял бизнес в Пловдив. Синът й е професор по генетика в Америка. Завършил в университета " Луи Пастьор " във Франция, станал лекар на генетичните науки. После отпътувал за Америка по покана на нобелов лауреат по генетика към института " Рокфелер ". Направил поредност открити изявления и в този момент работи в компания за генетични проби. Има едно дете. Дъщеря ѝ е правист в София и има две момчета.
Дъщеря му споделя, че постоянно е имал режим на хранене, с несъмнено количество, с придвижване, в никакъв случай не е пушил, не е пил алкохол. Не яде тлъсти меса, а повече постна храна - плодове и зеленчуци.
„ Димитър Узунов е почтен, достоверен, уважителен - по този начин го знае цялото наше население – сподели ръководителят на локалния пенсионерски клуб „ Ехо от младостта “. „ В довоенната работа е помагал в замеделието и скотовъдството на неговото семейство. След службата взел участие във Втората международна война. Фронтовак. За 12 години бил кмет на Арда - ръководител на изпълкома на Общинския национален съвет. Ръководел с голям възторг. Електрифицирал Гоздевица, Гудевица, Лъгът, Речани, Билянци, Арда и Горна Арда. Негова заслуга е прокарването на 3,5-километров тръбопровод с водоем за Арда и Гудевица. Бил е и ръководител на Административнопроцесуален кодекс “, добави той.
По думите на Йордана Кайкова татко й живял почтен и честен живот с огромно достолепие. Тя му благодари за „ мъдрото и умерено образование “, за неговата безгранична приемливост. И му пожела времето бъде благосклонно към него, да го запази здрав и жизнен още дълги години.
„ Убеден съм, че единствено добър и положителен човек може да бъде дълголетник и по тази причина не е инцидентна любовта, на която се радва от всички “, сподели кметът на Смолян Николай Мелемов.
Певицата Росица Пейчева се оказа по случайност в селото. Тя се отби на тържеството и без музикален акомпанимент му изпя: " Да знаеш, майчо, каква съм мома загалил ".
Майор Анастас Велков от Военното окръжие в Смолян връчи на дядо Димитърплакет и грамота от вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов.
Плакет, приветствен адрес, книга и броеница му подари Златка Петрова – регионален ръководител на Съюза на ветераните от войните.
Негов млад родственик изсвири песента за Свети Георги с тромпет.
А сутринта, когато ръководителят на пенсионерския клуб отишъл да го пита дали му е необходим транспорт, с цел да го смъкна от високата част на селото, бай Димитър отсякъл: " Ти ме обиждаш. Аз съм още млад и мога да си вървя ".
Бай Димитър е роден на 30 октомври 1918 година в фамилията на Стефан и Тодора Узунови. Били четири деца - една сестра и трима братя. Той е междинният от братята. Най-малкият е контраадмирал Дичо Узунов - шеф на Висшето военноморско учебно заведение, служил в Генералния щаб на Българска народна армия, основен контрольор на флота и представител на Организация на обединените нации. Родителите им ги възпитали в дух на национализъм.
Въпреки вековната си възраст, дядо Димитър е с доста избистрен разум. Лицето му е ярко, чисто, без бръчки. До ресторанта, в който беше проведено тържеството за рождения му ден, от къщата му на баира пристигна на крайници, леко подпиращ се с бастун. Минимум три пъти на седмицата слиза до центъра на селото, да се среща и поддържа връзка с хората.
" В хубаво време не заставам в къщи. Излизам с комшиите на пейката. Много ме обичат и аз ги обичам ", споделя той. Казва, че с цел да живее дълго един човек, е значимо спокойствието, равновесието. " Тютюнопушенето е зложелател, алкохолът - също. За укрепването на организма доста оказва помощ придвижването. Аз доста обичам да вървя, доста работех ", прибавя дядо Димитър.
Детството му било мъчно, с доста тежка работа. Садили тютюн, носили вода да поливат по стръмните ниви, да копаят, да берат. Още като 8-годишен носел вода на овчарите в гората.
Баща му бил деятелен. Имали варница, пчели, овце. Сеели ръж, пшеница и съвсем не усетили мизерия в тези години на апетит и бедност.
Малкият му брат Дичо Узунов приключил право преди 9-ти септември и като тръгвал наесен от село бащата му давал две тенекии мед - това му била издръжката.
Столетникът помни две учителки от своето детство - Елена и сестра ѝ Вяра, пристигнали от Северна България.
Участвал в първата фаза на Втората международна война – в Пирот, Нишки бани, Ниш и град Прикуплие, покрай Белград. Бил пощальон в конен взвод. От войната се върнал в навечерието на новата 1945 година.
" Войната е ужасна, жестока. Видях доста гибел. 20-ти век беше век на войните и революциите ", споделя бай Димитър и изрежда - Първата международна война, Септемврийското въстание, атентата в църквата " Св. Неделя ", съпротивителното антифашистко придвижване, което подпомагал.
" 21-ви век, - добавя той – е кротичък към този момент. Надявам се, в случай че има революции, те да са в науката, техниката, достиженията ". Но е обезпокоен за бъдещето, тъй като младежите по думите му не са добре възпитани, липсват им полезности. " Всеки гледа да употребява другия, в случай че има опция. Всеки се бори за своето, за персоналното, за публичното малко мислят ", обобщава с горест бай Димитър.
Създал семейство след войната. Има две дъщери, двама внука и три правнучета. Попитан по какъв начин е избрал спътничката си в живота, дава отговор, че по положителното ѝ образование. Никога не си повишили звук с жена му. Споделя, че е бил най-щастлив, когато се събрал със своята обичана. Любовта по думите му е нещо прелестно и хубаво, смисъл на живота.
Много значимо за него са човешките връзки, обичта, разбирателството: „ Винаги, когато спорим с някой, аз се слагам на неговото място, с цел да схвана по какъв начин разсъждава той. Най-доволен съм, когато моето мнение се схожда с мнението на индивида насреща “.
Съжалява единствено за своята младост, както се пее в песента: „ Черней горо, черней сестро, двама да чернеем, ти за твойто листе, горо, аз - за мойта младост ".
Сега бай Димитър е вдовец. Голямата му щерка не се оженила. Завършила българска лингвистика и цялостен живот била учителка. Малката – Йордана, която му провежда тържеството, развива наедрял бизнес в Пловдив. Синът й е професор по генетика в Америка. Завършил в университета " Луи Пастьор " във Франция, станал лекар на генетичните науки. После отпътувал за Америка по покана на нобелов лауреат по генетика към института " Рокфелер ". Направил поредност открити изявления и в този момент работи в компания за генетични проби. Има едно дете. Дъщеря ѝ е правист в София и има две момчета.
Дъщеря му споделя, че постоянно е имал режим на хранене, с несъмнено количество, с придвижване, в никакъв случай не е пушил, не е пил алкохол. Не яде тлъсти меса, а повече постна храна - плодове и зеленчуци.
„ Димитър Узунов е почтен, достоверен, уважителен - по този начин го знае цялото наше население – сподели ръководителят на локалния пенсионерски клуб „ Ехо от младостта “. „ В довоенната работа е помагал в замеделието и скотовъдството на неговото семейство. След службата взел участие във Втората международна война. Фронтовак. За 12 години бил кмет на Арда - ръководител на изпълкома на Общинския национален съвет. Ръководел с голям възторг. Електрифицирал Гоздевица, Гудевица, Лъгът, Речани, Билянци, Арда и Горна Арда. Негова заслуга е прокарването на 3,5-километров тръбопровод с водоем за Арда и Гудевица. Бил е и ръководител на Административнопроцесуален кодекс “, добави той.
По думите на Йордана Кайкова татко й живял почтен и честен живот с огромно достолепие. Тя му благодари за „ мъдрото и умерено образование “, за неговата безгранична приемливост. И му пожела времето бъде благосклонно към него, да го запази здрав и жизнен още дълги години.
„ Убеден съм, че единствено добър и положителен човек може да бъде дълголетник и по тази причина не е инцидентна любовта, на която се радва от всички “, сподели кметът на Смолян Николай Мелемов.
Певицата Росица Пейчева се оказа по случайност в селото. Тя се отби на тържеството и без музикален акомпанимент му изпя: " Да знаеш, майчо, каква съм мома загалил ".
Майор Анастас Велков от Военното окръжие в Смолян връчи на дядо Димитърплакет и грамота от вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов.
Плакет, приветствен адрес, книга и броеница му подари Златка Петрова – регионален ръководител на Съюза на ветераните от войните.
Негов млад родственик изсвири песента за Свети Георги с тромпет.
А сутринта, когато ръководителят на пенсионерския клуб отишъл да го пита дали му е необходим транспорт, с цел да го смъкна от високата част на селото, бай Димитър отсякъл: " Ти ме обиждаш. Аз съм още млад и мога да си вървя ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ