Юлиан Попов: Бойко Борисов стигна точката на непоносимост
Добър неприятен, популярен, незабележим всеки мощен политик доближава точка на нетърпимост. Масова нетърпимост. Това нормално става ненадейно и ненапълно ирационално.
Да стигнеш точката на непоносимостта е нещо друго от това да те ненавиждат половината или две трети от хората, няма и директна връзка с това дали си вършиш работата или не и дали би приключил добра работа в случай че останеш на власт.
Бойко Борисов тези дни стигна тази точка. Вероятно си задава въпроса за какво и евентуално търси рационален отговор. Разумни отговори има, само че доста по-голям е фактът, че е стигнал точката на непоносимостта. Когато стигнеш точката на непоносимостта имаш две благоприятни условия - да станеш деспот или да си тръгнеш, нормално отхвърлен от своите хора.
Снощи Лукашенко да вземем за пример реши да остане деспот. Точка на непоносимост преди време стигна Маргарет Тачър. И беше отстранена измежду мандата си на министър ръководител от своите, не от опозицията. Точка на нетърпимост доближи Тони Блеър (когото назоваха Тефлоновия Тони, тъй като никаква мърсотия не му се лепеше). И той беше отхвърлен измежду премиерския си мандат от личната си партия. Точка на нетърпимост стигна Костов. Също и Симеон. Само дето те не бяха отстранени от своите. Знаете какво стана с партиите им. Доган се пресели в почетността малко преди да стигне точката. Горбачов стигна точката на непоносимостта сега, в който се разпадна Съветския съюз.
Лидерът мъчно схваща, че е стигнал точка на нетърпимост. Той е надълбоко уверен, че прави всичко допустимо за хората си, че го прави по най-хубавия метод и че няма кой различен да го прави. Винаги се намират и хора край него, които трескаво го убеждават в неговата незаменимост, нормално тъй като с водача ще си тръгнат и те.
Една от аргументите за какво корпорациите съумяват е тъй като те имат механизъм за бързо премахване на водачи, стигнали до точка на нетърпимост. Когато не го създадат, умират.
Дали не можете траете в червата си ББ или го боготворите, явно е, че той е стигнал точката на непоносимостта. Той няма обаче да си тръгне самичък. А когато си тръгне, ще се усеща несправедливо обруган и ще остане до края на дните си надълбоко уверен, че е служил правилно на страната си и никой различен не би могъл да служи като него и да направи толкоз доста за хората, колкото той е направил. Единственото, за което ще се укорява, ще е, че е позволил до себе си хора, които са му изневерили.
Юлиан Попов, Facebook
Да стигнеш точката на непоносимостта е нещо друго от това да те ненавиждат половината или две трети от хората, няма и директна връзка с това дали си вършиш работата или не и дали би приключил добра работа в случай че останеш на власт.
Бойко Борисов тези дни стигна тази точка. Вероятно си задава въпроса за какво и евентуално търси рационален отговор. Разумни отговори има, само че доста по-голям е фактът, че е стигнал точката на непоносимостта. Когато стигнеш точката на непоносимостта имаш две благоприятни условия - да станеш деспот или да си тръгнеш, нормално отхвърлен от своите хора.
Снощи Лукашенко да вземем за пример реши да остане деспот. Точка на непоносимост преди време стигна Маргарет Тачър. И беше отстранена измежду мандата си на министър ръководител от своите, не от опозицията. Точка на нетърпимост доближи Тони Блеър (когото назоваха Тефлоновия Тони, тъй като никаква мърсотия не му се лепеше). И той беше отхвърлен измежду премиерския си мандат от личната си партия. Точка на нетърпимост стигна Костов. Също и Симеон. Само дето те не бяха отстранени от своите. Знаете какво стана с партиите им. Доган се пресели в почетността малко преди да стигне точката. Горбачов стигна точката на непоносимостта сега, в който се разпадна Съветския съюз.
Лидерът мъчно схваща, че е стигнал точка на нетърпимост. Той е надълбоко уверен, че прави всичко допустимо за хората си, че го прави по най-хубавия метод и че няма кой различен да го прави. Винаги се намират и хора край него, които трескаво го убеждават в неговата незаменимост, нормално тъй като с водача ще си тръгнат и те.
Една от аргументите за какво корпорациите съумяват е тъй като те имат механизъм за бързо премахване на водачи, стигнали до точка на нетърпимост. Когато не го създадат, умират.
Дали не можете траете в червата си ББ или го боготворите, явно е, че той е стигнал точката на непоносимостта. Той няма обаче да си тръгне самичък. А когато си тръгне, ще се усеща несправедливо обруган и ще остане до края на дните си надълбоко уверен, че е служил правилно на страната си и никой различен не би могъл да служи като него и да направи толкоз доста за хората, колкото той е направил. Единственото, за което ще се укорява, ще е, че е позволил до себе си хора, които са му изневерили.
Юлиан Попов, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ