До преди няколко десетилетия основните причини за развитието на фибротични

До преди няколко десетилетия главните аргументи за развиването на фибротични и циротични процеси в черния дроб са били хронифициралата зараза с хепатит В и несъразмерната алкохолна консумация. През последните години като съществени аргументи се показват хроничната зараза с хепатит С и неалкохолният стеатозен хеаптит.

Чернодробната фиброза е развой на регенерация на повредената чернодробна тъкан, само че със нефункционална съединителна тъкан. С напредване на фиброзата се усилва загубата на чернодробна функционалност и се развива цироза. Фиброзата в ранния етап е обратима.

Стадирането на фибротичните и/или циротични промени е належащо за установяване на прогнозата и опциите за лекуване. Използвана като златен стандарт – чернодробна биопсия има позитивни и негативни характерности. Тъй като засегнатите чернодробни кафези могат да бъдат неравномерно разпределени – така наречен местни огнища, то при чернодробна биопсия се прави оценка единствено дребен размер от черния дроб и надлежно могат да бъдат пропуснати някои огнищни промени.

Тъканта, която се взема при чернодробна биопсия съставлява почти 1/50 000 от размера на черния дроб. Методът е инвазивен и има опция за следващи затруднения – най-често по-продължително кървене след операцията. Неблагоприятните резултати варират от временен дискомфорт и болежка в региона на черния дроб до по-нетипични, само че съществени затруднения , като интраперитонеален кръвоизлив, злобен перитонит и формиране на циреи в долната повърхнина на диафрагмата.

Материалът от биопсията би трябвало да е с дължина 2 cm или повече и да съдържа най-малко 11 или повече цялостни портални пространства. Резултатите от чернодробната биопсия могат да дават данни за моментното положение, а не отразяват динамичните промени по време на процеса на фиброгенеза.

Наличието на проблеми, свързани с приемането и интерпретацията на чернодробните биопсии насочва напъните на откривателите към изследване и основаване на неинвазивни диагностични способи за определяне на чернодробна фиброза. Те се показват както в използането на разнообразни лабораторни маркери – директни и индиректни, по този начин и благодарение на неинвазивни образни способи – ултразвукова еластография, ядрено-магнитен резонанс, скенер и други.

Изследователите в региона търсят способи, посредством които освен да се разреши установяване на стадия на болестта, само че и да се дефинира прогресията на заболяването, както и ефикасността на прилаганите схеми за лекуване.

Свързани публикации.. Чернодробна цироза - повода за нея от време на време е неразбираема 0 Чернодробна цироза - аргументи и патогенеза 0 Препоръки за хранене при чернодробна цироза 0

Оценката на чернодробната компактност чрез потребление на ултразвукова еластография е подложена на обстойно проучване и е показана като прецизен способ на стадиране на чернодробна фиброза.

Ултразвуковата компресионна еластография може да обезпечи спомагателна информация спрямо стандартната ехография при откриването на лезии или определянето на характера на промени в черния дроб, както и в останалите коремни органи.

Към индиректните лабораторни способи се причисляват чернодробните ензими – ALAT – един от най-старите маркери за чернодробна цироза, само че макар високата си специфика този индикатор се въздейства от доста фактори – пол, приложимост на токсични за черния дроб лекарства, тежестта и други.

Индексът AST/ALT е валидиран при разнообразни форми на чернодробни болести, като стойност >1 e предиктивна за цироза. Други маркери са APRI, Forns показател, който е благонадежден тест за диференциране на първичните стадии на фиброза (F0-F1) от крайните и стадии (F2-F4),

FibroIndex и други.
Директните маркери съставляват фрагменти, продуцирани от чернодробните стелатни кафези по време на процеса на фиброзиране, както и молекули, участващи в регулирането на този развой – колаген вид 4, ламинин, матриксни метало-протеази, растежни фактори и други.

Чернодробната биопсия към момента има значима роля в ерата на неинвазивните способи, само че нуждата от нейното осъществяване би могла да бъде понижена. Тъй като към момента не е открит акуратен неинвазивен способ, който изцяло да размени проучването посредством биопсия. Въпреки постигането на забележителен прогрес в развиването на технологията, безапелационна поддръжка в интерес на еластографията като сурогат на биопсията към момента не е открита. Отклонения в определянето на една лезия като доброкачествена или злокачествена е проблематично. Еластографията може да се употребява за възстановяване на визуализирането на лезия за биопсични цели и може да бъде потребна при следенето на лезии след интервал на лекуване.