До края на годината се очаква да бъде прието изменение

„ До края на годината се чака да бъде признато изменение на европейския правилник за електронна идентификация eIDAS, а до две години България следва да е транспонирала измененията “, заяви министърът на електронното ръководство Александър йоловски по време на конференцията за сигурни и налични цифрови заплащания DIGI PAY. Конференцията сплоти страна и бизнес за по-сигурни и налични цифрови заплащания и съумя да събере повече от 300 експерти в областта на финансите, финтех и сигурността.  Министър Йоловски посочи, че с това изменение на пазара в Европа се чака да се появи единният дигитален портфейл – самобитно вместилище за данни и документи, в това число електронна идентичност, електронна идентификация за разплащания, електронно удостоверение за правоуправление на моторно транспортно средство, здравна информация и други документи, които могат да бъдат поискани от жителя, даже в друга страна членка на Европейски Съюз,  Електронната идентификация у нас е замислена още през 2016 година, през 2018 година страната афишира социална поръчка, само че процедурата е прекъсната. В момента с избора на национална идентификационна система в лицето на Евростръст към този момент започваме да работим и по други посоки, уточни министърът. Заедно с Министерство на вътрешните работи работим по цифрова персонална карта, с изменението на електронната идентификация даваме по-силен старт на появяването на дигитален портфейл, шофьорска брошура, здравна брошура, а това е бъдещето, точно в двугодишен период да внедрим регламента за дигитален портфейл. Въпросът е, че цифровата лична карта идва не с българско законодателство, а с Европейска регулация Въпросът е, че би трябвало да се оправим с остарели системи и да поддържаме остарели системи каквато е системата за гражданската регистрация от 1977 година. Ние би трябвало да поддържаме остарели системи, което затруднява трансформацията, до момента в който страни като Естония стартират изначало, акцентира министърът.  Министърът на електронното ръководство напомни някои данни от отчета на Европейската комисия за напредъка по цифровизацията като обстоятелството, че едвам 31% от българите имат базови цифрови умения при приблизително равнище за Европейски Съюз от 54%. По отношение на каузи на българите с повече от базови умения статистиката наподобява още по-стряскаща – 8% по отношение на 24% на европейско равнище. Затова Александър Йоловски прикани и бизнеса да работи дружно с страната за повишението на цифровата просветеност на жителите. „ За да реализираме задачите от „ Цифровото десетилетие “, имаме потребност от интегриран метод “, сподели министърът. По думите му страната, бизнесът, гражданското общество, неправителствените организации следва да подхващат старания за усилване на всички тези цифрови компетентности, които в сегашния миг липсват.   За да осъществим задачите за цифрова просветеност до 2030 година имаме още доста работа, цифровият портфейл не е като да работим с YouTube, изисква се работа с данни, умения за работа с данни, умения по какъв начин да се вършат разплащания, изясни министърът.  Четири от десетте най-големи консуматора на данни към държавната администрация за последния месец са финансови компании – „ Изипей “, „ Банка ДСК “, „ Уникредит Булбанк “ и „ Айкард “. За последния месец те са осъществили към 2,5 млн. преводи – към регистъра за документите за идентичност и комерсиалния указател. Това разгласи министърът на електронното ръководство Александър Йоловски по време на закриващата полемика на конференцията за сигурни и налични цифрови заплащания DIGI PAY 2023, която се организира в София. „ Финансовият бизнес би трябвало да се възползва от обстоятелството, че достъпът до регистрите е отворен за всички. Така може да се прекъсне и порочната процедура за искане и попълване на безчет документи, копия от персонални карти и други “, добави той. И със в този момент наличния набор от електронни идентификатори жителите и юридическите лица могат да употребяват от ден на ден и повече услуги, които се дават по електронен път. През портала на Министерството на електронното ръководство могат да се употребяват над 1100 услуги. На конференцията уредниците показаха идеята в поддръжка на Центъра за безвреден интернет, единствената професионална организация, която пази децата в Интернет и развива техните умения и резистентност към онлайн рисковете. Центърът образова родители и учители по какъв начин да учат децата да разпознават рисковете и да се оправят с тях. Единственият у нас Консултативен телефон за онлайн безопасност  124 123. С всяко подаяние оказваме помощ на Центъра да образова още едно дете по какъв начин да се пази в интернет. Това може да се случи посредством заплащане сметка към сметка на основата на отворено банкиране с платформата IrisPay, с цел да забележим напрактика по какъв начин отвореното банкиране се ползва у нас. Дарете с линк: https://paybyclick.irispay.bg/#/payment/link/588e5adb8a934edf80560d7286c725de. Партньори на събитието са Асоциацията на сертифицираните специалисти по откриване на измами (ACFE Bulgaria), Българската финтех асоциация, Българската асоциация на софтуерните компании, Българската E-commerce асоциация.