Реклама и контрол
До каква степен ние решаваме избора на своя личен витален път, и дали това постоянно е правилно? Ако живеехме преди 500 години, нашият светоглед и решенията, които бихме взели, щяха да са радикално разнообразни. Нашият разум е завършен от нашата обществена среда, и по-специално от системите на убежденията, проектирани от властимащите. Някога от монарсите, аристократите и теолозите, а през днешния ден от корпорациите, милиардерите и медиите.
Хората, въпреки и да са най-висшите обществени бозайници, са етични и интелектуални гъби. Те неумишлено попиват, за положително или неприятно, въздействията, които ни заобикалят. Всъщност, самото разбиране, че можем да формираме нашия личен разум, идва от една концепция, която би била непозната за доста хора преди пет века. Това не значи, че нямаме опция за самостоятелна мисъл. Но с цел да я упражняваме, ние би трябвало, умишлено и с доста старания да плуваме против обществения поток. Ние сме подложени на непрекъснато въздействие, което от време на време виждаме, само че в множеството случаи не виждаме. Има една огромна промишленост, която се пробва да реши това вместо нас. Всяка година техниките й стават все по-рафинирани, въз основата на най-новите открития в неврологията и логиката на психиката. И това е рекламата.
Детският психолог Ричард Фрийд ни изясни по какъв начин се употребяват нови психически проучвания при разрастването на обществените медии, компютърните игри и телефони са истинскo пристрастяванe. Той цитира технолог, който се хвали със своята работа: „ Ние имаме опцията да конфигуриране някои от бутоните на таблото за машинно образование, което построяваме, и по целия свят стотици хиляди хора ще трансформират своето държание по неволен метод, и ще почувстват втората си природа, по този начин както е в действителност програмирана ”.
Целта на този мозъчен хакер е да сътвори по-ефективни платформи за реклама. Но усилието му ще се изгуби, в случай че запазим способността си да му се противопоставим. Фейсбук, съгласно изминал отчет, е правил изследване, взаимно с рекламодател, с цел да дефинира по кое време младежите, употребяващи неговата мрежа, се усещат несигурни, безполезни или уплашени. Това наподобява са оптималните моменти за целевите промоции. Фейсбук отхвърли, че е предложил „ принадлежности за ориентиране на хора въз основа на техните страсти “.
Можем да чакаме, че търговците ще опитат всички законни уловки, които са на тяхно разположение. От обществото, представлявано от държавното управление, зависи дали ще ги спре, с регулация, която до момента липсва. Но това, което ме озадачава и отвращава даже повече от този крах, е готовността на университетите да одобряват против пари проучвания, които да оказват помощ на рекламодателите да хакнат нашите мозъци. Идеята от епохата на Просвещението, която всички университети настояват, че я поддържат, е, че всеки би трябвало да мисли независимо. Защо тогава те ръководят отдели, които изследват нови средства за блокиране на този потенциал?
Питам се, тъй като консуматорския бяс, в края на всяка година надминава нормалното си равнище. Наскоро ми попадна документ, написан от учени в държавните университети в Холандия и Съединени американски щати. Неговата цел е несъвместима с публичния интерес. Той се пробва да разпознава „ другите способи, по които потребителите се опълчват на рекламата, и тактиката, която да се употребява против тази опозиция “.
Сред „ обезвреждащите ” техники, са „ прикриване на безапелационната цел на посланието ” или похищение на вниманието ни посредством изречения, затрудняващи фокусирането върху желанията на рекламодателя или “използване на когнитивното безсилие като тактичност за понижаване на способността на потребителите да оспорват посланията ”. Това значи да сме затрупани с доста реклами, до изчерпването на нашите умствени запаси, и разрушаването на способността ни да мислим.
Заинтригуван, потърсих други научни публикации по същата тематика и открих цяла литература. Имаше публикации за всеки вероятен аспект на нашата опозиция и потребни препоръки по какъв начин да се преодолее. Попаднах на документ, който поучава рекламодателите по какъв начин да възстановят публичното доверие към тях, в случай че звездите, с които работят, попаднат в неволя. Вместо да изхвърлят този рентабилен актив, откривателите поучават, да покачат “автентичния безапелационен апел на звездата ”, чиято известност е затъмнена.В различен документ се разисква по какъв начин да бъдат уверени скептиците да одобряват корпоративната обществена отговорност на компанията, изключително в случай че това опонира на общите цели на компанията. Надявах се, че документът ще предложи, че най-хубаво средство за увещание на хората е компанията да промени практиките си. Но вместо това проучванията ни демонстрират по какъв начин изображения и изказвания да бъдат ловко комбинирани, с цел да се „ сведе до най-малко скептицизма на заинтригуваните страни “.
Друг документ преглежда рекламите, работещи посредством стимулиране на СОП или страхът от пропускане. Тези реклами влияят посредством „ следена мотивация “, която е „ анатема за благосъстоянието “. Тези реклами предизвикват забележителен дискомфорт на тези, които ги виждат. След това се демонстрира по какъв начин усъвършенстваното разбиране на отговорите на хората „ дава опция за повишение на успеваемостта на СОП като тласък за закупуване “. Една от тактиките, е да се продължи стимулирането на СОП, по време и след решението за покупка и това, съгласно документа, ще направи хората по-податливи на идващите реклами от този вид.
Съучастници ли сме?
Да, знам, че и аз работя в промишленост, която получава по-голямата си част от приходите си от реклама, тъй че и аз съм съизвършител в това. Рекламата с разрушителното си влияние върху нашето умствено успокоение и нашата свободна воля е в сърцето на цялата стопанска система, учредена на растежа. Това ни дава още една огромна причина за митинг и местата, от които би трябвало да се стартира това, са университетите и университетските общности. Те би трябвало да дефинират и поддържат етичните стандарти. Ако те не могат да плуват против потока на построеното предпочитание и конструираната мисъл, тогава кой може?
(Превод за „ Труд ” Павел Павлов)
Хората, въпреки и да са най-висшите обществени бозайници, са етични и интелектуални гъби. Те неумишлено попиват, за положително или неприятно, въздействията, които ни заобикалят. Всъщност, самото разбиране, че можем да формираме нашия личен разум, идва от една концепция, която би била непозната за доста хора преди пет века. Това не значи, че нямаме опция за самостоятелна мисъл. Но с цел да я упражняваме, ние би трябвало, умишлено и с доста старания да плуваме против обществения поток. Ние сме подложени на непрекъснато въздействие, което от време на време виждаме, само че в множеството случаи не виждаме. Има една огромна промишленост, която се пробва да реши това вместо нас. Всяка година техниките й стават все по-рафинирани, въз основата на най-новите открития в неврологията и логиката на психиката. И това е рекламата.
Детският психолог Ричард Фрийд ни изясни по какъв начин се употребяват нови психически проучвания при разрастването на обществените медии, компютърните игри и телефони са истинскo пристрастяванe. Той цитира технолог, който се хвали със своята работа: „ Ние имаме опцията да конфигуриране някои от бутоните на таблото за машинно образование, което построяваме, и по целия свят стотици хиляди хора ще трансформират своето държание по неволен метод, и ще почувстват втората си природа, по този начин както е в действителност програмирана ”.
Целта на този мозъчен хакер е да сътвори по-ефективни платформи за реклама. Но усилието му ще се изгуби, в случай че запазим способността си да му се противопоставим. Фейсбук, съгласно изминал отчет, е правил изследване, взаимно с рекламодател, с цел да дефинира по кое време младежите, употребяващи неговата мрежа, се усещат несигурни, безполезни или уплашени. Това наподобява са оптималните моменти за целевите промоции. Фейсбук отхвърли, че е предложил „ принадлежности за ориентиране на хора въз основа на техните страсти “.
Можем да чакаме, че търговците ще опитат всички законни уловки, които са на тяхно разположение. От обществото, представлявано от държавното управление, зависи дали ще ги спре, с регулация, която до момента липсва. Но това, което ме озадачава и отвращава даже повече от този крах, е готовността на университетите да одобряват против пари проучвания, които да оказват помощ на рекламодателите да хакнат нашите мозъци. Идеята от епохата на Просвещението, която всички университети настояват, че я поддържат, е, че всеки би трябвало да мисли независимо. Защо тогава те ръководят отдели, които изследват нови средства за блокиране на този потенциал?
Питам се, тъй като консуматорския бяс, в края на всяка година надминава нормалното си равнище. Наскоро ми попадна документ, написан от учени в държавните университети в Холандия и Съединени американски щати. Неговата цел е несъвместима с публичния интерес. Той се пробва да разпознава „ другите способи, по които потребителите се опълчват на рекламата, и тактиката, която да се употребява против тази опозиция “.
Сред „ обезвреждащите ” техники, са „ прикриване на безапелационната цел на посланието ” или похищение на вниманието ни посредством изречения, затрудняващи фокусирането върху желанията на рекламодателя или “използване на когнитивното безсилие като тактичност за понижаване на способността на потребителите да оспорват посланията ”. Това значи да сме затрупани с доста реклами, до изчерпването на нашите умствени запаси, и разрушаването на способността ни да мислим.
Заинтригуван, потърсих други научни публикации по същата тематика и открих цяла литература. Имаше публикации за всеки вероятен аспект на нашата опозиция и потребни препоръки по какъв начин да се преодолее. Попаднах на документ, който поучава рекламодателите по какъв начин да възстановят публичното доверие към тях, в случай че звездите, с които работят, попаднат в неволя. Вместо да изхвърлят този рентабилен актив, откривателите поучават, да покачат “автентичния безапелационен апел на звездата ”, чиято известност е затъмнена.В различен документ се разисква по какъв начин да бъдат уверени скептиците да одобряват корпоративната обществена отговорност на компанията, изключително в случай че това опонира на общите цели на компанията. Надявах се, че документът ще предложи, че най-хубаво средство за увещание на хората е компанията да промени практиките си. Но вместо това проучванията ни демонстрират по какъв начин изображения и изказвания да бъдат ловко комбинирани, с цел да се „ сведе до най-малко скептицизма на заинтригуваните страни “.
Друг документ преглежда рекламите, работещи посредством стимулиране на СОП или страхът от пропускане. Тези реклами влияят посредством „ следена мотивация “, която е „ анатема за благосъстоянието “. Тези реклами предизвикват забележителен дискомфорт на тези, които ги виждат. След това се демонстрира по какъв начин усъвършенстваното разбиране на отговорите на хората „ дава опция за повишение на успеваемостта на СОП като тласък за закупуване “. Една от тактиките, е да се продължи стимулирането на СОП, по време и след решението за покупка и това, съгласно документа, ще направи хората по-податливи на идващите реклами от този вид.
Съучастници ли сме?
Да, знам, че и аз работя в промишленост, която получава по-голямата си част от приходите си от реклама, тъй че и аз съм съизвършител в това. Рекламата с разрушителното си влияние върху нашето умствено успокоение и нашата свободна воля е в сърцето на цялата стопанска система, учредена на растежа. Това ни дава още една огромна причина за митинг и местата, от които би трябвало да се стартира това, са университетите и университетските общности. Те би трябвало да дефинират и поддържат етичните стандарти. Ако те не могат да плуват против потока на построеното предпочитание и конструираната мисъл, тогава кой може?
(Превод за „ Труд ” Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ