До дни ЕС трябва да сключи ново споразумение за бежанците

До дни Европейски Съюз би трябвало да подписа ново съглашение за бежанците с Турция. За това упорства в особено изявление за „ Хоризонт “ специалистът по миграция Гералд Кнаус, създател на съглашението от 2016 година.

Според Гералд Кнаус, политически консултант по въпросите на миграцията на немското държавно управление, гласът на София в договарянията с Турция е „ гласът на разсъдъка “ в дебата в Европейски Съюз.

„ Според мен България може да играе значима роля, тъй като България е непосредствено наранена. Много е значимо да имаме положителни и постоянни връзки със съседите си, стъпващи върху взаимния интерес. България има сухопътна и морска граница с Турция. Успешната интеграция на бежанците в Турция, финансирана от Европейски Съюз, е в полза на всички страни, които се намират на пътя на мигрантите. България може както в границите на Европейски Съюз, по този начин и в връзките с Турция да работи за такива връзки “, сподели Кнаус в предаването „ Събота 150 “ на стратегия „ Хоризонт “.

Според него новата договорка сред Брюксел и Анкара би трябвало да бъде разширена и Турция да се ангажира да приема на своя територия и бежанци, които минават през сухопътна граница.

„ Няма да е елементарно да сключим такава договорка, само че би трябвало да опитаме, тъй като е значимо “, безапелационен е Гералд Кнаус.

Споразумението за миграцията сред Турция и Европейския съюз би трябвало да се преразгледа, тъй като не се извършва, декларирал нощес президент Реджеп Тайип Ердоган на немския канцлер Ангела Меркел в телефонен диалог.

Че Ердоган ще употребява бежанците като средство за напън, можеше да се чака. Че военните дейности в северната сирийска провинция Идлиб ще усили миграционния напън на турско-сирийската граница, беше безусловно несъмнено. Че изискванията в препълнените бежански центрове на гръцките острови в Егейско море ще взривят обществеността там, беше въпрос на време.

На този декор Европа се изненада, още веднъж, когато на границата сред Турция и Гърция започнаха да прииждат бежанци с вярата да доближат до Обетованата земя. Отново, тъй като сцените от 2015 година не би трябвало толкоз да са избледнели.

Гералд Кнаус, създателят на съглашението сред Европейски Съюз и Турция за бежанците, си ги спомня добре. И недоумява, по какъв начин е допустимо европейците да се окажат още веднъж толкоз неподготвени. С него беседва Весела Владкова.

- В последния ни диалог, господин Кнаус - това беше през ноември в Берлин, Вие казахте, че не се притеснявате от заканите на турския президент Реджеп Ердоган, че ще отвори границите за бежанците. Ердоган извърши заканите си. Какво значи това за Вашата договорка от 2016 година?

- Тази договорка, за която приказваме, в действителност е една декларация, в която страните не поемат никакви договорни отговорности. До тази седмица съглашението функционираше извънредно сполучливо, тъй като и двете страни имаха интерес от него. Ако погледнем Турция, през миналите четири години финансирането на големия брой сирийци на нейна територия, беше обезпечено. Това е в полза на Турция. Въпреки че натискът в Турция набъбна, и напорът на стотици хиляди бежанци към нейните граници беше предстоящ, през последните месеци Европейският съюз не откри за належащо да даде някакъв сигнал, че има намерение да продължи да съблюдава сделката.

Това беше огромна стратегическа неточност, тъй като Европейски Съюз подцени главния интерес на Турция, а точно финансовата поддръжка за подслоняването на сирийските бежанци. И защото съглашението е в полза на Турция, смятах заканите на Ердоган за блъф.

- Какво друго с изключение на пари може да предложи Европейски Съюз на Турция, по какъв начин може да се надгради съглашението? И какво ще последва след договорката с Ердоган, господин Кнаус?

Парите са извънредно значими! Когато имаш три милиона и половина бежанци на своя територия и с тези пари можеш да плащаш обществените помощи на милион и половина от тях, да финансираш образованието на 680 хиляди възпитаници, да осигуриш достъпа на всички бежанци до медицински услуги, това е извънредно значимо. За Европейския съюз е значима сполучливата интеграция на тези хора в Турция, и на този декор парите не са единствено подробност, а имат основно значение.

За мен е неразбираемо, че Европейски Съюз отхвърли да продължи този сполучлив план.

- В подобен случай ще има ли договорка 2.0?

- Тази седмица се занимавам тъкмо с това - да се продължи съглашението. Водя диалози както в Берлин, по този начин и в други европейски столици. За разлика от предходния път през 2016 година в този момент е доста по-трудно, тъй като беше нарушено взаимното доверие. Очевидно в Европейски Съюз има страни, които се надяват, че бруталните ограничения по границите ще затворят пътя на мигрантите към Европа, без да плащаме на Турция. Това е заблуда. В морето, където в действителност напорът е максимален, не можеш да строиш огради.

Ако Европейски Съюз не реши трайно да анулира личните си стандарти за човешки права, ще би трябвало да си сътрудничи със съседите. Но даже и да продължи да нарушава интернационалните спогодби, както става сега в Гърция, това няма да понижи броя на мигрантите в Егейско море. Без съдействие границите не могат да се охраняват.

- Онези страни в Европейски Съюз, които недолюбват съглашението с Турция, в действителност се притесняват, че един път приели бежанци на своя територия, те ще останат там вечно, тъй като квотното систематизиране на мигрантите се провали. И те се надяват, че Турция и Гърция някак ще се оправят със сегашната рецесия. Така че, вярно ли Ви разбирам, че договорката от 2016 година би трябвало да бъде възобновена?

- Що се отнася до Турция, новата договорка би трябвало да съставлява продължение на типа и размера на помощта за интеграцията на сирийските бежанци там. Четири години тази договорка беше сполучлива. Препоръчително е обаче, договорката да се разшири и да обхване и сухопътната граница. Т.е. Турция да се ангажира да приема и мигранти, които минават през сухопътна граница. Няма да е елементарно да сключим такава договорка, само че би трябвало да опитаме, тъй като е значимо.

Европейски Съюз, естествено, също би трябвало да предложи нещо в подмяна, а то е да одобри повече бежанци, които имат право на протекция. И ангажимент да помогне на Турция, ако от Идлиб тръгнат стотици хиляди души. Това би бил значим сигнал, тъй като на фона на милионите бежанци в страната настроенията в самата Турция са на път да се преобърнат.

- Как виждате ролята на България в тези, явно, идни договаряния с Турция?

Според мен България може да играе значима роля, тъй като България е непосредствено наранена. Много е значимо да имаме положителни и постоянни връзки със съседите си, стъпващи върху взаимния интерес. България има сухопътна и морска граница с Турция. Успешната интеграция на бежанците в Турция, финансирана от Европейски Съюз, е в полза на всички страни, които се намират на пътя на мигрантите. България може както в границите на Европейски Съюз, по този начин и в връзките с Турция да работи за такива връзки.

- Т.е. България в посредническа роля?

- Да, гласът на разсъдъка в дебата в Европейски Съюз.

- Г-н Кнаус, към този момент знаем, че напорът към турско-гръцката граница е добре проведен. Защо Европа се изненада?

- Трудно ми е да отговоря. Трудно ми е да схвана, за какво забравихме обстановката от 2015 година, която беше напълно аналогична на сегашната. Тогава, в рамките единствено на няколко седмици, 150 хиляди бежанци дойдоха на гръцките острови. Тогава европейските политици говореха за „ огромна рецесия “. След това сключихме договорката и натискът доста и трайно спадна. Днес живеем към този момент една седмица без договорка, т.е. Европа не е подвластна от Турция, както подлагаха на критика съперниците на съглашението, и виждаме, че сме изправени пред огромен проблем.

- Кога да чакаме новата договорка?

- Надявам се, че този най-успешен европейски план ще бъде удължен до дни, най-вече до седмици. Това е най-успешният европейски план, тъй като съумя да сплоти всички страни-членки и всички участваха във финансирането. Трябва да реализираме договорка преди пролетта, когато натискът по море още веднъж ще нарасне.

Залогът е доста огромен. Не може да позволяваме човешките права да се анулират от през днешния ден за на следващия ден, както стана в този момент. Това е значителен проблем за същността на Европейски Съюз. Правото на протекция е конституционно право, записано е във всички основополагащи контракти на нашето съвремие. Трябва да намерим метод да охраняваме границите си, без да нарушаваме фундаменталните човешки права.