Смущаващата история на куру – фаталната болест, причинена от канибализъм
До 30-те години на предишния век никой отвън народа Форе на Папуа Нова Гвинея не знае, че този народ даже съществува. В един от най-слабо проучените райони в света, Форе си живеят без значение от години, развивайки отличителна просвета с обичаи, непознати даже за техните съостровитяни. Една от тези обичаи е ритуалният канибализъм… който обаче довежда до необятно публикувано заболяване, наречено куру.
Австралийските златотърсачи са първите външни хора, които реализират контакт с коренното население, което живее в източните планини на Папуа Нова Гвинея. Златотърсачите скоро са последвани от откриватели и офицери, които патрулират в региона. Но ще отнеме повече от 20 години, до момента в който канибализмът на Форе излезе нескрито, дружно с ужасните му последствия.
На напред във времето канибализмът е трябвало да бъде акт на обич и тъга – тъй като се употребяват мъртвите тела на близки хора. Но макар вложените положителни усеща в желанията им, на този обред се гледа с смут от множеството други групи хора по света. И последствията от него са също толкоз ужасяващи.
Консумацията на мъртви хора от Форе непосредствено довежда до разпространяването на куру. Известно още като „ смеещата се гибел “, куру е съдбовно мозъчно заболяване, което кара жертвите да губят надзор над своите страсти, крака и телесни функционалности. Много жертви страдат – много стряскаща панорама – от неконтролируеми пристъпи на смях. Смъртта настава множеството пъти по-малко от година след първите признаци на болестта.
В своя пик, през 50-те години на предишния век, куру унищожава 2% от племето годишно. Въпреки че както хората от Форе, по този начин и външните наблюдаващи осъзнават, че има огромен проблем, първоначално те нямат визия какво предизвиква епидемията от смях. Но не след дълго всички научиха ужасната истина…
Папуа Нова Гвинея е известна със стотиците си коренни групи, останали недокоснати от външни цивилизации в продължение на хиляди години. В домовете си, сгушени измежду гъстите гори, които покриват планините на страната, тези групи развиват отличителна гама от култури и практики.
Едва през 16 век португалски и испански откриватели за първи път се допират до района. Но даже и те тогава реализират контакт единствено с тези, които живеят по крайбрежията. Така че доста групи от коренното население остават без контакт с външни хора от други страни до доста напред в 20 век.
Някои от по-отдалечените групи практикуват канибализъм. Въпреки че всяко племе подхожда към ритуала по друг метод, Форе твърдо има вяра, че това е заветен траурен обред. И по този начин, всякога, когато човек почине, тялото му е приготвяно и изяждано от околните му. Хората от Форе считат, че този обред ще укроти духа на мъртвото тяло и ще уважи умрелия.
Обикновено дамите са натоварени със задачата да изядат тялото на индивида – тъй като се счита, че телата им могат да се оправят, в случай че се появи „ рисков “ дух. Те ще изядат съвсем всяко парче месо и орган от тялото като се изключи жлъчния мехур. Най-важното е, че това включва мозъка. Жените обаче от време на време хранят с елементи от труповете и дребните си деца. И по този начин, най-вече дами и деца са наранени от куру.
Въпреки че мисионерите и колониалните чиновници осъждат канибализма измежду племената, които го практикуват, ритуалът остава необятно публикуван измежду народа Форе. Не е известно тъкмо по кое време заболяването куру се появява за първи път измежду тях. Но някои откриватели считат, че за първи път е зародил към 1910-те или 1920-те години, единствено няколко десетилетия преди да осъществят контакт с външния свят.
Това изказване се поддържа от неналичието на споменаване на заболяването във фолклорните истории на Форе и тъй като самите хора признават, че заболяването стартира да понижава популацията им. Ако бяха живели с куру от генерации, евентуално нямаше да е останал никой. Но по времето, когато се срещнат с австралийски и американски откриватели през 50-те години на предишния век, те към момента наброяват към 11 000 души.
Проблемът, пред който са изправени както Форе, по този начин и откривателите, е, че никой не знае какво е куру или по какъв начин се популяризира. Но знаят, че гибелта от смях се трансформира в зараза, която убива до 200 души годишно. Докато откривателите считат, че замърсители или генетика може да са предизвикали заболяването, коренното население е на мнение, че някой е практикувал магьосничество.
Но едвам при започване на 60-те години на предишния век откривателите най-сетне откриват, че казусът е в потреблението на човешка плът.
