ВАЖНО: Намаляват ни данъка за ремонт вкъщи
До 200 лв. от дължимите за годината налози могат да спестят хората, които са създали ремонт у дома. Това гласят промени в данъчните закони, които са пуснати за публично разискване от Министерството на финансите до 10 септември. Основната цел на предлагането е да се извадят на ярко ремонтните услуги, където в този момент всеобщо се заплаща на ръка.
Изискването е жилището да е лично (не под наем) и само, а искащите да го ремонтират могат да понижат данъчната си основа с до 2000 лева, което при 10-процентната ставка ще им понижи дължимия налог с до 200 лв..
Условията за приемане на отстъпката са да бъдат показани пред данъчните документи, които потвърждават ремонта - касови бележки, фактури, платежни нареждания и други, издадени от този, който прави ремонта. Така той от своя страна ще бъде заставен да заявява получения приход. Друго от условията е ремонтът да е осъществен от българска компания, която да не е обвързвана със притежателя на дома.
За да употребява понижението, притежателят на парцела ще би трябвало да показа дружно с годишната си данъчна декларация документ за платения труд, който съдържа номер, дата на издаване, имената на майстора или компанията, техните ЕГН или обединен идентификационен код от Търговския указател, както и цената на осъществената работа. Ще е необходим и документ за заплащането - касова записка, квитанция или банков документ. Целта на измененията е хората да заявяват какви суми са похарчили за ремонт на дома си и по този начин приходите на майсторите да излязат на ярко.
Предвидено е облекчението за ремонт на дома да важи и за 2020 година, макар че текстовете още не са признати от Народното събрание. Затова е добре занапред хората да изискат документи за труда на майсторите и касови бележки.
Връчването на ревизионни актове или предложения за непринудено заплащане на отговорности пък ще може да става и посредством изпращането им от IT чиновниците в Национална агенция за приходите до електронната поща на жители и компании. Ако електронното писмо бъде отворено, това ще се смята за легално връчено предизвестие.
Така незабавно след приключване на периода за заплащане на избран налог, от Национална агенция за приходите ще могат да изпратят покана за непринудено заплащане.
С друга смяна в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс ще се даде опция данъчните да употребяват като доказателства електронни документи. Сега доста ревизирани компании дават на Национална агенция за приходите информация единствено онлайн с електронен автограф. Тези файлове ще може да включват към съответната кореспонденция за инспекция или проверка.
Друга забавна смяна е предлагането за замяна на термина „ банкова сметка “ с по-общия термин „ платежна сметка “. Целта е синхронизиране на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс с условията на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и за превъзмогване ограничаването на свободния избор на лицата, които все още не могат да посочат платежна сметка, открита при снабдител на платежни услуги, друг от банка, за приемане на суми от бюджетни организации, в това число от Национална агенция за приходите, написа в претекстовете. Във връзка с горното предложение се предлага и допълнение на хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се планува ред за налагане на запор по платежна сметка. Предложенията се основават на разбирането, че наличността по платежната сметка съставлява взимане на ползвателя на платежни услуги към платежна институция и като такова съставлява имущество, годно да бъде обект на налагане на обезпечителни ограничения или наложително осъществяване.
В законопроекта са планувани и мерки, чиято цел е да бъдат облекчени задължените лица и администрацията при реализирането на фискален контрол на артикули с висок фискален риск. Дава се опция на задължените лица авансово да заявяват съответни данни в случаите на транспорт на артикули, който стартира от територията на друга страна - членка на Европейския съюз и приключва на територията на страната или стартира от територията на страната и приключва на територията на друга страна членка. Лицата, на които ще се даде опцията авансово да заявяват транспортите, са получателят/купувачът на стоката при вътреобщностно придобиване на артикули, доставчикът /продавачът на стоката при вътреобщностни доставки на артикули, надлежно придобиващият /прехвърлителят на стоката, при тристранна интервенция по смисъла на Закона за налог върху добавената стойност или крайният получател/първият снабдител във верига поредни доставки на артикули. Данните ще се заявяват посредством електронна услуга на (НАП), която ще дава неповторим номер за всеки обособен транспорт на стока със период на годност 14 дни от даването.
Възможността за непринудено авансово обявление на данни за превоз на стока ще се ползва единствено във връзка с транспортите на артикули с висок фискален риск, осъществявани с транспортни средства над 3,5 т, движещи се по пътната мрежа на територията на страната.
Предлага се смяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в Национална агенция за приходите обществени вземания до започване на насилственото им събиране (чл. 169, алинея 3б, 6 и 8). По настоящия ред лицето прави избор кое обвързване да погаси, когато не е в положение да погаси всички свои отговорности по едно и също време, а при неналичието на избор - вземанията се погасяват пропорционално. По този метод е налице риск от погасяване по отминалост на по-рано зародилите отговорности. Промяната планува погасяване в последователност от най-рано зародилите към по-новите отговорности.
Промените плануват още изпълнението върху имущество, предмет на наложени по реда на част ІV от Граждански процесуален кодекс ограничения за застраховане на иск с правно съображение по член 216, алинея 1 или 3, почетен с влезнало в действие правосъдно решение, да се реализира по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Става дума за водени от Национална агенция за приходите искови производства за прогласяване на нищожност на прехвърлителни покупко-продажби след кумулирани просрочени отговорности, открити с изключение на с актове за обществени вземания, само че и след подадена декларация, защото същата е изпълнително съображение по член 209 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Сега съдът отхвърля искове, учредени на обществени вземания, избрани с декларация по член 105 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Редът за събиране на обществените вземания е по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, надлежно осъществяването ще се реализира по този ред, като следва да се резервира редът на вписаното поръчителство, позволено по иск напубличния реализатор или взискател с правно съображение член 216 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Ще се изисква нотариално заверено пълномощие и при търг с скрито наддаване.
Друга значима детайлност е, че с плана се оферират две спомагателни хипотези, при които се изключва използването на 10-годишния безспорен давностен период, след приключването на който се смята, че общественото взимане е погасено: член 171, алинея 2, т. 2 - във връзка с предявените в производството по неплатежоспособност обществени вземания и член 171, алинея 2, т. 3 - при формирано наказателно произвеждане, от изхода на което зависи установяването или събирането на общественото обвързване.
Основният мотив за това изменение е, че страната, представлявана от Национална агенция за приходите, не може да въздейства върху продължителността на производствата за попълване на масата на несъстоятелността, след сполучливото привършване на които се осребрява имущество и се прави систематизиране на събраните суми. Освен това сега при производства по неплатежоспособност, в които масата на несъстоятелността включва голям брой или на висока стойност имуществени права, процесът на осребряване и систематизиране също не може да бъде повлиян от кредиторите, защото зависи от инвеститорския интерес към активите, благосъстоятелност на длъжника. Подобни връзки са регламентирани в Търговския закон, само че въпросния чл.171 е „ характерен “ и на процедура сега се основава риск от неприемане или неудовлетворяване на признати обществени вземания в производството по неплатежоспособност. С предлаганите промени, съгласно МФ, това ще бъде решено.
Със законопроекта се предлага актуализиране на размера на санкциите в член 273 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за неоказване на подпомагане на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на пълномощията му. Изключително ниският размер на глобите подтикват задължените лица да предпочетат налагането на глоба пред угрозата от установяване на действително дължимите от тях данъчни и осигурителни отговорности. Предлаганите размери на санкциите и имуществените наказания са съобразени със степента на риск за фиска от непозволеното държание на задължените лица. Завишават се и глобите за нарушаванията на отговорностите за запазване на данни в електронен тип, основани от употребяваните от тях осведомителни системи, артикули или архиви.
Който не съблюдава периодите по член 38, алинея 1 за запазване на информация, се санкционира с санкция – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 лева до 500 лева или имуществена глоба - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 лева до 5000 лева При наново нарушаване наказването е санкция в размер от 150 лева до 700 лева или имуществена глоба в размер от 1500 лева до 7000 лева
Който не съблюдава периодите по член 38, алинея 1 за запазване на данни в електронен тип по член 38, алинея 3, основани от употребяваните от тях осведомителни системи, артикули или архиви, се санкционира с санкция – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 лева до 700 лева или имуществена глоба - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 лева до 8000 лева При наново нарушаване наказването е санкция в размер от 300 лева до 1000 лева или имуществена глоба в размер от 4000 лева до 11000 лева
Изискването е жилището да е лично (не под наем) и само, а искащите да го ремонтират могат да понижат данъчната си основа с до 2000 лева, което при 10-процентната ставка ще им понижи дължимия налог с до 200 лв..
Условията за приемане на отстъпката са да бъдат показани пред данъчните документи, които потвърждават ремонта - касови бележки, фактури, платежни нареждания и други, издадени от този, който прави ремонта. Така той от своя страна ще бъде заставен да заявява получения приход. Друго от условията е ремонтът да е осъществен от българска компания, която да не е обвързвана със притежателя на дома.
За да употребява понижението, притежателят на парцела ще би трябвало да показа дружно с годишната си данъчна декларация документ за платения труд, който съдържа номер, дата на издаване, имената на майстора или компанията, техните ЕГН или обединен идентификационен код от Търговския указател, както и цената на осъществената работа. Ще е необходим и документ за заплащането - касова записка, квитанция или банков документ. Целта на измененията е хората да заявяват какви суми са похарчили за ремонт на дома си и по този начин приходите на майсторите да излязат на ярко.
Предвидено е облекчението за ремонт на дома да важи и за 2020 година, макар че текстовете още не са признати от Народното събрание. Затова е добре занапред хората да изискат документи за труда на майсторите и касови бележки.
Връчването на ревизионни актове или предложения за непринудено заплащане на отговорности пък ще може да става и посредством изпращането им от IT чиновниците в Национална агенция за приходите до електронната поща на жители и компании. Ако електронното писмо бъде отворено, това ще се смята за легално връчено предизвестие.
Така незабавно след приключване на периода за заплащане на избран налог, от Национална агенция за приходите ще могат да изпратят покана за непринудено заплащане.
С друга смяна в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс ще се даде опция данъчните да употребяват като доказателства електронни документи. Сега доста ревизирани компании дават на Национална агенция за приходите информация единствено онлайн с електронен автограф. Тези файлове ще може да включват към съответната кореспонденция за инспекция или проверка.
Друга забавна смяна е предлагането за замяна на термина „ банкова сметка “ с по-общия термин „ платежна сметка “. Целта е синхронизиране на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс с условията на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и за превъзмогване ограничаването на свободния избор на лицата, които все още не могат да посочат платежна сметка, открита при снабдител на платежни услуги, друг от банка, за приемане на суми от бюджетни организации, в това число от Национална агенция за приходите, написа в претекстовете. Във връзка с горното предложение се предлага и допълнение на хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се планува ред за налагане на запор по платежна сметка. Предложенията се основават на разбирането, че наличността по платежната сметка съставлява взимане на ползвателя на платежни услуги към платежна институция и като такова съставлява имущество, годно да бъде обект на налагане на обезпечителни ограничения или наложително осъществяване.
В законопроекта са планувани и мерки, чиято цел е да бъдат облекчени задължените лица и администрацията при реализирането на фискален контрол на артикули с висок фискален риск. Дава се опция на задължените лица авансово да заявяват съответни данни в случаите на транспорт на артикули, който стартира от територията на друга страна - членка на Европейския съюз и приключва на територията на страната или стартира от територията на страната и приключва на територията на друга страна членка. Лицата, на които ще се даде опцията авансово да заявяват транспортите, са получателят/купувачът на стоката при вътреобщностно придобиване на артикули, доставчикът /продавачът на стоката при вътреобщностни доставки на артикули, надлежно придобиващият /прехвърлителят на стоката, при тристранна интервенция по смисъла на Закона за налог върху добавената стойност или крайният получател/първият снабдител във верига поредни доставки на артикули. Данните ще се заявяват посредством електронна услуга на (НАП), която ще дава неповторим номер за всеки обособен транспорт на стока със период на годност 14 дни от даването.
Възможността за непринудено авансово обявление на данни за превоз на стока ще се ползва единствено във връзка с транспортите на артикули с висок фискален риск, осъществявани с транспортни средства над 3,5 т, движещи се по пътната мрежа на територията на страната.
Предлага се смяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в Национална агенция за приходите обществени вземания до започване на насилственото им събиране (чл. 169, алинея 3б, 6 и 8). По настоящия ред лицето прави избор кое обвързване да погаси, когато не е в положение да погаси всички свои отговорности по едно и също време, а при неналичието на избор - вземанията се погасяват пропорционално. По този метод е налице риск от погасяване по отминалост на по-рано зародилите отговорности. Промяната планува погасяване в последователност от най-рано зародилите към по-новите отговорности.
Промените плануват още изпълнението върху имущество, предмет на наложени по реда на част ІV от Граждански процесуален кодекс ограничения за застраховане на иск с правно съображение по член 216, алинея 1 или 3, почетен с влезнало в действие правосъдно решение, да се реализира по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Става дума за водени от Национална агенция за приходите искови производства за прогласяване на нищожност на прехвърлителни покупко-продажби след кумулирани просрочени отговорности, открити с изключение на с актове за обществени вземания, само че и след подадена декларация, защото същата е изпълнително съображение по член 209 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Сега съдът отхвърля искове, учредени на обществени вземания, избрани с декларация по член 105 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Редът за събиране на обществените вземания е по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, надлежно осъществяването ще се реализира по този ред, като следва да се резервира редът на вписаното поръчителство, позволено по иск напубличния реализатор или взискател с правно съображение член 216 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Ще се изисква нотариално заверено пълномощие и при търг с скрито наддаване.
Друга значима детайлност е, че с плана се оферират две спомагателни хипотези, при които се изключва използването на 10-годишния безспорен давностен период, след приключването на който се смята, че общественото взимане е погасено: член 171, алинея 2, т. 2 - във връзка с предявените в производството по неплатежоспособност обществени вземания и член 171, алинея 2, т. 3 - при формирано наказателно произвеждане, от изхода на което зависи установяването или събирането на общественото обвързване.
Основният мотив за това изменение е, че страната, представлявана от Национална агенция за приходите, не може да въздейства върху продължителността на производствата за попълване на масата на несъстоятелността, след сполучливото привършване на които се осребрява имущество и се прави систематизиране на събраните суми. Освен това сега при производства по неплатежоспособност, в които масата на несъстоятелността включва голям брой или на висока стойност имуществени права, процесът на осребряване и систематизиране също не може да бъде повлиян от кредиторите, защото зависи от инвеститорския интерес към активите, благосъстоятелност на длъжника. Подобни връзки са регламентирани в Търговския закон, само че въпросния чл.171 е „ характерен “ и на процедура сега се основава риск от неприемане или неудовлетворяване на признати обществени вземания в производството по неплатежоспособност. С предлаганите промени, съгласно МФ, това ще бъде решено.
Със законопроекта се предлага актуализиране на размера на санкциите в член 273 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за неоказване на подпомагане на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на пълномощията му. Изключително ниският размер на глобите подтикват задължените лица да предпочетат налагането на глоба пред угрозата от установяване на действително дължимите от тях данъчни и осигурителни отговорности. Предлаганите размери на санкциите и имуществените наказания са съобразени със степента на риск за фиска от непозволеното държание на задължените лица. Завишават се и глобите за нарушаванията на отговорностите за запазване на данни в електронен тип, основани от употребяваните от тях осведомителни системи, артикули или архиви.
Който не съблюдава периодите по член 38, алинея 1 за запазване на информация, се санкционира с санкция – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 лева до 500 лева или имуществена глоба - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 лева до 5000 лева При наново нарушаване наказването е санкция в размер от 150 лева до 700 лева или имуществена глоба в размер от 1500 лева до 7000 лева
Който не съблюдава периодите по член 38, алинея 1 за запазване на данни в електронен тип по член 38, алинея 3, основани от употребяваните от тях осведомителни системи, артикули или архиви, се санкционира с санкция – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 лева до 700 лева или имуществена глоба - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 лева до 8000 лева При наново нарушаване наказването е санкция в размер от 300 лева до 1000 лева или имуществена глоба в размер от 4000 лева до 11000 лева
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ