Къде е балансът при индивидуалните права в условията на COVID 19
" Дневник " разгласява текста на юрист Мария Шаркова, експерт по здравно право, с нейно позволение. Заглавието и акцентите са на редакцията.
" Начинът, по който действаме при пораждане на рецесии в региона на опазването на здравето - дали избираме да упражним властта си, дали да защитим уязвимите - рефлектира върху обществото, което се стремим да бъдем "
През 2015 година дойдох в университета Емори в Атланта малко откакто там се бяха излекували двете медицински сестри от Далас, които бяха първите случаи на пациенти с Ебола, инфектирани на американска територия. " Пътят " на болестта от Либерия до Далас беше доказателство за това, че управляващите постоянно могат да се окажат сюрпризирани от някой отдалечен незабележим зложелател, какъвто през днешния ден се оказа Коронавирус - 19.
Млад либериец каца на летището в Далас, само че не оповестява, че е бил в контакт с пациент с Ебола до момента в който е обитавал в Либерия. Пет дни след идването си развива признаци и е признат в Спешното поделение в болничното заведение в Далас, откъдето е изписан за домашно лекуване. Няколко дни по - късно е върнат с кола за спешна помощ назад с тежки признаци в същата болница, където е изолиран и лекуван до гибелта си.
Пътят на този пациент е образец за каскада от неправилни дейности - от неправилната първична диагностика и подценяване на случая, през колата за спешна помощ, която е превозвала пациенти цели 48 часа след болния без да бъде дезинфекцирана, до контактите му с общо 55 съграждани, в това число съученици на децата му и двете медицински сестри, за които стана дума първоначално.
Представете си, че това се случва с пациент, притежател на SARS-CoV-2. За разлика от новият ковид, пациентът с Ебола е инфектиран единствено при поява на признаци, а когато те се появят, нормално е толкоз болен, че мъчно би популяризирал болестта измежду доста хора и това е лимитирало разпространяването. Вероятно сходен път са извървяли голям брой заразоносители на SARS-CoV-2 с тази разлика, че се той се популяризира по въздушно - капков път, в това число и по време на инкубационния интервал, като в чести случаи признаците са леки и индивидът продължава да работи, пътува, да разхожда кучето, да се среща с другари и да посещава разнообразни публични места.
Вече е ясно, че врагът е рисков.
Съществуващите до този миг данни демонстрират, че е належащо предприемането на сложни от ограничения, които да лимитират разпространяването на вируса и да обезпечат във допустимо най - огромна степен отбраната на здравето и живота на жителите. В същото време би трябвало да се държи сметка за последствията от тези ограничения, поради условието за пропорция и съблюдаване на откритите интернационалните стандарти за отбрана на човешките права.
Епидемията от вариола при започване на XX век в Съединени американски щати е дала мотив да се повдигне въпросът за салдото сред правото на персонален живот и публичното здраве. Още през 1905 година Върховният съд на Съединени американски щати слага съответни стандарти, които управляващите следва да съблюдават, когато лимитират правото на персонален живот и реализират някаква форма на насила, с цел да защитят публичното здраве. С това решение се открива правилото на здравия разсъдък (rule of reasonableness), който включва няколко съществени съставния елемент. Същият метод ползва и Европейският съд за правата на индивида, когато открива позволена ли е намесата в правото на персонален живот, обезпечено в член 8 от ЕКПЧОС: нужна ли е тя в едно демократично общество, каква цел преследва, пропорционална ли е намесата и открита ли е със закон.
Обществена нужда: опасността за живота и здравето на популацията да е действителна, а не хипотетична, като се регистрира степента на засягане (например леталитет, благоприятни условия и готовност на здравната система да отговори на опасността и други).
В съответния случай няма никакъв спор, че опасността за живота и здравето на популацията е директна и непосредствена, като нуждата от съответни ограничения следва да бъде обоснована посредством потреблението на достоверни данни. Например, при предлагането на съответни ограничения, свързани с ограничение правото на напредване, е належащо да се проучват данни за метода на разпространяване на вируса точно по този метод. Ако хората отиват до парка или на разходка в планината сами и без да се струпват на едно място води ли това до същия риск от разпространяване на вируса в съпоставяне със скупчването на доста хора на открито или потребление на публичен превоз?
Възможно ли е да се управлява дейно събирането на доста хора на едно място и дали да вземем за пример възбраната на несъмнено държание няма да докара до появяването на нови модели, които водят до по - огромни опасности (например вместо да търча в парка, ще поканя посетители у дома, където никой не може да забележи, че нарушавам дадена забрана).
При разбора на данните за разпространяване на Ебола да вземем за пример се открива, че някои религиозни практики (особено погребални ритуали) водят до увеличение разпространяването на заболяването, защото живите хора влизат в контакт с телесните течности на умрелия, посредством които се придвижва вируса. Чрез ограничавания на тези ритуали се лимитира и разпространяването на болестта, т.е в известна степен се лимитира правото на изповядване на вяра (единствено на съответни ритуали), само че както е споделил съдът по делото Prince v. Massachusetts " правото да упражняваш религията си свободно не включва правото да поставяш обществото или детето си пред заплаха от заразяване, разболяване или гибел ".
Използването на достоверни данни, с които се обосновават подхванатите ограничаващи ограничения е значимо и за създаване на доверие
сред жителите и властта и спазването на рестриктивните мерки. Ето за какво спорните сигнали и неналичието на единогласие, които всекидневно се показват от изпълнителната власт, са извънредно нездравословни и рефлектират върху работата на експертите, ангажирани директно с ограничение на разпространяването на вируса.
Пропорционалност на подхванатите ограничения: ограниченията би трябвало да подхождат на зародилата заплаха , като постоянно се предлага при съществуване на няколко вероятни ограничения, с които да се реализира една и съща цел, да се употребява тези с по-ниска степен на засягане на самостоятелни права. Например при опция за слагане под карантина в домашни условия след преценка от епидемиолог или различен медицински експерт, е ненужно карантинирането в лечебни заведения. Има задоволително данни, че това може да докара до претоварване на здравната система и повишение на риска за личния състав на лечебните заведения.
При контактните на Ебола пациенти да вземем за пример е регистрирано събитието, че не могат да заразяват преди поява на признаци, което е разрешило да се приложи друга мярка - всекидневно мониториране на признаците от експерт, без да лицата да са подлагани на цялостна изолираност. При новия ковид това не е допустимо заради метода на разпространяване на вируса, което още един път акцентира значимата роля на достоверната научна информация при взимане на съответни ограничения.
При разбор на правилото за пропорция наложително би трябвало да се проучва и правото на отбрана на здравната информация. Необходимостта от осъществяване на епидемиологични изследвания и разкриване на контактни лица на заразоносителя постанова той да споделя информация, в това число данни за други хора, местожителство в избран интервал от време, пътувания, работа, контакти, а въпреки това - контактните хора следва да бъдат известени за събитието, че са били изложени на риск от заразяване.
Изискването за пропорция не позволява потребление на повече информация, в сравнение с е нужна, с цел да се реализиран поставените цели (идентифициране и карантиниране на евентуални заразоносители), както и не е възможно потреблението й за други цели. Тук би трябвало да се вземе поради възможното стигматизиране на обособени пациенти или избрани групи от хора, каквото е установено в предишното по отношение на хора от страни с разпространяване на Ебола или азиатци при разпространяването на SARS преди няколко години.
Тук съставлява интерес държанието на управляващите към избрани групи от популацията, като само на съображение етническа принадлежност се лимитира правото им на напредване в по - огромна степен спрямо други групи от хора. Подобен проблем е прегледан още през 1900 година в Сан Франциско, когато е подхваната карантина единствено на китайци, само поради догатката, че те популяризират едрата шарка повече от други жители, единствено тъй като са китайци.
Делото е известно като Ho v. Williamson, като съдът анулира карантината с претекста, че управляващите са работили " злонамерено и дискриминационно ". Подобни дейности се виждат в последните дни и по отношение на обособени региони от страната, населявани най-вече от роми, без да има задоволително гаранции за използването на правилата, които са предмет на сегашния разбор.
Да не се нанася щета: Мерките, ориентирани към запазване на публичното здраве не би трябвало да нанасят щета върху съответните човеци или групи, по отношение на които са подхванати. Те не могат да бъдат подлагани на унизително или нечовешко отношение, да бъдат лишени от обезпечаване на съществени потребности като храна, облекло и други естествени условия за живот.
Освен това би трябвало да се вземе поради ситуацията на уязвими групи от популацията и тяхната протекция - да вземем за пример да не се лимитира правото на достъп до здравна помощ на заболели хора за ограничение разпространяването на болестта, тъй като по този начин може да се стигне до гибел не от, а поради Коронавирус - 19. Например при възбрана на плановите оперативни интервенции беше подложен въпросът за тези интервенции, които са планувани да бъдат осъществени на пациенти с онкологични болести.
По формулировка (съгласно настоящия медицински стандарт по незабавна медицина) те не съставляват незабавни интервенции, само че забавянето им може да повреди пациента в допълнение и да усложни болестта. Спазването на тези условия изисква въвеждането на ясни и непротиворечиви правила за държание, които не разрешават разнообразни тълкования и не слагат живота и здравето на обособени хора под претекст, че се пази общото богатство. Предприетите ограничения не могат да лишат пациентите от правото на качествена и своевременна здравна помощ и от правото на безвредно и несъмнено лекуване, открити в член 81, алинея 2, т. 1 и член 86, т. 10 от Закона за здравето.
Законоустановеност на ограниченията:
Освен нужни и пропорционални, всички подхванати ограничения би трябвало да се основават на закона и да обезпечават опция за отбрана от произвол. Трябва да са налице задоволително гаранции, че всеки жител ще има право на отбрана, в случай че счита, че засягането на правата му не подхожда на признатите интернационалните стандарти за отбрана на правата на индивида. Липсата на съответни механизми за надзор или невъзможността те да бъдат извършени на процедура, основава удобна среда за разпространяване на произвол, маскиран зад загрижеността за здравето на обществото.
Тук е значимо да се означи процедура на Европейски съд по правата на човека по делото X v. UK, в което недвусмислено се показва, че " щом едно задържане е случайно, то в никакъв случай не може да се одобри за законно ". Изолацията и карантината съставляват точно форма на отнемане от независимост за да се предотврати разпространяването на инфекциозни заболявания на съображение член 5 писмен знак " е " от ЕКПЧОС, като следва да се даде опция на всеки жител да апелира налагането на тези ограничавания.
В България редът за изолираност е организиран в член 61 от Закона за здравето ,
в който е планувана изолираност на заразоносители и заболели от категорично посочени заразни заболявания. В алинея 2 се дава право на Министъра на опазването на здравето да разпореди наложителна изолираност на заболели, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезнали на територията на страната от други страни когато съществува опасност за здравето на жителите от заболявания отвън категорично изброените.
Актът, с който изолацията се постанова на съответно лице е посочен в алинея 3 и това е заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия доктор или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Заповедта предстои на неотложно осъществяване и нейното обжалване по реда на Административнопроцесуален кодекс не стопира осъществяването й (което е изцяло логично).
Тук би трябвало да се посочат няколко дефекти на тази процедура.
Първо, в изискванията на пандемия и лимитирани запаси, издаването и връчването на тези заповеди е мощно затруднено. Ето за какво би могъл да се планува ред, който по едно и също време да улесни използването на член 61, алинея 3 без обаче да основава предпоставки за нарушение на самостоятелни права.
От друга страна сега в административните съдилища не се преглеждат производства по гл. X (уреждаща оспорването на самостоятелни административни актове по правосъден ред) и гл. XV (защита против незаконосъобразни дейности или бездействия на администрацията). Това значи, че даже да се апелира заповедта за налагане на изолираност или, в случай че липсва такава, да се търси отбрана против незаконосъобразни в действителност дейности на администрацията, жалбите ще бъдат прегледани доста откакто изтече срокът на изолацията.
Непосредствената опасност от засягане на живота и здравето на всеки от нас изисква взаимност към уязвимите, самообладание към рестриктивните мерки и доверие във властта. Всичко това обаче се реализира с рационални, пропорционални и непротиворечиви дейности, учредени на достоверни данни и при съществуване на гаранции за съблюдаване на салдото сред общото богатство и правата на всеки субект. В изискванията на тежка пандемия това е повече от належащо, с цел да се заслужи търсеното доверие и ограниченията да се постановат посредством силата на убеждението, а не посредством използване непотребна принуда.
[1] Lawrence O. Gostin (един от най-изявените американски експерти по право на публичното здраве).
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1060)
" Начинът, по който действаме при пораждане на рецесии в региона на опазването на здравето - дали избираме да упражним властта си, дали да защитим уязвимите - рефлектира върху обществото, което се стремим да бъдем "
През 2015 година дойдох в университета Емори в Атланта малко откакто там се бяха излекували двете медицински сестри от Далас, които бяха първите случаи на пациенти с Ебола, инфектирани на американска територия. " Пътят " на болестта от Либерия до Далас беше доказателство за това, че управляващите постоянно могат да се окажат сюрпризирани от някой отдалечен незабележим зложелател, какъвто през днешния ден се оказа Коронавирус - 19.
Млад либериец каца на летището в Далас, само че не оповестява, че е бил в контакт с пациент с Ебола до момента в който е обитавал в Либерия. Пет дни след идването си развива признаци и е признат в Спешното поделение в болничното заведение в Далас, откъдето е изписан за домашно лекуване. Няколко дни по - късно е върнат с кола за спешна помощ назад с тежки признаци в същата болница, където е изолиран и лекуван до гибелта си.
Пътят на този пациент е образец за каскада от неправилни дейности - от неправилната първична диагностика и подценяване на случая, през колата за спешна помощ, която е превозвала пациенти цели 48 часа след болния без да бъде дезинфекцирана, до контактите му с общо 55 съграждани, в това число съученици на децата му и двете медицински сестри, за които стана дума първоначално.
Представете си, че това се случва с пациент, притежател на SARS-CoV-2. За разлика от новият ковид, пациентът с Ебола е инфектиран единствено при поява на признаци, а когато те се появят, нормално е толкоз болен, че мъчно би популяризирал болестта измежду доста хора и това е лимитирало разпространяването. Вероятно сходен път са извървяли голям брой заразоносители на SARS-CoV-2 с тази разлика, че се той се популяризира по въздушно - капков път, в това число и по време на инкубационния интервал, като в чести случаи признаците са леки и индивидът продължава да работи, пътува, да разхожда кучето, да се среща с другари и да посещава разнообразни публични места.
Вече е ясно, че врагът е рисков.
Съществуващите до този миг данни демонстрират, че е належащо предприемането на сложни от ограничения, които да лимитират разпространяването на вируса и да обезпечат във допустимо най - огромна степен отбраната на здравето и живота на жителите. В същото време би трябвало да се държи сметка за последствията от тези ограничения, поради условието за пропорция и съблюдаване на откритите интернационалните стандарти за отбрана на човешките права.
Епидемията от вариола при започване на XX век в Съединени американски щати е дала мотив да се повдигне въпросът за салдото сред правото на персонален живот и публичното здраве. Още през 1905 година Върховният съд на Съединени американски щати слага съответни стандарти, които управляващите следва да съблюдават, когато лимитират правото на персонален живот и реализират някаква форма на насила, с цел да защитят публичното здраве. С това решение се открива правилото на здравия разсъдък (rule of reasonableness), който включва няколко съществени съставния елемент. Същият метод ползва и Европейският съд за правата на индивида, когато открива позволена ли е намесата в правото на персонален живот, обезпечено в член 8 от ЕКПЧОС: нужна ли е тя в едно демократично общество, каква цел преследва, пропорционална ли е намесата и открита ли е със закон.
Обществена нужда: опасността за живота и здравето на популацията да е действителна, а не хипотетична, като се регистрира степента на засягане (например леталитет, благоприятни условия и готовност на здравната система да отговори на опасността и други).
В съответния случай няма никакъв спор, че опасността за живота и здравето на популацията е директна и непосредствена, като нуждата от съответни ограничения следва да бъде обоснована посредством потреблението на достоверни данни. Например, при предлагането на съответни ограничения, свързани с ограничение правото на напредване, е належащо да се проучват данни за метода на разпространяване на вируса точно по този метод. Ако хората отиват до парка или на разходка в планината сами и без да се струпват на едно място води ли това до същия риск от разпространяване на вируса в съпоставяне със скупчването на доста хора на открито или потребление на публичен превоз?
Възможно ли е да се управлява дейно събирането на доста хора на едно място и дали да вземем за пример възбраната на несъмнено държание няма да докара до появяването на нови модели, които водят до по - огромни опасности (например вместо да търча в парка, ще поканя посетители у дома, където никой не може да забележи, че нарушавам дадена забрана).
При разбора на данните за разпространяване на Ебола да вземем за пример се открива, че някои религиозни практики (особено погребални ритуали) водят до увеличение разпространяването на заболяването, защото живите хора влизат в контакт с телесните течности на умрелия, посредством които се придвижва вируса. Чрез ограничавания на тези ритуали се лимитира и разпространяването на болестта, т.е в известна степен се лимитира правото на изповядване на вяра (единствено на съответни ритуали), само че както е споделил съдът по делото Prince v. Massachusetts " правото да упражняваш религията си свободно не включва правото да поставяш обществото или детето си пред заплаха от заразяване, разболяване или гибел ".
Използването на достоверни данни, с които се обосновават подхванатите ограничаващи ограничения е значимо и за създаване на доверие
сред жителите и властта и спазването на рестриктивните мерки. Ето за какво спорните сигнали и неналичието на единогласие, които всекидневно се показват от изпълнителната власт, са извънредно нездравословни и рефлектират върху работата на експертите, ангажирани директно с ограничение на разпространяването на вируса.
Пропорционалност на подхванатите ограничения: ограниченията би трябвало да подхождат на зародилата заплаха , като постоянно се предлага при съществуване на няколко вероятни ограничения, с които да се реализира една и съща цел, да се употребява тези с по-ниска степен на засягане на самостоятелни права. Например при опция за слагане под карантина в домашни условия след преценка от епидемиолог или различен медицински експерт, е ненужно карантинирането в лечебни заведения. Има задоволително данни, че това може да докара до претоварване на здравната система и повишение на риска за личния състав на лечебните заведения.
При контактните на Ебола пациенти да вземем за пример е регистрирано събитието, че не могат да заразяват преди поява на признаци, което е разрешило да се приложи друга мярка - всекидневно мониториране на признаците от експерт, без да лицата да са подлагани на цялостна изолираност. При новия ковид това не е допустимо заради метода на разпространяване на вируса, което още един път акцентира значимата роля на достоверната научна информация при взимане на съответни ограничения.
При разбор на правилото за пропорция наложително би трябвало да се проучва и правото на отбрана на здравната информация. Необходимостта от осъществяване на епидемиологични изследвания и разкриване на контактни лица на заразоносителя постанова той да споделя информация, в това число данни за други хора, местожителство в избран интервал от време, пътувания, работа, контакти, а въпреки това - контактните хора следва да бъдат известени за събитието, че са били изложени на риск от заразяване.
Изискването за пропорция не позволява потребление на повече информация, в сравнение с е нужна, с цел да се реализиран поставените цели (идентифициране и карантиниране на евентуални заразоносители), както и не е възможно потреблението й за други цели. Тук би трябвало да се вземе поради възможното стигматизиране на обособени пациенти или избрани групи от хора, каквото е установено в предишното по отношение на хора от страни с разпространяване на Ебола или азиатци при разпространяването на SARS преди няколко години.
Тук съставлява интерес държанието на управляващите към избрани групи от популацията, като само на съображение етническа принадлежност се лимитира правото им на напредване в по - огромна степен спрямо други групи от хора. Подобен проблем е прегледан още през 1900 година в Сан Франциско, когато е подхваната карантина единствено на китайци, само поради догатката, че те популяризират едрата шарка повече от други жители, единствено тъй като са китайци.
Делото е известно като Ho v. Williamson, като съдът анулира карантината с претекста, че управляващите са работили " злонамерено и дискриминационно ". Подобни дейности се виждат в последните дни и по отношение на обособени региони от страната, населявани най-вече от роми, без да има задоволително гаранции за използването на правилата, които са предмет на сегашния разбор.
Да не се нанася щета: Мерките, ориентирани към запазване на публичното здраве не би трябвало да нанасят щета върху съответните човеци или групи, по отношение на които са подхванати. Те не могат да бъдат подлагани на унизително или нечовешко отношение, да бъдат лишени от обезпечаване на съществени потребности като храна, облекло и други естествени условия за живот.
Освен това би трябвало да се вземе поради ситуацията на уязвими групи от популацията и тяхната протекция - да вземем за пример да не се лимитира правото на достъп до здравна помощ на заболели хора за ограничение разпространяването на болестта, тъй като по този начин може да се стигне до гибел не от, а поради Коронавирус - 19. Например при възбрана на плановите оперативни интервенции беше подложен въпросът за тези интервенции, които са планувани да бъдат осъществени на пациенти с онкологични болести.
По формулировка (съгласно настоящия медицински стандарт по незабавна медицина) те не съставляват незабавни интервенции, само че забавянето им може да повреди пациента в допълнение и да усложни болестта. Спазването на тези условия изисква въвеждането на ясни и непротиворечиви правила за държание, които не разрешават разнообразни тълкования и не слагат живота и здравето на обособени хора под претекст, че се пази общото богатство. Предприетите ограничения не могат да лишат пациентите от правото на качествена и своевременна здравна помощ и от правото на безвредно и несъмнено лекуване, открити в член 81, алинея 2, т. 1 и член 86, т. 10 от Закона за здравето.
Законоустановеност на ограниченията:
Освен нужни и пропорционални, всички подхванати ограничения би трябвало да се основават на закона и да обезпечават опция за отбрана от произвол. Трябва да са налице задоволително гаранции, че всеки жител ще има право на отбрана, в случай че счита, че засягането на правата му не подхожда на признатите интернационалните стандарти за отбрана на правата на индивида. Липсата на съответни механизми за надзор или невъзможността те да бъдат извършени на процедура, основава удобна среда за разпространяване на произвол, маскиран зад загрижеността за здравето на обществото.
Тук е значимо да се означи процедура на Европейски съд по правата на човека по делото X v. UK, в което недвусмислено се показва, че " щом едно задържане е случайно, то в никакъв случай не може да се одобри за законно ". Изолацията и карантината съставляват точно форма на отнемане от независимост за да се предотврати разпространяването на инфекциозни заболявания на съображение член 5 писмен знак " е " от ЕКПЧОС, като следва да се даде опция на всеки жител да апелира налагането на тези ограничавания.
В България редът за изолираност е организиран в член 61 от Закона за здравето ,
в който е планувана изолираност на заразоносители и заболели от категорично посочени заразни заболявания. В алинея 2 се дава право на Министъра на опазването на здравето да разпореди наложителна изолираност на заболели, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезнали на територията на страната от други страни когато съществува опасност за здравето на жителите от заболявания отвън категорично изброените.
Актът, с който изолацията се постанова на съответно лице е посочен в алинея 3 и това е заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия доктор или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Заповедта предстои на неотложно осъществяване и нейното обжалване по реда на Административнопроцесуален кодекс не стопира осъществяването й (което е изцяло логично).
Тук би трябвало да се посочат няколко дефекти на тази процедура.
Първо, в изискванията на пандемия и лимитирани запаси, издаването и връчването на тези заповеди е мощно затруднено. Ето за какво би могъл да се планува ред, който по едно и също време да улесни използването на член 61, алинея 3 без обаче да основава предпоставки за нарушение на самостоятелни права.
От друга страна сега в административните съдилища не се преглеждат производства по гл. X (уреждаща оспорването на самостоятелни административни актове по правосъден ред) и гл. XV (защита против незаконосъобразни дейности или бездействия на администрацията). Това значи, че даже да се апелира заповедта за налагане на изолираност или, в случай че липсва такава, да се търси отбрана против незаконосъобразни в действителност дейности на администрацията, жалбите ще бъдат прегледани доста откакто изтече срокът на изолацията.
Непосредствената опасност от засягане на живота и здравето на всеки от нас изисква взаимност към уязвимите, самообладание към рестриктивните мерки и доверие във властта. Всичко това обаче се реализира с рационални, пропорционални и непротиворечиви дейности, учредени на достоверни данни и при съществуване на гаранции за съблюдаване на салдото сред общото богатство и правата на всеки субект. В изискванията на тежка пандемия това е повече от належащо, с цел да се заслужи търсеното доверие и ограниченията да се постановат посредством силата на убеждението, а не посредством използване непотребна принуда.
[1] Lawrence O. Gostin (един от най-изявените американски експерти по право на публичното здраве).
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1060)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ