Антикорупционната комисия в страната на чудесата
" Дневник " разгласява със съкращения разбора на Института за пазарна стопанска система от седмичния му бюлетин.
Неистовото предпочитание на управническото статукво в България да показва битка с корупцията докара до такава степен, че преди година няколко неработещи структури получиха име ново, само че останаха със наличие и същина остарели. Така бе основана Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ). Една от функционалностите на мегакомисията е действително това, което години наред правеше Центърът за предварителна защита на корупцията БОРКОР, а точно – да реализира политиката по битка с корупцията. Да сме по-точни - " държавната политика по битка с корупцията ".
Ако кажем, че и в тази си активност
КПКОНПИ би била по-полезна, в случай че измерваше и популяризираше равнището на река Дунав,
не бихме сбъркали. Като част от тези си законови отговорности КПОКОНПИ преди няколко дни показа за публично разискване Методология за оценка на корупционния риск. Чрез нея комисията указва в елементи реда и изискванията за осъществяване на оценка на риска от корупция, както и условията за антикорупционни ограничения. Целта е обществените институции сами да правят оценка в кои звена от работата им има капацитет за развиване на корупционна среда и в резултат на това - сами да осуетяват рисковете или да разкриват настъпилите към този момент нарушавания.
Практически дейностите по оценка на корупционния риск в институциите следва да се правят или от обособените звена " Инспекторат " към другите ведомства, или от комисия от чиновници. От своя страна, планът на методология би следвало да дава точни инструкции по какъв начин да се вършат инспекциите, тъй че като техен резултат да е ясно кой организира корупционните практики и кой следва да носи отговорност – както дисциплинарна, по този начин и наказателна. Но какво се получава на процедура?
Методологията страда от дефекти, типични за документ, който е основан от администрацията.
Прави усещане неналичието на връзка със съществуващото законодателство,
а също и неналичието на концепция каква е тъкмо задачата. Поставените тегла на групите знаци не се базират на емпирични проучвания. Изобщо не излиза наяве за какво са определени тези групи, а не да вземем за пример евентуални групи като " предписание със забележителен обществен финансов запас ", " администриране на регулаторни режими, в това число издаване на разрешителни " и други
Внимателен обзор на включения в методологията въпросник усилва множеството въпроси. Най-напред прави усещане неговата несериозност и неразбираемата връзка сред част от поставените въпроси и риска от корупция. Част от въпросите са по-скоро непотребни, тъй като не носят съответна информация, да вземем за пример " Имат ли всички чиновници във Вашето административно звено създадени и връчени длъжностни характерности? " или " Има ли Вашето административно звено (дирекция, отдел, сектор) съответни годишни цели? ". Въпросите са малцина (общо 25) и не се задълбочават в търсенето на съответния източник на риск.
Ентусиазмът на КПКОНПИ да създава документи като упомената методология е ненапълно понятен.
Това, което не е разбираемо, е обвързвано с:
1) Защо въпросите с оценката на риска не престават да се вземат решение несвързано и " на парче "? Как си кореспондират препоръчаната методология и условията на Закона за финансовото ръководство и надзор в обществения бранш (ЗФУКПС), който задължава всички ръководители на организации в обществения бранш да правят ръководство на риска, в това число на корупционния подобен, на база на специфична тактика за ръководството на риска? Всяка организация създава собствен риск-регистър, в който в детайли разказва и прави оценка своите опасности. Нещо повече, методологията на КПКОНПИ слага спомагателни условия към ръководителите на обществените организации (например да приготвят проекти и доклади особено за корупционния риск), които напълно умерено могат да се обединят с условията по ЗФУКПС. Законът се ползва от задоволително дълго време от ръководителите на обществените организации и има разполагаем задоволителен потенциал по оценка на рисковете.
2) Нормативната уредба по въпросите за ръководството, контрола и одита в обществения бранш е доста необятна и, от време на време, спорна, както се установи във функционалния разбор на секторна политика " Контролна среда в обществения бранш ", разполагаем тук. Независимо че подготвянето ѝ е наложително по закон, актуалната методология задълбочава тези несъгласия. Вероятно би било по-ефективно да се добавят нормите на ЗФУКПС с категорично условие ръководителите на обществени организации наложително да правят оценка и корупционния риск, взаимно с останалите опасности, пред които е изправена организацията.
3) Анализът и оценката на риска в една организация е управнически развой, който следва да е интегриран в нейната конструкция. Анализът на риска нормално се базира на оценка на неговото въздействие (impact) и възможност да се случи (probability). Комбинацията от двата фактора демонстрира общото влияние от реализирането на едно рисково събитие и насочва ръководителите към вероятните способи за неговото ръководство. Мерките, които се вземат за ръководство на риска, авансово се разказват и обясняват. Подробности за всичко това липсват в препоръчаната методология, а то е използвано и към характерния риск от корупционни дейности.
Така показаната методология освен няма да предотврати или пресече корупцията, в противен случай, би довело до безпорядък в правоприлагането и до още по-голямо комплициране. Глава трета от закона е
привнесен детайл извън, един заживял личен живот БОРКОР
в структурата на КПКОНПИ. И това не би било проблем, в случай че чиновниците на КПКОНПИ в нормотворческата си активност познаваха и изследваха настоящото българско законодателство и се опитваха да го синхронизират по сполучлив метод.
Бихме предложили на КПКОНПИ на първо време да се запознае с наличните нормативни документи по тематиката, по-късно – с наличните учебници и методологии за оценка на риска и чак най-после да се заеме с деликатно допълнение или корекции на нормативната уредба. В противоположен случай ще се основават правила и ще се постановат условия, които нито има по какъв начин да се извършват съответно, нито ще носят социална изгода.
Неистовото предпочитание на управническото статукво в България да показва битка с корупцията докара до такава степен, че преди година няколко неработещи структури получиха име ново, само че останаха със наличие и същина остарели. Така бе основана Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ). Една от функционалностите на мегакомисията е действително това, което години наред правеше Центърът за предварителна защита на корупцията БОРКОР, а точно – да реализира политиката по битка с корупцията. Да сме по-точни - " държавната политика по битка с корупцията ".
Ако кажем, че и в тази си активност
КПКОНПИ би била по-полезна, в случай че измерваше и популяризираше равнището на река Дунав,
не бихме сбъркали. Като част от тези си законови отговорности КПОКОНПИ преди няколко дни показа за публично разискване Методология за оценка на корупционния риск. Чрез нея комисията указва в елементи реда и изискванията за осъществяване на оценка на риска от корупция, както и условията за антикорупционни ограничения. Целта е обществените институции сами да правят оценка в кои звена от работата им има капацитет за развиване на корупционна среда и в резултат на това - сами да осуетяват рисковете или да разкриват настъпилите към този момент нарушавания.
Практически дейностите по оценка на корупционния риск в институциите следва да се правят или от обособените звена " Инспекторат " към другите ведомства, или от комисия от чиновници. От своя страна, планът на методология би следвало да дава точни инструкции по какъв начин да се вършат инспекциите, тъй че като техен резултат да е ясно кой организира корупционните практики и кой следва да носи отговорност – както дисциплинарна, по този начин и наказателна. Но какво се получава на процедура?
Методологията страда от дефекти, типични за документ, който е основан от администрацията.
Прави усещане неналичието на връзка със съществуващото законодателство,
а също и неналичието на концепция каква е тъкмо задачата. Поставените тегла на групите знаци не се базират на емпирични проучвания. Изобщо не излиза наяве за какво са определени тези групи, а не да вземем за пример евентуални групи като " предписание със забележителен обществен финансов запас ", " администриране на регулаторни режими, в това число издаване на разрешителни " и други
Внимателен обзор на включения в методологията въпросник усилва множеството въпроси. Най-напред прави усещане неговата несериозност и неразбираемата връзка сред част от поставените въпроси и риска от корупция. Част от въпросите са по-скоро непотребни, тъй като не носят съответна информация, да вземем за пример " Имат ли всички чиновници във Вашето административно звено създадени и връчени длъжностни характерности? " или " Има ли Вашето административно звено (дирекция, отдел, сектор) съответни годишни цели? ". Въпросите са малцина (общо 25) и не се задълбочават в търсенето на съответния източник на риск.
Ентусиазмът на КПКОНПИ да създава документи като упомената методология е ненапълно понятен.
Това, което не е разбираемо, е обвързвано с:
1) Защо въпросите с оценката на риска не престават да се вземат решение несвързано и " на парче "? Как си кореспондират препоръчаната методология и условията на Закона за финансовото ръководство и надзор в обществения бранш (ЗФУКПС), който задължава всички ръководители на организации в обществения бранш да правят ръководство на риска, в това число на корупционния подобен, на база на специфична тактика за ръководството на риска? Всяка организация създава собствен риск-регистър, в който в детайли разказва и прави оценка своите опасности. Нещо повече, методологията на КПКОНПИ слага спомагателни условия към ръководителите на обществените организации (например да приготвят проекти и доклади особено за корупционния риск), които напълно умерено могат да се обединят с условията по ЗФУКПС. Законът се ползва от задоволително дълго време от ръководителите на обществените организации и има разполагаем задоволителен потенциал по оценка на рисковете.
2) Нормативната уредба по въпросите за ръководството, контрола и одита в обществения бранш е доста необятна и, от време на време, спорна, както се установи във функционалния разбор на секторна политика " Контролна среда в обществения бранш ", разполагаем тук. Независимо че подготвянето ѝ е наложително по закон, актуалната методология задълбочава тези несъгласия. Вероятно би било по-ефективно да се добавят нормите на ЗФУКПС с категорично условие ръководителите на обществени организации наложително да правят оценка и корупционния риск, взаимно с останалите опасности, пред които е изправена организацията.
3) Анализът и оценката на риска в една организация е управнически развой, който следва да е интегриран в нейната конструкция. Анализът на риска нормално се базира на оценка на неговото въздействие (impact) и възможност да се случи (probability). Комбинацията от двата фактора демонстрира общото влияние от реализирането на едно рисково събитие и насочва ръководителите към вероятните способи за неговото ръководство. Мерките, които се вземат за ръководство на риска, авансово се разказват и обясняват. Подробности за всичко това липсват в препоръчаната методология, а то е използвано и към характерния риск от корупционни дейности.
Така показаната методология освен няма да предотврати или пресече корупцията, в противен случай, би довело до безпорядък в правоприлагането и до още по-голямо комплициране. Глава трета от закона е
привнесен детайл извън, един заживял личен живот БОРКОР
в структурата на КПКОНПИ. И това не би било проблем, в случай че чиновниците на КПКОНПИ в нормотворческата си активност познаваха и изследваха настоящото българско законодателство и се опитваха да го синхронизират по сполучлив метод.
Бихме предложили на КПКОНПИ на първо време да се запознае с наличните нормативни документи по тематиката, по-късно – с наличните учебници и методологии за оценка на риска и чак най-после да се заеме с деликатно допълнение или корекции на нормативната уредба. В противоположен случай ще се основават правила и ще се постановат условия, които нито има по какъв начин да се извършват съответно, нито ще носят социална изгода.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ