Главният прокурор може да бъде освободен предсрочно по министерско искане
" Дневник " разгласява от мнението на Съюза на юристите по конституционно дело №17/2021 година, формирано по искане на Министерския съвет Конституционният съд да даде наложително пояснение на наредбата на член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България, като отговори на въпроса: " В пълномощията на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се опцията да прави предложение за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията? ". Съдът беше сезиран от държавното управление, откакто
Считаме за несъмнено, че ръководителите на висшите съдилища и основният прокурор са настоящи магистрати, без значение от реализираните от тях функционалности на административни ръководители. Това следва и от логическото пояснение на препращането на член 129, алинея 3, изр. 2 към член 129, алинея 2 от Конституцията, което обуславя извод, че заемащите тези висши магистратски длъжности също могат да бъдат предварително освобождавани от служба при съществуването на предпоставките по член 129, алинея 3, т. 5 от главния закон.
В член 130в, т. 3 от конституцията е уредено пълномощието на министъра на правораздаването да прави оферти за назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на всички съдии, прокурори и следователи. Същевременно няма парламентарен текст, който да разрешава пояснение в тенденция, че това министерско пълномощие не може да бъде осъществено във връзка с " тримата огромни " в правосъдната система, при положение, че някой от тях е позволил " тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт " по смисъла на член 129, алинея 3, т. 5 от Закон за съдебната власт.
В тази връзка следва категорично да се уточни, че когато Конституцията открива изключения за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и за основния прокурор, тя го прави категорично (чл. 129, алинея 6), а нормата на член 130в, т. 3 не планува сходно изключение. Т.е. няма конституционно (а и законово) съображение да се одобри, че ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор са изключени от кръга на магистратите, във връзка с които министърът на правораздаването може да изиска освобождението им от служба.
Процедурата по освобождение на ръководителите на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд и на основния прокурор е огледална и аналогична на тази по назначението им. В този подтекст следва да се одобри, че министърът на правораздаването има пълномощието да инициира както процедурата за техния избор, по този начин и тази за освобождението им, в това число и за предварителното им такова в хипотезата на член 129, алинея 3, т. 5 от конституцията.
В сходство с конституционната уредба това общо пълномощие е доразвито в един самобитен нормен комплекс от разпореждания (чл. 175, алинея 5 по отношение на член 173, алинея 3) й Закона за правосъдната власт и кореспондира с трайната и поредна в това отношение процедура на Конституционния съд през годините. Според тази процедура, сезиращата функционалност на министъра на правораздаването до Висшия правосъден съвет обгръща ръководителите на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд и основния прокурор, което не нарушава конституционния баланс сред управляващите в отклоняване от правилото за тяхното разделяне, закрепен в член 8 от конституцията.
По изложените съображения Съюзът на юристите в България показва мнение, че в пълномощията на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България се включва опцията да прави предложение за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл. 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Считаме за несъмнено, че ръководителите на висшите съдилища и основният прокурор са настоящи магистрати, без значение от реализираните от тях функционалности на административни ръководители. Това следва и от логическото пояснение на препращането на член 129, алинея 3, изр. 2 към член 129, алинея 2 от Конституцията, което обуславя извод, че заемащите тези висши магистратски длъжности също могат да бъдат предварително освобождавани от служба при съществуването на предпоставките по член 129, алинея 3, т. 5 от главния закон.
В член 130в, т. 3 от конституцията е уредено пълномощието на министъра на правораздаването да прави оферти за назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на всички съдии, прокурори и следователи. Същевременно няма парламентарен текст, който да разрешава пояснение в тенденция, че това министерско пълномощие не може да бъде осъществено във връзка с " тримата огромни " в правосъдната система, при положение, че някой от тях е позволил " тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт " по смисъла на член 129, алинея 3, т. 5 от Закон за съдебната власт.
В тази връзка следва категорично да се уточни, че когато Конституцията открива изключения за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и за основния прокурор, тя го прави категорично (чл. 129, алинея 6), а нормата на член 130в, т. 3 не планува сходно изключение. Т.е. няма конституционно (а и законово) съображение да се одобри, че ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор са изключени от кръга на магистратите, във връзка с които министърът на правораздаването може да изиска освобождението им от служба.
Процедурата по освобождение на ръководителите на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд и на основния прокурор е огледална и аналогична на тази по назначението им. В този подтекст следва да се одобри, че министърът на правораздаването има пълномощието да инициира както процедурата за техния избор, по този начин и тази за освобождението им, в това число и за предварителното им такова в хипотезата на член 129, алинея 3, т. 5 от конституцията.
В сходство с конституционната уредба това общо пълномощие е доразвито в един самобитен нормен комплекс от разпореждания (чл. 175, алинея 5 по отношение на член 173, алинея 3) й Закона за правосъдната власт и кореспондира с трайната и поредна в това отношение процедура на Конституционния съд през годините. Според тази процедура, сезиращата функционалност на министъра на правораздаването до Висшия правосъден съвет обгръща ръководителите на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд и основния прокурор, което не нарушава конституционния баланс сред управляващите в отклоняване от правилото за тяхното разделяне, закрепен в член 8 от конституцията.
По изложените съображения Съюзът на юристите в България показва мнение, че в пълномощията на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България се включва опцията да прави предложение за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл. 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ