Защо масовите обиски в дискотека в Пловдив са незаконни
" Дневник " препубликува от правната медия " разбора на юрист Силвия Петкова във връзка невижданата акция на полицията в Пловдив - униформените влязоха в известна дискотека, затвориха я и държаха часове наред - от 1,30 до 6 ч., 400 души, с цел да ги ревизират за опиати. През това време посетителите на заведението и от двата пола са били подложени на персонален обиск - посредством събличане, като даже са карани да клякат, до момента в който са голи. Част от обиските са осъществени в тоалетната на заведението. Резултатът е, че у двама души от 400 тествани са открити опиати.
Министерство на вътрешните работи стартира инспекция на инспекцията след събличане и обиск на 400 клиенти в заведение
Шефът на полицията в Пловдив Васил Костадинов призна за метода на подчинените си и го дефинира като легален. Дали обаче сходни дейности на Министерство на вътрешните работи са възможни и не нарушават ли човешките права на жителите, оказали се посред невижданата акция, до момента в който се забавляват? Докъде може да стига Министерство на вътрешните работи при осъществяване на персонален обиск? Каква е отговорността на служителите на реда, в случай че са надвишили правата си?
От държавното обвиняване оповестиха, че прокурор от окръжната прокуратура в Пловдив е почнал персонална инспекция по отношение на постъпила тъжба против дейностите на служителите на реда в нощния клуб. Срокът за осъществяването ѝ е месец.
Незаконосъобразните дейности на полицията, свързани с нарушение на правото на персонален и фамилен живот, са извънредно постоянно срещана догадка в практиката.
Едновременно с това малко са хората, които пристъпват към отбрана по правосъден ред, заради поредната липса на предвидимост на правораздаването.
Личните обиски по-често се правят по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) като форма на заобикаляне на закона. Причината за това е, че основанията за този тип обиск са извънредно необятно дефинирани. Едновременно с това не се изисква нито авансово правосъдно позволение, нито следващо правосъдно утвърждение.
Основанията за осъществяване на персонален обиск по този начин, както са планувани в ЗМВР, са: Тоест законът не планува опция за случайно обискиране на лица.
Точно противоположното. Дори и при необятно плануваните пълномощия на Министерство на вътрешните работи за осъществяване на това деяние, отново е належащо да е налице някое от посочените учредения.
В общия случай " проблематичните " обиски се правят с съображение, че във връзка с обискирания съществуват данни, че носи рискови или неразрешени за владение предмети.
В практиката разпитвани в правосъдно съвещание във връзка на искане за обезщетение за полицейски произвол, направилите го чиновници на Министерство на вътрешните работи настояват, че са получили " действен сигнал/оперативна информация ", че съответното лице държи или популяризира неразрешени субстанции или че на съответно място се държат или популяризират такива.
В последния случай с сходни изказвания се обоснова съществуването на учредения за обискиране на всички лица, които се намират на такова място.
В практиката ми досега не ми се е случвало да се потвърди в процеса, че действен сигнал/оперативна информация фактически са получени. Това, което обаче се е случвало неведнъж, е в границите на правосъден развой несъмнено да се потвърди, че е осъществено скрито наблюдаване в несъгласие на Закона за специфичните разследващи средства и Европейската спогодба за отбрана правата на индивида.
Отново като общ принцип би трябвало да се означи, че даже и фактически да съществуват действителни данни, че у съответно лице могат да се намират неразрешени за владеене предмети или такива, които са свързани с осъществено закононарушение, съществуват съответни правила, при спазването на които той следва да бъде осъществен.
Най-важните правила, които е належащо да бъдат следвани, са: Подвеждайки по този начин изброените общи правила към случая с полицейската акция в дискотека в Пловдив се оказва, че по всяка възможност осъществените обиски са незаконосъобразни, в това число и в случай че за някои от лицата фактически е имало данни, че държат неразрешени за владеене предмети или у тях се намират движимости, свързани с осъществено закононарушение.
Две са главните аргументи, които могат да обосноват извода за незаконност:
1) съществуването, на пръв взор и съгласно обществено наличната информация, на произволност на дейностите (обискирани са всички гости, а не избрани такива, за които съществуват плануваните в закона данни; това навежда на мисълта, че очевидно чиновниците на Министерство на вътрешните работи не са знаели кого търсят);
2) методът, мястото и времетраенето на осъществяването на обиските - посредством събличане, клякане, освен това на място, където участват доста други хора, т.е. отнася се за безусловно нарушаване на задължението обиските да се правят по този начин, че да не бъдат уронвани достойнството и достолепието на обискирания.
Впрочем точно сходни случаи от моята процедура мога да дам като образец. Те са прегледани по административнидела №6664/2021 и №6665/2021 по разказа на Върховния административен съд. И двете каузи касаят инспекция на персонални движимости и моторно транспортно средство, както и персонален обиск по " действен сигнал ".
Едната от тях е осъществена точно посредством събличане и предписание към обискирания да кляка. В случая нито първоинстанционният съд, нито висшата инстанция разгледаха прекалено необятните пълномощия на Министерство на вътрешните работи за осъществяване на такива дейности, нито обърнаха внимание на обстоятелството, че се касае за извънредно съществено засягане на правото на обискирания на персонален и фамилен живот. Именно заради тази причина бяха подадени тъжби до Европейския съд по правата на индивида, като и двете бяха признати за разглеждане, т.е. сега по тях има висящи каузи с искане за отсъждане на обезщетение в размер на по 10 000 евро по всяко от тях.
Именно в това се състоят и опциите на нелегално обискираните да бъдат обезщетени за претърпените стрес, оскърбление, изгубено време и за всевъзможни други вреди, които са настъпили от тези дейности.
Първо, привършване на вътрешноправните средства за търсене на обезщетение по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. В случай че българските съдилища не открият проблем във всеки съответен обиск (което също не е рядко срещана догадка, даже и когато по делата се потвърди полицейски произвол по неоспорим начин), пътят е посредством подаване на тъжба до Европейския съд по правата на индивида, който се отнася извънредно съществено и прецизно към полицейския произвол изключително когато се касае за обиски по ЗМВР, точно заради извънредно необятните пълномощия на полицейските органи и на практика нулевия надзор върху тях.
По отношение на евентуалната отговорност, която биха могли да носят полицейските чиновници, направили незаконосъобразните дейности, теоретично законът планува и дисциплинарна, а и наказателна отговорност - отнемане от независимост до три години.
Предвид че се касае за закононарушение от общ темперамент, преследването му се реализира посредством подаване на сигнал до прокуратурата - в тази ситуация Районната прокуратура-Пловдив. Въз основа на сигнала следва да бъде формирана инспекция, чиято цел е да откри съществуват ли данни за осъществено закононарушение. В случай че такива се открият, пристъпва се към ангажиране на наказателна отговорност във връзка с отговорните лица. Лицето, подало сигнала, има опция да нападна постановлението за отвод за формиране на досъдебно произвеждане пред горестоящата прокуратура, както и да апелира пред съда постановлението за преустановяване на към този момент формираното досъдебно произвеждане.
Практически, обаче, обществото ни е виждало доста случаи на ексцесивен полицейски произвол, а и полицейско принуждение, в това число и такива, които са били предмет на голям публичен интерес (напр. полицейските побои зад колоните на Министерския съвет). По такива случаи всекидневно се " образува инспекция ", чиито резултати в никакъв случай не стават публично притежание.
Отново практиката е посочила, че най-ефективният способ за възстановяване работата на полицията в дълготраен проект е точно осъждането на Министерството на вътрешните работи да заплати обезщетение за незаконосъобразните дейности на неговите чиновници. И точно в това се състои и смисълът пострадалите жители да потърсят правата си по правосъден ред, доколкото сполучливото наказание, без значение дали на национално равнище, или на равнище Европейски съд по правата на индивида, има дуалистична функционалност - обезщетяване на фактически породените вреди и дисциплиниране на Министерство на вътрешните работи към съблюдаване на закона и вярно осъществяване на служебните отговорности.
Разбира се, последното е дълъг развой, за постигането на резултатите от който оказва помощ всеки пострадал, който е потърсил отбрана на нарушени свои права.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Министерство на вътрешните работи стартира инспекция на инспекцията след събличане и обиск на 400 клиенти в заведение Шефът на полицията в Пловдив Васил Костадинов призна за метода на подчинените си и го дефинира като легален. Дали обаче сходни дейности на Министерство на вътрешните работи са възможни и не нарушават ли човешките права на жителите, оказали се посред невижданата акция, до момента в който се забавляват? Докъде може да стига Министерство на вътрешните работи при осъществяване на персонален обиск? Каква е отговорността на служителите на реда, в случай че са надвишили правата си?
От държавното обвиняване оповестиха, че прокурор от окръжната прокуратура в Пловдив е почнал персонална инспекция по отношение на постъпила тъжба против дейностите на служителите на реда в нощния клуб. Срокът за осъществяването ѝ е месец.
Незаконосъобразните дейности на полицията, свързани с нарушение на правото на персонален и фамилен живот, са извънредно постоянно срещана догадка в практиката.
Едновременно с това малко са хората, които пристъпват към отбрана по правосъден ред, заради поредната липса на предвидимост на правораздаването.
Личните обиски по-често се правят по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) като форма на заобикаляне на закона. Причината за това е, че основанията за този тип обиск са извънредно необятно дефинирани. Едновременно с това не се изисква нито авансово правосъдно позволение, нито следващо правосъдно утвърждение.
Основанията за осъществяване на персонален обиск по този начин, както са планувани в ЗМВР, са: Тоест законът не планува опция за случайно обискиране на лица.
Точно противоположното. Дори и при необятно плануваните пълномощия на Министерство на вътрешните работи за осъществяване на това деяние, отново е належащо да е налице някое от посочените учредения.
В общия случай " проблематичните " обиски се правят с съображение, че във връзка с обискирания съществуват данни, че носи рискови или неразрешени за владение предмети.
В практиката разпитвани в правосъдно съвещание във връзка на искане за обезщетение за полицейски произвол, направилите го чиновници на Министерство на вътрешните работи настояват, че са получили " действен сигнал/оперативна информация ", че съответното лице държи или популяризира неразрешени субстанции или че на съответно място се държат или популяризират такива.
В последния случай с сходни изказвания се обоснова съществуването на учредения за обискиране на всички лица, които се намират на такова място.
В практиката ми досега не ми се е случвало да се потвърди в процеса, че действен сигнал/оперативна информация фактически са получени. Това, което обаче се е случвало неведнъж, е в границите на правосъден развой несъмнено да се потвърди, че е осъществено скрито наблюдаване в несъгласие на Закона за специфичните разследващи средства и Европейската спогодба за отбрана правата на индивида.
Отново като общ принцип би трябвало да се означи, че даже и фактически да съществуват действителни данни, че у съответно лице могат да се намират неразрешени за владеене предмети или такива, които са свързани с осъществено закононарушение, съществуват съответни правила, при спазването на които той следва да бъде осъществен.
Най-важните правила, които е належащо да бъдат следвани, са: Подвеждайки по този начин изброените общи правила към случая с полицейската акция в дискотека в Пловдив се оказва, че по всяка възможност осъществените обиски са незаконосъобразни, в това число и в случай че за някои от лицата фактически е имало данни, че държат неразрешени за владеене предмети или у тях се намират движимости, свързани с осъществено закононарушение.
Две са главните аргументи, които могат да обосноват извода за незаконност:
1) съществуването, на пръв взор и съгласно обществено наличната информация, на произволност на дейностите (обискирани са всички гости, а не избрани такива, за които съществуват плануваните в закона данни; това навежда на мисълта, че очевидно чиновниците на Министерство на вътрешните работи не са знаели кого търсят);
2) методът, мястото и времетраенето на осъществяването на обиските - посредством събличане, клякане, освен това на място, където участват доста други хора, т.е. отнася се за безусловно нарушаване на задължението обиските да се правят по този начин, че да не бъдат уронвани достойнството и достолепието на обискирания.
Впрочем точно сходни случаи от моята процедура мога да дам като образец. Те са прегледани по административнидела №6664/2021 и №6665/2021 по разказа на Върховния административен съд. И двете каузи касаят инспекция на персонални движимости и моторно транспортно средство, както и персонален обиск по " действен сигнал ".
Едната от тях е осъществена точно посредством събличане и предписание към обискирания да кляка. В случая нито първоинстанционният съд, нито висшата инстанция разгледаха прекалено необятните пълномощия на Министерство на вътрешните работи за осъществяване на такива дейности, нито обърнаха внимание на обстоятелството, че се касае за извънредно съществено засягане на правото на обискирания на персонален и фамилен живот. Именно заради тази причина бяха подадени тъжби до Европейския съд по правата на индивида, като и двете бяха признати за разглеждане, т.е. сега по тях има висящи каузи с искане за отсъждане на обезщетение в размер на по 10 000 евро по всяко от тях.
Именно в това се състоят и опциите на нелегално обискираните да бъдат обезщетени за претърпените стрес, оскърбление, изгубено време и за всевъзможни други вреди, които са настъпили от тези дейности.
Първо, привършване на вътрешноправните средства за търсене на обезщетение по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. В случай че българските съдилища не открият проблем във всеки съответен обиск (което също не е рядко срещана догадка, даже и когато по делата се потвърди полицейски произвол по неоспорим начин), пътят е посредством подаване на тъжба до Европейския съд по правата на индивида, който се отнася извънредно съществено и прецизно към полицейския произвол изключително когато се касае за обиски по ЗМВР, точно заради извънредно необятните пълномощия на полицейските органи и на практика нулевия надзор върху тях.
По отношение на евентуалната отговорност, която биха могли да носят полицейските чиновници, направили незаконосъобразните дейности, теоретично законът планува и дисциплинарна, а и наказателна отговорност - отнемане от независимост до три години.
Предвид че се касае за закононарушение от общ темперамент, преследването му се реализира посредством подаване на сигнал до прокуратурата - в тази ситуация Районната прокуратура-Пловдив. Въз основа на сигнала следва да бъде формирана инспекция, чиято цел е да откри съществуват ли данни за осъществено закононарушение. В случай че такива се открият, пристъпва се към ангажиране на наказателна отговорност във връзка с отговорните лица. Лицето, подало сигнала, има опция да нападна постановлението за отвод за формиране на досъдебно произвеждане пред горестоящата прокуратура, както и да апелира пред съда постановлението за преустановяване на към този момент формираното досъдебно произвеждане.
Практически, обаче, обществото ни е виждало доста случаи на ексцесивен полицейски произвол, а и полицейско принуждение, в това число и такива, които са били предмет на голям публичен интерес (напр. полицейските побои зад колоните на Министерския съвет). По такива случаи всекидневно се " образува инспекция ", чиито резултати в никакъв случай не стават публично притежание.
Отново практиката е посочила, че най-ефективният способ за възстановяване работата на полицията в дълготраен проект е точно осъждането на Министерството на вътрешните работи да заплати обезщетение за незаконосъобразните дейности на неговите чиновници. И точно в това се състои и смисълът пострадалите жители да потърсят правата си по правосъден ред, доколкото сполучливото наказание, без значение дали на национално равнище, или на равнище Европейски съд по правата на индивида, има дуалистична функционалност - обезщетяване на фактически породените вреди и дисциплиниране на Министерство на вътрешните работи към съблюдаване на закона и вярно осъществяване на служебните отговорности.
Разбира се, последното е дълъг развой, за постигането на резултатите от който оказва помощ всеки пострадал, който е потърсил отбрана на нарушени свои права.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ