Владимир Костов: Българите гледат да са край силните на деня
" Днешното положение на българските медии е отражение на днешното положение на българските страна и общество. Обезпокоително е, че на българския терен няма някой с гледищата, силата и характера на Виктор Орбан, който да съумява в връзките и с външните, и с вътрешните фактори първо да търси корена на националния интерес, а не да търси първо към кого да се причисли, кого да приветства, от кого да търси хвалба ".
Това сподели пред БНР Владимир Костов, публицист, един от основателите и първи ръководители на стратегия " Хоризонт ", който през днешния ден навършва 90 години.
Между 1956 – 1969 година е публицист във вестниците " Средношколско знаме ", " Работническо дело ", " Поглед ", " Антени ", " Отечествен фронт ". От 1969 до 1972 година е началник на стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио. От 1961 до 1964 година е сътрудник на вестник " Работническо дело ". В интервала 1974 – 1977 година е сътрудник на Българската телевизия в Париж. През юни 1977 година получава политическо леговище във Франция. От 1978 до 1994 година е публицист в Радио Свободна Европа в Мюнхен.
Костов е офицер от Държавна сигурност, след оставането му във Франция е наказан на гибел. На 26 август 1978 година в парижкото метро против него е осъществен атентат. Той е прострелян с 1,7-милиметрова капсула, съдържаща бавнодействаща рицинова отрова, която обаче не се разпръсква. Автор е на автобиографичната книга " Българският чадър ", в която разкрива детайлности към убийството на писателя Георги Марков. Помилван е през 1990 година
Костов добави, че " медията е един от облиците на политиката, а основата и в двете е дали ще съумееш да намериш това зърно, което крие националния интерес ".
В предаването " Политически НЕкоректно " журналистът показа, че преди време е станал сътрудник на Държавна сигурност, тъй като очаквал, че по този начин ще има повече контакти и благоприятни условия, които да са потребни за специалността му:
" Жаждата ми, любознанието ми да познавам интернационалните процеси. Даваше ми достъп до повече източници на информация. Даваше ми покритие в редица случаи да кажа неща, в това число и в българския щемпел, които другояче може би не бих могъл… Избягах на запад поради връзките сред България и Съветския съюз. Нямах достъп до никакви специфични документални източници, само че персоналните ми контакти ме бяха довели до твърдите убеждения, че при тези връзки България е губещата страна, тъй като не се зачита нейната физиономия. В тези години бях последовател на концепцията за пролетарската взаимност, само че смятах, че в връзките България – Съветски съюз тази концепция служи единствено за покритие на бюрократични упоритости ".
Той е безапелационен, че при всички политически режими би трябвало да се търси път за ограничение на бюрокрацията, а не превръщането ѝ в командваща и експлоатираща обществото конструкция.
" Тъжно ми и ми е неловко да го кажа, само че българското общество и през руския интервал, и в този момент доста гледа да се приспособи към мощните на деня, без да търси зърното на националния интерес ".
Това сподели пред БНР Владимир Костов, публицист, един от основателите и първи ръководители на стратегия " Хоризонт ", който през днешния ден навършва 90 години.
Между 1956 – 1969 година е публицист във вестниците " Средношколско знаме ", " Работническо дело ", " Поглед ", " Антени ", " Отечествен фронт ". От 1969 до 1972 година е началник на стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио. От 1961 до 1964 година е сътрудник на вестник " Работническо дело ". В интервала 1974 – 1977 година е сътрудник на Българската телевизия в Париж. През юни 1977 година получава политическо леговище във Франция. От 1978 до 1994 година е публицист в Радио Свободна Европа в Мюнхен.
Костов е офицер от Държавна сигурност, след оставането му във Франция е наказан на гибел. На 26 август 1978 година в парижкото метро против него е осъществен атентат. Той е прострелян с 1,7-милиметрова капсула, съдържаща бавнодействаща рицинова отрова, която обаче не се разпръсква. Автор е на автобиографичната книга " Българският чадър ", в която разкрива детайлности към убийството на писателя Георги Марков. Помилван е през 1990 година
Костов добави, че " медията е един от облиците на политиката, а основата и в двете е дали ще съумееш да намериш това зърно, което крие националния интерес ".
В предаването " Политически НЕкоректно " журналистът показа, че преди време е станал сътрудник на Държавна сигурност, тъй като очаквал, че по този начин ще има повече контакти и благоприятни условия, които да са потребни за специалността му:
" Жаждата ми, любознанието ми да познавам интернационалните процеси. Даваше ми достъп до повече източници на информация. Даваше ми покритие в редица случаи да кажа неща, в това число и в българския щемпел, които другояче може би не бих могъл… Избягах на запад поради връзките сред България и Съветския съюз. Нямах достъп до никакви специфични документални източници, само че персоналните ми контакти ме бяха довели до твърдите убеждения, че при тези връзки България е губещата страна, тъй като не се зачита нейната физиономия. В тези години бях последовател на концепцията за пролетарската взаимност, само че смятах, че в връзките България – Съветски съюз тази концепция служи единствено за покритие на бюрократични упоритости ".
Той е безапелационен, че при всички политически режими би трябвало да се търси път за ограничение на бюрокрацията, а не превръщането ѝ в командваща и експлоатираща обществото конструкция.
" Тъжно ми и ми е неловко да го кажа, само че българското общество и през руския интервал, и в този момент доста гледа да се приспособи към мощните на деня, без да търси зърното на националния интерес ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ