Д-р Виктор Серафимов: Можем да надскочим 111-то място по свобода на словото и да завършим съдебната реформа
Днешният ни събеседник доктор Виктор Серафимов е взел участие в голям брой експертни групи към Народното събрание на Република България, свързани с актуализирането на медийното законодателство. Бил е член на Управителния съвет на Българското национално радио в интервала 2016-2019 година, както и член на Управителния съвет на Българската национална телевизия в интервала от май 2019 до септември 2020 година. Сами разбирате, че става дума за ерудирана персона с задоволително опит. Става дума за доктор Виктор Серафимов, който към сегашния миг е административен секретар и представител на политическа партия " Републиканци за България ", както и лидер на листата във 2-и МИР Бургас и 22-и МИР Смолян, по този начин той е показан в изявление за предаването " Добър ден, България " на Радио " Фокус ".
Още по тематиката
- Да стартираме с това - каква е връзката сред просвета и медии в актуалния свят?
- Медиите във времето минават през една доста основна трансформация. Тогава, когато те стартират да се зараждат, те са просто едно средство за информиране на популацията. Постепенно те стават притежател на културата. Ето, в случай че погледнем примерно БНР към днешна дата, то е една културна институция. То има музикални сформира, има повече от 500 музиканти, които работят там, има радиотеатър. Всъщност, публичните медии в действителност са притежател на културното завещание на България. В златните фондове и на БНР, и на Българска национална телевизия, има записи, тъкмо в златния фонд на радиото има записи от края на XIX век още, а в златния фонд на Българска национална телевизия има записи, които са в действителност скъпи. Така че към днешна дата културата и медиите в забележителна степен се преплитат.
- Можем ли да твърдим, че те промотират избрана ценностна система?
Медиите биха могли да промотират и да постановат полезности, въпросът е по какъв начин медиите извършват тази функционалност и тази своя роля. Българщината може да се развива и да се постанова на всички места по света, включително прочее и в България, и медиите са доста мощен инструмент в тази тенденция. Когато бях част от ръководството на БНР да вземем за пример, сключвахме интензивно контракти с българската диаспора на всички места по света, като радиото тогава предоставяше изцяло свободно и безплатно достъп до цялото просветително наличие, което то в миналото е продуцирало. Но медиите би трябвало в действителност да натиснат в тази посока, и би трябвало тази тяхна роля в действителност да бъде засилена.
- Помните, че преди време имаше предложение за обезпечена квота от към 30% за българска музика в медиите. Какво е мнението ви по въпроса - належащо ли е да има такава?
- Българската музика би трябвало да бъде насърчавана и тя би трябвало да може да се развива. Хората, които основават музика, текст и аранжимент на българската музика, би трябвало да бъдат насърчавани съществено. Въпросът тук е по какъв начин ще се направи това. И безусловно решителен е отговорът, че това би трябвало да мине през една законова смяна. Законът за радиото и малкия екран, който регламентира тази сфера, е към този момент много стар. Той е на повече от 22 години. Той е поправян, кърпен, зашиван безчет пъти и това от ден на ден си проличава. Изводът, който се постанова в безусловно всички работни групи, от които съм бил част, включително съм бил ръководител на две работни групи, които са работили по промени на Закона за радиото и малкия екран е, че би трябвало да се одобри напълно нов закон. Така че би трябвало с цялостна мощ да се върви в тази посока.
- Да, споменахте за остарелите детайли в Закона за радиото и малкия екран, само че бихте ли конкретизирали кои са те и за какво е належащо да се обновят?
- Вижте, действително има доста особена обстановка. Първо, БНР и Българска национална телевизия като публични медии, които са регламентирани в Закона за радиото и малкия екран, имат едно изключително финансиране. Законът за радиото и малкия екран планува един модел на финансиране, който да подсигурява безспорна самостоятелност на двете медии. Тук е мястото да кажем, че този модел на финансиране не е прилаган нито един път. Абсолютно всяка година Народното събрание с приемането на Закона за държавния бюджет приема да отсрочи влизането в действие на тези правила. Така съвсем 1/3 от закона на процедура е изцяло мъртво роден. Какво получаваме по този метод? Медиите, в лицето на БНР и Българска национална телевизия като публични медии, получават едно финансиране, което е изцяло подвластно от волята на изпълнителната власт. Да, бюджетът се приема от Народното събрание, само че Министерство на финансите е институцията, която споделя какъв брой пари да получи тази година БНР и какъв брой Българска национална телевизия. И ставаме очевидци на доста случаи, в които по средата на фискалната година изпълнителната власт споделя: " Ще орежем бюджета с 5%, с 3%, 2 милиона, 5 милиона ". Така не може да се работи и по този начин не може да се подсигурява независимостта на публичните медии. Трябва да има устойчиво, ясно, транспарантно и предвидимо финансиране, и то да не е единствено по този начин за тези медии, цялото общество би трябвало да знае по какъв начин се финансират публични медии и на какво финансиране почива в действителност тяхната самостоятелност.
- Това ли е методът да се подсигурява свободата на словото в българското медийно пространство?
- Българското медийно пространство е формирано първо от комерсиалните медии, второ от публичните медии. Но публичните медии, разчитайки в последна сметка на финансиране от страната, могат да обезпечат в доста по-значителна степен осъществяването на публичните си функционалности. Какво значи това? Обществените медии въз основата на това финансиране могат да поддържат голяма кореспондентска мрежа в страната и отвън нея. Те могат да разчитат на доста навреме обезпечаване на информация, която да бъде тествана. В епохата на fake news и на дейни акции по дезинформация това е голям запас и капитал, на който би трябвало да се държи. БНР през последните години закрива кореспондентските си пунктове отвън страната. Това е една неправилна тактика. Реално обезпечаването на устойчиво финансиране е методът, посредством който медиите ще се изкачат малко в класацията на " Репортери без граница ". Така че това е: самостоятелност и финансиране. Няма по какъв начин да подминем несъмнено и тематиката за Съвета за електронните медии (СЕМ), защото това е една много настояща тематика в последните дни, и ставаме очевидци на подадени оставки, дръзвам да кажа обвинявания. Съвет за електронни медии не е оазис, той не е някакъв остров на спокойствието в средата на медийния свят. Това, което през днешния ден виждаме обаче е, че изпълнителната власт доста интензивно се намесва в работата на един самостоятелен регулатор, което е една доста рискова наклонност. Изказвания на министри, които на процедура споделят, че има проблеми в самостоятелен регулатор и той може да бъде отстранен, в действителност е плашещо и е извънредно неправилно. Струва ми се, че реформирането на медийния бранш като цяло би трябвало да мине първо по пътя на едно доста необятно разискване, през една необятна платформа, в която да вземат присъединяване всички заинтригувани страни: търговски медии, публични медии, общество, изпълнителна власт, несъмнено регулаторът, и да се стигне до в действителност едно вярно решение, което да бъде стабилно във времето. Промяната на закони просто въз основата на дадена персона, предвид на съответен проблем е неверна тактика. Нагледахме се на доста такива ремонти и е извънредно време да стартираме да действаме съответно.
- Да, в програмата на политическа партия " Републиканци за България " оферирате основаване на квота на омбудсмана при назначенията на членовете на Съвет за електронни медии. Идеята е съставът на Съвет за електронни медии да се образува, като президентът назначава двама членове, Народното събрание избира други двама и омбудсманът назначава един. Защо е належащо това и какъв е казусът сега?
- В момента, по този начин, както е контролиран този въпрос, Народното събрание избира трима индивида, президентът назначава двама. Т.е. едната институция действително има превъзходство над другата. Естествено това е неправилно дефинирано изначално изказване, само че по този начин стоят нещата на процедура. Ако тези две институции се балансират, а балансиращата квота бъде дадена действително на омбудсмана, който в последна сметка е юрист на народа, би могло да се реализира един верен баланс. Омбудсманът има някакви пълномощия. Те дръзвам да кажа в забележителна степен са лимитирани, само че сигурно има отношение във връзка с свободата на словото и на недоволствата на популацията. Ставаме очевидци на от ден на ден публични мнения, забележки, в случай че щете даже и митинги, свързани с медиите. Но такава стъпка и такава законодателна смяна би могла да внесе баланс, който изрично липсва.
- Водач сте на листата във 2-и МИР-Бургас и 22-и Смолян. С какво ви привлякоха тези градове и по какъв начин " Републиканци за България " ще бъдат потребни за тях?
- Ще стартира със Смолян, защото имам необикновен сантимент към този край. Аз самият съм израснал в една махала - Гращица, над село Стойките, наоколо до Пампорово, и съм извънредно прочувствено обвързван с този край. Това, което през днешния ден ме боли, е, че не виждам цялостните села, не виждам морето от хора в планината, които са си локални, родопчани. Тези хора в действителност бягат, с цел да търсят прехранване някъде другаде. Къде са големите стада, които в миналото заливаха цялата планина? Къде са качествените артикули, които Родопите създават и с което притеглят хора от целия свят? Това са основни проблеми, които са извънредно неглижирани, и страната изрично е абдикирала от своята роля там. Това, за което ние изрично ще се борим за Смолянския край напълно съответно и в частност, е систематична поддръжка за дребния и междинен бизнес в района. Хората би трябвало да бъдат насърчени да останат. Как става това? Много просто - би трябвало да има занаят и прехранване, който да разреши на тези хора да живеят свободно на местата, в местата, на които са родени. Родопите са необикновено магнетично място, коства ми се, че всеки, знае това. Надявам се всеки да е съумял да изпита магията на Родопите. Но планината има потребност от хора, има потребност от локални хора, които да милеят за планината и които да се грижат за нея. Изгонването им от Смолянския край е безапелационна неточност, която би трябвало да бъде изменена. Що се отнася до Бургас, нещата там стоят малко по-различно.
Бургаският край, всички знаем, е доста атрактивен, изключително в летния сезон, и притегля цялото внимание на страната на процедура върху себе си. Какво се случва обаче там? Системно имаме проблеми с туристическия бранш. Всички ние сме ги видели тези проблеми, само че секторът в действителност е пропищял, тъй като държавната систематична политика е изцяло, изцяло неправилна и изцяло изчезнала. Миналата година имахме Ковид рецесия, която беше извънредно сериозна. Очакванията бяха да има нулев сезон. Всички тези туристи обаче, които бяха привикнали да пътуват към Гърция или към Турция, не съумяха да излязат отвън страната и отидоха на Българското Черноморие, тъй че сезонът в една или друга степен беше избавен. Днес обаче нещата не стоят по този начин. Много хора могат да излязат съвсем изцяло свободно от страната и ще си отидат на море в Гърция и в Турция. Няма ги непознатите туристи, няма дейната политика на страната и се изгубиха ужасно доста месеци в тази посока. Много хотели тази година няма да отворят порти на морето. Защо? Ами тъй като няма да чакат туристически поток. А това е проблем. Притокът на такива пари в българската стопанска система и в частност в Бургаския район е от голямо значение и неглижирането им е безапелационна основна неточност. Иначе, като оставим настрани туризма, огромни проблеми, за които изрично ще работим в Бургаския район, са свързани с младежите и със спорта. В Бургас, защото съм си приказвал с доста младежи, всички споделят едно и също: има два месеца деен сезон, в които има всичко, за което човек може да си намерения - работа, прехранване, в случай че щете даже нощен живот, хора. Извън тези два месеца е изрично безусловно затишие. Нито има какво да се работи, нито има какво да задържи тези хора в този регион. Затова те бягат. Аз познавам доста млади бургазлии, които живеят за жалост в Пловдив, в София и под дърво и камък. Тяхното място в действителност е в Бургас и ние ще се борим действително те да бъдат насърчени да останат в своето отечество.
- Как бихте стимулирали слушателите ни да гласоподават за " Републиканци за България "? С кое партията е по-добра от другите?
" Републиканци за България е една дясна политическа групировка, която има своите правила, своите цели и ще се бори действително първо, за опазване на междинната класа и второ - за поддръжка на дребния и междинния бизнес. Ние няма да влезем в безпринципни обединения, просто с цел да влезем в един парламент или в едно ръководство. Не. Ние си имаме своите цели и правила и няма да отстъпим от тях. За разлика от доста други политически обединения, които през днешния ден се явяват на избори, ние сме подготвени да работим за нашите гласоподаватели, без значение какво се случва.
- Не всеки желае да влезе в политическото пространство. Защо избрахте да се занимавате с това и каква е вашата персонална идея?
- Истината е, че аз съм правист по обучение, дръзвам да кажа, че съм специалист в някакви сфери, имам взор в медийната сфера. Много дълго време гледах по какъв начин тези сфери - правораздаване от една страна и медии въпреки това, се ръководят от и се насочват изрично неправилно. Аз като специалист виждам, че те в действителност могат да бъдат усъвършенствани. Можем да надскочим 111-то място по независимост на словото, можем най-сетне да приключим прословутата правосъдна промяна, само че не го вършим. Защо? Тук нямаме явен и безапелационен отговор. Моята персонална идея е като специалист да вляза в политическия живот на страната, да дам всичко, което мога, и да си потегли. Не считам и не възнамерявам да се пенсионирам като политик. Стига към този момент феодали в българската политика. Трябва специалистите да се намесят, да дадат всичко, което могат, след което да правят отстъпка място на идващите специалисти.
Агитационен материал на Политическа партия Републиканци за България
Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
Още по тематиката
- Да стартираме с това - каква е връзката сред просвета и медии в актуалния свят?
- Медиите във времето минават през една доста основна трансформация. Тогава, когато те стартират да се зараждат, те са просто едно средство за информиране на популацията. Постепенно те стават притежател на културата. Ето, в случай че погледнем примерно БНР към днешна дата, то е една културна институция. То има музикални сформира, има повече от 500 музиканти, които работят там, има радиотеатър. Всъщност, публичните медии в действителност са притежател на културното завещание на България. В златните фондове и на БНР, и на Българска национална телевизия, има записи, тъкмо в златния фонд на радиото има записи от края на XIX век още, а в златния фонд на Българска национална телевизия има записи, които са в действителност скъпи. Така че към днешна дата културата и медиите в забележителна степен се преплитат.
- Можем ли да твърдим, че те промотират избрана ценностна система?
Медиите биха могли да промотират и да постановат полезности, въпросът е по какъв начин медиите извършват тази функционалност и тази своя роля. Българщината може да се развива и да се постанова на всички места по света, включително прочее и в България, и медиите са доста мощен инструмент в тази тенденция. Когато бях част от ръководството на БНР да вземем за пример, сключвахме интензивно контракти с българската диаспора на всички места по света, като радиото тогава предоставяше изцяло свободно и безплатно достъп до цялото просветително наличие, което то в миналото е продуцирало. Но медиите би трябвало в действителност да натиснат в тази посока, и би трябвало тази тяхна роля в действителност да бъде засилена.
- Помните, че преди време имаше предложение за обезпечена квота от към 30% за българска музика в медиите. Какво е мнението ви по въпроса - належащо ли е да има такава?
- Българската музика би трябвало да бъде насърчавана и тя би трябвало да може да се развива. Хората, които основават музика, текст и аранжимент на българската музика, би трябвало да бъдат насърчавани съществено. Въпросът тук е по какъв начин ще се направи това. И безусловно решителен е отговорът, че това би трябвало да мине през една законова смяна. Законът за радиото и малкия екран, който регламентира тази сфера, е към този момент много стар. Той е на повече от 22 години. Той е поправян, кърпен, зашиван безчет пъти и това от ден на ден си проличава. Изводът, който се постанова в безусловно всички работни групи, от които съм бил част, включително съм бил ръководител на две работни групи, които са работили по промени на Закона за радиото и малкия екран е, че би трябвало да се одобри напълно нов закон. Така че би трябвало с цялостна мощ да се върви в тази посока.
- Да, споменахте за остарелите детайли в Закона за радиото и малкия екран, само че бихте ли конкретизирали кои са те и за какво е належащо да се обновят?
- Вижте, действително има доста особена обстановка. Първо, БНР и Българска национална телевизия като публични медии, които са регламентирани в Закона за радиото и малкия екран, имат едно изключително финансиране. Законът за радиото и малкия екран планува един модел на финансиране, който да подсигурява безспорна самостоятелност на двете медии. Тук е мястото да кажем, че този модел на финансиране не е прилаган нито един път. Абсолютно всяка година Народното събрание с приемането на Закона за държавния бюджет приема да отсрочи влизането в действие на тези правила. Така съвсем 1/3 от закона на процедура е изцяло мъртво роден. Какво получаваме по този метод? Медиите, в лицето на БНР и Българска национална телевизия като публични медии, получават едно финансиране, което е изцяло подвластно от волята на изпълнителната власт. Да, бюджетът се приема от Народното събрание, само че Министерство на финансите е институцията, която споделя какъв брой пари да получи тази година БНР и какъв брой Българска национална телевизия. И ставаме очевидци на доста случаи, в които по средата на фискалната година изпълнителната власт споделя: " Ще орежем бюджета с 5%, с 3%, 2 милиона, 5 милиона ". Така не може да се работи и по този начин не може да се подсигурява независимостта на публичните медии. Трябва да има устойчиво, ясно, транспарантно и предвидимо финансиране, и то да не е единствено по този начин за тези медии, цялото общество би трябвало да знае по какъв начин се финансират публични медии и на какво финансиране почива в действителност тяхната самостоятелност.
- Това ли е методът да се подсигурява свободата на словото в българското медийно пространство?
- Българското медийно пространство е формирано първо от комерсиалните медии, второ от публичните медии. Но публичните медии, разчитайки в последна сметка на финансиране от страната, могат да обезпечат в доста по-значителна степен осъществяването на публичните си функционалности. Какво значи това? Обществените медии въз основата на това финансиране могат да поддържат голяма кореспондентска мрежа в страната и отвън нея. Те могат да разчитат на доста навреме обезпечаване на информация, която да бъде тествана. В епохата на fake news и на дейни акции по дезинформация това е голям запас и капитал, на който би трябвало да се държи. БНР през последните години закрива кореспондентските си пунктове отвън страната. Това е една неправилна тактика. Реално обезпечаването на устойчиво финансиране е методът, посредством който медиите ще се изкачат малко в класацията на " Репортери без граница ". Така че това е: самостоятелност и финансиране. Няма по какъв начин да подминем несъмнено и тематиката за Съвета за електронните медии (СЕМ), защото това е една много настояща тематика в последните дни, и ставаме очевидци на подадени оставки, дръзвам да кажа обвинявания. Съвет за електронни медии не е оазис, той не е някакъв остров на спокойствието в средата на медийния свят. Това, което през днешния ден виждаме обаче е, че изпълнителната власт доста интензивно се намесва в работата на един самостоятелен регулатор, което е една доста рискова наклонност. Изказвания на министри, които на процедура споделят, че има проблеми в самостоятелен регулатор и той може да бъде отстранен, в действителност е плашещо и е извънредно неправилно. Струва ми се, че реформирането на медийния бранш като цяло би трябвало да мине първо по пътя на едно доста необятно разискване, през една необятна платформа, в която да вземат присъединяване всички заинтригувани страни: търговски медии, публични медии, общество, изпълнителна власт, несъмнено регулаторът, и да се стигне до в действителност едно вярно решение, което да бъде стабилно във времето. Промяната на закони просто въз основата на дадена персона, предвид на съответен проблем е неверна тактика. Нагледахме се на доста такива ремонти и е извънредно време да стартираме да действаме съответно.
- Да, в програмата на политическа партия " Републиканци за България " оферирате основаване на квота на омбудсмана при назначенията на членовете на Съвет за електронни медии. Идеята е съставът на Съвет за електронни медии да се образува, като президентът назначава двама членове, Народното събрание избира други двама и омбудсманът назначава един. Защо е належащо това и какъв е казусът сега?
- В момента, по този начин, както е контролиран този въпрос, Народното събрание избира трима индивида, президентът назначава двама. Т.е. едната институция действително има превъзходство над другата. Естествено това е неправилно дефинирано изначално изказване, само че по този начин стоят нещата на процедура. Ако тези две институции се балансират, а балансиращата квота бъде дадена действително на омбудсмана, който в последна сметка е юрист на народа, би могло да се реализира един верен баланс. Омбудсманът има някакви пълномощия. Те дръзвам да кажа в забележителна степен са лимитирани, само че сигурно има отношение във връзка с свободата на словото и на недоволствата на популацията. Ставаме очевидци на от ден на ден публични мнения, забележки, в случай че щете даже и митинги, свързани с медиите. Но такава стъпка и такава законодателна смяна би могла да внесе баланс, който изрично липсва.
- Водач сте на листата във 2-и МИР-Бургас и 22-и Смолян. С какво ви привлякоха тези градове и по какъв начин " Републиканци за България " ще бъдат потребни за тях?
- Ще стартира със Смолян, защото имам необикновен сантимент към този край. Аз самият съм израснал в една махала - Гращица, над село Стойките, наоколо до Пампорово, и съм извънредно прочувствено обвързван с този край. Това, което през днешния ден ме боли, е, че не виждам цялостните села, не виждам морето от хора в планината, които са си локални, родопчани. Тези хора в действителност бягат, с цел да търсят прехранване някъде другаде. Къде са големите стада, които в миналото заливаха цялата планина? Къде са качествените артикули, които Родопите създават и с което притеглят хора от целия свят? Това са основни проблеми, които са извънредно неглижирани, и страната изрично е абдикирала от своята роля там. Това, за което ние изрично ще се борим за Смолянския край напълно съответно и в частност, е систематична поддръжка за дребния и междинен бизнес в района. Хората би трябвало да бъдат насърчени да останат. Как става това? Много просто - би трябвало да има занаят и прехранване, който да разреши на тези хора да живеят свободно на местата, в местата, на които са родени. Родопите са необикновено магнетично място, коства ми се, че всеки, знае това. Надявам се всеки да е съумял да изпита магията на Родопите. Но планината има потребност от хора, има потребност от локални хора, които да милеят за планината и които да се грижат за нея. Изгонването им от Смолянския край е безапелационна неточност, която би трябвало да бъде изменена. Що се отнася до Бургас, нещата там стоят малко по-различно.
Бургаският край, всички знаем, е доста атрактивен, изключително в летния сезон, и притегля цялото внимание на страната на процедура върху себе си. Какво се случва обаче там? Системно имаме проблеми с туристическия бранш. Всички ние сме ги видели тези проблеми, само че секторът в действителност е пропищял, тъй като държавната систематична политика е изцяло, изцяло неправилна и изцяло изчезнала. Миналата година имахме Ковид рецесия, която беше извънредно сериозна. Очакванията бяха да има нулев сезон. Всички тези туристи обаче, които бяха привикнали да пътуват към Гърция или към Турция, не съумяха да излязат отвън страната и отидоха на Българското Черноморие, тъй че сезонът в една или друга степен беше избавен. Днес обаче нещата не стоят по този начин. Много хора могат да излязат съвсем изцяло свободно от страната и ще си отидат на море в Гърция и в Турция. Няма ги непознатите туристи, няма дейната политика на страната и се изгубиха ужасно доста месеци в тази посока. Много хотели тази година няма да отворят порти на морето. Защо? Ами тъй като няма да чакат туристически поток. А това е проблем. Притокът на такива пари в българската стопанска система и в частност в Бургаския район е от голямо значение и неглижирането им е безапелационна основна неточност. Иначе, като оставим настрани туризма, огромни проблеми, за които изрично ще работим в Бургаския район, са свързани с младежите и със спорта. В Бургас, защото съм си приказвал с доста младежи, всички споделят едно и също: има два месеца деен сезон, в които има всичко, за което човек може да си намерения - работа, прехранване, в случай че щете даже нощен живот, хора. Извън тези два месеца е изрично безусловно затишие. Нито има какво да се работи, нито има какво да задържи тези хора в този регион. Затова те бягат. Аз познавам доста млади бургазлии, които живеят за жалост в Пловдив, в София и под дърво и камък. Тяхното място в действителност е в Бургас и ние ще се борим действително те да бъдат насърчени да останат в своето отечество.
- Как бихте стимулирали слушателите ни да гласоподават за " Републиканци за България "? С кое партията е по-добра от другите?
" Републиканци за България е една дясна политическа групировка, която има своите правила, своите цели и ще се бори действително първо, за опазване на междинната класа и второ - за поддръжка на дребния и междинния бизнес. Ние няма да влезем в безпринципни обединения, просто с цел да влезем в един парламент или в едно ръководство. Не. Ние си имаме своите цели и правила и няма да отстъпим от тях. За разлика от доста други политически обединения, които през днешния ден се явяват на избори, ние сме подготвени да работим за нашите гласоподаватели, без значение какво се случва.
- Не всеки желае да влезе в политическото пространство. Защо избрахте да се занимавате с това и каква е вашата персонална идея?
- Истината е, че аз съм правист по обучение, дръзвам да кажа, че съм специалист в някакви сфери, имам взор в медийната сфера. Много дълго време гледах по какъв начин тези сфери - правораздаване от една страна и медии въпреки това, се ръководят от и се насочват изрично неправилно. Аз като специалист виждам, че те в действителност могат да бъдат усъвършенствани. Можем да надскочим 111-то място по независимост на словото, можем най-сетне да приключим прословутата правосъдна промяна, само че не го вършим. Защо? Тук нямаме явен и безапелационен отговор. Моята персонална идея е като специалист да вляза в политическия живот на страната, да дам всичко, което мога, и да си потегли. Не считам и не възнамерявам да се пенсионирам като политик. Стига към този момент феодали в българската политика. Трябва специалистите да се намесят, да дадат всичко, което могат, след което да правят отстъпка място на идващите специалисти.
Агитационен материал на Политическа партия Републиканци за България
Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ