Google отбеляза 190 години от рождението на Йоханес Брамс
Днешната драскyлка е в чест на немския композитор, пианист и диригент Йоханес Брамс .
Той е считан за един от най-влиятелните композитори от епохата на Романтизма.
Роден в Хамбург, наследник на музикант, дребният Йоханес има открояващо се музикално дарование. Баща му Йохан Якоб Брамс свири на разнообразни принадлежности, само че най-често е наеман като реализатор на валдхорна и контрабас . Първоначално Брамс се учи да свири на цигулка и виолончело при татко си.
Това напомнят от Софийската филхармония.
На седемгодишна възраст стартира уроци по пиано при Ото Фридрих Вилибалд Косел, от този момент са и първите му композиции. На 10 години взе участие в частен концерт, 12-годишен основава Соната за пиано в сол минор. Въпреки че родителите му не поддържат композиционните му опити, които съгласно тях пречат на израстването му като реализатор, той интензивно продължава да написа творби за пиано.
Заниманията му с Едуард Марксен (учител на Косел) са доста значими за професионалното израстване на младия Брамс . Марксен се е познавал персонално с Бетовен и Шуберт, среща го с музиката на Хайн и Моцарт, на Бах, на който е обожател.
През 1847 година Брамс изнася първия си независим концерт в Хамбург с " Фантазия " на Талберг, а първият му клавирен рецитал през 1848 включва фуга от Бах, както и композиции на Марксен и модерни виртуози.
На втория рецитал през април 1849 година показва Бетовеновата Соната за пиано № 21 и лични композиции. Брамс разгласява ранните си произведения под псевдоними (G. W. Marks, Karl Würth), като ги значи с по-голям опус.
През 1850 се среща с унгарския цигулар Едуард Ремени, с който изнасят концерти, и се среща с традициите и особеностите в ромската музика, гениално претворени в неговите две поредици маджарски танци (1869, 1880) .
Славата му е толкоз огромна, че съвременниците му го включват в групата на " трите велики Б ", имайки поради Бах, Бетовен и Брамс, макар че пламенните фенове на Лист и Вагнер не престават да го дефинират като демодиран композитор.
През 1896 положението на Клара Шуман се утежнява. В този непосилен и за Брамс интервал се появяват неговите песни за живота и гибелта - " Vier ernste Gesänge " (Четири съществени песни) за бас и пиано, върху текстове от Стария и Новия завет.
На 20 май 1896 Клара Шуман умира и скоро по-късно и Брамс е заставен да потърси здравно лекуване, защото черният му дроб е злокачествено повреден . Последният му концерт е през март 1897 година във Виена, на 3 април с.г. композиторът завършва земния си път.
Музиката на Йоханес Брамс оказва мощно въздействие върху творчеството на редица композитори от края на XIX и началото на XX век.
Той е считан за един от най-влиятелните композитори от епохата на Романтизма.
Роден в Хамбург, наследник на музикант, дребният Йоханес има открояващо се музикално дарование. Баща му Йохан Якоб Брамс свири на разнообразни принадлежности, само че най-често е наеман като реализатор на валдхорна и контрабас . Първоначално Брамс се учи да свири на цигулка и виолончело при татко си.
Това напомнят от Софийската филхармония.
На седемгодишна възраст стартира уроци по пиано при Ото Фридрих Вилибалд Косел, от този момент са и първите му композиции. На 10 години взе участие в частен концерт, 12-годишен основава Соната за пиано в сол минор. Въпреки че родителите му не поддържат композиционните му опити, които съгласно тях пречат на израстването му като реализатор, той интензивно продължава да написа творби за пиано.
Заниманията му с Едуард Марксен (учител на Косел) са доста значими за професионалното израстване на младия Брамс . Марксен се е познавал персонално с Бетовен и Шуберт, среща го с музиката на Хайн и Моцарт, на Бах, на който е обожател.
През 1847 година Брамс изнася първия си независим концерт в Хамбург с " Фантазия " на Талберг, а първият му клавирен рецитал през 1848 включва фуга от Бах, както и композиции на Марксен и модерни виртуози.
На втория рецитал през април 1849 година показва Бетовеновата Соната за пиано № 21 и лични композиции. Брамс разгласява ранните си произведения под псевдоними (G. W. Marks, Karl Würth), като ги значи с по-голям опус.
През 1850 се среща с унгарския цигулар Едуард Ремени, с който изнасят концерти, и се среща с традициите и особеностите в ромската музика, гениално претворени в неговите две поредици маджарски танци (1869, 1880) .
Славата му е толкоз огромна, че съвременниците му го включват в групата на " трите велики Б ", имайки поради Бах, Бетовен и Брамс, макар че пламенните фенове на Лист и Вагнер не престават да го дефинират като демодиран композитор.
През 1896 положението на Клара Шуман се утежнява. В този непосилен и за Брамс интервал се появяват неговите песни за живота и гибелта - " Vier ernste Gesänge " (Четири съществени песни) за бас и пиано, върху текстове от Стария и Новия завет.
На 20 май 1896 Клара Шуман умира и скоро по-късно и Брамс е заставен да потърси здравно лекуване, защото черният му дроб е злокачествено повреден . Последният му концерт е през март 1897 година във Виена, на 3 април с.г. композиторът завършва земния си път.
Музиката на Йоханес Брамс оказва мощно въздействие върху творчеството на редица композитори от края на XIX и началото на XX век.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ