УНИЦЕФ организира младежки дебат в рамките на кампанията „Заедно срещу насилието в училище“
Днес в Общински юношески дом – Монтана се организира спор, част от стартиралата на 13 ноември взаимна акция на УНИЦЕФ и Министерството на образованието и науката „ Заедно против насилието в учебно заведение “. Главната цел на самодейността е да се увеличи разбирането и чувствителността по тематиката за насилието, да се понижи толерантността към другите му проявления и да се поддържат учебните заведения в ефикасната предварителна защита на насилието и издевателството.
Участие в младежкия диспути взеха възпитаници от 9 до 12 клас на Природо-математическа профилирана гимназия (ПМПГ) „ Св. Климент Охридски “, дружно с техните родители и учители. В дебата се включиха и Мария Златарева, Директор Политики и стратегии в УНИЦЕФ България, инж. Иво Иванов, ръководител на Общинския съвет на Монтана, Тихомир Антонов, заместник-кмет на Община Монтана, Трайка Трайкова, Началник на Регионалното ръководство на образованието (РУО)-Монтана.
„ Насилието в учебно заведение е сериозен проблем – както в България, по този начин и по света. И той може да бъде решен единствено посредством сериозен ангажимент – на родителите, учителите, локалните управляващи и самите деца и младежи “, сподели Мария Златарева.
„ Местната власт в Монтана има положителни обичаи в взаимната работа с младежи. Аз се наемам, че като част от Общинския съвет и този път ще работя за реализирането на решенията на младежите – съответно по тематиката принуждение в учебно заведение “, добави от своя страна инж. Иво Иванов.
Тихомир Антонов показа, че „ УНИЦЕФ е обичаен сътрудник на Монтана и че услугите, разкрити от Детския фонд на Организация на обединените нации на територията на общината – като Детски център за покровителство и поддръжка „ Зона ЗаКрила “ и Семейно-консултативен център – които работят и по тематиката принуждение, последователно ще станат държавно-делегирана активност “.
На собствен ред Трайка Трайкова от РУО-Монтана съобщи: „ Като човек, зает с всички учебни заведения на територията на община Монтана, мога да заявя, че казусът с експанзията в учебно заведение е добре разпознат. Голямото терзание е, че децата постоянно не знаят към кого да се извърнат, когато има тормоз в учебно заведение. Затова създадохме Меморандум за съдействие сред в всички основни институции, с цел да можем дружно да решаваме проблемите на децата “.
По време на полемиката учениците, родителите, учителите, локалните политици и публицистите размениха функциите си и се сложиха на мястото на отсрещната страна. По този метод те предложиха ограничения за справяне с издевателството в учебно заведение и основаване на безвредна и сигурна среда. Според изказаните от участниците позиции, е належащо родителите да построяват доверителна връзка с децата си и да бъдат техни другари, с цел да знаят какво се случва в близкото им обграждане, също по този начин да предизвикват децата да вземат участие в акции и начинания за справяне с насилието, с цел да засилят уменията и самочувствието си, както и да дават персонален образец и да възпитават в приемливост към разликите. От страна на учителите, децата чакат повече диалози в учебно заведение освен за оценки, а за процесите и взаимоотношенията, които протичат вътре и отвън класната стая, също по този начин срещи с родители и работа с психолози, както и основаването на явен логаритъм на учебно равнище кой какви отговорности има за справяне с насилието. Към политиците и публицистите бяха дадени рекомендации за основаване на законодателен механизъм за тясна съгласуваност сред институциите при положение на принуждение в учебно заведение, както и за търсене на първопричините на насилието, а освен сензационно отразяване на самия акт на тормоз. Според младежите това може да стане посредством отразяване на по-положителни случаи за справяне с насилието в учебно заведение и посредством търсене на действителни решения, които да оказват помощ за възстановяване на живота на доста деца и фамилии, а не посредством „ ровене “ в съответни житейски ориси.
Данните:
Над половината младежи по света /13-15 години/ са били най-малко един път обект на принуждение от страна на връстници във и към учебно заведение. Физическото принуждение и тормозът пречат на образованието на над 150 милиона деца на същата възраст, съгласно данни на изследване на УНИЦЕФ. Учениците в България са измежду челните 10 от общо 43 изследвани страни, наранени от казуса „ учебен тормоз “. Дискомфортът и отчуждението от учебно заведение, ниският триумф и тормозът утвърждават рисковите държания измежду юношите, демонстрират данни на друго проучване - върху здравето и държанието на децата в учебна възраст, извършено от Института за проучване на популацията и индивида в съдействие с УНИЦЕФ.
