Уникална дигитализация пресъздава облика на българския средновековен град Крън, предшественик на Казанлък
Днес в Казанлък в наличието на кмета на Общината госпожа Галина Стоянова бе показано неповторимо пресъздаване на замъка, който са обитавали деспотите на средновековния български град Крън през 14 век. Той бе открит през последните години с помощта на открити архивни чернобели фотоси от началото на 20 век. Оказа се, че в остарялата част на днешния Казанлък до 1916 година са се намирали високо непокътнатите остатъци на средновековна цитадела, които за жалост след това са били разрушени. Чрез историческо, археологическо и филологическо проучване бе потвърдено с огромна степен на сигурност, че това са били руините на замъка на деспотите на средновековния Крън.
Този значим град на Второто българско царство е издирван към този момент от столетие, като е локализиран на разнообразни места в Казанлъшката котловина. Той е бил центърът на Крънската хора или област – огромен административен регион в Южна България, който през 13-14 век се намирал в рамките на Второто Българско царство. През 14 век Крънската област става апанаж – територия, давана за ръководство на представители на ръководещото царско семейство. Документално е известно, че това са били аристократи от династиите Смилец, Тертеровци и Шишмановци.
Точно замъкът в остарялата част на днешния Казанлък е бил тяхна укрепена резиденция. Днес на негово място е построена превъзходната възрожденска черква „ Св. Пророк Илия “. Макар да нямаме опция да забележим истинския искра на средновековния монумент, актуалните технологии разрешават това значително да се компенсира посредством цифровизация.
След съвсем едногодишна работа на проф. Николай Овчаров и екипа на компютърния експерт Емил Михов това е към този момент факт.
Днес човек към този момент може да се „ разноски “ в замъка на крънските деспоти от 14 век. Чрез специфичните цифрови очила ние се пренасяме епохи във времето. Първо минаваме през основната врата и влизаме в двора на замъка, където се виждат средновековните жители на крепостта, а настрана нетърпеливо чакат оседланите коне на воините. После се изкачваме по етажите на основната жилищна кула – блестящата резиденция на деспотите. На долните равнища са складовете за храни и оръжия, където работят прислужници и бойци от гарнизона. А на последния етаж ни чака самата крънска принцеса, чиито златни украшения бяха открити преди няколко години. Зрителите ще могат да видят по какъв начин нейната придворна дама й оказва помощ да облече своите превъзходни златовезани облекла и да постави украшенията си за идния бал в замъка.
Чувството за действителност при тази разходка е толкоз мощно, че човек би трябвало да е седнал, с цел да не загуби равновесие и да не падне. Чрез цифровите очила може да се надникне във всеки ъгъл на замъка и да се видят неподозирани детайли от живота на хората през Средновековието.
Дигиталната разходка из замъка на деспотите на Крън е следващата атракция в богатата палитра на културно-историческото завещание, които предлага Община Казанлък и Исторически музей „ Искра “. Разказът за средновековната история на града до момента липсваше. Сега той ще заеме своето почтено място дружно с повествованието за богатото антично минало на Долината на тракийските царе.
Този значим град на Второто българско царство е издирван към този момент от столетие, като е локализиран на разнообразни места в Казанлъшката котловина. Той е бил центърът на Крънската хора или област – огромен административен регион в Южна България, който през 13-14 век се намирал в рамките на Второто Българско царство. През 14 век Крънската област става апанаж – територия, давана за ръководство на представители на ръководещото царско семейство. Документално е известно, че това са били аристократи от династиите Смилец, Тертеровци и Шишмановци.
Точно замъкът в остарялата част на днешния Казанлък е бил тяхна укрепена резиденция. Днес на негово място е построена превъзходната възрожденска черква „ Св. Пророк Илия “. Макар да нямаме опция да забележим истинския искра на средновековния монумент, актуалните технологии разрешават това значително да се компенсира посредством цифровизация.
След съвсем едногодишна работа на проф. Николай Овчаров и екипа на компютърния експерт Емил Михов това е към този момент факт.
Днес човек към този момент може да се „ разноски “ в замъка на крънските деспоти от 14 век. Чрез специфичните цифрови очила ние се пренасяме епохи във времето. Първо минаваме през основната врата и влизаме в двора на замъка, където се виждат средновековните жители на крепостта, а настрана нетърпеливо чакат оседланите коне на воините. После се изкачваме по етажите на основната жилищна кула – блестящата резиденция на деспотите. На долните равнища са складовете за храни и оръжия, където работят прислужници и бойци от гарнизона. А на последния етаж ни чака самата крънска принцеса, чиито златни украшения бяха открити преди няколко години. Зрителите ще могат да видят по какъв начин нейната придворна дама й оказва помощ да облече своите превъзходни златовезани облекла и да постави украшенията си за идния бал в замъка.
Чувството за действителност при тази разходка е толкоз мощно, че човек би трябвало да е седнал, с цел да не загуби равновесие и да не падне. Чрез цифровите очила може да се надникне във всеки ъгъл на замъка и да се видят неподозирани детайли от живота на хората през Средновековието.
Дигиталната разходка из замъка на деспотите на Крън е следващата атракция в богатата палитра на културно-историческото завещание, които предлага Община Казанлък и Исторически музей „ Искра “. Разказът за средновековната история на града до момента липсваше. Сега той ще заеме своето почтено място дружно с повествованието за богатото антично минало на Долината на тракийските царе.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ