Днес почитаме паметта на Свети Ромил Видински
Днес Църквата уважава Св. Ромил Видински. Той бил аскет, исихаст и литератор. Родом бил от град Бдин (Видин). Майка му била българка, а татко му грък. Името, което получава при св. Кръщение е Руско (според гръцкия текст Райко). Родителите му не били доста богати, само че задоволително, с цел да обезпечат положително обучение на сина си. Когато достигнал зрелост, родителите му решили да го задомят, само че като схванал за желанието им, той избягал в столицата Търново, в манастира „ Св. Богородица Пътеводителка ", където и бил подстриган за духовник с името Роман.
Неговото смирение и страхопочитание пред Бога и любовта му към болните и нуждаещите се, се виждало от всички братя, по тази причина почнали да го назовават „ Добрият Роман ". Като схванал, че великият подвижник и исихат св. Григорий Синаит е пристигнал да живее на българска земя в местността „ Парория ", Роман оставил всичко и пристигнал при него, с цел да се образова във високите добродетели на същинския нравствен живот, получил дара на непрекъснатата молитва, на непрекъснатото ентусиазъм, на непрекъснатите покайни сълзи, на боговдъхновеното наставление.
Турските нашествия и гибелта на св. Григорий Синаит го предиздвикали да се върне навътре в България, само че не след дълго жаждата му за парорийното уединение и мълчание го върнали още веднъж в Парория, където и приел велика схима с името Ромил. След това отпътувал с ученика си Григорий за св. Гора Атон, където в местността Мелания се подвизавал доста време и събрал монашеско приятелство.
След злощастната за християните борба с турците при река Марица на 26 септември 1371 година св. Ромил – като доста други – бил заставен да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлон (близо до Драч), а оттова – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение ", където скоро и умрял на 16 януари 1375 година.
През XIV в. пораждат разногласия сред варлаамити и исихасти, които оказват мощно въздействие върху балканската духовна общественост. За варлаамитите познанието на Бога се доближава посредством знание на света, а за исихастите божествената истина е в човешката душа, устрема на личността към идеално и безгрешно положение. В богословско отношение варлаамитите са рационалисти, до момента в който исихастите се пробват да възродят освен източното православие в тази аскетико- съзерцателна процедура на малоазийското монашество, която ни е позната от IV в., само че и да я обосноват теоритически. Варлаамитството бързо отшумява, както от Византия където било най- мощно, по този начин и от прилежащите на империята славянски страни където най-силно било застъпено исихаското придвижване.
Житието на св. Ромил е написано от неговия възпитаник Григорий Доброписец и познато в две редакции- гръцка и славянска. Паметата му в гръцкият текст се празнува на 1 ноември, а в славянският дубликат се среща под датата 16 януари. За неговата книжовна активност разбираме от наставление, намерено в Хилендарския манастир. В надслова му за създател е посочен „ преподобния дъртак Ромил ". Славянската редакция не е превод, а модифицирана и допълнена версия на гръцката. Поучението се намира в ръкопис № 640 от библиотеката на Хилендар. Според датировката на проф. Богданович и двата ръкописа са от XIV в. Поучението на св. Ромил се намира в първия ръкопис. Запазени са единствено 60 листа от творбата, само че откривателите считат, че тя е била най-малко двойно по- огромна като това си изказване поддържат със непокътнатата на няколко места номерация на колите. В жанрово отношение творбата е малко напътствие. Насочена е към изповядващите се, към тези, които не са овладели задоволително добре иноческото съществуване, както и към миряните.
Житието на св. Ромил Видински служи като извор за живота на исихастите, по тази причина то разсънва огромен интерес в откривателите. Откриването на гръцкия текст от Иван Дуйчев прави това произведение забавно в още един аспект - то показва отлична илюстрация на комплицираните взаимоотношения сред създател и преписвач в културната общественост на исихастите.
Образът на св. Ромил Видински в иконописта е рядко срещан, защото постоянно е смесван със този на св. Роман Сладкопевец. Негово изображение е смесено с това на св. Роман Сладкопевец в църквата св. Параскева в с. Горни Лом, Михайловградско. Изображението датира от края на XVI в., само че повторното изографисване на църквата е развалило мощно стенописите. Предполага се, че в църквата св. Троица в село Грамада, Видинско, също има облик на св. Ромил Видински.
Службата на св. Ромил е написана по ръкопис 22, листа 96 до 120. От сбирката на Българската национална библиотека, преписана от Киприян Рачанин през 1692 година, както отбелязал самичък на лист 83a. Ръкописът е сръбска редакция, Ресавски извод, само че тук-там е с българо- търновски извод. Службата е формирана след житието. Синаксарът е написан освен от житие, а от няколко източника, които виждаме от житието на св. Ромил. Езикът на службата и житието е граматически верен, спазени са граматичните правила. Тонът и стилът на житието доста се отличават от стила на Константин Костенечки и Григорий Цамблак, където играта на думи заема значимо място. Авторът на житието на св. Ромил Григорий Доброписец употребява елементарен натурален изказ.
Неговото смирение и страхопочитание пред Бога и любовта му към болните и нуждаещите се, се виждало от всички братя, по тази причина почнали да го назовават „ Добрият Роман ". Като схванал, че великият подвижник и исихат св. Григорий Синаит е пристигнал да живее на българска земя в местността „ Парория ", Роман оставил всичко и пристигнал при него, с цел да се образова във високите добродетели на същинския нравствен живот, получил дара на непрекъснатата молитва, на непрекъснатото ентусиазъм, на непрекъснатите покайни сълзи, на боговдъхновеното наставление.
Турските нашествия и гибелта на св. Григорий Синаит го предиздвикали да се върне навътре в България, само че не след дълго жаждата му за парорийното уединение и мълчание го върнали още веднъж в Парория, където и приел велика схима с името Ромил. След това отпътувал с ученика си Григорий за св. Гора Атон, където в местността Мелания се подвизавал доста време и събрал монашеско приятелство.
След злощастната за християните борба с турците при река Марица на 26 септември 1371 година св. Ромил – като доста други – бил заставен да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлон (близо до Драч), а оттова – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение ", където скоро и умрял на 16 януари 1375 година.
През XIV в. пораждат разногласия сред варлаамити и исихасти, които оказват мощно въздействие върху балканската духовна общественост. За варлаамитите познанието на Бога се доближава посредством знание на света, а за исихастите божествената истина е в човешката душа, устрема на личността към идеално и безгрешно положение. В богословско отношение варлаамитите са рационалисти, до момента в който исихастите се пробват да възродят освен източното православие в тази аскетико- съзерцателна процедура на малоазийското монашество, която ни е позната от IV в., само че и да я обосноват теоритически. Варлаамитството бързо отшумява, както от Византия където било най- мощно, по този начин и от прилежащите на империята славянски страни където най-силно било застъпено исихаското придвижване.
Житието на св. Ромил е написано от неговия възпитаник Григорий Доброписец и познато в две редакции- гръцка и славянска. Паметата му в гръцкият текст се празнува на 1 ноември, а в славянският дубликат се среща под датата 16 януари. За неговата книжовна активност разбираме от наставление, намерено в Хилендарския манастир. В надслова му за създател е посочен „ преподобния дъртак Ромил ". Славянската редакция не е превод, а модифицирана и допълнена версия на гръцката. Поучението се намира в ръкопис № 640 от библиотеката на Хилендар. Според датировката на проф. Богданович и двата ръкописа са от XIV в. Поучението на св. Ромил се намира в първия ръкопис. Запазени са единствено 60 листа от творбата, само че откривателите считат, че тя е била най-малко двойно по- огромна като това си изказване поддържат със непокътнатата на няколко места номерация на колите. В жанрово отношение творбата е малко напътствие. Насочена е към изповядващите се, към тези, които не са овладели задоволително добре иноческото съществуване, както и към миряните.
Житието на св. Ромил Видински служи като извор за живота на исихастите, по тази причина то разсънва огромен интерес в откривателите. Откриването на гръцкия текст от Иван Дуйчев прави това произведение забавно в още един аспект - то показва отлична илюстрация на комплицираните взаимоотношения сред създател и преписвач в културната общественост на исихастите.
Образът на св. Ромил Видински в иконописта е рядко срещан, защото постоянно е смесван със този на св. Роман Сладкопевец. Негово изображение е смесено с това на св. Роман Сладкопевец в църквата св. Параскева в с. Горни Лом, Михайловградско. Изображението датира от края на XVI в., само че повторното изографисване на църквата е развалило мощно стенописите. Предполага се, че в църквата св. Троица в село Грамада, Видинско, също има облик на св. Ромил Видински.
Службата на св. Ромил е написана по ръкопис 22, листа 96 до 120. От сбирката на Българската национална библиотека, преписана от Киприян Рачанин през 1692 година, както отбелязал самичък на лист 83a. Ръкописът е сръбска редакция, Ресавски извод, само че тук-там е с българо- търновски извод. Службата е формирана след житието. Синаксарът е написан освен от житие, а от няколко източника, които виждаме от житието на св. Ромил. Езикът на службата и житието е граматически верен, спазени са граматичните правила. Тонът и стилът на житието доста се отличават от стила на Константин Костенечки и Григорий Цамблак, където играта на думи заема значимо място. Авторът на житието на св. Ромил Григорий Доброписец употребява елементарен натурален изказ.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ