Музикална история еп. 44: „Aquarius“ от филма „Коса“
Днес ще разкажем за шлагера „ Aquarius “ от паметния американски филм „ Hair “ („ Коса “) от 1979 година.
„ Коса “ е основан на мюзикъл със същото име от 1967 година. Музиката в него е дело на Galt MacDermot (Галт Макдермът). През 1966 година джаз критикът и музикален издател Nat Shapiro (Нат Шапиро) го среща с актьорите Gerome Ragni (Джером Рагни) и Jim Rado (Джим Радо). Още от края на 1964 година двамата другари замислят мюзикъл и стартират да работят по текстовете му. Усилията им са да пренесат там действителното чувство за епохата. Вдъхновение черпят от улиците и хипи регионите на Ню Йорк. Двама от главните герои са автобиографични, като боецът Клод е по концепция на Радо, а Бергер, лидерът на хипи общността, е умислен от Рагни.
По същото време в пресата гъмжи от публикации за възпитаници, гонени от учебно заведение, поради дългите коси и принадлежността им към зараждащото се хипи придвижване, обявяващо се против войната във Виетнам. На този декор, в средата на 1965 година, разхождайки се в един музей, двамата виждат картина, озаглавена „ Коса “. На нея е изобразен поп артиста Jim Dine (Джим Дайн), а до него гребен и отсечен кичур коса. Дългите коси символизират доста неща за хипитата. Те отразяват освен протеста против войната, където косата се подстригва като знак за встъпване в работа. Дългата коса е по едно и също време знак на равенството сред мъжете и дамите и на свободата на изложение на половата еднаквост. Тя е и симптом за нещо натурално, обещано от природата и пуснато да пораства свободно.
Когато среща Радо и Рагни, Макдермът в никакъв случай не е чувал за хипита и има радикално друг живот от тях. Носи къса коса, женен е, има четири деца и живее в Статън Айлънд, а не в Гринуич Вилидж, сборното място на такива младежи. Въпреки разликите си, тримата работят чудесно дружно. Макдермът написа първата музика за три седмици. Сред тези първи творби е и „ Aquarius “. Мюзикълът е отритнат за показване в Бродуей и съвсем година се играе в по-малки нюйоркски театри, наричани с общото име „ Off-Broadway “, както и в нощния клуб „ The Cheetah “ в Ню Йорк, получавайки отрицателни мнения от консервативната рецензия. През 1968 година е нает нов режисьор, включени са още импровизации, а музикалната част е разширена. В мюзикъла има 32 песни, за разлика от множеството му съперници, в които има до 10 композиции.
Премиерата на актуализирания мюзикъл е на 29 април 1968 година в „ Biltmore Theatre “ в Ню Йорк. Радо и Рагни изиграват мъжките основни функции – на Клод и Бергер, а „ Aquarius “ е изпята от Ronnie Dyson (Рони Дайсън). „ Коса “ не взима премия „ Tony “ поради правосъден спор, а рецензията още не го приема, само че публиката го обиква и продуцентите го пускат по едно и също време на девет места в Съединени американски щати. Това е връх за времето си при първа година на мюзикъл. Скоро по-късно е изработен и за лондонска сцена, а оттова насетне стартират и десетките акомодации за други страни. Сърбия е първата по-близка до България страна, където е приспособен през 1969 година. Мюзикълът е записван в студио от десетки сформира през годините, което го прави най-успешният в историята, а песните в него - най-изпълняваните всред писаните за Бродуей.
Тук няма да можем да разкажем обемната креативна история и сюжета на мюзикъла, по тази причина ще се насочим към „ Aquarius “. Тя открива мюзикъла. Това е песента, която хипи групата пее, до момента в който Клод стои в центъра и мисли върху това, че е свикан да тръгне към най-близката военна част, която ще се насочи към Виетнам. Във кино лентата младежът не е от Ню Йорк и още не е част от общността, а се причислява към нея, скитайки из града. В припева на „ Aquarius “ младежите пеят, че е настъпила „ Ерата на Водолея “ (Edge Of Aquarius). Хипи придвижването, като част от контракултурата през 60-те години в Съединени американски щати, е непокорен настроено против полезностите на междинната класа и конформизма от 50-те.
Според хипитата с 60-те години идва нова ера – Ерата на Водолея, в която ще настъпи мир и съгласие. Тя ще е време на прояснение, в което хората от цялата планета ще премислят живота си и ще се обединят в общо приятелство. Около това по кое време стартира тази Ера на Водолея има доста полемики. Продължителността й е 2160 години и се характеризира с изместване на пролетното равноденствие под друг знак. Водолеят е знак на обединяването и се ръководи от Уран. Различните астрологични калкулации дават и разнообразни отговори по кое време стартира нейната епоха.
Колебанията варират от време преди 600 години до миг след хиляда години. Различни духовни учители, в това число и българинът Петър Дънов, дефинират съответни дни и години за начало на Ерата на Водолея. Хипи придвижването, което е много повлияно от окултни хрумвания, възприема, че тя настава през 60-те. Може би съответният мотив е следващото предсказване за началото на тази епоха, направено от агностика Samael Aun Weor (Самаел Аун Веор) за 1962 година. Ерата на Водолея се трансформира в един от културните кодове на хипи придвижването. Ненадминатият по мащаби фестивал в Уудсток от 1969 година е под мотото „ An Aquarian Exposition “ („ Изложение на Водолея “). В първия куплет на „ Aquarius “ се пее:
„ When the moon is in the Seventh House („ Когато Луната е в седми дом “)
And Jupiter aligns with Mars („ и Юпитер се изравни с Марс, “)
Then peace will guide the planets („ тогава мирът ще води планетите “)
And love will steer the stars. “ („ и любовта ще направлява звездите. “)
Някои астролози настояват, че това е нелепост, тъй като Луната е в седми дом по един път на ден, а Юпитер се изравнява с Марс по няколко пъти в годината, образувайки така наречен междупланетарен аспект. В астрологията домовете са дванайсет и са ситуирани в кръг съгласно 24-часовата обиколка на Земята към оста й. С други думи, Земята се намира във всеки от дванадесетте дома по два часа в денонощието. Принципът е подобен с този на зодиака, който също е кръг, делящ се на дванайсет месеца от целогодишната обиколка на Земята към Слънцето. При седмия дом, именуван от астролозите „ дом на връзките “, акцент е връзката на всеки с другия, с който се сплотяваме, с цел да реализираме нещо дружно. Същевременно Юпитер символизира триумфа и самоусъвършенстването, а Марс е планетата на напредъка, креативния капацитет и устрема за победа.
Така стихът ни споделя, че когато осветим нещата, сплотяващи ни в общи цели, и съединим триумфа със устрема към неговото реализиране, тогава идва ера на всеобщо благополучие и това е Ерата на Водолея. Ето образец по какъв начин изкуството взема на въоръжение детайли от астрологията, с цел да внуши косвено едно обръщение. Идеята за включването на Ерата на Водолея е на Джим Радо, който самичък е роден под този знак и прави свое проучване по тематиката. Той се свързва с астроложката Maria Crummere (Мария Кръмъри), на която екипът се доверява в избора на дати за представленията, съобразени с удобното разположение на небесните тела. Няколко странни истории са свързани с тези прогнози. Датата за показване на мюзикъла в Мексико не е утвърдена от астроложката и представлението е неразрешено от държавното управление на страната. В различен случай, в който Мария утвърждава дата за Бостън, само че е несъгласна с нейния избор, след представлението продуцентите са били съдени във връзка наличието на текстовете. Въпреки тези неприятности, екипът не се съветва всякога с астроложката. Ако всички неподходящи дати се заобикалят, представленията по света и приходите от тях биха били доста по-малко.
На първи март 1969 година „ The 5th Dimension “ (Фифт дименшън) пускат ария, сплотяваща „ Aquarius “ и „ Let the Sunshine In “ - началото и финала на мюзикъла. Тази версия оглавява класациите за шест следващи седмици и печели две награди „ Грами “ – за запис на годината и за най-хубаво групово вокално поп осъществяване. И до през днешния ден това е измежду двата най-популярни разновидността на песни от мюзикъла. Наред с петимата вокалисти от „ The 5th Dimension “ в песента вземат участие шестимата музиканти от „ Wrecking Crew “ (Рекинг Крю), плюс още струнни и духови принадлежности. „ Aquarius “ е претворявана от актьори като „ Joe Reisman and His Orchestra “ („ Джо Рейсман енд хис оркестра “), Paul Jones (Пол Джоунс), Hugo Montenegro (Хюго Монтенегро), Paul Mauriat (Пол Мория), „ The Cliff Adams Singers “ („ Дъ Клиф Адамс сингърс “)и други. От най-голямата организация за авторски права за музика в Съединени американски щати -ASCAP афишират, че „ Aquarius “ е най-пусканата ария по радиото и малкия екран в Америка през 1970 година.
Песента е под номер 66 в ранглиста на „ Billboard “ за най-великите песни за всички времена и под номер 33 измежду стоте най-популярни песни от американското кино през XX век на „ AFI “. Макдермът разяснява в изявление: „ Aquarius “ има леко чувство от Уест Индия (топоним за район в Америка сред Персийския залив и Карибско море). Опитвах се да го направя космично и то стана прекомерно космично! Джим (Джим Радо) сподели: „ Децата в никакъв случай няма да изпеят такава ария. “ Съгласих се. Беше единствената ария, която пренаписах. “ По-късно той изсвирва с групата си песента по този начин, както звучи в началото. През 1979 година Макдермът взема решение да направи нова акомодация на музиката от „ Коса “. Поводът е филм по мюзикъла. Макдермът събира биг бенд и го назовава „ New Pulse Jazz Band “ („ Ню пълс джаз бенд “). Това е измежду първите джаз групи, в които има и синтезатор.
Дванайсетчленният състав, чието изреждане ще спестим, изсвирва цялата музика от саундтрака. Там парчето се извършва от 21-годишната Renn Woods (Рен Уудс) и вокален хор. Днес може да се намерят записи на „ Aquarius “ от първия и втория състав, показали мюзикъла в Ню Йорк. Освен това са непокътнати още десетки версии на разнообразни езици, представяни по света. Примери са записите от Германия (1968), Англия (1968), Бразилия (1969), Финландия (1969), Аржентина (1971), Япония (1971), Австралия (1992), Чехия (1996), Русия (2000), Австрия (2001), Испания (2010) и доста други. При следващото показване в Лондон през 1993 година към текста на „ Aquarius “ е добавен и още един заключителен куплет. Последното по-известно показване на мюзикъла в родния му Бродуей е от 2009 година, като тази негова нова версия е номинирана от „ Tony “ за най-успешна възстановка на остарял мюзикъл. В някой идващ епизод ще поговорим и за другата още по-известна ария от мюзикъла и кино лентата „ Коса “ - „ Let The Sunshine In “.
„ Коса “ е основан на мюзикъл със същото име от 1967 година. Музиката в него е дело на Galt MacDermot (Галт Макдермът). През 1966 година джаз критикът и музикален издател Nat Shapiro (Нат Шапиро) го среща с актьорите Gerome Ragni (Джером Рагни) и Jim Rado (Джим Радо). Още от края на 1964 година двамата другари замислят мюзикъл и стартират да работят по текстовете му. Усилията им са да пренесат там действителното чувство за епохата. Вдъхновение черпят от улиците и хипи регионите на Ню Йорк. Двама от главните герои са автобиографични, като боецът Клод е по концепция на Радо, а Бергер, лидерът на хипи общността, е умислен от Рагни.
По същото време в пресата гъмжи от публикации за възпитаници, гонени от учебно заведение, поради дългите коси и принадлежността им към зараждащото се хипи придвижване, обявяващо се против войната във Виетнам. На този декор, в средата на 1965 година, разхождайки се в един музей, двамата виждат картина, озаглавена „ Коса “. На нея е изобразен поп артиста Jim Dine (Джим Дайн), а до него гребен и отсечен кичур коса. Дългите коси символизират доста неща за хипитата. Те отразяват освен протеста против войната, където косата се подстригва като знак за встъпване в работа. Дългата коса е по едно и също време знак на равенството сред мъжете и дамите и на свободата на изложение на половата еднаквост. Тя е и симптом за нещо натурално, обещано от природата и пуснато да пораства свободно.
Когато среща Радо и Рагни, Макдермът в никакъв случай не е чувал за хипита и има радикално друг живот от тях. Носи къса коса, женен е, има четири деца и живее в Статън Айлънд, а не в Гринуич Вилидж, сборното място на такива младежи. Въпреки разликите си, тримата работят чудесно дружно. Макдермът написа първата музика за три седмици. Сред тези първи творби е и „ Aquarius “. Мюзикълът е отритнат за показване в Бродуей и съвсем година се играе в по-малки нюйоркски театри, наричани с общото име „ Off-Broadway “, както и в нощния клуб „ The Cheetah “ в Ню Йорк, получавайки отрицателни мнения от консервативната рецензия. През 1968 година е нает нов режисьор, включени са още импровизации, а музикалната част е разширена. В мюзикъла има 32 песни, за разлика от множеството му съперници, в които има до 10 композиции.
Премиерата на актуализирания мюзикъл е на 29 април 1968 година в „ Biltmore Theatre “ в Ню Йорк. Радо и Рагни изиграват мъжките основни функции – на Клод и Бергер, а „ Aquarius “ е изпята от Ronnie Dyson (Рони Дайсън). „ Коса “ не взима премия „ Tony “ поради правосъден спор, а рецензията още не го приема, само че публиката го обиква и продуцентите го пускат по едно и също време на девет места в Съединени американски щати. Това е връх за времето си при първа година на мюзикъл. Скоро по-късно е изработен и за лондонска сцена, а оттова насетне стартират и десетките акомодации за други страни. Сърбия е първата по-близка до България страна, където е приспособен през 1969 година. Мюзикълът е записван в студио от десетки сформира през годините, което го прави най-успешният в историята, а песните в него - най-изпълняваните всред писаните за Бродуей.
Тук няма да можем да разкажем обемната креативна история и сюжета на мюзикъла, по тази причина ще се насочим към „ Aquarius “. Тя открива мюзикъла. Това е песента, която хипи групата пее, до момента в който Клод стои в центъра и мисли върху това, че е свикан да тръгне към най-близката военна част, която ще се насочи към Виетнам. Във кино лентата младежът не е от Ню Йорк и още не е част от общността, а се причислява към нея, скитайки из града. В припева на „ Aquarius “ младежите пеят, че е настъпила „ Ерата на Водолея “ (Edge Of Aquarius). Хипи придвижването, като част от контракултурата през 60-те години в Съединени американски щати, е непокорен настроено против полезностите на междинната класа и конформизма от 50-те.
Според хипитата с 60-те години идва нова ера – Ерата на Водолея, в която ще настъпи мир и съгласие. Тя ще е време на прояснение, в което хората от цялата планета ще премислят живота си и ще се обединят в общо приятелство. Около това по кое време стартира тази Ера на Водолея има доста полемики. Продължителността й е 2160 години и се характеризира с изместване на пролетното равноденствие под друг знак. Водолеят е знак на обединяването и се ръководи от Уран. Различните астрологични калкулации дават и разнообразни отговори по кое време стартира нейната епоха.
Колебанията варират от време преди 600 години до миг след хиляда години. Различни духовни учители, в това число и българинът Петър Дънов, дефинират съответни дни и години за начало на Ерата на Водолея. Хипи придвижването, което е много повлияно от окултни хрумвания, възприема, че тя настава през 60-те. Може би съответният мотив е следващото предсказване за началото на тази епоха, направено от агностика Samael Aun Weor (Самаел Аун Веор) за 1962 година. Ерата на Водолея се трансформира в един от културните кодове на хипи придвижването. Ненадминатият по мащаби фестивал в Уудсток от 1969 година е под мотото „ An Aquarian Exposition “ („ Изложение на Водолея “). В първия куплет на „ Aquarius “ се пее:
„ When the moon is in the Seventh House („ Когато Луната е в седми дом “)
And Jupiter aligns with Mars („ и Юпитер се изравни с Марс, “)
Then peace will guide the planets („ тогава мирът ще води планетите “)
And love will steer the stars. “ („ и любовта ще направлява звездите. “)
Някои астролози настояват, че това е нелепост, тъй като Луната е в седми дом по един път на ден, а Юпитер се изравнява с Марс по няколко пъти в годината, образувайки така наречен междупланетарен аспект. В астрологията домовете са дванайсет и са ситуирани в кръг съгласно 24-часовата обиколка на Земята към оста й. С други думи, Земята се намира във всеки от дванадесетте дома по два часа в денонощието. Принципът е подобен с този на зодиака, който също е кръг, делящ се на дванайсет месеца от целогодишната обиколка на Земята към Слънцето. При седмия дом, именуван от астролозите „ дом на връзките “, акцент е връзката на всеки с другия, с който се сплотяваме, с цел да реализираме нещо дружно. Същевременно Юпитер символизира триумфа и самоусъвършенстването, а Марс е планетата на напредъка, креативния капацитет и устрема за победа.
Така стихът ни споделя, че когато осветим нещата, сплотяващи ни в общи цели, и съединим триумфа със устрема към неговото реализиране, тогава идва ера на всеобщо благополучие и това е Ерата на Водолея. Ето образец по какъв начин изкуството взема на въоръжение детайли от астрологията, с цел да внуши косвено едно обръщение. Идеята за включването на Ерата на Водолея е на Джим Радо, който самичък е роден под този знак и прави свое проучване по тематиката. Той се свързва с астроложката Maria Crummere (Мария Кръмъри), на която екипът се доверява в избора на дати за представленията, съобразени с удобното разположение на небесните тела. Няколко странни истории са свързани с тези прогнози. Датата за показване на мюзикъла в Мексико не е утвърдена от астроложката и представлението е неразрешено от държавното управление на страната. В различен случай, в който Мария утвърждава дата за Бостън, само че е несъгласна с нейния избор, след представлението продуцентите са били съдени във връзка наличието на текстовете. Въпреки тези неприятности, екипът не се съветва всякога с астроложката. Ако всички неподходящи дати се заобикалят, представленията по света и приходите от тях биха били доста по-малко.
На първи март 1969 година „ The 5th Dimension “ (Фифт дименшън) пускат ария, сплотяваща „ Aquarius “ и „ Let the Sunshine In “ - началото и финала на мюзикъла. Тази версия оглавява класациите за шест следващи седмици и печели две награди „ Грами “ – за запис на годината и за най-хубаво групово вокално поп осъществяване. И до през днешния ден това е измежду двата най-популярни разновидността на песни от мюзикъла. Наред с петимата вокалисти от „ The 5th Dimension “ в песента вземат участие шестимата музиканти от „ Wrecking Crew “ (Рекинг Крю), плюс още струнни и духови принадлежности. „ Aquarius “ е претворявана от актьори като „ Joe Reisman and His Orchestra “ („ Джо Рейсман енд хис оркестра “), Paul Jones (Пол Джоунс), Hugo Montenegro (Хюго Монтенегро), Paul Mauriat (Пол Мория), „ The Cliff Adams Singers “ („ Дъ Клиф Адамс сингърс “)и други. От най-голямата организация за авторски права за музика в Съединени американски щати -ASCAP афишират, че „ Aquarius “ е най-пусканата ария по радиото и малкия екран в Америка през 1970 година.
Песента е под номер 66 в ранглиста на „ Billboard “ за най-великите песни за всички времена и под номер 33 измежду стоте най-популярни песни от американското кино през XX век на „ AFI “. Макдермът разяснява в изявление: „ Aquarius “ има леко чувство от Уест Индия (топоним за район в Америка сред Персийския залив и Карибско море). Опитвах се да го направя космично и то стана прекомерно космично! Джим (Джим Радо) сподели: „ Децата в никакъв случай няма да изпеят такава ария. “ Съгласих се. Беше единствената ария, която пренаписах. “ По-късно той изсвирва с групата си песента по този начин, както звучи в началото. През 1979 година Макдермът взема решение да направи нова акомодация на музиката от „ Коса “. Поводът е филм по мюзикъла. Макдермът събира биг бенд и го назовава „ New Pulse Jazz Band “ („ Ню пълс джаз бенд “). Това е измежду първите джаз групи, в които има и синтезатор.
Дванайсетчленният състав, чието изреждане ще спестим, изсвирва цялата музика от саундтрака. Там парчето се извършва от 21-годишната Renn Woods (Рен Уудс) и вокален хор. Днес може да се намерят записи на „ Aquarius “ от първия и втория състав, показали мюзикъла в Ню Йорк. Освен това са непокътнати още десетки версии на разнообразни езици, представяни по света. Примери са записите от Германия (1968), Англия (1968), Бразилия (1969), Финландия (1969), Аржентина (1971), Япония (1971), Австралия (1992), Чехия (1996), Русия (2000), Австрия (2001), Испания (2010) и доста други. При следващото показване в Лондон през 1993 година към текста на „ Aquarius “ е добавен и още един заключителен куплет. Последното по-известно показване на мюзикъла в родния му Бродуей е от 2009 година, като тази негова нова версия е номинирана от „ Tony “ за най-успешна възстановка на остарял мюзикъл. В някой идващ епизод ще поговорим и за другата още по-известна ария от мюзикъла и кино лентата „ Коса “ - „ Let The Sunshine In “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ