45 години от полета на първия български космонавт
Днес се означават 45 години от полета в Космоса на първия български космонавт Георги Иванов.
На 1 март 1978 година Георги Иванов e определен за космонавт във втората група от програмата " Интеркосмос ". Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин “.
На 10 април 1979 година, в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита към Земята галактическият транспортен съд „ Союз-33 “ на борда, на който е и първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников.
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “: доближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от плануванаъа, заради което системата за ръководство включва поправяне на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. Скачването се оказва невероятно.Космическият транспортен съд е партерен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 цялостни обиколки към Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Слуховете, че Рукавишников е примрял по време на полета и корабът е партерен независимо от Георги Иванов, не дават отговор на истината.
Самият Иванов изрично ги опровергава:
" Искам в действителност един път вечно да се спре с тези спекулации. Успях да си изясня аргументите за това неразбирателство едвам когато имах опция да виждам цялостния запис от първата конференция след приземяването ни. На нея някой от публицистите попита Николай по какъв начин сме упражнявали за полета в Звездното градче. И той стартира обстойно и нашироко да изяснява една от най-сложните наши тренировки. Става дума за отиграване на една от всичките към 250-260 изключителни обстановки, които могат да зародят по време на полета, за всяка от които трябваше да сме тренирани по какъв начин тъкмо да реагираме. Една от тях беше точно отвод на главния мотор, което и ни се случи. Друга обстановка беше " Командирът е изгубил схващане, работи единствено бордният инженер " - в тази ситуация аз. Това също сме го упражнявали неведнъж, а Николай взе да изяснява с най-големи детайлности по какъв начин е била извършена тази подготовка. И в един миг очевидно публицистите не помниха, че въпросът е за нашите тренировки и свързаха обясненията на Николай с полета. В резултат на което потеглиха спекулации, че Николай е изгубил схващане и че аз съм спасявал полета, което няма нищо общо с действителността. Никой не е губил схващане по време на целия полет, и двамата с Николай действахме в цялостен синхрон тъкмо съгласно инструкциите. "
Анализирайки този комплициран и ексклузивен полет, държавната комисия на Съюз на съветските социалистически републики стига до извода, че той е дал доста значими данни за по-нататъшното развиване на галактическите полети.
Спускаемият уред на галактическия транспортен съд „ Союз-33 “ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „ Крумово “ край Пловдив.
На 1 март 1978 година Георги Иванов e определен за космонавт във втората група от програмата " Интеркосмос ". Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин “.
На 10 април 1979 година, в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита към Земята галактическият транспортен съд „ Союз-33 “ на борда, на който е и първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников.
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “: доближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от плануванаъа, заради което системата за ръководство включва поправяне на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. Скачването се оказва невероятно.Космическият транспортен съд е партерен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 цялостни обиколки към Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Слуховете, че Рукавишников е примрял по време на полета и корабът е партерен независимо от Георги Иванов, не дават отговор на истината.
Самият Иванов изрично ги опровергава:
" Искам в действителност един път вечно да се спре с тези спекулации. Успях да си изясня аргументите за това неразбирателство едвам когато имах опция да виждам цялостния запис от първата конференция след приземяването ни. На нея някой от публицистите попита Николай по какъв начин сме упражнявали за полета в Звездното градче. И той стартира обстойно и нашироко да изяснява една от най-сложните наши тренировки. Става дума за отиграване на една от всичките към 250-260 изключителни обстановки, които могат да зародят по време на полета, за всяка от които трябваше да сме тренирани по какъв начин тъкмо да реагираме. Една от тях беше точно отвод на главния мотор, което и ни се случи. Друга обстановка беше " Командирът е изгубил схващане, работи единствено бордният инженер " - в тази ситуация аз. Това също сме го упражнявали неведнъж, а Николай взе да изяснява с най-големи детайлности по какъв начин е била извършена тази подготовка. И в един миг очевидно публицистите не помниха, че въпросът е за нашите тренировки и свързаха обясненията на Николай с полета. В резултат на което потеглиха спекулации, че Николай е изгубил схващане и че аз съм спасявал полета, което няма нищо общо с действителността. Никой не е губил схващане по време на целия полет, и двамата с Николай действахме в цялостен синхрон тъкмо съгласно инструкциите. "
Анализирайки този комплициран и ексклузивен полет, държавната комисия на Съюз на съветските социалистически републики стига до извода, че той е дал доста значими данни за по-нататъшното развиване на галактическите полети.
Спускаемият уред на галактическия транспортен съд „ Союз-33 “ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „ Крумово “ край Пловдив.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ