Георги Тошев пред novini.bg: Автентичен, достоен и скромен - това е Георги Парцалев
Днес се навършват 95 години от рождението на огромния български артист Георги Парцалев, а на следващия ден, в сряда, е формалното показване на биографичната документална книга за него "Хамлет от град Левски ", написана от журналиста Георги Тошев. Представянето ще бъде в Сатиричния спектакъл от 18,30 часа, ще бъде излъчен и авторски филм на журналиста за Георги Парцалев. Разговаряме с Георги Тошев за какво избра да напише книга за този доста обичан от публиката наш артист, който по този начин жадуваше за свободно и демократично общество, само че не съумя да доживее тези години, тъй като умря на 31 октомври 1989 година. Защо Парцалев, който разсмиваше българите от сцената и екрана, в живият живот беше печален човек, за неговия сложен, само че надарен и предан на изкуството и хората живот.
За разлика от другите книги, които към този момент съм писал за персони от българската просвета, аз не познавах Георги Парцалев. Издателите ми от "Книгомания " доста желаеха да продължа поредицата, която започнах с книгата си за Стефан Данаилов
Стефан Данаилов е прочут български артист, политик от Българска социалистическа партия, министър на културата в.
На мен ми носи голямо наслаждение да пиша за тези персони, тъй като считам, че сме им длъжници,
изключително на тези, които към този момент не са измежду живите. Излизаха през годините всякакви трудове, само че с по-жълт привкус, липсваха ми книгите, почтени за големия гений на Невена Коканова, на Стефан Данаилов Стефан Данаилов е прочут български артист, политик от Българска социалистическа партия, министър на културата в и други. Няколко години обмислях кой от златното потомство на наши артисти ми е забавен и с какво. През това време се срещнах със Стоянка Мутафова 
Стояна Константинова Мутафова е българска актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското, която снимах в един различен филм и тя ми сподели: "Мойто момче, остави ме мен, аз пребивавам доста дълго, само че за Пацо някой би трябвало да напише, за него би трябвало да се опише. Какъв актьор беше той! " Това се запечата в мозъка ми. После имах фотоси с Татяна Лолова, която е измежду моите доста близки хора. Тя също ме помоли: "Направи нещо за Пацинко, отиде си ей по този начин, само че не трябва да го забравяме ". Тези две забележителни дами и актриси съумяха да концентрират интереса ми към Георги Парцалев, който съм гледал в театъра като дете, след това всичките му филми, само че не позванах персонално.
Тръгването ми към неговия свят беше начисто.
По пътя в проучването си срещнах доста хора, които ми помагаха. Като че Парцалев, който се пресели там някъде преди 30 години съумя да събере една компания от хора, които желаеха тъкмо в този момент да разкажем за живота му, да съберем частите от този пъзел. Пътувах до родния му град Левски, с цел да се срещна с хората, които са го познавали, негови близки и родственици. Четох цялото му досие, разрових дребното, което е оживяло от персоналния му списък, с помощта на историка Борис Дацов и художника Илиан Йорданов. Двама души, които не се познаваха, само че съумяха да ми дадат скъп материал за книгата. Както знаеш, ние приветстваме функциите му, само че не знаем нищо за него.
Веднъж с моите студенти си говорехме за това потомство и стана едно 20-годишно момиче, което сподели: "Г-н Тошев, аз желая да приказваме за Георги Парцалев, който гледах в "Тримата от запаса ", предаван от Българска национална телевизия. Разпитах майка ми, баба ми, татко ми за него, те имат мемоари за него, само че аз не зная нищо. " Така разбрах, че
ние, българите, които сме го гледали, имаме друга визия за него
и някой трябваше да събере истината в една документална книга. Така се роди тя. Благодарение и на моята редакторка Диляна Ценова-Гогова и най-много на моя издател Илиан Андонов, който вярваше, че неговият избор на Парцалев, е верният. Но имаше моменти, в които ми идваше да се откажа, тъй като срещнах огромни компликации в реконструкцията на живота му. В последна сметка съм удовлетворен, тъй като събрах, обработих и описах невероятния живот на един страховит артист и човек, който е имал доста сложна орис.
.jpg )
Наричат го тъжният смешник
В началото мислех, че това е лека далавера, ореол върху облика му, само че навлизайки в живота му, въпреки и задочно, разбрах какъв брой в действителност e бил печален. По природа той е бил нерешителен човек, не е вярвал в своите качества и голям гений. Идва от доста положително семейство и поради превъзходното си образование е считал, че е трябвало да удовлетвори упоритостите на своите родители. Затова е учил за лекар, какъвто е бил татко му бай Иван. Но в последна сметка е послушал сърцето и възприятията си и е станал артист. Сблъсъците му с тогавашната Държавна сигурност /ДС/, опитите да го вербуват за собствен сътрудник, отхвърли от негова страна и последвалите гонки, от стъпването му на огромната сцена до финала, са поставили доста печален отпечатък в душата му. Дори най-после от Централен комитет отхвърлят да разрешат поклонението му да бъде в обичания му спектакъл от боязън да не стане рисково стълпотворение от хора. Георги Парцалев умира единствено 10 дни преди 10 ноември, когато пада тоталитарната власт. На неговото заравяне се събират хиляди българи, пристигнали да изпратят своя обичан артист. Хората настояват, че неговата панахида можело да се съпоставя единствено с тази на знаковите и доста обичани от народа футболисти Гунди и Котков.
Георги Парцалев бил уединен и печален и поради това, че по този начин и не среща своята огромна обич,
Бил е доста самичък, живял е с майка си до последно. Личният му живот е белязан от самотност, терзания и подозрения. Но всичко това е компенсирал с големия си гений на сцената. Той е един от дребното артисти, който е събирал хиляди хора по стадионите в цялата страна. Но по този начин и никой не е съумял да отнеме тъгата му, която е доста персонално и богато нюансирано прекарване. Смятам, че той се е чувствал добре в своята самотност и горест и е компенсирал това чувство посредством публиката и изявите си на сцена. Георги Парцалев безусловно умира на сцената - прилошава му по време на спектакъла "Обичате ли човешко " и кола за спешна помощ го откарва в болница. Повече в никакъв случай не се връща към "Светлините на рампата ". Ако би трябвало с три думи да окачествявам личността му - достоверен, заслужен и непретенциозен - това е Георги Парцалев.
За разлика от другите книги, които към този момент съм писал за персони от българската просвета, аз не познавах Георги Парцалев. Издателите ми от "Книгомания " доста желаеха да продължа поредицата, която започнах с книгата си за Стефан Данаилов
Стефан Данаилов е прочут български артист, политик от Българска социалистическа партия, министър на културата в. На мен ми носи голямо наслаждение да пиша за тези персони, тъй като считам, че сме им длъжници,
изключително на тези, които към този момент не са измежду живите. Излизаха през годините всякакви трудове, само че с по-жълт привкус, липсваха ми книгите, почтени за големия гений на Невена Коканова, на Стефан Данаилов
Стефан Данаилов е прочут български артист, политик от Българска социалистическа партия, министър на културата в и други. Няколко години обмислях кой от златното потомство на наши артисти ми е забавен и с какво. През това време се срещнах със Стоянка Мутафова Стояна Константинова Мутафова е българска актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското, която снимах в един различен филм и тя ми сподели: "Мойто момче, остави ме мен, аз пребивавам доста дълго, само че за Пацо някой би трябвало да напише, за него би трябвало да се опише. Какъв актьор беше той! " Това се запечата в мозъка ми. После имах фотоси с Татяна Лолова, която е измежду моите доста близки хора. Тя също ме помоли: "Направи нещо за Пацинко, отиде си ей по този начин, само че не трябва да го забравяме ". Тези две забележителни дами и актриси съумяха да концентрират интереса ми към Георги Парцалев, който съм гледал в театъра като дете, след това всичките му филми, само че не позванах персонално. Тръгването ми към неговия свят беше начисто.
По пътя в проучването си срещнах доста хора, които ми помагаха. Като че Парцалев, който се пресели там някъде преди 30 години съумя да събере една компания от хора, които желаеха тъкмо в този момент да разкажем за живота му, да съберем частите от този пъзел. Пътувах до родния му град Левски, с цел да се срещна с хората, които са го познавали, негови близки и родственици. Четох цялото му досие, разрових дребното, което е оживяло от персоналния му списък, с помощта на историка Борис Дацов и художника Илиан Йорданов. Двама души, които не се познаваха, само че съумяха да ми дадат скъп материал за книгата. Както знаеш, ние приветстваме функциите му, само че не знаем нищо за него.
Веднъж с моите студенти си говорехме за това потомство и стана едно 20-годишно момиче, което сподели: "Г-н Тошев, аз желая да приказваме за Георги Парцалев, който гледах в "Тримата от запаса ", предаван от Българска национална телевизия. Разпитах майка ми, баба ми, татко ми за него, те имат мемоари за него, само че аз не зная нищо. " Така разбрах, че
ние, българите, които сме го гледали, имаме друга визия за него
и някой трябваше да събере истината в една документална книга. Така се роди тя. Благодарение и на моята редакторка Диляна Ценова-Гогова и най-много на моя издател Илиан Андонов, който вярваше, че неговият избор на Парцалев, е верният. Но имаше моменти, в които ми идваше да се откажа, тъй като срещнах огромни компликации в реконструкцията на живота му. В последна сметка съм удовлетворен, тъй като събрах, обработих и описах невероятния живот на един страховит артист и човек, който е имал доста сложна орис.
Наричат го тъжният смешник
В началото мислех, че това е лека далавера, ореол върху облика му, само че навлизайки в живота му, въпреки и задочно, разбрах какъв брой в действителност e бил печален. По природа той е бил нерешителен човек, не е вярвал в своите качества и голям гений. Идва от доста положително семейство и поради превъзходното си образование е считал, че е трябвало да удовлетвори упоритостите на своите родители. Затова е учил за лекар, какъвто е бил татко му бай Иван. Но в последна сметка е послушал сърцето и възприятията си и е станал артист. Сблъсъците му с тогавашната Държавна сигурност /ДС/, опитите да го вербуват за собствен сътрудник, отхвърли от негова страна и последвалите гонки, от стъпването му на огромната сцена до финала, са поставили доста печален отпечатък в душата му. Дори най-после от Централен комитет отхвърлят да разрешат поклонението му да бъде в обичания му спектакъл от боязън да не стане рисково стълпотворение от хора. Георги Парцалев умира единствено 10 дни преди 10 ноември, когато пада тоталитарната власт. На неговото заравяне се събират хиляди българи, пристигнали да изпратят своя обичан артист. Хората настояват, че неговата панахида можело да се съпоставя единствено с тази на знаковите и доста обичани от народа футболисти Гунди и Котков.
Георги Парцалев бил уединен и печален и поради това, че по този начин и не среща своята огромна обич,
Бил е доста самичък, живял е с майка си до последно. Личният му живот е белязан от самотност, терзания и подозрения. Но всичко това е компенсирал с големия си гений на сцената. Той е един от дребното артисти, който е събирал хиляди хора по стадионите в цялата страна. Но по този начин и никой не е съумял да отнеме тъгата му, която е доста персонално и богато нюансирано прекарване. Смятам, че той се е чувствал добре в своята самотност и горест и е компенсирал това чувство посредством публиката и изявите си на сцена. Георги Парцалев безусловно умира на сцената - прилошава му по време на спектакъла "Обичате ли човешко " и кола за спешна помощ го откарва в болница. Повече в никакъв случай не се връща към "Светлините на рампата ". Ако би трябвало с три думи да окачествявам личността му - достоверен, заслужен и непретенциозен - това е Георги Парцалев.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ