Навършват се 95 години от атентата в „Света Неделя"
Днес се навършват 95 години от кървавия атентат в катедралния храм „ Света Неделя “.
На тази дата през 1925 година в центъра на София умират 213 души, а 500 са ранени. Дълго време събитието държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място, написа БГНЕС.
След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българската комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност.
В очакване на Бъдни вечер: Празнична литургия в храма " Св. Неделя " В храмовете към този момент тече подготовка
Комунистите обаче вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на храма „ Света Неделя “ (по това време - " Свети Крал " ) Петър Задгорски.
Снимка: Ладислав Цветков
С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат.
Новата визия на пл. „ Света Неделя ”: Модерно, зелено и налично Предвижда се връзката сред булевардите „ Ал. Стамболийски ” и „ Т. Александров ” да стане пешеходна зона
Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април - Велики четвъртък.
В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Снимка: Ладислав Цветков
Експлозията избухва към 15:20 ч. и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
94 години от атентата в църквата „ Света Неделя ” И до през днешния ден не са зараснали раните от най-кървавия терористичен акт в българската история
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода „ Арабаконак “ два дни по-рано.
Снимка: Ладислав Цветков
Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
35 години от кървавия атентат на гара Буново При терористичния акт умират седем души, измежду които две деца
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания.
Снимка: Ладислав Цветков
Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Навършват се 5 година от атентатите против " Шарли Ебдо " Това беше първият от серията ислямистки атентати, които разтресоха Франция и Европа
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена” от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия.
Снимка: Ладислав Цветков
Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Фридман. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
На тази дата през 1925 година в центъра на София умират 213 души, а 500 са ранени. Дълго време събитието държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място, написа БГНЕС.
След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българската комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност.
В очакване на Бъдни вечер: Празнична литургия в храма " Св. Неделя " В храмовете към този момент тече подготовка
Комунистите обаче вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на храма „ Света Неделя “ (по това време - " Свети Крал " ) Петър Задгорски.
Снимка: Ладислав Цветков
С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат.
Новата визия на пл. „ Света Неделя ”: Модерно, зелено и налично Предвижда се връзката сред булевардите „ Ал. Стамболийски ” и „ Т. Александров ” да стане пешеходна зона
Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април - Велики четвъртък.
В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Снимка: Ладислав Цветков
Експлозията избухва към 15:20 ч. и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
94 години от атентата в църквата „ Света Неделя ” И до през днешния ден не са зараснали раните от най-кървавия терористичен акт в българската история
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода „ Арабаконак “ два дни по-рано.
Снимка: Ладислав Цветков
Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
35 години от кървавия атентат на гара Буново При терористичния акт умират седем души, измежду които две деца
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания.
Снимка: Ладислав Цветков
Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Навършват се 5 година от атентатите против " Шарли Ебдо " Това беше първият от серията ислямистки атентати, които разтресоха Франция и Европа
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена” от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия.
Снимка: Ладислав Цветков
Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Фридман. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ