140 години АПИ - минало и съвремие
Днес се навършват 140 години АПИ. Историята демонстрира, че развиването на пътищата е резултат от икономическото и културното развиване на всеки народ.
Освобождението на България през 1878 година се дава началото на пътната администрация на актуалната ни страна.
С декрет № 267 от 3 април 1883 година на княз княз Александър I Батенберг се поставя началото на пътната администрация на България.
С указа се утвърждават законите за изработката, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите.
С първите държавни документи за планиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са направени от княз Михаил Хилков, който е бил ръководещ Министерството на общите здания, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на страната. По-късно МОСЗТ се ръководи персонално от министър-председателите Драган Цанков, Петко Каравелов и други
През 1887-1888 година Е направен законопроект за пътищата на България, а на 19.11.1893 година IV-то Велико национално заседание учредява Министерство на публичните здания, пътищата и известията, което сплотява пътища, архитектура, железници. Негов министър става Димитър Петков.
През 1887 година пътната мрежа, която преди Освобождението е била 2100 км, доближава 3367 км, с 5176 моста и водостока, от които 2026 дървени, 2973 каменни и 177 стоманени. През 1912 година пътната инфраструктура доближава 8876 км, с 15 450 моста и водостока и 492 кантона.
Правителството на Стефан Стамболов е построило най-вече пътища у нас. В края на 19-ти век българската власт подхваща огромна политика на градежи, в това число и знакови институции и здания и пътища. Според историческа информация по времето на Стамболов (1887-1894 г.) или 2464 дни, в следосвобожденска България са били издигнати 5343 км.
По време на ръководството на трите кабинета на Бойко Борисов, той неведнъж обявяваше за собствен приоритет строителството на инфраструктура и автомагистрали. Реално властта е била в неговите ръце 3605 дни, са издигнати единствено 418 км пътища, от тях 388 км автомагистрали. Това е и времето на интензивно финансиране на инфраструктурите ни планове от страна на Европа, а би трябвало да бъде регистрирана и доста по-съвременната техника и напреднали технологии, с които пътните строители разполагат повече от век по-късно.
Интересно съпоставяне можем да създадем и със строителството по време на кабинета на Иван Костов. Той е бил на власт много по-кратко време - 1525 дни, само че е постигнал съвсем същите резултати като Борисов - 391 км пътища, от тях 10 км автомагистрали.
По-слаби са резултатите на държавното управление на Симеон Сакскобургготски с 214 км пътища. Последен е кабинетът " Станишев " с едвам 157 км.
На 19 май 1971 година с Разпореждане №239 на Министерския съвет се утвърждава построяването на автомагистралния пръстен на страната в направленията: София - Пловдив, Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Нови пазар - Девня - Варна.
Днес републиканската пътна мрежа е близо 20 хиляди километра. От тях над 825,4 км са автомагистрали, 2879,4 км - първокласни пътища, 4019 км - втори клас, 11 836,1 км - трети клас, а към 382 км са връзките при кръстовища и пътни възли.
Освобождението на България през 1878 година се дава началото на пътната администрация на актуалната ни страна.
С декрет № 267 от 3 април 1883 година на княз княз Александър I Батенберг се поставя началото на пътната администрация на България.
С указа се утвърждават законите за изработката, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите.
С първите държавни документи за планиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са направени от княз Михаил Хилков, който е бил ръководещ Министерството на общите здания, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на страната. По-късно МОСЗТ се ръководи персонално от министър-председателите Драган Цанков, Петко Каравелов и други
През 1887-1888 година Е направен законопроект за пътищата на България, а на 19.11.1893 година IV-то Велико национално заседание учредява Министерство на публичните здания, пътищата и известията, което сплотява пътища, архитектура, железници. Негов министър става Димитър Петков.
През 1887 година пътната мрежа, която преди Освобождението е била 2100 км, доближава 3367 км, с 5176 моста и водостока, от които 2026 дървени, 2973 каменни и 177 стоманени. През 1912 година пътната инфраструктура доближава 8876 км, с 15 450 моста и водостока и 492 кантона.
Правителството на Стефан Стамболов е построило най-вече пътища у нас. В края на 19-ти век българската власт подхваща огромна политика на градежи, в това число и знакови институции и здания и пътища. Според историческа информация по времето на Стамболов (1887-1894 г.) или 2464 дни, в следосвобожденска България са били издигнати 5343 км.
По време на ръководството на трите кабинета на Бойко Борисов, той неведнъж обявяваше за собствен приоритет строителството на инфраструктура и автомагистрали. Реално властта е била в неговите ръце 3605 дни, са издигнати единствено 418 км пътища, от тях 388 км автомагистрали. Това е и времето на интензивно финансиране на инфраструктурите ни планове от страна на Европа, а би трябвало да бъде регистрирана и доста по-съвременната техника и напреднали технологии, с които пътните строители разполагат повече от век по-късно.
Интересно съпоставяне можем да създадем и със строителството по време на кабинета на Иван Костов. Той е бил на власт много по-кратко време - 1525 дни, само че е постигнал съвсем същите резултати като Борисов - 391 км пътища, от тях 10 км автомагистрали.
По-слаби са резултатите на държавното управление на Симеон Сакскобургготски с 214 км пътища. Последен е кабинетът " Станишев " с едвам 157 км.
На 19 май 1971 година с Разпореждане №239 на Министерския съвет се утвърждава построяването на автомагистралния пръстен на страната в направленията: София - Пловдив, Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Нови пазар - Девня - Варна.
Днес републиканската пътна мрежа е близо 20 хиляди километра. От тях над 825,4 км са автомагистрали, 2879,4 км - първокласни пътища, 4019 км - втори клас, 11 836,1 км - трети клас, а към 382 км са връзките при кръстовища и пътни възли.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ