Иван Динков - за поета, чието творчество не може да се разкаже
Днес се навършват 12 години от гибелта на Иван Динков - стихотворец и белетрист от втората половина на 20 век, роден на 26.08.1932 година в с. Смилец, Пловдивско. Още с дебютната си стихосбирка „ Лична карта “ (1960) получава висока оценка от литературната рецензия. Следват още редица стихосбирки. Интерес провокира и прозата му, създател е и на пиесата „ Комисия за заравяне “. Носител е на националните литературни награди „ Иван Вазов “, „ П. К. Яворов “, „ Никола Вапцаров “, „ Никола Фурнаджиев “, „ Иван Николов “ и „ Златният ланец “ на в. „ Труд “.
Иван Динков беше един от стожерите на българската лирика и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той е толкоз необикновено достоверен, тъй като по удивителен метод и вторичното, добитото, минало през него, той превръщаше в достоверно. При него самостоятелното и персоналното ставаше универсално и общочовешко. Няма по какъв начин да го долюбват, защото създатели като него не са за популацията. Те в никакъв случай не могат да влязат в конюнктурата и да обслужват идеологии, каквито и да са те. Той имаше и доста изострен език, описа за „ Хоризонт до обед “ литературният критик Никола Иванов .
Ние с Иван всичко сме си споделили и продължаваме да си го споделяме, показа пред „ Хоризонт “ Бела Цонева , брачна половинка на Иван Динков:
Имам доста негови последни думи. Един негов откривател споделяше, че всяко негово стихотворение е писано като първо и последно. Иван имаше чувство за настояще и за далечно предстояще, в което постоянно участва.
Иван Динков е един от поетите на моята младост.Неговата лирика ме направи малко повече човек. Познанството ми с него закъсня във времето. Станахме близки през последните години от живота му, сподели Хари Харалампиев – другар на поета в последните години от живота му. Той взема и последното изявление от Иван Динков.
В звуковия файл можете да чуете изявление на Спас Крайнин с Никола Иванов, Бела Цонева и Хари Харалампиев, както и откъс с размишления на Динков от „ Златния фонд “ на БНР.
Иван Динков беше един от стожерите на българската лирика и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той е толкоз необикновено достоверен, тъй като по удивителен метод и вторичното, добитото, минало през него, той превръщаше в достоверно. При него самостоятелното и персоналното ставаше универсално и общочовешко. Няма по какъв начин да го долюбват, защото създатели като него не са за популацията. Те в никакъв случай не могат да влязат в конюнктурата и да обслужват идеологии, каквито и да са те. Той имаше и доста изострен език, описа за „ Хоризонт до обед “ литературният критик Никола Иванов .
Ние с Иван всичко сме си споделили и продължаваме да си го споделяме, показа пред „ Хоризонт “ Бела Цонева , брачна половинка на Иван Динков:
Имам доста негови последни думи. Един негов откривател споделяше, че всяко негово стихотворение е писано като първо и последно. Иван имаше чувство за настояще и за далечно предстояще, в което постоянно участва.
Иван Динков е един от поетите на моята младост.Неговата лирика ме направи малко повече човек. Познанството ми с него закъсня във времето. Станахме близки през последните години от живота му, сподели Хари Харалампиев – другар на поета в последните години от живота му. Той взема и последното изявление от Иван Динков.
В звуковия файл можете да чуете изявление на Спас Крайнин с Никола Иванов, Бела Цонева и Хари Харалампиев, както и откъс с размишления на Динков от „ Златния фонд “ на БНР.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ