15 октомври - Международен ден на Белия бастун
Днес означаваме Международнния ден на Белия бастун. Той се празнува от 1969 година по решение на Международната федерация на слепите.
Целта е да се притегли вниманието на интернационалната общественост към проблемите на хората с нарушено зрение.
Международният ден на Белия бастун е отдаден на правото на елементарно напредване на слепите хора.
Слепотата е измежду най-тежките форми на увреждане. Хората без зрение изпитват нужда от нараснала поддръжка, състрадание и внимание през всички дни на годината, а освен на 15 октомври. Ето за какво към този момент двадесет и една година 15 октомври е пресечна точка сред това, което би трябвало да се прави в интерес и отбрана на незрящите и динамичното публично развиване.
През 1980 година по предложение на президиума на някогашния Световен съвет за благоденствие на слепите се афишира 15 октомври за Международен на Белия бастун. За първи път концепция за въвежданне на белия бастун като характерен знак за слепи се дава през 1930 година в Париж. Същата година той се разпространява в Америка. Създава се Асоциация в поддръжка на белия бастун,в която членуват видни Американски общественици. В Европа се постанова като публично помощно средство за слепи едвам през 60- те години.
Изображението на човек с бял бастун в ръка е знак на слепотата в целия свят от Учредителното заседание на на Световния Съюз на слепите през октомври 1984. От тогава той се празнува като Ден на безопастността на лицата с повредено зрение.
Белият бастун е приет като знак за зрително увреждане и символизира самостоятелността на зрително затруднените лица.Той освен алармира, че тези които го носят имат проблеми със зрението, само че за в този момент е най – надеждното и налично средство за насочване и предвижване в пространството. Посредством него, прилагайки избрани техники, зрително затруднените получават по тактилно- двигателен път информация за положението на обкръжаващата среда и преодоляват една от най тежките последствия от слепотата- мощно понижената дарба за насочване и напредване в пространството. По оживените улици на огромния град, в магазините, в рейса, във влака невиждащите хора могат да се движат безопастно единствено с бял бастун в ръка, най- елементарното и изпитано средство за независимо придвижване.
Самостоятелността, която слепите реализират с потреблението на бял бастун не е безспорна. Често пъти се постанова те да търсят помощтта на зрящите. Безкрайно по- прелестно е да можеш да предложиш помощ в сравнение с да се нуждаеш от нея. Затова,ако забележите човек с бял бастун и прецените, че му е мъчно да се оправя самичък не го отминавайте. Когато помощта е навременна, подобаваща и откровена възприятието за задоволство е за двете страни.
Слепите хора са като нас, само че сложени в по- необикновена обстановка. Те живеят делнично, нормално, имат своите проблеми и грижи и като всички имат потребност от схващане и другарство. Лошото,обаче е че ние зрящите не знаем по какъв начин да поддържаме връзка с тях.
Употребата на белия бастун, придобиването на автономия в всекидневието спомагат обществената интеграция на слепите в обществото,те наедно с другите да мога да се включат в обществено- потребна активност, да бъдат мобилни, квалифицирани и конкурентно способни.
Международният ден на белия бастун е знак на самостоятелността на зрително затруднените лица, на рехабилитацията и обществената интеграция, и на устрема за заслужен живот и пълноправие. Този ден не е празник за слепите хора,той е ден на размисъл по какъв начин обществото приема незрящите като група в неравностойно състояние и унищожаване бариерите при другарство с тях. Целта на изявите на незрящите е единствено и само да припомнят на обществото, че съществуват хора, като всички останали, които се нуждаят от малко повече внимание и топлина.
Целта е да се притегли вниманието на интернационалната общественост към проблемите на хората с нарушено зрение.
Международният ден на Белия бастун е отдаден на правото на елементарно напредване на слепите хора.
Слепотата е измежду най-тежките форми на увреждане. Хората без зрение изпитват нужда от нараснала поддръжка, състрадание и внимание през всички дни на годината, а освен на 15 октомври. Ето за какво към този момент двадесет и една година 15 октомври е пресечна точка сред това, което би трябвало да се прави в интерес и отбрана на незрящите и динамичното публично развиване.
През 1980 година по предложение на президиума на някогашния Световен съвет за благоденствие на слепите се афишира 15 октомври за Международен на Белия бастун. За първи път концепция за въвежданне на белия бастун като характерен знак за слепи се дава през 1930 година в Париж. Същата година той се разпространява в Америка. Създава се Асоциация в поддръжка на белия бастун,в която членуват видни Американски общественици. В Европа се постанова като публично помощно средство за слепи едвам през 60- те години.
Изображението на човек с бял бастун в ръка е знак на слепотата в целия свят от Учредителното заседание на на Световния Съюз на слепите през октомври 1984. От тогава той се празнува като Ден на безопастността на лицата с повредено зрение.
Белият бастун е приет като знак за зрително увреждане и символизира самостоятелността на зрително затруднените лица.Той освен алармира, че тези които го носят имат проблеми със зрението, само че за в този момент е най – надеждното и налично средство за насочване и предвижване в пространството. Посредством него, прилагайки избрани техники, зрително затруднените получават по тактилно- двигателен път информация за положението на обкръжаващата среда и преодоляват една от най тежките последствия от слепотата- мощно понижената дарба за насочване и напредване в пространството. По оживените улици на огромния град, в магазините, в рейса, във влака невиждащите хора могат да се движат безопастно единствено с бял бастун в ръка, най- елементарното и изпитано средство за независимо придвижване.
Самостоятелността, която слепите реализират с потреблението на бял бастун не е безспорна. Често пъти се постанова те да търсят помощтта на зрящите. Безкрайно по- прелестно е да можеш да предложиш помощ в сравнение с да се нуждаеш от нея. Затова,ако забележите човек с бял бастун и прецените, че му е мъчно да се оправя самичък не го отминавайте. Когато помощта е навременна, подобаваща и откровена възприятието за задоволство е за двете страни.
Слепите хора са като нас, само че сложени в по- необикновена обстановка. Те живеят делнично, нормално, имат своите проблеми и грижи и като всички имат потребност от схващане и другарство. Лошото,обаче е че ние зрящите не знаем по какъв начин да поддържаме връзка с тях.
Употребата на белия бастун, придобиването на автономия в всекидневието спомагат обществената интеграция на слепите в обществото,те наедно с другите да мога да се включат в обществено- потребна активност, да бъдат мобилни, квалифицирани и конкурентно способни.
Международният ден на белия бастун е знак на самостоятелността на зрително затруднените лица, на рехабилитацията и обществената интеграция, и на устрема за заслужен живот и пълноправие. Този ден не е празник за слепите хора,той е ден на размисъл по какъв начин обществото приема незрящите като група в неравностойно състояние и унищожаване бариерите при другарство с тях. Целта на изявите на незрящите е единствено и само да припомнят на обществото, че съществуват хора, като всички останали, които се нуждаят от малко повече внимание и топлина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ