Бианка на 50, или как Роки запали искрата
Днес именитата ни гимнастичка Бианка Панова - безспорна международна и европейска шампионка, 9-кратна златна медалистка от шампионати на планетата, 5-кратна от тези на Европа и двукратна от Световната купа, става на 50.
Отвъд блясъка, триумфите, върховете, някои от които вписани и в Гинес, оттатък поздравленията и премиите, връчвани от хората като Хуан Антонио Самаранч, тази неповторима прелест съумя да покаже на света и другата страна на медала. Направи го в книгата си „ В името на огромната цел – зад кадър “, в която разказва всички свои инциденти, тествания на волята, душeвността и физиката по пътя към върха.
Връща се към далечната 1977-а, когато в учебното заведение й идват две треньорки по спортна гимнастика, които да селектират деца за ЦСКА. По късно след едно контролно, излиза наяве, че не е утвърдена да влезе в групата и й предлагат да се опитва в художествената гимнастика. Там нещата вървят добре, до момента в който треньор е Деспа Кателиева, само че по-късно тя поема националния отбор на България и на нейно място в ЦСКА идва друга треньорка – другарката Петрова. Един ден тя подрязва крилата на Бианка с думите: „ Ти, тъй като доста боледуваш и си дебела... Като си свалиш килата, може да се върнеш. Евентуално... Сега се обличай и си заминавай! “.
Това е първото огромно оскърбление на Бианка и първата й огромна меланхолия. Майка й обаче не се отчайва, записва я в УСИП (Управление спортни парцели и прояви) - клуб на аматьорски начала, който се обитава в зала в Сектор Г на стадион „ Васил Левски “. Някъде по това време в България по кината за първи път е прожектиран именитият филм „ Роки “ със Силвестър Сталоун. Бианка го гледа в препълнения салон на кино „ Изток “ в София и след последния 15-рунд в борбата сред Роки и Аполо Крийд става, разперва ръце и издава мощен зов на наслада и удивление. По-късно споделя, че този филм е оставил дълготраен отпечатък в съзнанието й и я кара постоянно да намира сили да оцелее, да се бори за задачите си макар всички компликации и битовизми. „ Щом Роки оцеля 15 рунда, значи и аз мога! “, надъхва се Бианка.
Късмет за нея е, че в залата, в която тренира клубът й, се приготвят и националките на България при Нешка Робева. Любимка й е Илиана Раева която по-късно ще й подари своя фотография с обръщение и подпис.
„ На Бианка! С религия! “, е написала сегашната шефка на грациите - думи които Панова ще помни постоянно.
Та тъкмо в тази зала, до момента в който дребните грации упражняват, Робева вижда Бианка и желае особено да я види различен ден, когато залата не е по този начин натоварена.
И Бианка, колкото и да е обезпокоена, се оправя, убеждава Робева в качествата си и попада в националния отбор за девойки с треньор Тереза Карнич.
Но триумфите не идват елементарно. На Балканиадата през 1983-а Бианка води в многобоя след третия апарат, само че изпуска бухалка при последното си изиграване и отива чак четвърта. Голямото бойно кръщение, което е и огромен подтик да се утвърди в националния тим за дами, е Купата на Интервизията в град Нитра. Там тя става първа и към този момент няма спор, че на хоризонта се вижда новата златна генерация на България.
На европейското във Виена през 1984-а е запаса, а година по-късно – на международното във Валядолид идват и първите огромни триумфи. Панова е трета в многобоя и печели международната купа на лента. Титлата, до която можеше и да не стигне, тъй като преди надпреварата настъпва огромен проблем. Оказва се, че при меренето лентата е с 5 см по-къса от общоприетите 6 метра.
„ Може би се е свила при прането “, мисли си тя. При това състояние би трябвало да се пришият 5 см или да се играе с друга лента. И при двата случая обаче Панова ще е в неизгодна позиция, тъй като шевът при пришиването ще й пречи, а с друга лента ще й е неловко, тя е привикнала със своята. Но тук се намесва ориста – японец, представител на компанията „ Сасаки “, която създава уредите, узнава за казуса, взима лентата на Бианка и след малко я връща като нова – нейната си е, само че е идеална като размери, без да има пришиване.
„ Как са го създали без да пришиват нов плат и до през днешния ден не мога да схвана “, написа Панова.
1986-а е годината на одобряването на Панова като новото „ златно момиче “ на родната художествена гимнастика. Тя става безспорна европейска шампионка във Флоренция, като две от композициите й са на италианска музика – шлагера L'italiano на Тото Кутуньо и операта Pagliacci на Леонкавало, което в допълнение подлудява локалната аудитория, която трансформира Бианка в своя фаворитка.
И стигаме по повратната година в кариерата на Панова – 1987-а. Година на грандиозни триумфи, травми, любовни драми и кавги, които ще трансформират Бианка вечно. Няколко месеца преди международното във Варна тя чупи метатарсална кост на стъпалото. Професор Шойлев споделя, че кракът би трябвало неотложно да се гипсира и да стои по този начин месец и половина. Нешка Робева е гневна, това значи, че най-хубавата й гимнастичка ще пропусне международното или минимум няма да е добре готова. Тя я праща при доктор Чавдар Нинов, който е към здравната работа на състезателен клуб Левски и по-късно основател на новаторска лечебна система. Нинов е същинско величие в специалността си и е оказал помощ на доста огромни наши първенци да излекуват контузиите си и да се върнат на върха. Той прави същото и с Бианка, само че в това време сред тях пламва буйна и по думите на Панова – неразрешена обич. Той е женен и има дете, а Бианка е много по-малка от него. Щом Робева схваща за тази връзка, нещата излизат отвън надзор и Бианка и доктор Нинов са принудени да се разделят. Отборът ни е изолиран и се готви страховито за международното. Това в допълнение депресира гимнастичката, която е принудена да води спартански режим, да тренира като луда и да поеме на плещите си цялата отговорност за положителното показване във Варна, а няма до себе си обичания човек, няма ги и околните, с които да показа болката.
В това положение тя започва на международното във Варна, само че може би с несломимия дух на Роки или с някаква невидима свише мощ, прави нещо неповторимо. Получава невижданите осем оптимални оценки 10. Четири при изиграването за многобой и четири на обособените уреди. Постижение, вписано в Рекордите на Гинес. Става безспорна международна шампионка и печели златните медали и на четирите уреда. Наградена е персонално от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч, който участва на шампионата.
1988-а е годината, която наподобява ще пречупи Панова. Предстои олимпиадата в Сеул, а упованията към нея са колосални. На един лагер в Япония Панова получава травма на едното коляно и с течение на времето контузията се усложнява. Тя самата признава, че не е била във върхова форма за олимпиадата. Въпреки това до последното изиграване в Сеул се показва отлично. Но следва съчетанието с бухалки и там става огромната пакост, и то навръх финала. При едно доста комплицирано изхвърляне Панова изпуска бухалка и даже би трябвало да излезе отвън килима, с цел да я вземе – доста груба неточност. И вместо първа, става четвърта. Не съумява да понесе рецензиите, които се стоварват върху нея по-късно, и взема решение да приключи кариерата си.
Д-р Нинов, с който в това време са възобновили връзката си, обаче я убеждава да се върне в спорта и да се готви за международното в Сараево през 1989, само че настрана от националния отбор. Федерацията приема това изискване, а по-късно Панова си печели правото да бъде включена в състава за мондиала.
И там още веднъж е на познатата висота – 4 безгрешни изигравания в многобоя. Първа е в класирането преди последното излизане на въже на Александра Тимошенко от Съюз на съветските социалистически републики. Украинката не играе по никакъв начин безапелационно и Панова стартира да получава поздравления на трибуните от състезателки и треньори. Но внезапно на таблото светва оценка, която е с 0,05 по-висока от тази на Панова и по този начин купата в многобоя отива за Тимошенко. Нашите обаче подават контестация и стартира огромен пазарлък зад кулисите.
От Съюз на съветските социалистически републики са склонни оценката на Панова да бъде нараснала и изравнена с тази на Тимошенко, и по този начин да има две шампионки. Само че изискването е на трето място да остане единствено Скалдина, а Адриана Дунавска, която е с равна оценка с нея в този миг и взима бронз, да отиде на четвърто място. Но тук се намесва Нешка Робева и ясно споделя, че любимката й Дунавска няма по какъв начин да остане без орден и още веднъж се хващат за гушите с Мария Гигова, която е за вид „ Панова шампионка, Дунавска четвърта “. В последна сметка надвива Робева и по този начин България има сребърна и бронзова медалистка, само че не и шампионка в многобоя.
Тук за повторно Панова поставя завършек на кариерата си. Тя последва доктор Нинов, който отива на работа в Италия. Така Панова започва своята треньорска кариера в Комо с локалната гимнастичка Катя Пиетросанти. Но през 1992-а за трети път се връща в гимнастиката, с цел да се готви да олимпиадата в Барселона. И още веднъж следва скандал с Робева – този път поради контракт, с който я задължават да дава на Левски избран % от полученото от комерсиални свои изяви и контракти. По-късно се контузва на шампионата „ Жулиета Шишманова “ и по този начин фантазията й да взе участие в Барселона угасва.
По-късно тя си мести в Белгия и основава собствен клуб HAPPY GYM. През 2015-а основава академия в Сингапур, която носи името Bianka Panova Sport and Art Academy.
Оказа се, че Бианка устоя освен всичките 15 рунда в тежка категория на международния първокласен спорт, само че съумя и оттатък това.
Георги Пехливанов, " Меридиан Мач "
Отвъд блясъка, триумфите, върховете, някои от които вписани и в Гинес, оттатък поздравленията и премиите, връчвани от хората като Хуан Антонио Самаранч, тази неповторима прелест съумя да покаже на света и другата страна на медала. Направи го в книгата си „ В името на огромната цел – зад кадър “, в която разказва всички свои инциденти, тествания на волята, душeвността и физиката по пътя към върха.
Връща се към далечната 1977-а, когато в учебното заведение й идват две треньорки по спортна гимнастика, които да селектират деца за ЦСКА. По късно след едно контролно, излиза наяве, че не е утвърдена да влезе в групата и й предлагат да се опитва в художествената гимнастика. Там нещата вървят добре, до момента в който треньор е Деспа Кателиева, само че по-късно тя поема националния отбор на България и на нейно място в ЦСКА идва друга треньорка – другарката Петрова. Един ден тя подрязва крилата на Бианка с думите: „ Ти, тъй като доста боледуваш и си дебела... Като си свалиш килата, може да се върнеш. Евентуално... Сега се обличай и си заминавай! “.
Това е първото огромно оскърбление на Бианка и първата й огромна меланхолия. Майка й обаче не се отчайва, записва я в УСИП (Управление спортни парцели и прояви) - клуб на аматьорски начала, който се обитава в зала в Сектор Г на стадион „ Васил Левски “. Някъде по това време в България по кината за първи път е прожектиран именитият филм „ Роки “ със Силвестър Сталоун. Бианка го гледа в препълнения салон на кино „ Изток “ в София и след последния 15-рунд в борбата сред Роки и Аполо Крийд става, разперва ръце и издава мощен зов на наслада и удивление. По-късно споделя, че този филм е оставил дълготраен отпечатък в съзнанието й и я кара постоянно да намира сили да оцелее, да се бори за задачите си макар всички компликации и битовизми. „ Щом Роки оцеля 15 рунда, значи и аз мога! “, надъхва се Бианка.
Късмет за нея е, че в залата, в която тренира клубът й, се приготвят и националките на България при Нешка Робева. Любимка й е Илиана Раева която по-късно ще й подари своя фотография с обръщение и подпис.
„ На Бианка! С религия! “, е написала сегашната шефка на грациите - думи които Панова ще помни постоянно.
Та тъкмо в тази зала, до момента в който дребните грации упражняват, Робева вижда Бианка и желае особено да я види различен ден, когато залата не е по този начин натоварена.
И Бианка, колкото и да е обезпокоена, се оправя, убеждава Робева в качествата си и попада в националния отбор за девойки с треньор Тереза Карнич.
Но триумфите не идват елементарно. На Балканиадата през 1983-а Бианка води в многобоя след третия апарат, само че изпуска бухалка при последното си изиграване и отива чак четвърта. Голямото бойно кръщение, което е и огромен подтик да се утвърди в националния тим за дами, е Купата на Интервизията в град Нитра. Там тя става първа и към този момент няма спор, че на хоризонта се вижда новата златна генерация на България.
На европейското във Виена през 1984-а е запаса, а година по-късно – на международното във Валядолид идват и първите огромни триумфи. Панова е трета в многобоя и печели международната купа на лента. Титлата, до която можеше и да не стигне, тъй като преди надпреварата настъпва огромен проблем. Оказва се, че при меренето лентата е с 5 см по-къса от общоприетите 6 метра.
„ Може би се е свила при прането “, мисли си тя. При това състояние би трябвало да се пришият 5 см или да се играе с друга лента. И при двата случая обаче Панова ще е в неизгодна позиция, тъй като шевът при пришиването ще й пречи, а с друга лента ще й е неловко, тя е привикнала със своята. Но тук се намесва ориста – японец, представител на компанията „ Сасаки “, която създава уредите, узнава за казуса, взима лентата на Бианка и след малко я връща като нова – нейната си е, само че е идеална като размери, без да има пришиване.
„ Как са го създали без да пришиват нов плат и до през днешния ден не мога да схвана “, написа Панова.
1986-а е годината на одобряването на Панова като новото „ златно момиче “ на родната художествена гимнастика. Тя става безспорна европейска шампионка във Флоренция, като две от композициите й са на италианска музика – шлагера L'italiano на Тото Кутуньо и операта Pagliacci на Леонкавало, което в допълнение подлудява локалната аудитория, която трансформира Бианка в своя фаворитка.
И стигаме по повратната година в кариерата на Панова – 1987-а. Година на грандиозни триумфи, травми, любовни драми и кавги, които ще трансформират Бианка вечно. Няколко месеца преди международното във Варна тя чупи метатарсална кост на стъпалото. Професор Шойлев споделя, че кракът би трябвало неотложно да се гипсира и да стои по този начин месец и половина. Нешка Робева е гневна, това значи, че най-хубавата й гимнастичка ще пропусне международното или минимум няма да е добре готова. Тя я праща при доктор Чавдар Нинов, който е към здравната работа на състезателен клуб Левски и по-късно основател на новаторска лечебна система. Нинов е същинско величие в специалността си и е оказал помощ на доста огромни наши първенци да излекуват контузиите си и да се върнат на върха. Той прави същото и с Бианка, само че в това време сред тях пламва буйна и по думите на Панова – неразрешена обич. Той е женен и има дете, а Бианка е много по-малка от него. Щом Робева схваща за тази връзка, нещата излизат отвън надзор и Бианка и доктор Нинов са принудени да се разделят. Отборът ни е изолиран и се готви страховито за международното. Това в допълнение депресира гимнастичката, която е принудена да води спартански режим, да тренира като луда и да поеме на плещите си цялата отговорност за положителното показване във Варна, а няма до себе си обичания човек, няма ги и околните, с които да показа болката.
В това положение тя започва на международното във Варна, само че може би с несломимия дух на Роки или с някаква невидима свише мощ, прави нещо неповторимо. Получава невижданите осем оптимални оценки 10. Четири при изиграването за многобой и четири на обособените уреди. Постижение, вписано в Рекордите на Гинес. Става безспорна международна шампионка и печели златните медали и на четирите уреда. Наградена е персонално от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч, който участва на шампионата.
1988-а е годината, която наподобява ще пречупи Панова. Предстои олимпиадата в Сеул, а упованията към нея са колосални. На един лагер в Япония Панова получава травма на едното коляно и с течение на времето контузията се усложнява. Тя самата признава, че не е била във върхова форма за олимпиадата. Въпреки това до последното изиграване в Сеул се показва отлично. Но следва съчетанието с бухалки и там става огромната пакост, и то навръх финала. При едно доста комплицирано изхвърляне Панова изпуска бухалка и даже би трябвало да излезе отвън килима, с цел да я вземе – доста груба неточност. И вместо първа, става четвърта. Не съумява да понесе рецензиите, които се стоварват върху нея по-късно, и взема решение да приключи кариерата си.
Д-р Нинов, с който в това време са възобновили връзката си, обаче я убеждава да се върне в спорта и да се готви за международното в Сараево през 1989, само че настрана от националния отбор. Федерацията приема това изискване, а по-късно Панова си печели правото да бъде включена в състава за мондиала.
И там още веднъж е на познатата висота – 4 безгрешни изигравания в многобоя. Първа е в класирането преди последното излизане на въже на Александра Тимошенко от Съюз на съветските социалистически републики. Украинката не играе по никакъв начин безапелационно и Панова стартира да получава поздравления на трибуните от състезателки и треньори. Но внезапно на таблото светва оценка, която е с 0,05 по-висока от тази на Панова и по този начин купата в многобоя отива за Тимошенко. Нашите обаче подават контестация и стартира огромен пазарлък зад кулисите.
От Съюз на съветските социалистически републики са склонни оценката на Панова да бъде нараснала и изравнена с тази на Тимошенко, и по този начин да има две шампионки. Само че изискването е на трето място да остане единствено Скалдина, а Адриана Дунавска, която е с равна оценка с нея в този миг и взима бронз, да отиде на четвърто място. Но тук се намесва Нешка Робева и ясно споделя, че любимката й Дунавска няма по какъв начин да остане без орден и още веднъж се хващат за гушите с Мария Гигова, която е за вид „ Панова шампионка, Дунавска четвърта “. В последна сметка надвива Робева и по този начин България има сребърна и бронзова медалистка, само че не и шампионка в многобоя.
Тук за повторно Панова поставя завършек на кариерата си. Тя последва доктор Нинов, който отива на работа в Италия. Така Панова започва своята треньорска кариера в Комо с локалната гимнастичка Катя Пиетросанти. Но през 1992-а за трети път се връща в гимнастиката, с цел да се готви да олимпиадата в Барселона. И още веднъж следва скандал с Робева – този път поради контракт, с който я задължават да дава на Левски избран % от полученото от комерсиални свои изяви и контракти. По-късно се контузва на шампионата „ Жулиета Шишманова “ и по този начин фантазията й да взе участие в Барселона угасва.
По-късно тя си мести в Белгия и основава собствен клуб HAPPY GYM. През 2015-а основава академия в Сингапур, която носи името Bianka Panova Sport and Art Academy.
Оказа се, че Бианка устоя освен всичките 15 рунда в тежка категория на международния първокласен спорт, само че съумя и оттатък това.
Георги Пехливанов, " Меридиан Мач "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ